Да оценяваме съвета на онези, които са на преклонна възраст

Старейшина Стивън Б. Овесън

от Седемдесетте

Нека да добавим прозрения и по-голямо разбиране на силата на свидетелствата, особено ако са дадени от онези с голяма мъдрост и на (преклонна възраст).

Мои скъпи братя и сестри, като се подготвяме да чуем заключителните думи на президент Гордън Б. Хинкли в края на тази великолепна Обща конференция, горещо се надявам, че всички ние ще почувстваме колко сме благословени да получим от Господните пророци и апостоли, както мъдрост, така и увещаване, и ако ги вземем под внимание и ги следваме, те ще ни помогнат да насочим своя път по-близо до нашия Спасител. Трябва да бъдем особено благодарни, че живеем във време, в което нашите Църковни ръководители, въпреки че са на преклонна възраст, продължават да получават откровения и вдъхновения, които придвижват царството напред от ден на ден.

Като младеж ми бе дадено едно много силно писмено увещаване да се докажа като верен и покорен син, така че, докато растях, когато и да имах нужда от съвет, трябваше да отида при родителите си, въпреки че бяха на „преклонна възраст”, за да получа от тях мъдрост, утеха или напътствие. Баща ми почина преди около 20 години, той беше голям пример и източник на мъдрост за мен всеки ден от живота ми, и ние тъкмо положихме в гроба моята 101- годишна майка до нейния вечен спътник миналия понеделник. За своите 100 години тя потвърди своето житейско свидетелство с тези думи: „Евангелието е начин на живот, част е от плана, за да ни помага да избегнем огорчението. Повече от всякога, вярвам, че този живот е добър, но че следващият живот е по-добър” („Growing Old Graciously: Lessons from a Centenarian,” Religious Educator 5, № 1, 2004 г. стр. 11).

Майка ми, често ми казваше, че се молела за мен и за нашето семейство всеки ден. Докато се приближаваше все повече и повече до завесата, молитвите й бяха особено пламенни и съдържателни за мен. И двамата ми родители, както и скъпите ми сватове, устояха или устояват до края в праведната пътека, като оставят наследство на вярно посвещение за всички свои наследници, които ще последват.

Президент Езра Тафт Бенсън през ноември 1989 г. в Ensign казва следното: „Господ познава и обича възрастните сред Своя народ. Винаги е било така и на тях е дал много от Неговите най-големи отговорности. През различните диспенсации, Той е водел Своя народ чрез пророци, които били в напредналите си години. Той се е нуждаел от мъдростта и опита на годините, вдъхновеното напътствие на онези с дългогодишно доказана вярност към Неговото Евангелие” („To the Elderly in the Church,” стр. 4).

Тези мисли са ме карали да размишлявам върху великите проповеди, благословии, свидетелства и увещания на пророците и апостолите, които са оставили през годините, особено когато са чувствали, че остаряват или се подготвят да слязат в пръстта. Някои от онези прощални пасажи са сред най-забележителните и цитирани стихове. Например: В Моисей 6:57 Енох цитира недвусмислено: „Ето защо, учи децата си на това, че всички човеци, навсякъде, трябва да се покаят или по никакъв начин не могат да наследят царството Божие, защото нищо нечисто не може да пребивава… в присъствие-то Му.” Тези основни принципи на Евангелието се учат от времето на Адам и Ева, предавани от поколение на поколение, както свидетелстват Писанията, отново и отново.

Иосиф, който бил продаден в Египет, оставил следните думи като съвет на Израилевия народ: „Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исака и Якова” (Битие 50:24).

Поколения по-късно, при изпълнението на пророчеството на Йосиф, Моисей оставил благословията си на всички Израилеви племена и предал мантията на водачеството на Исус Навиев, който завел народа в обетованата земя. Като се наближили последните дни от живота му, Исус Навиев оставил безсмъртните си думи: „Изберете днес кому искате да служите… но аз и моят дом ще служим Господу”(Исус Навиев 24:15).

Следващите пророци, като Еремия, Исаия и Малахия оставят еднакво неизличими свидетелства през цялата тяхна служба и пророкувания за идването на Месията и за Неговото безпределно Единение.

Откриваме подобни образци из цялата Книга на Мормон, в подчертанията, дадени в последните обръщения на Нефи, Яков и цар Вениамин, чиито силни проповеди променили сърцата на един цял народ, да не споменаваме изключителните слова на Авинадий, който говорел с дързост, като знаел много добре, че дните му са преброени: „Поучавайте ги, че изкуплението идва чрез Христа Господа” (Мосия 16:15). Списъкът продължава с Алма и неговия син, Алма, също Еламан, сина на Еламан, който дал такъв безценен съвет на синовете си: „И сега, синове мои, помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си; … върху която, ако човеците градят, не могат да паднат” (Еламан 5:12).

