Глава 18

Пазете се от гордост

„Гордостта е универсалният грях, големият порок. Противоотровата за гордост е смирение.”

Из живота на президент Езра Тафт Бенсън

В първата си реч на обща конференция като президент на Църквата, президент Езра Тафт Бенсън учи за различията между гордост и смирение:

„Гордостта не уважава Бог и не се интересува от това кое е правилно. Тя гледа встрани към човека и спори за това кой е прав. …

Гордостта се характеризира с: „Какво искам от живота си?” вместо с: „Какво би искал Бог да правя с живота си?” Тя е собствената воля, противопоставена на Божията воля. Тя е страх от хората, вместо страх от Бог.

Смирението откликва на Божията воля—поради страха от Неговия съд и нуждите на хората около нас. При гордите аплодисментите на света отекват в ушите им, а при смирените – аплодисментите от небесата стоплят сърцата им”¹.

Тези учения са познати на мъжете, които са служили с президент Бенсън в Кворума на дванадесетте апостоли. Те знаят, че като президент на техния кворум, той никога не се притеснява за личното си мнение—а само за това да научи и следва Божията воля. Президент Бойд К. Пакър, който по-късно служи като президент на Кворума на дванадесетте, казва за подхода на президент Бенсън към обсъжданията по време на събранията на кворума: „Можеше да изразите несъгласие към президент Бенсън, без да се боите, че има нещо лично в това. Имахме пълноценни обсъждания по теми, без да се притесняваме за мнението му”². Старейшина Ръсел M. Нелсън, който служи две години в Кворума на дванадесетте под ръководството на президент Бенсън, казва: „При всеки случай, дори и да не беше негово мнението, президент Бенсън преценяше ситуацията съгласно само един стандарт—Кое е най-добро за Царството? Ако това означаваше нещо да бъде направено по начин, по който той не би го направил, така да бъде. Той искаше само това, което бе най-доброто за Църквата”³.

Като правителствен ръководител, президент Бенсън е също така отдаден на това да върши само това, което е най-добро за царството Божие. Когато служи като министър на земеделието на САЩ, той получава много „аплодисменти от света”⁴, а също и много остри критики. Той не позволява нито похвалите, нито критиките да отекват в ушите му. Вместо това, той остава верен на едно напомняне, което често получава от съпругата си Флора: „Не се бой за мнението на света за теб, стига да си прав за Господ”⁵. Доволен от тихите „небесни аплодисменти”⁶, той винаги се стреми да откликва на Божията воля.

Спасителят, Който е „кротък и смирен на сърце” (Maтея 11:29), е нашият велик пример за смирение.

Учения на Езра Тафт Бенсън

Господ ни предупреждава да се пазим от гордост.

Учение и Завети ни казва, че Книгата на Мормон е „летопис на един паднал народ” (У. и З. 20:9.) Защо е паднал? Това е едно от основните послания на Книгата на Мормон. Мормон дава отговора в последните глави на книгата със следните думи: „Ето, гордостта на този народ или народа на нефитите потвърждава тяхното унищожение” (Moроний 8:27.) Също така, в случай че пропуснем това важно послание в Книгата на Мормон от този паднал народ, Господ ни предупреждава в Учение и Завети: „Пазете се от гордост, да не би да станете като нефитите от древността” (У. и З. 38:39.)

Искрено се надявам на вашата вяра и молитви, докато се опитвам да поясня това послание на Книгата на Мормон—грехът на гордостта. Това послание от известно време силно тежи на душата ми. Знам, че Господ иска да кажа това послание сега.

В доземния съвет гордостта бе тази, която накара Луцифер, „син на зората”, да падне. (2 Нe. 24:12–15; вж. също У. и З. 76:25–27; Moисей 4:3) В края на този свят, когато Бог ще прочисти земята с огън, гордите ще бъдат изгорени като плява, а смирените ще наследят земята. (Вж. 3 Нe. 12:5; 25:1; У. и З. 29:9; Дж. С.—И 1:37; Maл. 4:1)

Господ използва три пъти в Учение и Завети фразата „пазете се от гордост”, включително едно предупреждение към втория старейшина на Църквата, Оливър Каудъри, и към Ема Смит, съпругата на пророка. (У. и З. 23:1; вж. също 25:14; 38:39)⁷

Основната черта на гордостта е враждебност към Бог и нашите ближни.

