1 И ето, стана така, че Господ проговори на баща ми, да, тъкмо в един сън и му каза: Благословен си ти, Лехий, поради нещата, които си направил; и защото ти си бил верен, и си заявил на тези люде това, което ти заповядах, ето, те се опитват да ^аотнемат живота ти.

2 И стана така, че Господ ^азаповяда на баща ми тъкмо в един ^бсън, че трябва да ^ввземе семейството си и да тръгне в пустошта.

3 И стана така, че той се ^аподчини на словото Господне, затова той направи така, както Господ му заповяда.

4 И стана така, че той тръгна в пустошта. И той напусна къщата си и земята на своето наследство, и златото си, и среброто си, и скъпоценностите си, и не взе нищо със себе си освен семейството си и запасите, и шатрите си, и ^атръгна в пустошта.

5 И той слезе до пределите близо до брега на ^аЧервено море; и той пътуваше в пустошта в пределите, които са по-близо до Червено море. И той пътуваше в пустошта със семейството си, което се състоеше от майка ми Сария и по-големите ми братя, които бяха ^бЛаман, Лемуил и Сам.

6 И стана така, че след като бе пътувал три дена в пустошта, той разпъна шатрата си в една ^адолина, до една река от вода.

7 И стана така, че той съгради ^аолтар от ^бкамъни и направи приношение на Господа, и въздаде ^вблагодарност на Господа, нашия Бог.

8 И стана така, че той даде на реката името Ламан и тя се вливаше в Червено море; и долината беше в пределите близо до нейното устие.

9 И когато баща ми видя, че водите на реката се вливат в извора на Червено море, той заговори на Ламан, казвайки: О, да би могъл да бъдеш като тази река, течаща непрестанно към извора на всяка праведност.

10 И той каза също и на Лемуил: О, да би могъл да бъдеш като тази долина, непоколебим и постоянен, и непоклатим в спазването на заповедите Господни!

11 Сега той каза това поради коравовратието на Ламан и Лемуил, тъй като ето, те ^ароптаеха за много неща против ^ббаща си, защото бил човек с ^ввидения и ги бил извел извън земята на Йерусалим, за да напуснат земята на своето наследство, и златото си, и среброто си, и скъпоценностите си, и да погинат в пустошта. И те казваха, че той бил направил това поради безумните въображения на сърцето си.

12 И така Ламан и Лемуил, бидейки най-възрастните, роптаеха срещу баща си. И те роптаеха, понеже ^ане познаваха делата на онзи Бог, Който ги беше сътворил.

13 Нито пък вярваха, че Йерусалим, онзи велик град, би могъл да бъде ^аунищожен според словата на пророците. И те бяха като юдеите в Йерусалим, които се опитваха да отнемат живота на баща ми.

14 И стана така, че баща ми им проговори в долината Лемуил със ^асила, бидейки изпълнен с Духа, докато снагите им се ^бразтрепераха пред него. И той ги обърка така, че те не посмяха да продумат против него. Затова те сториха според както той им заповяда.

15 И баща ми живя в шатра.

16 И стана така, че аз, Нефи, бидейки извънредно млад, въпреки това едър на ръст, също имах голямо желание да познавам ^атайнствата Божии, затова призовах Господа; и ето, Той ме ^бпосети и ^всмекчи сърцето ми, така че аз ^гповярвах на всичките слова, изречени от ^дбаща ми. Затова аз не се разбунтувах срещу него както братята ми.

17 И аз проговорих на Сам, като му сторих знайни нещата, които Господ ми беше показал чрез Светия Си Дух. И стана така, че той повярва в словата ми.

18 Но ето, Ламан и Лемуил не искаха да се вслушат в словата ми; и бидейки ^аоскърбен поради коравосърдечието им, аз призовах Господа за тях.

19 И стана така, че Господ ми заговори, казвайки: Благословен си ти, Нефи, заради ^авярата ти, защото ти си Ме търсил усърдно, със смиреност на сърцето.

20 И доколкото вие ще пазите заповедите Ми, вие ще ^апреуспявате и ще бъдете заведени в една ^бземя на обета, да, тъкмо земята, която Аз съм приготвил за вас; да, земя, която е отбрана от всички други земи.

21 И доколкото братята ти ще се бунтуват срещу тебе, те ще бъдат ^аотхвърлени от присъствието Господне.

22 И доколкото ти ще спазваш Моите заповеди, ти ще бъдеш сторен ^ауправител и учител на братята си.

23 Защото ето, в този ден, когато те ще се разбунтуват срещу Мене, Аз ще ги ^апрокълна, даже с тежко проклятие, и те няма да имат сила над твоето потомство, освен ако и те не се разбунтуват срещу Мене.

24 И ако бъде тъй, че те се разбунтуват срещу Мене, те ще станат ^абич за твоето потомство, за да ги ^бподтикнат в пътищата на възпоменанието.