Eдин повече

Cтарейшина М. Ръсел Балард

от Кворума на дванадесетте апостоли

Нуждаем се от повече усърдно работещи мисионери със силни свидетелства, за да достигнем до повече деца на нашия Небесен Отец.

Братя и сестри, преди няколко седмици сестра Балард и аз имахме удоволствието да говорим пред мисионерите в Центъра за подготовка на мисионерите в Прово. Бяхме развълнувани да видим сияещите им, нетърпеливи лица и да почувстваме присъствието на Духа Господен. Тези чудесни мисионери са добри в своя път на носене на посланието за Възстановеното Евангелие на Исус Христос на света. Благодарим на родители, епископи, колови президенти и особено на нашите млади хора, че отговориха на призива на пророка за по-пълна духовна подготовка да служат на Господ.

Като „вдигнахме летвата” за мисионерската служба, президент Гордън Б. Хинкли каза: „Тази работа поставя големи изисквания. Тя изисква сила и жизненост. Тя изисква остър ум и умение. Тя изисква вяра, желание и отдаденост. Изисква чисти ръце и непорочно сърце.”

Той продължи: „дошло е време, когато трябва да вдигнем летвата на стандартите за онези, които са призовани, като посланици на Господ Исус Христос… Просто не можем да позволим на онези, които не са достойни, да отидат в света и да провъзгласяват благата вест на Евангелието” („Missionary Service,” Worldwide Leadership Training Meeting, 11 януари 2003 г., стр. 17).

Днес ние призоваваме още достойни мисионери, млади мъже, които са подготвени да служат, като приемат предизвикателството на нашия пророк да „упражняват самодисциплина, да живеят над ниските стандарти на света, да избягват прегрешението и да поемат по- висшия път на всяка тяхна дейност” („Missionary Service,” стр. 17).

Делото на Господ в нашите 339 мисии се разраства, така че ние трябва да увеличим своите усилия, да видим, че всеки 12-годишен млад мъж е достойно ръкоположен за дякон; всеки 14-годишен, за учител; всяко 16-годишно момче, за свещеник, и всички 18 и 19-годишни достойно получават Мелхиседековото свещеничесво. Можем да направим това, като изпълваме сърцата на младите мъже с любов към Господ, разбиране и оценяване на Неговото Единение, и с ясната визия за чудото на Възстановяването.

Когато нашите младежи разберат важността на Възстановеното Евангелието и узнаят за себе си, че Бог е нашият Небесен Отец, и Той обича всички Негови деца, че Исус е Христос, и че Те заедно лично посетиха Джозеф Смит, за да започне тази последна диспенсация на времената, тогава те ще искат да помогнат с носенето на това послание по света. Когато нашите младежи видят Книгата на Мормон като осезателно доказателство за истинността на посланието на Възстановяването, те ще бъдат изпълнени с желание да извършат своята част, да учат на тези истини децата на нашия Небесен Отец.

Научихме от мисионерите в Центъра за подготовка на мисионери какво би им помогнало най-много, за да се подготвят за своята мисия. Най-напред, те искаха да бяха:

• Научили учението по-добре чрез съсредоточено изучаване на Писанията.

• Научили как да учат и да се молят искрено.

• По-дисциплинирани и да са работели по-усърдно.

• Разбрали по-добре какво се очаква.

• Имали повече възможности да обучават.

• Имали повече интервюта в търсене на отговор с епископи и родители.

Братя и сестри, заедно можем да учим на Евангелието на Исус Христос в неговата простота и сила всички наши младежи в Църквата. Като работим с родителите, ние можем да им помогнем да се подготвят за мисия и живот, посветен на служба. Нека напредваме, като търсим всеки един от нашите скъпоценни младежи, независимо от тяхното ниво на активност, като разпалваме светлината Христова, която е в тях. Президент Бойд К. Пакър казва: „Светлината Христова е толкова универсална, колкото самата слънчева светлина. Където има човешки живот, има Духа на Христа. Всяка жива душа я притежава… Вдъхновена е от всичко, което ще благослови и ще бъде от полза на човечеството. Тя подхранва самата доброта” („The Light of Christ,” Лиахона, април 2005 г., стр. 13).