Гордостта е много неправилно разбиран грях и мнозина грешат поради незнание. (вж. Moсия 3:11; 3 Нe. 6:18) В Писанията няма праведна гордост—тя винаги е считана за грях. Следователно, независимо как светът използва този термин, ние трябва да разберем как Бог го използва, за да разберем езика на светите Писания и да имаме полза от тях. (Вж. 2 Нe. 4:15; Moсия 1:3–7; Aлма 5:61)

Повечето от нас мислят, че гордостта е егоцентричност, надутост, хвалебственост, арогантност или нахалство. Това са елементи на греха, но сърцевината, същността все още липсва.

Основната черта на гордостта е враждебност—враждебност към Бог и нашите ближни. Враждебност означава „омраза, злоба, или състояние на противопоставяне”. Това е силата, чрез която Сатана желае да властва над нас.

По своята същност гордостта е съревноваваща се. Ние противопоставяме волята си на тази на Бог. Когато насочваме гордостта си срещу Бог, то е в духа на „да бъде моята воля, а не Твоята”. Както казва Павел, те „търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово” (Филип. 2:21).

Конкурирането на нашата воля с Божията воля позволява на желанията, апетитите и страстите да останат необуздани (вж. Aлма 38:12; 3 Нe. 12:30).

Гордите не могат да приемат Божията власт да насочва живота им. (Вж. Еламан 12:6) Те насочват разбиранията си за истина срещу великото Божие познание, способностите си срещу Божията свещеническа сила, постиженията си срещу великите Му дела.

Нашата враждебност срещу Бог има много имена, като например бунтарство, коравосърдечие, упорство, отказ от покаяние, горделивост, обидчивост и търсене на знамения. Гордите искат Господ да се съгласи с тях. Те не желаят да променят мнението си, за да съвпадне то с това на Бог.

Друга важна част от този много популярен грях на гордостта е враждебност към ближните ни. Изкушавани сме ежедневно да се издигаме над другите и да ги принизяваме. (Вж. Еламан 6:17; У. и З. 58:41)

Гордите правят всеки човек свой враг, като конкурират интелекта си, мненията си, делата си, богатството си, талантите си или всяко друго земно измерващо средство с това на другите. По думите на Ч. С. Луис: „Гордостта не се задоволява с притежаването на нещо, а с притежаването на повече от него, в сравнение с някой друг. … Сравнението е това, което ви прави горди: удоволствието да сте над другите. След като изчезне елементът на съревнованието, гордостта изчезва” (Mere Christianity, New York: Macmillan, 1952 г., с. 109–110).

В доземния съвет Луцифер отправя предложението си, съревновавайки се с плана на Отца, за който се застъпва Исус Христос. (Вж. Moисей 4:1–3.) Той желае да бъде почитан повече от всички други. (Вж. 2 Нe. 24:13.) Накратко, горделивото му желание е да свали Бог от трона. (Вж. У. и З. 29:36; 76:28.)

Писанията изобилстват от доказателства за сериозни последствия от греха на гордостта при отделни хора, групи, градове и народи. „Гордостта предшества погибелта” (Притчи 16:18.) Тя унищожава народа на нефитите и град Содом (вж. Мороний 8:27; Eзек. 16:49–50)⁸.

Гордите се боят повече от осъждането на хората, отколкото от Божия съд.

Чрез гордост бе разпънат Христос. Фарисеите се ядосват, че Исус твърди, че е Синът Божий, което е заплаха за тяхната позиция, затова планират смъртта Му (вж. Иоана 11:53).

Саул става враг на Давид чрез гордост. Той завижда, че тълпите от израилтянски жени пеят: „Саул порази хилядите си, а Давид десетките си хиляди” (1 Цaрете 18:6–8).

