Първата книга на Нефи
Неговото управление и служение
Разказ за Лехий и неговата жена Сария, и за четиримата му синове, наричани (започвайки от най-големия) Ламан, Лемуил, Сам и Нефи. Господ предупреждава Лехий да напусне земята на Йерусалим, защото той пророкува на людете относно тяхното беззаконие и те се опитват да отнемат живота му. Той пътува три дена през пустошта със семейството си. Нефи взема братята си и се връща в земята на Йерусалим, за да се сдобие с летописа на юдеите. Разказ за техните страдания. Те вземат дъщерите на Исмаил за жени. Те вземат семействата си и тръгват в пустошта. Техните страдания и нещастия в пустошта. Ходът на пътуванията им. Те достигат до обширните води. Братята на Нефи се бунтуват против него. Той ги обърква и построява кораб. Те дават на мястото името Изобилие. Прекосяват обширните води и пристигат в обетованата земя, и тъй нататък. Това е според разказа на Нефи; или с други слова, аз, Нефи, написах този летопис.
Глава 1
Нефи започва летописа на народа си. Лехий вижда във видение стълб от огън и чете от една книга на пророчества. Той слави Бога, предсказва пришествието на Месията и пророкува относно унищожението на Йерусалим. Той е преследван от юдеите. Около 600 г. пр. Хр.
1 Аз, аНефи, бидейки роден от бдобри вродители и следователно гобучен до известна степен във всичките познания на баща си, и като бях видял много догорчения в течение на моите дни, въпреки това, бидейки много облагодетелстван от Господа във всичките си дни, да, притежаващ голямо знание за добрината и етайнствата Божии, затова аз правя жлетопис на постъпките си в моите дни.
2 Да, правя летопис на аезика на баща си, който се състои от познанието на юдеите и езика на египтяните.
3 И аз зная, че летописът, който правя, е аистинен и аз го правя със собствената си ръка, и го правя според моето познание.
4 Защото стана така в началото на апървата година от царуването на бСедекия, цар на Юда (баща ми Лехий бе живял в вЙерусалим във всичките си дни); и същата онази година дойдоха много гпророци, пророкуващи на людете, че трябва да се покаят, ако не – великият град дЙерусалим ще трябва да бъде разрушен.
5 Ето защо, стана така, че баща ми аЛехий, като излезе, помоли се на Господа, да, тъкмо с цялото си бсърце в полза на своя народ.
6 И стана така, че докато той се молеше на Господа, появи се астълб от огън и застана на една канара пред него, и той видя, и чу много; и поради нещата, които видя и чу, той се потресе и разтрепера извънредно много.
7 И стана така, че той се завърна в собствената си къща в Йерусалим и се хвърли на леглото си, асломен от Духа и от нещата, които беше видял.
8 И бидейки така сломен от Духа, той бе отнесен далече във авидение, че дори съзря бнебесата да се отварят, и той разбра, че вижда Бог да седи на Своя престол, заобиколен от безбройни множества ангели да пеят и възхваляват своя Бог.
9 И стана така, че той видя Един да слиза отгоре изсред небесата и видя, че неговият аблясък надминаваше този на слънцето по пладне.
10 И видя също адванадесет други да го следват, и блясъкът им надминаваше този на звездите на небосвода.
11 И те слязоха, и тръгнаха по лицето на земята, и първият дойде, и застана пред баща ми, и му даде една акнига, като му заповяда да чете.
12 И стана така, че докато той четеше, беше изпълнен с аДуха Господен.
13 И той четеше, казвайки: Горко, горко на Йерусалим, защото аз видях твоите амерзости! Да, и много неща баща ми прочете относно бЙерусалим – че той ще бъде унищожен, и жителите му също; мнозина ще погинат от меч и мнозина ще бъдат вотведени в пленничество във Вавилон.
14 И стана така, че след като баща ми беше прочел и видял много велики и чудни неща, той възкликна много неща към Господа като: Велики и чудни са твоите дела, о, Господи, Боже Всемогъщий! Престолът Ти е високо в небесата и Твоята сила, и добрина, и милост са над всички жители на земята; и понеже си милостив, Ти не ще позволиш онези, които аидват при Тебе, да погинат!
15 И такъв беше езикът на моя баща при възхваляването на неговия Бог, защото душата му се радваше и цялото му сърце беше пълно поради нещата, които беше видял, да, нещата, които Господ му беше показал.
16 И сега, аз, Нефи, не правя пълен разказ на нещата, които баща ми е написал, тъй като той е написал много неща, които е видял във видения и в сънища; и той също е написал много неща, които апророкуваше и казваше на децата си, на които аз няма да правя пълен разказ.
17 Но аз ще направя разказ за моите постъпки в моите дни. Ето, аз правя асъкращение на блетописа на моя баща върху плочи, които съм направил със собствените си ръце; затова след като съкратя летописа на баща ми, тогава ще направя един разказ за собствения си живот.
18 Ето защо, аз бих желал да знаете, че след като Господ беше показал толкова много чудни неща на баща ми, Лехий, да, относно аунищожението на Йерусалим, ето, той отиде между людете и започна да бпророкува и да им провъзгласява относно нещата, които беше и видял, и чул.
19 И стана така, че юдеите му се априсмиваха поради нещата, които той им свидетелстваше за тях; защото той наистина свидетелстваше за тяхното нечестие и техните мерзости; и той свидетелстваше, че нещата, които видя и чу, а също и нещата, които прочете в книгата, изявяват ясно пришествието на един бМесия, а също и изкуплението на света.
20 И когато юдеите чуха тези неща, те му се разгневиха; да, тъкмо както на пророците в миналото, които те бяха апрогонвали и замервали с камъни, и убивали; те също се опитваха да отнемат живота му. Но ето аз, Нефи, ще ви покажа, че нежните бмилости Господни са над всички тези, които Той е избрал заради вярата им, за да ги направи могъщи, тъкмо със сила за избавление.