Така че знаем, че всички имаме в себе си светлината на Христос. Наша отговорност като родители, учители и ръководители е да запалим тази светлина в нашите младежи, докато пламъкът на свидетелството не загори дълбоко в техните сърца и души, и тогава да насърчим всеки един от тях да вземе този огън и да го използва да помага да запали светлината на Христос у другите.

Разбира се, противникът знае това и работи извънредно, за да повлияе на някои от нашите младежи да не зачитат ученията на Църквата. Затова родители, ръководители и учители трябва да се съветвате заедно и да познавате всеки млад мъж или всяка млада жена –поотделно. Независимо дали са активи или не, трябва да ги познаваме.

Вярно е, че летвата е вдигната за нашите мисионери. Това означава, че летвата е вдигната също за родителите и учителите. Ще трябва да увеличим нашата вяра и да разширим нашите усилия, за да дадем на всеки млад мъж възможност да служи.

Президент Хинкли също изразява тази загриженост: „Трябват ни повече мисионери. Посланието да вдигнем летвата за достойнствата на мисионерите не е сигнал да изпращаме по-малко мисионери, а… да призовем родителите и ръководителите да работят с младите мъже по-отрано, за да ги подготвят по-добре за мисионерска служба и да ги поддържат достойни за такава служба. Всички млади мъже, които са достойни и които са физически и емоционално способни, трябва да бъдат подготвени да служат в това най-важно дело” („To the Bishops of the Church,” Worldwide Leadership Training Meeting, 19 юни 2004 г., стр. 27).

По същия начин, говорейки за младите жени, президентът казва: „Има погрешно разбиране на един по-ранен съвет, свързан с неомъжените сестри, служещи като мисионерки. Имаме нужда от известен брой млади жени. Те извършват забележителна работа. Могат да влязат в домове, в които старейшините не могат. Но трябва да се знае, че младите сестри не са задължени да отиват на мисия. Не трябва да се чувстват задължени като младите мъже, но някои ще искат да отидат” („To the Bishops of the Church,” стр. 27).

Братя и сестри, има невероятен обем от работа, която трябва да бъде извършена. Духът Господен се разстила над много народи на света. Врати, заключени преди, сега са отворени за нас. Нуждаем се от повече усърдно работещи мисионери със силни свидетелства, за да достигнем до повече деца на нашия Небесен Отец, които сега са на място, където можем да ги достигнем. Те са наши братя и сестри, и ние имаме отговорност да ги учим на посланието на Възстановяването.

Знаем, че в живота на онези, които вярно служат пълновременна мисия, се случват велики неща. Мисионерската служба не е лесна, но наистина си струва. Онези, които служат и се завръщат у дома с чест, са установили пример на живот и служба, която ще благослови собствения им живот и живота на идните поколения. Те се връщат по-добре подготвени за бъдещи силни ръководители и учители в организациите на Църквата. Връщат се по-добре подготвени, за да бъдат праведни бащи и майки, способни да учат своите деца на Евангелието. Службата на пълновременните мисионери е и благословия, както за онези, които мисионерите намират и учат, така и за самите мисионери.

Сега имаме една специална молба към вас, епископи и президенти на клонове. Известно ни е, че вече познавате онези, които покриват нормите и се подготвят да приемат мисионерско призование тази година. Това, което молим да направят ръководителите във всяка единица, е да се посъветват с родителите и да се молят да намерят поне още един млад мъж освен онези, които вече са приели, който може да бъде призован да служи. Ако над 26 000 райони и клонове в Църквата изпратят всички онези, които вече са планирали да изпратят в мисионерското поле плюс още един, редиците на нашите пълновременни мисионери ще нараснат и ще се приближим по-близо до божествената заповед да занесем Евангелието на всеки народ, племе, език и хора. Разбира се, тези мисионери трябва да бъдат достойни, верни, здрави и напълно отдадени. Вероятно този още един може да не е готов сега. Затова молим родителите и съветниците в кола и района да разчитат на проникновената сила на Светия Дух, да разберат на кого може да помогнете да се подготви да бъде призован тази година.