Гордите се боят повече от осъждането на хората, отколкото от Божия съд. (Вж. У. и З. 3:6–7; 30:1–2; 60:2) „Какво ще си помислят за мен?” тежи повече от „Какво ще помисли Бог за мен?”.

Цар Ной се гласи да освободи пророка Авинадий, но един призив към гордостта му от страна на нечестивите му свещеници изпраща Авинадий в пламъците. (Вж. Мосия 17:11–12) Ирод скърби за молбата на съпругата си да обезглави Иоан Кръстител. Но горделивото му желание да изглежда добре пред „седещите с него” го накарва до убие Иоан. (Maтея 14:9; вж. също Maрка 6:26)

Гордостта на цар Ной води до смъртта на Авинадий, а също и до собствената му смърт.

Страхът от мнението на хората се проявява в съревнование за тяхното одобрение. Гордите обичат „похвалата от човеците повече от похвалата от Бога” (Иоана 12:42–43). Грехът се проявява в мотивите за нещата, които правим. Исус казва, че върши „всякога онова”, което е угодно на Бог. (Иоана 8:29) Няма ли да е добре мотивът ни да е да угодим на Бог, вместо да се издигаме над брат си и да надминем другия?

Някои горди хора не се интересуват толкова от това дали заплатата им отговаря на нуждите им, а от това дали заплатата им е по-голяма от тази на някой друг. Наградата им трябва да е по-голяма от тази на останалите. Такава е враждебността на гордостта.

Когато гордост завладее сърцата ни, губим независимостта си от света и принасяме свободата си на робството на човешкото мнение. Светът крещи по-силно от нашепванията на Светия Дух. Мненията на хората натежават над Божиите откровения и гордите престават да се държат за железния прът (вж. 1 Нe. 8:19–28; 11:25; 15:23–24)⁹.

Гордостта се проявява по много начини.

Гордостта е грях, който лесно може да се види в другите, но рядко се признава в нас самите. Повечето от нас считат гордостта за грях на хората на върха, като например богатите и образованите, които гледат с презрение към нас – останалите. (Вж. 2 Нe. 9:42) Обаче, сред нас се шири много по-често срещана болежка—и това е гордостта на тези долу към онези горе. Тя се изразява по толкова много начини, като например критикуване, клюкарстване, злословене, оплакване, живот, надвишаващ средствата ни, завист, ламтеж, неизразяване на благодарност и похвала, която би могла да зарадва някого, непрощаване и ревност.

Неподчинението е на практика горделива борба на сила срещу някой с власт над нас. Може да е родител, свещенически ръководител, учител или, в крайна сметка, Бог. Гордият човек мрази факта, че някой е над него. Той мисли, че това принизява позицията му.

Егоизмът е едно от най-срещаните лица на гордостта. „По какъв начин всичко ме засяга” е най-важното—самовлюбеност, самосъжаление, светска удовлетвореност, задоволяване и търсене на себе си.

Гордостта води до тайни заговори, които се градят с цел власт, обогатяване и светска слава. (Вж. Еламан 7:5; Eтер 8:9, 16, 22–23; Moисей 5:31) Този плод на греха на гордостта, а именно тайните заговори, е унищожил и яредитската и нефитската цивилизация, е и тепърва ще бъде причината за падението на много народи. (Вж. Eтер 8:18–25)

Друго лице на гордостта е раздорът. Спорове, борби, неправедно господство, конфликти между поколенията, разводи, малтретиране на брачния партньор, бунтове и размирици – всички те попадат в тази категория на гордостта.

Раздорите в семействата ни отчуждават Духа Господен. Отчуждават и много наши роднини. Раздорите варират от злобно казана дума до световни конфликти. Писанията ни казват, че „от гордостта произхожда само препиране” (Притчи 13:10; вж. също Притчи 28:25.)

Писанията свидетелстват, че гордите са лесно обидчиви и не прощават (Вж. 1 Нe. 16:1–3). Те не прощават, за да карат другия да им е задължен и за да оправдаят наранените си чувства.

