Сега е времето да се приготвим
Сега е времето да се приготвим да срещнем Бог. Утре може да бъде твърде късно.
Мои скъпи братя и сестри, след нашата минала последна обща конференция моята скъпа, възлюбена съпруга в продължение на 59 години почина. Докато бях у дома през една от редките съботи без ангажимент, ние работихме заедно. Тя изпра дрехите ни. Помогнах й да ги пренесе, сгъне и постави на място. След това, докато седяхме на дивана, хванати за ръце, наслаждавайки се на телевизионна програма, моята скъпоценна Данцел спокойно премина във вечността. Нейната смърт дойде внезапно и неочаквано. Точно четири дни по-рано резултатите от редовните медицинските изследвания, направени от нашия доктор, бяха добри. След като усилията ми да я съживя се оказаха безплодни, ме покоси чувство на потрес и скръб. Моята най-добра приятелка, майка-ангел за нашите 10 деца, баба на 56 внуци, ни бе отнета.
Данцел не беше само обичана и любяща спътница. Тя беше учителка: чрез своя възвишен пример тя учеше за вяра, добродетел, послушание и милост. Научи ме как да слушам и да обичам. Благодарение на нея познавам всички благословии, които могат да дойдат при един съпруг, баща и дядо.
С дълбока благодарност изказвам признателност за огромния изблик на любов от скъпи приятели по света. Бяха ни пратени безброй писма, обаждания, картички и други послания. Всички изразиха любящо възхищение към нея и съчувствие към нас, останалите след нея. Тези послания дойдоха в такива големи количества, че за съжаление ние не успяхме да отговорим на всички поотделно. Позволете ми да благодаря на всеки вас за вашата голяма доброта към нас. Благодаря ви толкова много. Вашите мисли донесоха много утеха през това време на сърдечна болка за нашето семейство. Наистина обичаме скъпата ни Данцел! Липсва ни!
От внезапната й смърт ние можем да научим много важен урок: сега е времето да се приготвим да срещнем Бог. Утре може да бъде твърде късно. Пророците през вековете са заявявали следното: „този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога… да не отлагате деня на вашето покаяние”1.
Необходимостта да се подготвим сега
Все пак мнозина наистина отлагат2. Пророкът ни предупреждава: „вие няма да можете да кажете… че ще се покая и ще се върна при моя Бог. Не, вие няма да можете да кажете това, защото същият този дух, който ще притежава телата ви по времето, когато излизате от този живот, същият този дух ще… притежава тялото ви в онзи вечен свят”3. Друг пророк казва, „онзи, който е нечист, ще остане нечист; а онзи, който е праведен, ще остане праведен”4.
Велико е знанието, че „всяко едно качество на мъдростта, което придобием в този живот, ще възкръсне с нас при възкресението”5. От Пророка Джозеф Смит също научаваме, че „Бог има… определено … време…, когато ще доведе всички Свои хора, които са се подчинявали на Неговия глас и спазвали Неговите заповеди в Своя селестиален мир. Този мир6 е такова съвършенство и слава, че човек има нужда от подготовка преди да може, според законите на това царство да влезе в него и да се наслаждава на неговите благословии… Бог е дал определени закони на човешкото семейство, които, ако се спазват, са достатъчни да ги подготвят да наследят този мир”7. Сестра Нелсън беше така подготвена!
Тази славна цел изглежда много далечна, ако някой се обезкуражи от светските беди и тъги. Помня, когато един приятел, като имаше труден ден, възкликна: „О, защо трябваше да се родя?” Божият план отговаря на неговия въпрос. Дошли сме в този живот, за да придобием физическо тяло. За да можем да се влюбим и да се оженим. За да можем да имаме деца и да преминем през изпитанията на смъртния живот. (Моля простете ми, че споменавам деца и изпитания на живота в едно изречение. Чувствам, че и двете са част от нашия процес на израстване.) Църквата е възстановена, земята е създадена, така че тези семейства да могат да бъдат запечатани в светите храмове. В противен случай цялата земя би била „напълно опустошена”8.
Дошли сме, за да бъдем изпитани, за да бъдем проверени и да изберем9. Решенията ни определят съдбата ни. Ние сме „свободни да избер(ем) свобода и вечен живот чрез Великия Ходатай…, или да избер(ем) пленничество и смърт”10. Онези, които изберат пътя на Господа, по подобен начин ще преминат през преследване11. Но наградата им е сигурна. Онези, които се докажат верни, „ще наследят царството Божие, … и тяхната радост ще бъде пълна навеки”12. Сестра Нелсън спечели тази награда. Каква утеха носи това на мен и нашето семейство!
Изпитанията и изпитите се отнасят еднакво за богатите и бедните. Преди години ме помолиха да извърша операция на един много богат човек. Хирургическата биопсия потвърди, че той има напреднал стадий на рак, който се беше разпространил из тялото му. Като съобщавах тази новина, незабавният му отговор беше да се осланя на богатството си. Той би отишъл където и да е или би направил всичко, за да го излекуват от това състояние. Мислеше, че може да си купи здравето. Но скоро почина. Някой попита: „Какво богатство остави?” Отговорът, разбира се, беше „Цялото!”
