Благовестия от Кумора
Но вие и аз не само можем да оцелеем, но да победим, като Мороний, в усилията ни да се застъпваме за истината в усилни времена.
Когато посетих възстановения малък и скромен дом от трупи на Джозеф Смит, усещах, че съм на едно свещено място. Бях на мястото, където ангелът Мороний за пръв път се явил на Джозеф Смит, за да възвести това голямо и чудно дело на Възстановяването на Евангелието на Исус Христос. Докато размишлявах над преплитащите се съдби на тези двама велики пророци - Мороний, последният пророк на своето време, и Джозеф, първият пророк на нашата диспенсация, имах много мигове на „оприличаване”. Позволете ми да споделя някои от „оприличаващите” уроци, докато свидетелствам за това велико и чудно дело.
Когато Джозеф среща за пръв път Мороний, е точно на 17 г., възрастта на много от вас, млади жени. Знаем точното време и място. Било през нощта на 21 септември 1823 г., в горната спалня, докато петимата му братя спели. Джозеф се молел да „узная за положението и репутацията (си) пред Него” (Джозеф Смит – История 1:29). Джозеф се чувствал неподходящ и недостоен пред Бог. Той казва, че не е бил „виновен в никой от големите и зловредни грехове”, но изпадал в „глупави грешки и показвах недостатъците на младостта” (Джозеф Смит – История 1:28), тъй че се молел за увереност. Мога да разбера чувствата на младия Джозеф, както могат, зная, и много от вас. Колко често всеки от нас е коленичил с такива чувства на неспособност и нужда от божествена увереност?
В отговор на пълната с покаяние и вяра молитва на Джозеф пред него се явява небесният пратеник Мороний. Джозеф отбелязва, че „Той ме нарече по име и ми каза… че Бог има за мене работа, която трябва да изпълня” (Джозеф Смит – История 1:33). Джозеф се чуди „много на това, което (ми) беше казано от този необикновен пратеник” (Джозеф Смит – История 1:44).
Ние също можем да получим духовна увереност в отговор на молитвите си. Можем да получим свидетелство, че нашият Небесен Отец ни познава по име и че Той има земна мисия за изпълнение за нас.
Ангелът Мороний се явил на Джозеф още два пъти онази нощ, после отново на полето и на хълма на следния ден, и после всяка година през последвалите четири години на мястото, което днес знаем като хълма Кумора. В онзи първи ден Мороний отново и отново повтаря едно и също послание. Можете ли да оприличите това на нещо от вашия опит? Моите деца понякога ме дразнят, че им повтарям едни и същи неща отново и отново. Не бъдете твърде сурови към своите родители и ръководители, когато се повтаряме. Господ искал Мороний да научи младия пророк чрез повтаряние. Повторението насажда евангелските принципи в нашите умове и сърца.
С тези редовни посещения на ангела се създава славна спойка между онзи древен пророк, заровил плочите, и съвременния пророк, избран да ги извади отново наяве. Вярвам, че трябва да възпитаваме в сърцата си любов към пророците, древни и съвременни. Колко подобаващо е, че статуя на ангела Мороний стои на върха на всички наши съвременни храмове. Те служат като напомняне, че Мороний е онзи славен „ангел от висините, (който) прекъсна дългото мълчание,” (Hymns № 13), за който тази вечер ще пее нашият хор.
Джозеф Смит научава толкова много от Мороний. После сред сигурността и светостта на онзи дървен дом, където се явил Мороний, Джозеф споделя много от наученото със своето отзивчиво семейство. Майка му казва:
„Джозеф продължи да получава напътствия от време на време и всяка вечер ние събирахме децата си заедно и отделяхме от времето си за обсъждане на тези неща… Мисля, че представлявахме най-странното семейство, живяло някога на земята, седнали всички в кръг, … слушащи с тревога и затаен дъх религиозните проповеди на едно осемнадесетгодишно момче” (The Revised and Enhanced History of Joseph Smith by His Mother, изд. Scot Facer Proctor и Maurine Jensen Proctor, 1996 г., стр. 111).
В резултат на тези всекидневни семейни домашни вечери Луси Мак Смит заявява, че това било време на нежно единство, щастие и спокойствие в дома им. Какъв пример за укрепване на дома и семейството е за нас младият Джозеф! Той не пазел за себе си своето свидетелство и духовни изживявания, но ги споделял често с родителите и роднините си. Ние правим същото в домовете ни.
Сем. Смит трябвало да се държат един за друг, защото външните преследвания срещу Джозеф и семейството не спирали. Вероятно поученията и примерът на Мороний помогнали на Пророка Джозеф да научи как да бъде свидетел в един нечестив свят. Мороний живял в един свят, който предрекъл, че ще съществува в днешни времена - „ден, когато ще има… убийства и кражби, и лъжи, и измами, и блудства, и всякакъв вид мерзости” (Мормон 8:31).
Мороний познавал също непосредствено самотата и отчаянието. След великата и страховита битка между нефити и ламанити, в която целият му народ бил унищожен, той скърби: „Останах сам. Баща ми беше убит в битка, както и всичките ми роднини; и аз нямам приятели и не знам къде да отида; и колко време ще ме остави Господ да живея, аз също не знам (Мормон 8:5). Чувствате ли самотата и отчаянието на Мороний?