Гордите не приемат лесно съвет, нито се поправят лесно. (Вж. Притчи 15:10; Aмос 5:10). Започват да защитават постъпките си, за да оправдаят слабостите и провалите си. (Вж. Матея 3:9; Иоана 6:30–59).

Гордите разчитат на света да им каже дали са ценни или не. Тяхното самоуважение се определя от това къде се намират на стълбицата на светския успех. Те се чувстват ценни, ако бройките под тях по отношение на постижения, таланти, красота или интелект са достатъчно големи. Гордостта е грозна. Тя казва: „Ако ти успееш, аз съм провал”.

Ако обичаме Бог, вършим волята Му и се боим от Неговата преценка повече, отколкото от тази на хората, ще се радваме на самоуважение¹⁰.

Гордостта ограничава или спира напредъка.

Гордостта е заклеймяващ грях в истинския смисъл на тази дума. Тя ограничава или спира напредъка. (Вж. Алма 12:7–11) Гордите не се учат лесно. (Вж. 1 Нe. 15:3, 7–11) Те няма да променят мнението си, за да приемат истините, защото това им показва, че са сгрешили.

Гордостта засяга отрицателно всички наши взаимоотношения—взаимоотношението ни с Бог и Неговите служители, между съпруг и съпруга, родител и дете, работодател и служител, учител и ученик, и с цялото човечество. Степента на нашата гордост определя как се отнасяме с нашия Бог и с нашите братя и сестри. Христос желае да ни възвиси до там, където е Той. Желаем ли да направим същото за другите?

Гордостта притъпява чувствата ни, че сме деца на Бог и братя с останалите хора. Тя ни разделя на „прослойки”, според нашите „богатства” и нашите „възможности за учене” (3 Нe. 6:12). Невъзможно е единството при горд народ, а ако не сме обвързани в единство, не сме Господни (вж. Moсия 18:21; У. и З. 38:27; 105:2–4; Moисей 7:18).

Помислете за това какво ни е струвала гордостта в миналото и какво коства сега тя в живота ни, в семействата ни и в Църквата.

Помислете за покаянието, което можеше да се осъществи, което щеше да промени живота, да опази браковете и да укрепи домовете, ако гордостта не ни спираше да признаем греховете си и да ги изоставим (Вж. У. и З. 58:43).

Помислете за мнозината неактивни членове на Църквата; те са обидени и гордостта не им позволява да простят и да се хранят пълноправно на Господната трапеза.

Помислете за десетките хиляди повече млади мъже и двойки, които биха могли да са на мисия, ако гордостта не ги спираше да подчинят сърцата си на Бог. (Вж. Aлма 10:6; Еламан 3:34–35)

Помислете за това как би се увеличила храмовата работа, ако времето, прекарано в тази божествена служба, бе по-важно от многото горделиви начинания, които се конкурират за времето ни¹¹.

Смирението внася единство и сила в браковете и семействата.

Противоотровата за гордост е смирение.

Гордостта засяга всички нас в различни моменти и в различна степен. Сега можете да видите защо сградата във видението на Лехий, която представлява гордостта на света, е голяма и просторна и голямо е множеството, което влиза в нея. (Вж. 1 Нe. 8:26, 33; 11:35–36)

Гордостта е универсалният грях, големият порок. Да, гордостта наистина е универсалният грях, големият порок.

Противоотровата за гордостта е смирение—кротост, покорност. (Вж. Алма 7:23) То е съкрушеното сърце и разкаяният дух. (Вж. 3 Нe. 9:20; 12:19; У. и З. 20:37; 59:8; Псалми 34:18; Исаия 57:15; 66:2) Ръдиърд Киплинг го казва толкова добре:

Глъчката и виковете утихват;
капитаните и кралете си тръгват.
Безмълвно стои Твоята древна жертва,
едно смирено и съкрушено сърце.
Господи Боже на Силите, остани със нас,
за да не забравим, за да не забравим. …

Бог иска да има смирен народ. Ние или ще изберем да бъдем смирени, или ще бъдем заставени да бъдем смирени. Aлмa казва: „Благословени са, които се смиряват, без да бъдат заставяни да бъдат смирени” (Aлма 32:16).