Тези и други пророци от Книгата на Мормон, включително и самият Мормон, писали за нашите дни, като знаели, че ще се нуждаем от тяхното знание и мъдрост да ни помагат в тези усилни времена. Самата Книга на Мормон завършва с несравнимото наставление на Мороний, синът на Мормон, който ни казва: „Да, елате в Христа и станете съвършени в Него, и отречете се от всякакво безбожие; и ако се отречете от всякакво безбожие и заобичате Бога с цялата си мощ, ум и сила, тогава Неговата благодат е достатъчна за нас и ще може да бъдете съвършени в Христа, чрез Неговата благодат” (Мороний 10:32).

Ние имаме подобни „последни свидетелства” в Новия завет, такива като величественото твърдение на Павел: „Аз се подвизах в доброто воинствуване, попрището свърших, вярата опазих” (2 Тимотея 4:7), като свидетелства, че е устоял до края.

Ние получаваме голямо прозрение за растежа на силния висш апостол Петър в неговото твърдение: „Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. Смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно” (1 Петрово 5:5-6).

И несъмнено, най-великата личност на всички времена, от която се учим е възкръсналият, Самият Господ, Който възложил на Своите апостоли и последователи да „Идете, прочее, научете всички те народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матея 28:19-20).

Какво богатство от убеждения и знания ни дава тази група стихове. Можем ли да намерим общи вдъхновяващи нишки, които да свързват всички тях ? Вярвам, че те са лесни за разпознаване:

Исус Христос, Синът Божий е жив и е нашият Изкупител и Спасител
Трябва да Го следваме и да показваме нашата любов към Него, като си спомняме за Него и смирено спазваме Неговите заповеди
Чрез Неговото Единение, ние можем да се покаем и да бъдем пречистени
Ние сме Неговия народ на завета и винаги трябва да спазваме заветите, които сме сключили
Трябва да разпространяваме Неговото Евангелие по целия свят
Трябва да имаме вяра, да се покаем, да бъдем кръстени, да получим Светия Дух и да устоим до края

В нашата диспенсация, съвременните пророци на Възстановяването многократно и отново повтарят същите тези принципи. В ученията на президент Джон Тейлър учим, че: „Както Синът Човешки устоя на всичко възможно, на което плът и кръв може да устои, така Божият Син триумфира над всичко и завинаги се възкачи от дясната страна на Бог” (Teachings of Presidents of the Church: John Taylor, 2001 г, стр. 44).

Едно от моите любими свидетелства е на президент Спенсър У. Кимбъл:

„Към свидетелствата на тези силни мъже и апостоли от древността – нашите братя в служение на същия Учител, добавям и своето собствено свидетелство. Зная, че Исус Христос е Сина на живия Бог и че Той бе разпънат за греховете на света.

Той е мой приятел, Спасител, Господ и Бог.

С цялото си сърце се моля светиите да могат… да получат едно вечно наследство с Него в селестиалната слава” („An Eternal Hope in Christ,” Ensign, ноември 1978 г., стр. 73).

Нашият пророк днес, президент Гордън Б. Хинкли продължава да ни води със своите силни убеждения, като заявява в обръщение на неотдавнашна колова конференция: „Имам свидетелство, реално, изгарящо и живо, за истинността на това дело. Знам, че Бог, нашият Вечен Отец, е жив и че Исус е Христос, мой Спасител и мой Изкупител. Той е, Който стои начело на тази Църква. Всичко, което желая, е да напредвам с това дело, както би напредвал Той” („Inspirational Thoughts,” Liahona, Oct. 2003, 5).

Като обобщим свидетелствата на всички древни и съвременни апостоли и пророци, ние имаме безсмъртните слова на Пророка Джозеф Смит, който заявява:

„И сега, след многото свидетелства, които са били дадени за Него, това е свидетелството, последно от всички, което ние даваме за Него: Той е жив!

Защото ние Го видяхме, тъкмо от дясната страна на Бога и чухме гласа, който дава свидетелства, че Той е Единородният на Отца” (вж. У. и З. 76:22-23).

Искам да добавя своето собствено, смирено потвърждаване на истинността на гореспоменатите свидетелства. Аз зная, че нашият Небесен Отец е буквално Баща на нашите духове и Исус Христос е нашия Спасител, Изкупител, Господ, и когато се подчиняваме на Неговите заповеди, е и наш Приятел (вж. Иоана 15:14). Като изучаваме Светите писания, нека да добавим прозрения и по-голямо разбиране на силата на свидетелствата, особено, които са дадени от онези с голяма мъдрост и на преклонна възраст, е моята молитва, в името на Исус Христос, амин.