Като протягате ръка към тях, моля помнете случката с един мой приятел. Той никога не беше притежавал кон в живота си, докато не се ожени за чудесна жена, която обичаше коне. Като искаше да впечатли младата си булка, обяви една вечер, че ще заведе жребчето на ливадата, за да го научи как да бъде водено. Той тежеше повече от жребеца. Той знаеше повече от жребеца. Предположи, че всичко, което трябваше да направи, е да дръпне въжето и рано, или късно жребчето ще го последва. Беше уверен, че процесът ще бъде кратък и прост.

Сложи поводното въже на врата, застана пред жребеца и задърпа. Жребецът се противопостави. Приятелят ми задърпа по-силно и жребецът вкопа крака още по-здраво. И така, той наистина дърпаше, а жребецът падна. Действието се повтори няколко пъти, докато приятелят ми не направи следното заключение: за около четири или пет минути той успешно научи жребеца да пада. Всичко, което трябваше да направи, бе да застане пред жребчето, да вдигне въжето и то веднага падаше.

Жена му, като гледаше процеса, най-накрая предложи вместо да стои пред жребеца и да дърпа, да опита да върже въжето около жребеца и просто да върви до него. За разочарование на приятелят ми, това подейства.

Изглежда има нещо вътре във всеки един от нас, което се противопоставя на казване, бутане или дърпане. Но ако някой постави ръката си на рамото на някой млад мъж и тръгне редом с него, той вероятно ще го последва с желание да служи. Моля помнете това, като укрепвате свидетелството на още един, който може да служи.

Позволете ми да направя три предложения, които да помогнат да установите богата традиция за мисионерска служба във вашето семейството, кол, район или клон.

Първо, уверете се, че всички младежи разбират кои са те. От най-ранно детство в Неделното училище за деца нашите деца пеят „Чедо на Бога съм” (Химни и детски песни, стр. 58). Помогнете им да разберат какво означава да бъдеш дете на Бога. Напомнете им, че те са тук в това специално време от историята на света, с пълнотата на Евангелието под ръка, защото са направили доблестни избори в доземното съществуване. Младежите ни трябва да отстояват непоколебимо праведността и истината. Нуждаят се от видението на благословиите, които могат да бъдат техни, като показват своята любов към Небесния Отец и Исус Христос чрез тяхното желание да служат.

Второ, проповядвайте учението. Макар дейностите и социалните поводи имат своето място в програмата на младежите като цяло, учението е това, което обръща във вярата и обвързва. Младежите ни имат право да очакват, че техните родители, църковни ръководители и учители ще видят, че те знаят и разбират Евангелието на Исус Христос. Светият Дух ще потвърди истината в сърцата им и ще запали светлината Христова в душите им. И тогава вие ще имате още един напълно подготвен мисионер. Вчера старейшина Ричард Дж. Скот предположи, че Проповядвайте Моето Евангелие, новото ръководство, което нашите мисионери използват да учат Евангелието, може да бъде добър източник за помощ.

Накрая, признаваме, че може да не е разумно за някои от нашите млади мъже или млади жени да се изправят пред суровостта и предизвикателствата на пълновременната мисия. Ако свещеническите ръководители освободят някой от вас от пълновременна мисионерска служба, молим вас и вашите семейства да приемат решението и да продължат напред. Можете да се подготвите да участвате в спасителните обреди на храма и да намерите друг начин, по който да служите. И молим всички наши членове да оказват подкрепа и да изразяват голяма любов и разбиране в подпомагането на всички наши верни младежи в техните различни църковни призования.

Братя и сестри, добавям своето свидетелство за божествената мисия на Господ Исус Христос и се моля Той да благословя всички нас в личните ни усилия да вдъхновяваме и мотивираме повече от нашите младежи и двойки да служат на пълновременна мисия. В името на Исус Христос, амин.