Ценността на душите
Когато видим какви последици произтичат поради един човек…, вероятно не е чудно, че Господ ни напомня, „Помнете… ценността на душите”.
Една от речите, която е оставила вечно впечатление върху мен, беше изнесена на съботната вечерна сесия на конференция на кола преди години. Тази реч беше изнесена от млада майка. Ето какво каза тя: „Работех върху родословието на своя прадядо. Той и неговото голямо семейство от синове и дъщери били членове на Църквата.
Моят прадядо”, каза тя, „една неделя си тръгнал от Църквата със семейството си и никога не се върнали, без обяснение защо.”
После тя каза: „В проучването си открих, че прадядо има над 1 000 потомци”.
И после добави, и това е частта, която не можех да забравя, „От тези 1 000 потомци единствено аз съм активна в Църквата днес.”
Като каза тези думи, се размислих: „Само 1 000 или можеше да бъдат и повече?”
Отговорът е очевиден. Духовното влияние, което семейството би могло да е оказало върху техните съседи или приятели, не се е случило. Никой от синове му, нито коя да е от дъщерите му не е ходил на мисия и онези, които биха били развълнувани от тяхното свидетелство, не са били кръстени; и онези, които не са били кръстени, не са могли да отидат на мисия. Да, вероятно има много хиляди, които не са в Църквата днес, и не са на това събрание днес, поради решението на онзи прадядо.
Докато я слушах да говори, си мислех: „Колко жалко! Вероятно ако съм бил там по онова време, бих могъл да кажа нещо на бащата, на семейството, на свещеническите ръководители, което би помогнало и предотвратило подобно нещастие за техните семейства и за много от бъдещите поколения, които ще дойдат.”
Е, тази възможност от миналото е изгубена. Но сега можем да погледнем в настоящето и в бъдещето. Бих казал на онези, които се намират в подобно положение като прадядото: Бихте ли помислили какво можете да направите вие за вашето семейство и за онези, които идват след вас? Бихте ли отчели последиците на вашите мисли и действия?
Ако има някакъв проблем, свързан с ученията на Църквата, помислете над съвета, даден от президент Гордън Б. Хинкли на едно голямо събрание от над 2 000 членове в Париж, Франция миналата година. Той казва: „Моля ви, мои братя и сестри, ако имате каквито и да било съмнения, свързани с кое да е учение на тази Църква, да го подложите на изследване. Опитайте. Живейте според принципа. Коленичете и се молете за това, и Бог ще ви благослови с познание за истината на това дело.”
Ако почувствате, че с вас са се отнесли несправедливо, бъдете готови да простите. Ако поради някаква причина имате неприятен спомен, освободете се от него. Където е необходимо, говорете с вашия епископ, говорете с вашия президент на кол.
Към всички, но особено към онези, които някой ден ще бъдат прадядовци и прабаби, вашите вечни благословии и онези на вашето потомство са далеч по-важни от всяка друга горделива причина, която би лишила вас и толкова много други от такива важни благословии. В Книгата на Мормон цар Вениамин ни напомня: „И нещо повече, аз бих пожелал да си помислите за благословеното и щастливо състояние на онези, които спазват Божиите заповеди. Защото ето, те са благословени във всички неща, и тленни, и духовни; и ако останат верни до края, те са приети в небесата, за да могат да живеят с Бога в състояние на нескончаемо щастие” (Мосия 2:41).
Вие, които сте деца в домовете на бъдещите заблудени прадядовци, можете да продължите да оставате верни, можете да бъдете добър пример вкъщи и на онези около вас. Може да помогнете за донасяне мир и хармония в дома и на приятелите ви. Вие можете да бъдете решението, а не причината на проблема. Помнете в Книгата на Мормон, когато татко Лехий започна да роптае, точно праведният му син Нефи го окуражава и намира решение на проблема. Толкова много пъти праведните деца са тези, които могат да успокоят разклатената лодка, докато пътуват сред бурни води.
Вие, които сте епископи или президенти на колове, как бих желал да можехте да бъдете част от събранието, което посетих с няколко регионални представители. Чухме старейшина Л. Том Пери да сравнява с термометър онези, които са бъдещи старейшини и онези, които не са активни, бъдещите прадядовци. Напомнено ни е, че има много такива хора, които са повече от просто топли. Те ще се върнат, ако някой просто ги насърчи и им покаже пътя.
Бих искал да ви разкажа за една конференция на кол, която бях определен да посетя. Беше реорганизационна; президентът на кола и съветниците му щяха да бъдат освободени и щеше да бъде призовано ново президентство. Президентът на кол беше млад и беше служил чудесно в продължение на почти 10 години. Той беше духовен гигант, но също и административен великан. В моето лично интервю с него той ми каза, че е делегирал много от отговорностите, свързани с дейностите на кола, на своите съветници и на висшия съвет, и се е освободил, за да интервюира онези, които се нуждаят от насърчение. Хора и двойки били канени да дойдат в офиса му. Там той ги опознавал, съветвал ги и ги канел да вършат нещата по-добре, да сложат в ред живота си и да получат благословиите, които са на разположение на онези, които следват Господ. Помагал им, като ги е поверявал на грижите на способен ръководител, учител, който им помага да разберат красотите на учението. После той ми каза, че на тези интервюта често пита дали те биха желали благословия. „Поставям ръцете си на главите на много членове на кола,” каза той.
На следващия ден, на общата сесия на конференцията на кола, се съмнявам, че някога съм виждал толкова много сълзи – не поради това, че са почувствали, че президентът не трябва да бъде освободен, но поради дълбоката обич към младия президент на кол, който бе благословил живота им. Почувствах подтик да попитам: „На колко от вас президентът е полагал ръце на главата ви?” Бях удивен колко много хора вдигнаха ръцете си. Тогава си помислих: „Колко от тези хора ще благославят името на този велик човек, не само сега, но и през вечността?” Да, те ще бъдат прадядовците, които поради този любящ ръководител ще оставят наследство на поколения от хиляди, които ще го наричат благословен.
Когато видим какви последици произтичат поради един човек в живота на мнозина, вероятно не е чудно, че Господ ни напомня: „Помнете, че ценността на душите е огромна в Божиите очи” (вж. У. и З.18:10).
Моля се, всички ние да можем да обмислим какво лично можем да направим, за да помогнем на онези, които ще бъдат бъдещите прадядовци, било то малко дете, подрастващ или възрастен, така че всеки да остави праведно наследство на онези, които обичат Господ. В името на Исус Христос, амин.