Утвърди братята си
Вие трябва да направите това, което Спасителят и Неговите пророци… винаги са учили: да служите, да усилите вярата и укрепвате онези, които се нуждаят от вашата любов и благословение.
Отговаряйки на въпроса, „Учителю, коя е голямата заповед в закона?”, Исус отвърнал: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия с ум. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: Да възлюбиш ближния си както себе си. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците”1.
В древен Израил и през вековете, Неговите минали и настоящи пророци неотменно са учили всеобхватна вечна истина, че за да наследим живот вечен, трябва да имаме любов в душите си: любов към Бог, нашият Вечен Отец, и любов към нашите ближни.
През последните часове на своето земно служение Исус казва на Петър: „Но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си”2.
Петър имал свидетелство, дадено от Духа, относно божествеността на Исус Христос. Петър знаел, и неговото познание дошло чрез откровение. Но неговото обръщане във вярата, промяната в цялостния му начин на живот и на неговата вътрешна същност станали по-явни след деня на Петдесетница, след като получил променящия сърцето дар и свидетелство на Светия Дух.
Да, братя и сестри, точно като Петър преди, ние имаме свидетелства, но дали обръщането един продължителен процес в живота ви? Дали е всеки от нас една творба в ръцете на нашия Създател, по която продължава да се работи? Благославя ли Бог други чрез нас? Молите ли се да разберете кого Господ иска да благословите, като му помогнете да носи тегобите си? Обичате ли ближните така, както обичате себе си?
Когато Исус казал на законника, че за да наследи вечен живот, той трябва да възлюби ближния си както себе си, онзи отвърнал на Исус: „А кой е моят ближен?” Исус отговорил с притчата за добрия самарянин и след това попитал: „Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците? Той рече: Онзи, който му показа милост”3. С тази притча Исус учи, че всеки един от нас трябва да показва активна обич и благосклонност към всяко едно от децата на Неговия Отец.
Цар Вениамин учи светиите от своето време: „Заради това да запазите опрощение на греховете си от ден на ден… аз бих желал да раздавате от имуществото си на бедните… тъй че да се нахранят гладните… да се посещават болните и да се служи за облекчаването им, както духовно, тъй и материално”4. Давате ли духовна и материална помощ на тези, които имат нужда от нея? Протягате ли ръка да укрепите вярата на онези, които се присъединяват към нас, така както сме призовани от съвременните пророци?
Обръщане във вярата означава да посветите живота си на грижа и служба на онези, които се нуждаят от помощта ви, споделяйки своите дарове и благословии. Господ не е казал: „Паси агънцата Ми, когато ти е удобно, паси овцете Ми, когато не си зает.” Той казва: „Паси овцете и агънцата ми; помогни им да преодолеят този свят, дръж ги близо до себе си. Води ги в безопасност – безопасността на праведните избори, която ще ги подготви за вечен живот”5.
Всеки всеотдаен акт на доброта и служба увеличава вашата духовност. Бог ще ви използва, за да благослови други. Вашият продължителен духовен растеж и вечно развитие до голяма степен зависят от вашите взаимоотношения, от това как се отнасяте към околните. Наистина ли обичате ближните си и благословия ли сте в техния живот? Начинът, по който се отнасяте към околните не е ли мярката на степента на вашето обръщане? Човекът, който върши само онези неща в Църквата, които се отнасят лично до него самия, никога няма да достигне целта на съвършенството. Службата другиму е есенцията на Евангелието и на един възвисен живот.
По време на вашето пътуване през живота вие трябва да протегнете ръка и да благословите живота на вашите спътници, да дадете от себе си на онези, които се нуждаят от вас. „Защото този, който иска да спаси живота си”, казва Учителят, „ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.”6
Яков отправя своето послание „до дванадесетте пръснати племена”7. Ученията му могат да бъдат отнесени към нас, Господния народ, които в един бъдещ ден щял да приеме възстановеното Евангелие. Той учи принципи, които следва да ви водят в отношенията ви с останалите членове на Църквата. Той смята, че заповедта да „възлюбиш ближния както себе си” представлява „царският закон”8. За Яков само свидетелство не е достатъчно. Евангелието трябва да стане една жива реалност в живота ви. „И аз ще ти покажа вярата си от моите дела.”9 „Бивайте изпълнители на словото, а не само слушатели”10. Определението на Яков на това да бъдеш обърнат е: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледа човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света”11. Той завършва краткото си послание с думите: „Братя мои, ако някой от вас се заблуди от истината, и един го обърне, нека знае, който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа… и ще покрие много грехове”12. Като помогнете на заблудил се брат да се върне, вие спасявате както него, така и вас самите. Греховете ви са покрити или опростени, защото сте служили за спасението на някой друг.
Имал съм огромната благословия да живея в Латинска Америка и да съм непосредствен свидетел на реализирането на пророчествата и обещанията, направени от Самия Господ и Неговите Пророци.
