Двойките мисионери: благословиите от жертва и служба
Вашият Небесен Отец се нуждае от вас. Неговото дело, под ръководството на нашия Спасител Исус Хритос, се нуждае от онова, което единствено вие можете да дадете.
Преди четири години говорих при подобни обстоятелства за двойките, служещи пълновременни мисии. Молитвата ми беше „Светият Дух (да) докосне сърцата, и някъде съпруг/а… (да) побутне с лакът своя спътник, и да дойде моментът на истината (момент за вземане на решение)”1. По-късно една сестра ми писа за това преживяване. Тя казва: „Седяхме си удобно в семейната дневна и се наслаждавахме на конференцията по телевизията… Докато вие говорехте, сърцето ми бе дълбоко докоснато. Погледнах съпруга си, а той погледна мен. Този момент промени живота ми завинаги”.
Ако сте или скоро ще станете на годините на възрастен мисионер, аз се обръщам към вас този следобед, за да свидетелствам за благословиите, които могат да променят вашият живот завинаги. Вашият Небесен Отец се нуждае от вас. Неговото дело, под ръководството на нашия Спасител Исус Хритос, се нуждае от онова, което единствено вие можете да дадете. Всяко мисионерско изживяване изисква вяра, жертва и служба, а те винаги са съпътствани от излияние на благословии.
Докато говоря за тези благословии, вие сами размислете върху онова, което съм нарекъл четирите „С”: страх, семейни грижи, селектиране на подходящият момент за мисията и финансови стресове2. Може ли да добавя нещо още по-важно и по-силно – вяра. Единствено чрез нашата вяра можем да се вслушаме в съвета на Бог „Изберете днес кому искате да служите”3 – “да служите на Господа Бога, Който ви създаде”4. И единствено чрез изпитание на нашата вяра ние можем да получим чудните благословии, които търсим за себе си и за нашите семейства. „Защото, ако няма вяра сред чедата човешки, Бог не ще може да върши никакви чудеса сред тях; затова Той не им се явяваше, докато не повярваха”5.
Позволете ми да споделя някои от тези чудни благословии от писмата и разказите, които съм получил през последните четири години. Една смирена двойка от Айдахо посрещна страха с вяра, когато Господ ги призовал да служат в Русия. Те написаха следното в писмото за съгласието си: „Никой не си представяше, че ще бъдем призовани на това назначение. Нямаме си представа как ще научим езика или ще се справим със службата, и макар да приемаме с много страх, изцяло основавайки се на вярата, знаем, че Господ и Неговият пророк знаят повече от нас за това къде трябва да служим”. Десет месеца по-късно храмът Стокхолм Швеция приветства 30 светии от един малък клон в Русия, водени от тази двойка от Айдахо, които току-що започнали да изучават руски език. Писанията ни казват: „Бог е подготвил средство, с което човек чрез вяра да може да върши велики чудеса”6. Така Божието дело се придвижва от Неговите деца: „Тъй че вярата също да може да се умножи по земята… Тъй че пълнотата на Моето евангелие да може да бъде оповестена от немощните и простодушните до краищата на света”7.
Друга двойка се изправила с вяра срещу семейните грижи. Една вярна сестра пише: „Решението да служа на мисия не беше трудно. Но моята 90-годишна майка беше крайно загрижена заради отпътуването ни. Тя се успокои, когато чу, че семействата ни ще бъдат благословени, докато служим”. Верен брат също изразил подобни безпокойства относно напускането на своите възрастни родители, на които баща му отговорил: „Не използвай майка ти и мен като извинение, за да не отидете с жена си на мисия. Помоли се за това и следвай напътствията на Духа.”
Към по-ранното поколение мисионери, призовани да напуснат своите семейства, Господ отправил следното уверение: „и ако те направят това с напълно смирено сърце, … Аз, Господ, им давам обещание, че ще обезпеча семействата им” 8.
Със сигурност някои семейни грижи са реални и не следва да се отнасяме към тях лекомислено. Но не можем да посрещнем нашите семейни предизвикателства без благословиите от Господ; а когато жертваме, за да служим като пълновременни мисионерски двойки, тези благословии ще прииждат. Например, една двойка се безпокояла да остави най-малката им дъщеря, която вече не била активна в Църквата. Нейният верен баща пише: „Молихме се за нея постоянно и постихме често. После по време на обща конференция Духът ми прошепна, „Ако служиш, няма да има нужда да се притесняваш повече за дъщеря си”. След това се срещнахме с нашия епископ. Седмицата след като получихме призованието си тя и приятелят й съобщиха, че са сгодени. Преди да заминем за Африка, направихме сватбата у дома. (После събрахме цялото семейство заедно и) проведохме семеен съвет … Дадох свидетелство за Господ и Джозеф Смит… и им казах, че бих желал да дам на всеки от тях бащина благословия. Започнах с най-големия син и неговата съпруга и продължих до най-малкия… (включително новия ни зет)”.