Давам си сметка, че много от нас понякога също се чувстват без приятели и самотни в един нечестив свят. Някои от нас имат усещането, че нямаме „къде да идем”, когато се изправим пред нашите изпитания. Но вие и аз не само можем да оцелеем, но да победим, като Мороний, в усилията ни да се застъпване за истината в усилни времена. Какво направил той, изправен пред враждебен и пълен със самота свят? Довършил, изпълнен с вяра и послушание към напътствията на баща си, летописа върху златните плочи. Запознал се с писанията на пророците. Освен всичко, стремял се да победи отчаянието, като се придържал към обещанията на Господ за бъдещето. Придържал се към заветите, които Бог сключил с Израилевия дом, да ги благослови завинаги.
Мороний проявява вяра в обещаните на бъдните поколения благословии. Старейшина Джефри Р. Холанд обяснява, че това изпълнено с радост очакване от страна на пророците от миналото, включително Мороний, било защото те са видели нашето време чрез видение. Видели твърди, спазващи заветите млади хора като вас, които ще продължат Господното дело в тази последна диспенсация. Старейшина Холанд казва, „Водачите в онези отминали векове могли да продължат не защото знаели, че ще успеят те, но защото знаели, че ще успеете вие, … една чудесна конгрегация от млади (жени) като вас… в решително усилие да видят как Евангелието има надмощие и триумфира” („Терор, триумф и едно сватбено празненство”, Вечер край огнището на ОСЦ, 12 септ. 2004 г.; вж. www.ldsces.org). Ние имаме тази огромна отговорност да изпълним „радостното очакване” на Мороний.
Ние, които принадлежим към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, сме обвързани с Господ чрез завет. Той казва: „(Аз) все пак няма да те забравя… Ето, на дланите Си съм те врязал” (Исаия 49:15-16; вж. и 1 Нефи 21:15-16).
Обвързаността и укрепващата сила на заветите в живота ни стана много реална за мен наскоро след като скъпи наши приятели преживяха трагична загуба в семейството си. Докато Кетрин и Кимбъл Херъд и четирите им малки деца на възраст от девет месеца до седем години пътували към дома си след семейна вечеря с дядо и баба им, двойната гума на едно полуремарке от насрещното движение на магистралата внезапно се откачила, прелетяла през разделителното платно и се стоварила върху шофьорското място на семейната кола. Шофьорът Кимбъл, съпруг и баща, бил тежко ранен и загубил съзнание. Кетрин някак си удържала колата на банкета и позвънила на бърза помощ. Докато гледала как фелдшерите работели над съпруга й и двете по-големи деца, тя седнала в полицейската кола с двете по-малки в скута си и на глас се помолила „Небесни Отче, знаем, че Ти имаш властта да изцелиш Кимбъл, ако това е волята Ти, но ако не е, вярваме, че Ти някак ще ни подкрепяш във всичко това”. Кимбъл бил откаран с въртолет до болницата, но починал по пътя.
След като порязванията, контузиите и други леки наранявания на децата били обработени, те били освободени от болницата и сложени у дома в леглата, Кетрин се върнала в болницата да каже последно земно сбогом на съпруга си. Колкото и да й било трудно, тя заявила пред родителите си, които били с нея, „Знам, че Кимбъл и аз сме запечатани чрез нашия храмов завет и един ден ще бъдем отново заедно”. В най-ужасното изпитание в живота на младата майка нейните завети я подкрепили.
На погребението ни бе напомнено за силата на заветите да ни подкрепят в моменти на беда и мъки. Като се присъединихме към закриващата песен, всички чухме как над многото гласове 5-годишният син Тейлър пееше високо „Семействата отново могат да бъдат заедно” (Hymns, № 300). За конгрегацията беше радостно да знае, че едно дете е било научено на заветите на запечатването, които биха го съединили с баща му и майка му.
Бяхме научени също относно силата на заветите на проповедта на бащата на Кетрин. Той цитира един стих от скъпоценния ръкопис, който Мороний заровил и после дал на Пророка Джозеф, напомнящ ни, че Евангелието ни обещава в бурите и вихрушките скала, не чадър.
„…помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, … той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността… поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа” (Еламан 5:12).
Дълбоката сила, която проявява семейството, идва от знанието, че те са вечно свързани един към друг като семейство, и към Небесния Отец и не могат да бъдат отделени от Него.
Подобно на Мороний, Джозеф Смит, Кетрин и Кимбъл, ние също може да излезем победители от подобни изпитания, нечестия и преследвания. Заветите на свещеничеството ни обвързват завинаги с нашите земни и вечни семейства и ни въоръжават с праведност и сила.
Толкова съм благодарна да живея в тези велики и славни дни, когато беше възстановено Евангелието! Изразявам своето свидетелство и съм благодарна за двамата велики пророци, Мороний и Джозеф Смит, които се срещнаха в онази спалня на втория етаж и после работиха заедно за появата на бял свят на Книгата на Мормон. Позволете ми да завърша с повторение на радостното възклицание на Пророка Джозеф относно възстановеното Евангелие:
„Сега какво чуваме в Евангелието, което сме получили? Един глас на радост!…
…Благовестия от Кумора! Мороний, ангелът небесен, да оповестява изпълнението на пророците – книгата, която ще бъде разкрита…
Братя (и сестри), не трябва ли да продължаваме в такова едно велико дело?… Нека сърцата ви ликуват и бъдат извънредно радостни…
…нека и ние, като църква и като народ, … да принесем на Господа приношение в праведност” (вж. У. и З. 128:19, 20, 22, 24).
Зная, че това е Църквата на Исус Христос. Нека всеки от нас позволи Евангелието да попие дълбоко в душите ни, тъй че да обичаме и служим на Бог с цялостно намерение в сърцето, в името на Исус Христос, амин.