Нека изберем да бъдем смирени.

Можем да изберем да се смирим, като надвием враждебността към нашите братя и сестри и ги считаме като нас самите и ги издигнем толкова високо, колкото сме ние или дори повече (вж. У. и З. 38:24; 81:5; 84:106).

Можем да изберем да се смирим като приемаме съвети и укори (вж. Яков 4:10; Еламан 15:3; У. и З. 63:55; 101:4–5; 108:1; 124:61, 84; 136:31; Притчи 9:8).

Можем да изберем да се смирим, като простим на хората, които са ни обидили (вж. 3 Нe. 13:11, 14; У. и З. 64:10).

Можем да изберем да се смирим, като извършваме безкористна служба (вж. Мосия 2:16–17).

Можем да изберем да се смирим, като отиваме на мисия и проповядваме словото, което може да смири другите (вж. Aлма 4:19; 31:5; 48:20).

Можем да изберем да се смирим, като по-често отиваме в храма.

Можем да изберем да се смирим, като изповядваме и изоставяме греховете си, бидейки родени от Бог (вж. У. и З. 58:43; Moсия 27:25–26; Aлма 5:7–14, 49).

Можем да изберем да се смирим, като обичаме Бог, подчиняваме волята си на Неговата и Го поставим на първо място в живота си (вж. 3 Нe. 11:11; 13:33; Moроний 10:32).

Нека изберем да бъдем смирени. Можем да направим това. Знам, че можем.

Скъпи мои братя и сестри, ние трябва да се подготвим да изкупим Сион. На практика грехът на гордостта е този, който ни попречи да установим Сион по времето на пророка Джозеф Смит. Същият този грях на гордостта приключи посвещаването сред нефитите (вж. 4 Нeфи 1:24–25).

Гордостта е големият препъни камък за Сион. Повтарям: гордостта е големият препъни камък за Сион.

Ние трябва да изчистим вътрешността на съда, като превъзмогнем гордостта (вж. Aлма 6:2–4; Maтея 23:25–26).

Ние трябва да се отдадем „на убежденията на Светия Дух”, да оставим горделивия „естествен човек”, да станем „светия чрез единението на Господа Христа”, и да станем като деца, покорни, кротки, смирени (Moсия 3:19; вж. също Aлма 13:28).

Силно се моля да можем да успеем да направим това и да изпълним божествената си съдба¹².

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Президент Бенсън отбелязва, че гордостта довела до унищожението на нефитския народ (вж. точка 1). Защо според вас гордостта има толкова разрушителна сила?
По какви начини хората може да „противопоставят волята си на тази на Бог”? (Вж. точка 2) Кои са някои от благословиите, на които се радваме, когато следваме Божията воля?
Защо според вас понякога се питаме: „Какво ще си помислят за мен другите?” вместо „Какво ще си помисли Бог за мен?” (Вж. точка 3) По какъв начин животът ни се променя, когато най-голямото ни желание е да угодим на Бог?
Разгледайте проявленията на гордост, изброени в точка 4. Как можем да избягваме тези проявления на гордост в живота си?
Президент Бенсън казва: „Гордостта засяга отрицателно всички наши взаимоотношения”—с Бог и с другите хора (точка 5). Защо е вярно това? По какви начини взаимоотношенията ни се подобряват, когато сме смирени?
В точка 6 президент Бенсън изброява начини, по които можем да изберем да бъдем смирени. Защо според вас е по-добре да изберем да сме смирени, отколкото да сме принудени да бъдем смирени?

Свързани с темата стихове:

Maтея 23:12; Лука 18:9–14; Яковово 4:6; Aлма 5:27–28; У. и З. 112:10; 121:34–40

Помощни материали за изучаване

За да оприличите словата на даден пророк на себе си, помислете по какъв начин ученията му се отнасят за вас (вж. Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 170). Запитайте се по какъв начин тези учения могат да ви помогнат при проблеми, въпроси и трудности в живота ви.