Когато обмисляме възможността за служене като мисионерска двойка, добре е да привлечем по същия начин своите семейства. На събранията за семеен съвет можем да дадем на децата си възможнсот да изразят своята подкрепа, да предложат специална помощ, от което можем да се нуждаем, и да получат свещеническа благословия, която да ги подкрепя по време на отсъствието ни. Ако е уместно, ние можем също да получим свещеническа благословия от тях. Когато верният баща в горния разказ благословил членовете на семейството си, неговият зет почувствал влиянието на Светия Дух. Бащата пише: „Към края на първата ни година сърцето (на нашия зет) започна да се смекчава спрямо Църквата. Точно преди да се върнем у дома от мисията ни, той и дъщеря ни дойдоха да ни посетят. В куфара му бе първият комплект дрехи за неделя, които някога бе притежавал. Те дойдоха на църква с нас, а след като се върнахме у дома, той бе кръстен. Година по-късно двамата бяха запечатани в храма”9.
Макар подробностите от тази история може да важат само за това семейство, принципът важи за всички, които казват на Господ „Във Твоя път ще ходя, Отче мой”10. Свидетелствам, че като уповаваме на Господ, Той ще намери подходящата възможност за мисия за нас. Както е казал Той, „Ако служи някой на Мене, … него ще почете Отец Ми”11.
При обмислянето на мисионерските възможности много двойки имат достатъчно желание да служат, но им липсват достатъчно средства. Ако вие сте в това положение, помнете, че подходящото призование за мисия може да не бъде в далечна страна със странно звучащо име. Подходящото призование за вас може да е във вашия кол или област. „Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това”12. Съветвайте се с роднините си и вашия епископ или президент на клон. Когато Господните служители разберат вашето материално положение, ще можете да получите вечните благословии на пълновременната мисионерска служба.
Ако не можете да служите поради сериозни уважителни причини, бихте ли обмислили възможността да направите финансово дарение за онези, които могат? Разумната жертва от вашите средства не само ще благослови други мисионери и тези, на които те служат; тя ще благослови и вас и вашето семейство.
Сега, мога ли да говоря директно към вас, които не сте имали възможност да служите на мисия на младини. Вероятно с годините сте били обременени с чувства на съжаление или сте се чувствали недостойни, защото не сте имали мисионерската възможност да служите и израствате, когато сте били млади. Съветът ми към вас: гледайте напред, не назад. Почнете да се готвите за вашата мисия като възрастна двойка днес! Спестявайте по малко пари всеки месец. Изучавайте Писанията. Приемайте църковните призования. Молете се да усетите Господната любов към другите и да получите Неговата любов и доверие във вас. Един ден вие ще можете да претендирате за всички благословии на мисионерската служба!
И какви чудесни благословии са това! След 51 години брак бях попитан „Каква част от живота си би искал да изживееш отново?” Не се поколебах да отвърна, „Когато жена ми и аз служехме заедно във великото мисионерско дело на Господ”. Чувствата на друга мисионерска двойка повтарят моите собствени: „Решението ни да отидем на мисия донесе нова жизненост, нови емоции, нови приятели, нови места, нови предизвикателства. То ни сближи като съпруг и съпруга, имахме обща цел и истинско партньорство. А най-вече ни донесе духовно израстване, вместо духовно пенсиониране”. Братя и сестри, нека не се отдаваме на духовно пенсиониране.
Сега мога ли да отправя едно предизвикателство към епископите и президенттите на клон по света? През следващите шест месеца, ще бъде ли възможно всеки един от вас да помисли и да даде препоръка за една или повече мисионерски двойки освен тези, които в момента планират да служат? Вашият най-голям източник в посрещането на това предизвикателство ще бъдат онези възрастни членове от вашия район, които вече са служили на мисия. В моя район един вдъхновен епископ свика специално събрание с бъдещите и завърналите се мисионерски двойки. Докато свидетелствахме за жертвата и службата, Духът свидетелства на всички ни, че призивът да служим е наистина призив да „познаем богатството на (Господните) благословии”13.
