1 И ето, сега стана така, че следващата ни цел беше да завладеем град Манти; но ето, нямаше никакъв начин да изведем ламанитите от града с нашите малки отряди. Защото ето, те помнеха това, което бяхме сторили преди това; затова не можахме да ги примамим да излязат вън от своите укрепления.

2 И те бяха толкова по-многобройни от нашата войска, че ние не смеехме да отидем да ги нападнем в техните укрепления.

3 Да, и стана нужно да използваме наши воини за защитата на онези части на страната, които бяхме върнали в наше владение; ето защо, стана нужно да почакаме да получим подкрепления от земята Зарахемла, а също и нова доставка запаси.

4 И стана така, че аз изпратих посланичество до управителя на страната ни, за да го запозная с делата на нашия народ. И стана така, че чакахме да получим запаси и подкрепления от земята Зарахемла.

5 Но ето, това не ни беше много от полза, защото ламанитите от ден на ден получаваха все повече и повече подкрепления и много запаси; при такива обстоятелства бяхме ние по това време.

6 И от време на време ламанитите ни нападаха, решили да ни унищожат чрез хитрост; при все това ние не можехме да отидем да се сражаваме с тях, защото те веднага се оттегляха в укрепленията си.

7 И стана така, че ние чакахме при тези тежки обстоятелства в продължение на много месеци, чак докато бяхме на път да погинем от недостиг на храна.

8 Но стана така, че ние получихме храна, която беше охранявана от една войска от две хиляди души, изпратени за наше подкрепление; и това беше цялата подкрепа, която получихме, за да защитаваме себе си и страната си от падане в ръцете на нашите врагове, да, за да се противопоставим на един враг, който беше безброен.

9 И сега, ние не знаехме причината за тези наши унижения или причината, поради която не ни изпратиха повече сили; ето защо, ние се натъжихме и се изпълнихме със страх, да не би по някакъв начин възмездията Божии да дойдат върху нас, до поражението ни и пълното ни унищожение.

10 Ето защо, ние изляхме душите си в молитва към Бога, за да ни подкрепи и избави от ръцете на нашите врагове, да, също и да ни даде сила, за да задържим градовете си, земите си и владенията си за поддръжка на нашия народ.

11 Да, и стана така, че Господ, нашият Бог ни посети с увереност, че ще ни избави; да, дотолкова, че словата, които Той изрече, изпълниха с мир душите ни, дадоха ни голяма вяра и ни накараха да се надяваме на Него за нашето избавление.

12 И ние се окуражихме от нашата малка сила, която бяхме получили, и твърдо решихме да победим враговете си и да запазим земите си и владенията си, и жените си, и децата си, и делото на нашата свобода.

13 И тъй ние тръгнахме с цялата си сила срещу ламанитите в град Манти; и разпънахме шатрите си откъм страната на пустошта, която беше близо до града.

14 И стана така, че на сутринта, когато ламанитите видяха, че ние сме в пределите край пустошта близо до града, те изпратиха съгледвачи навсякъде около нас, та да могат да открият броя и силата на нашата войска.

15 И стана така, че когато те видяха, че ние не сме силни по отношение на броя ни и понеже се страхуваха да не ги отрежем от поддръжката им, ако не излязат да се сражават срещу нас и да ни убият, като предположиха също, че лесно ще могат да ни унищожат с многобройните си войнства, ето защо, те започнаха да правят приготовления да излязат да се сражават срещу нас.

16 И когато видяхме, че те правят приготовления да излязат да се бият срещу нас, ето, аз накарах Гед с малък брой от воини да се прикрият в пустошта, а също и Теомнер с малък брой от воини да се прикрият в пустошта.

17 Сега, Гед и неговите воини бяха отдясно, а другите – отляво; и когато те се прикриха тъй, ето, аз останах с останалата част от войската ми на същото място, където най-напред разпънахме шатрите си по времето, когато ламанитите трябваше да излязат да се сражават.

18 И стана така, че ламанитите излязоха срещу нас с многобройната си войска. И когато те наближиха и бяха готови да ни нападнат с мечовете си, аз накарах моите воини, тези, които бяха с мене, да отстъпят в пустошта.

19 И стана така, че ламанитите ни последваха с голяма бързина, защото много искаха да ни настигнат и да ни избият; ето защо, те ни последваха в пустошта; и ние минахме между Гед и Теомнер но тъй, че ламанитите не ги откриха.