„Аз ще събера Моя народ от дългото им разпръсване, о, доме Израилев, и ще установя Моя Сион…
…Аз ще основа Църквата Си сред тях и те ще встъпят в завета, и ще бъдат причислени към този остатък от Якова, на който Аз съм дал тази земя в тяхно наследство”13.
Буквално стотици хиляди са били събрани от всяка една държава в Латинска Америка. Пророчествата ни убеждават, че този растеж ще продължи. Растежът е най-голямото ни предизвикателство, но също и най-голяма възможност за всеки един от нас.
Апостол Павел казва на новите членове в своето време: „затова вие не сте вече странници и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство”14.
Изглежда, че там, където Църквата расте бързо, твърде много все още чувстват, че са странници и пришелци и са били оставени настрана. Ако ще сме свидетели на изпълнени обещания, ние трябва да правим това, което описва Мороний: „И след като приемаха кръщението… те бяха причислявани към хората на Църквата на Христа; и имената им се взимаха, за да могат да бъдат запомнени и хранени… за да ги задържат в правия път”15.
Много активни членове вярват, че по-слабо активните и новопокръстените, които изпадат край пътя, се държат различно, защото не вярват в доктрината на Църквата. Направените проучвания не подкрепят това твърдение. Те показват, че почти всички интервюирани по- малко активни членове вярват, че Бог съществува, че Исус е Христос, че Джозеф Смит е бил пророк и че Църквата е истинна.
В голям брой райони и клонове има много добри, почтени и честни мъже и жени, които просто не знаят как да се върнат в църквата. Между тях има добри майки и бащи. Те просто си тръгнали и никой не е минал да види как са, оставени са с впечатлението, че никой не се интересува от тях. Когато мъже и жени с вяра се срещнат с тези хора и станат техни приятели, подкрепят ги, молят се с тях и ги учат на Евангелието, те и техните семейства ще се върнат. „Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили”16. Кои са „тия най-скромни Мои братя”? Може би Господ има пред вид най-новите сред нас или онези, които блуждаят в сенките на неактивността и биха се върнали, ако им се протегне ръка на истинско приятелство?
В тази голяма битка за душите човешки, правилата за намеса в мисионерската работа са описани още по-ясно за всеки един от нас. Членовете трябва да придружават пълновременните мисионери по време на техните уроци и да играят важна роля в процеса на обръщане във вярата на другите. Мисионерите трябва да „проповядват Моето Евангелие чрез Духа,”17 избирайки думи, които идват от сърцата им, думи на истина, които са там поради много изучаване и молитва. Ролята на мисионерите ни в продължителния процес на обръщане да другите не приключва при кръщението. Те следва да продължат да обучават новите членове, както и тези, които се нуждаят от духовно подхранване.
Скорошни писма на Първото Президентство напомнят на ръководителите за тяхната отговорност да подсилват и подкрепят новите членове. „Целият район трябва покаже приятелство… домашните учители и посещаващите учителки могат да играят важна роля.” На новите членове трябва да се дават „възможности… да служат и да укрепват района”18.
Братя и сестри, ако обръщането и промяната следва да продължи във всеки един от нас, както новите, така и по-отдавнашните членове, ние трябва да обичаме, да служим на околните и да ги подхранваме духовно. Трябва да им помогнем да получат благословиите на възстановяването, включително тези на храма.
Пророкът Джозеф Смит пише в писмо до светиите по негово време: „Скъпи братя, това е задължение, което всеки светия трябва да даде братята си щедро – винаги да ги обича и да ги подкрепя. За да бъдем оправдани пред Бога, трябва да се обичаме един друг; … можем да възлюбим ближния както себе си и да бъдем верни в изпитанията”19.
Нашия пророк президент Гордън Б. Хинкли казва: „Надявам се, моля се, че всеки един от нас… ще реши да потърси онези, които имат нужда от помощ… и ще ги повдигне в дух на обич в лоното на Църквата, където силни ръце и любящи сърца ще ги стоплят, утешат, подкрепят и постават на пътеката на един щастлив и продуктивен живот”20.
Обичта не е само дума или изявление, но първата и най-голяма заповед, заповед, която изисква действие – „Ако ме любите, ще пазите Моите заповеди”21 и „Обичаш ли ме?… Паси овцете Ми”22.
Вие трябва да направите това, което Спасителят и Неговите пророци, както минали, така и настоящи, винаги са учили: да служите, да усилите вярата и укрепвате онези, които се нуждаят от вашата любов и благословение. Имате Господното обещание: „И който ви приеме, там ще съм и Аз, защото ще вървя пред лицето ви… и Моят Дух ще бъде в сърцата ви”23.
Братя и сестри, когато с любов протегнете ръка да благословите живота на някой друг, и двамата ще бъдете благословени с Неговия Дух. Господ учи, че и двамата ще „се разбират един друг и двамата (ще) се назидават, и (ще) се радват заедно”24.
Моля се нашия Небесен Отец да благослови всеки един от нас с онази любов към околните, „с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син”25. Давам свидетелство, че Неговият Син, Исус Христос, е жив и че Неговото Евангелие е Евангелие на мир. В името на Исус Христос, амин.