Чух за един президент на кол, който организирал клас за възрастни мисионери да вдъхновява бъдещите мисионерски двойки и им помага да се подготвят да служат. Свещенически ръководители, докато с молитва се стремите да окуражавате за пълновременна мисионерска служба, помнете, че когато една двойка е призована, те не само спомагат за осъществяването на Господното дело по света, те засяват семената на службата в техните семейства, които ще разцъфват през идните поколения. Аз продължавам да съм благодарен за влиянието на моите родители, които служели като двойка мисионери в Англия и дали пример на своето потомство.
Сега към вас, бъдещи мисионерски двойки, моля ви не чакайте вашия епископ да се срещне с вас за отслужване на мисия! Идете при него. Споделете чувствата си. Когато става дума за мисионерската служба, Господ очаква от нас да изразим своите желания. Като го правим, можем да вярваме, че същият Дух, който ни подтиква да се стремим към мисионерско призование, ще вдъхнови пророка да ни призове на подходящото място.
А има толкова много призования! Има призования да се преподава Евангелието на онези, които желаят да приемат истината, включително на младежите в Образователната система на Църквата; призования да се работи по благосъстоянието и хуманитарната служба, в храмовете, в центровете по семейна история, офисите на мисиите, местата с историческо значение; призования да „сториш най-великото добро на ближните си и… допринесеш за славата на Оногова, Който е твоят Господ”14.
Обмислете следните примери: Една двойка, призована в Индия, помогнала на едно училище за слепи деца да изгради санитарни удобства и да се сдобие с Брайлови пишещи машин. Една двойка в Хавайите се грижела за малък клон от 20 членове, докато стигнали 200, и подготвила 70 членове да посетят заедно храма. Двойка в Перу осигурила доставка на медикаменти и коледни подаръци за 550 деца в едно сиропиталище. Двойка в Камбоджа водела курс в Института и ръководела клон, който само след 10 месеца нарастнал до 180 човека. Една двойка в Русия помогнала на местните фермери да увеличат продукцията си от картофи 11 пъти в сравнение с правителствените ферми, а двойка във Филипините помогнала на 700 зле хранещи се семейства да се научат да развъждат зайци и да се грижат за зеленчукови градини. Една двойка в Пенсилвания подпомогнала 60 човека, половината от които от други религии, в подготовката на техните родословни изследвания. Двойка в Гана помагала в изкопаването и почистването на кладенци, осигурявайки вода за 190 000 хора в села и бежански лагери.
Явни или не за смъртните очи, резултатите от всяка мисия, на всички онези, които служат, са безценен принос в очите на Господ, защото „към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви”15. Двойките мисионери са модел и пример за сила на пълновременните мисионери и на ръководителите на свещеничеството и помощните организации по цял свят. Изразявам своята благодарност за всички тези и хилядите други, които служат в толкова много области, дарявайки милиони часове в служба на техните ближни.
Мои братя и сестри, ако сте почувствали подтик да се включите в това дело, колкото и тихи да са тези чувства, не отлагайте денят на вашата служба. Сега е времето да се подготвите, времето да бъдете призовани, времето за жертва. Сега е времето да споделяте дарбите и талантите си, и сега е времето да получите Божиите благословии за вас и семейството ви. „Има постоянна нужда от повече семейни мисионерски двойки”, каза президент Хинкли16. С разрастването на това дело, нуждата също расте. Нека ние в нашите най-богати години на опит, зрялост, мъдрост и най-вече вяра, да се издигнем, за да посрещнем нуждите, така както само ние можем.
Освен всичко друго ние имаме специална причина да го направим. От житейската си практика можем да погледнем назад и да разпознаем добротата на нашия Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос към нас и нашите семейства. Както обяснява един верен брат, „Съпругата ми и аз бихме желали да служим на пет мисии – по една за всяко от красивите деца, с които Бог ни е благословил!” Каквито и благословии да сме получили поединично, ви свидетелствам, че всички ние сме получили най-голямата от всички благословии: „Бог (нашият Небесен Отец) толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син”17 и Неговият Син, Исус Христос, „обича света и дори дава живота Си”18. Аз давам своето специално свидетелство, че Неговата единителна жертва е върховен израз на тази любов.
Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни нашата най-голяма привилегия е да отвърнем на Неговата любов с жертва и служба, за да имаме право на Неговото свято обещание: „И всеки, който отдаде живота си за Моето дело и заради името Ми, ще го намери отново, тъкмо живот вечен”19. Да можем да направим това е моята прочувствена молитва, в името на Исус Христос, амин.