Неговите приоритети бяха върху нещата от света. Стълбата на успеха му беше облегната на погрешната стена. Мисля за него, когато чета този стих: „ето, дните на вашето изпитание преминаха; вие отлагахте деня на вашето спасение, докато не стана безвъзвратно късно”13.
В ярък контраст, сестра Нелсън се подготви през своя живот за времето, когато ще се върне при Бог. Тя живя всеки ден, сякаш й беше последен. Радваше се на всеки час, знаейки че времето на земята е скъпоценно.
Някои хора живеят, сякаш няма да има ден на разплата. Други пропиляват днешното време, вцепенени от страх за утрешния ден или парализирани от мисли за отминали грешки. Всеки от нас може добре да обърне внимание на думите на поета, написани на един слънчев часовник:
Стрелките ми сянка хвърлят
Разделят бъдеще от минало:
Пред него нероден час спи,
В мрак, извън твоята сила;
Зад неговата линия невъзвратима,
Изминалият час не е вече твой:
Един час само има в твоите стрелки –
НАСТОЯЩЕТО е там, където сянката стои14.
Как се подготвяме?
Сега е времето. Но как се подготвяме? Започнете с покаяние! Светите писания заявяват: „ако вие сте се стремили да вършите нечестие в дните на изпитанието си, тогава ще бъдете намерени нечисти пред съдийския престол на Бога; … нищо нечисто не може да живее с Бога”15. Той е дал това просто правило: „освен ако не спазвате закона Ми, вие не можете да постигнете тази слава”16.
Сега е времето да покажете благоговейно уважение към човешкото физическо тяло. То служи за храм на нечий дух през цялата вечност. Физическите апетити трябва да се контролират чрез волята на човешкия дух. Трябва да се „отрече(м) от всяко безбожие”17. Трябва да „изостави(м) всяко зло и да се придържа(ме) към всяко добро, (и)… да живее(м) от всяко слово, което излиза от Божията уста”18.
Поради честите и ужасяващи бедствия по света някои хора се съмняват в съществуването на Бог. Но всъщност Той се опитва да ни помогне. Той откри тези думи: „Колко пъти съм ви прозовавал чрез устата на моите служители и чрез служението на ангели, и със собствения Си глас, и с гласа на гръмотевици, и с гласа на светкавици, и… бури, … земетресения, … големи градушки, … глад и мор от всякакъв вид, … и исках да ви спася с вечно спасение, но вие не поискахте!”19
Неговата надежда за нас е вечен живот. Подготвяме се за това чрез подчинение на заветите и чрез обредите на храма – за нас, нашите семейства и предшественици. Не можем да станем съвършени без тях20. Не можем да желаем нашия път да води до присъствието на Бог. Трябва да се подчиняваме на законите, на които тези благословии са основани21.
Божият план е справедлив. Дори онези, „които са умрели без познание за това евангелие и които биха го приели, ако им е било позволено да останат, ще бъдат наследници на селестиалното царство Божие”22. Неговият план е и милостив. Той „ще съд(и) всички човеци според делата им и според желанието на сърцата им”23.
Сега е времето да запишем имената си сред Божия народ. Това правим, като плащаме десятък. Той взима десятък на Своя народ, за да ги благославя24. Сестра Нелсън преподаваше този урок на нашето семейство, отново и отново25.
Сега е времето да изравним нашите цели с Божиите цели. Неговото делото и Неговата славата – “да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека”26 – може да стане наша цел. За брака в храма Спасителят заявява: „Ако един мъж се ожени за жена чрез словото Ми, което е Мой закон, и чрез новия и вечен завет, … (те) ще наслед(ят) престоли, царства, княжества и сили, владения, … възвисяване и слава във всички неща”27. Трябва ревностно да подражаваме на примера на Господ, да обичаме, като Него, да се молим, като Него и да устоим до края, като Него28.
Важността на смъртта във вечния план на Бог
Смъртта е необходима част от нашето вечно съществуване. Никой не знае кога ще дойде, но тя е важна за Божия велик план на щастие29. Благодарение на Единението на Господ възможното възкресение е реалност, а вечният живот е възможен за цялото човечество30. Тази възможност става реалност, като се подчиняваме на Божия закон. Той казва: „ако не спазвате моите заповеди, … вие не ще влезете по никакъв начин в царството небесно”31. Един ден ще бъдем съдени от Господ32 и ще отидем в нашето собствено обиталище, подготвено в небесния дом на нашия Отец33. Селестиалната слава очаква онези, които са верни на нежните Божий заповеди34.
Братя и сестри, живеем, за да умрем и умираме, за да живеем – в друго царство. Ако сме добре подготвени, смъртта не носи ужас. От вечна гледна точка, смъртта е преждевременна само за онези, които не са готови да срещнат Бога.
Сега е времето да се приготвим. След това, когато дойде смъртта, можем да преминем към селестиалната слава, която Небесния Отец е подготвил за Своите верни деца. Междувременно, за оставените тъгуващи любими хора – такива като нашето семейство и мен – жилото на смъртта се облекчава с постоянна вяра в Христос, със съвършена светла надежда, с любов към Бог и всички хора и с дълбоко желание да им служим35. Тази вяра, надежда и любов ще ни направят достойни да отидем в Божието свято присъствие, и с нашия вечен спътник и семейства да заживеем с Него завинаги. За това свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.