20 И стана така, че когато ламанитите ги отминаха, или когато войската ги беше подминала, Гед и Теомнер се вдигнаха от укритията си и отрязаха съгледвачите на ламанитите, тъй че те да не могат да се върнат в града.

21 И стана така, че след като ги бяха отрязали, те се втурнаха към града и се нахвърлиха върху стражите, оставени да пазят града, избиха ги и завладяха града.

22 Сега това се случи, защото ламанитите допуснаха цялата им войска, с изключение на малобройни стражи, да бъде подмамена в пустошта.

23 И стана така, че по този начин Гед и Теомнер завладяха укрепленията им. И стана така, че след като пропътувахме много път в пустошта, ние тръгнахме към земята Зарахемла.

24 И когато ламанитите видяха, че напредват към земята Зарахемла, те се изплашиха извънредно много да не би да е скроен план да бъдат отведени към унищожение; затова те започнаха да се оттеглят обратно в пустошта, да, тъкмо обратно по същия път, по който бяха дошли.

25 И ето, свечери се и те разпънаха шатрите си, понеже върховните военачалници на ламанитите бяха предположили, че нефитите са изморени от прехода си; и като предполагаха, че бяха гонили цялата ни войска, те въобще не помислиха за град Манти.

26 Сега стана така, че когато настъпи нощта, аз накарах воините си да не заспиват, а да напреднат по друг път към земята Манти.

27 И благодарение на този наш поход, през нощта на другия ден ние бяхме отвъд ламанитите и тъй пристигнахме преди тях в град Манти.

28 И стана така, че чрез тази хитрост ние завладяхме град Манти, без да се пролива кръв.

29 И стана така, че когато войските на ламанитите наближиха града и видяха, че ние сме готови да ги посрещнем, те се учудиха извънредно и бяха обзети от велик страх, дотолкова, че избягаха в пустошта.

30 Да, и стана така, че войските на ламанитите избягаха далеч от цялата тази част на страната. Но ето, те откараха със себе си извън страната много жени и деца.

31 И онези градове, които бяха превзети от ламанитите, всички от тях по това време бяха в наше владение; и бащите ни, и жените ни, и децата ни се завръщат по домовете си, с изключение на онези, които бяха пленени и отведени от ламанитите.

32 Но ето, войските ни са много малки, за да задържат толкова голям брой градове и такива големи владения.

33 Но ето, ние се уповаваме на нашия Бог, Който ни даде победа над тези земи, тъй че си получихме обратно тези градове и земи, които ни принадлежаха.

34 Сега ние не знаем причината, поради която управата не ни изпраща повече сили; нито пък воините, които дойдоха при нас, знаят защо не сме получили по-големи сили.

35 Ето, ние не знаем дали ти не си претърпял неуспех и не си оттеглил силите в онази част на страната; и ако е тъй, ние не искаме да роптаем.

36 Но ако не е тъй, ето, ние се боим, че има някакъв разкол в управата, тъй че те не ни изпращат на помощ повече мъже; понеже знаем, че те са по-многобройни от тези, които ни изпратиха.

37 Но ето, това няма значение, ние вярваме, че Бог ще ни избави, въпреки слабостта на нашите войски, да, Той ще ни избави от ръцете на враговете ни.

38 Ето, това е краят на двадесет и деветата година и ние сме във владение на земите си; а ламанитите избягаха в земята Нефи.

39 И онези синове на народа на Амон, за които аз говорих с такава почит, са с мене в град Манти; и Господ ги подкрепи, да, и ги предпази да не паднат от меч, тъй че нито един от тях не е убит.

40 Но ето, те получиха много рани; но при все това те стоят здраво в онази свобода, с която Бог ги е направил свободни. И те старателно си спомнят за Господа своя Бог ден след ден; да, и те съблюдават да спазват непрестанно Неговите повеления, разпоредбите Му и заповедите Му; и силна е вярата им в пророчествата относно идното.

41 И сега, мой възлюбени брате Мороний, дано Господ, нашият Бог, Който ни изкупи и ни направи свободни, да те държи непрестанно в присъствието Си; да, и дано Той да бъде благосклонен към този народ, за да можеш да успееш в завладяването на всичко това, което ламанитите ни отнеха и което беше за наша издръжка. И сега, ето, аз свършвам посланието си. Аз съм Еламан, синът на Алма.