Глава 11

Да следваме живия пророк

„Най-важният пророк, що се отнася до нас, е този, който живее днес.”

Из живота на президент Езра Тафт Бенсън

Една вечер, когато Езра Тафт Бенсън е на 15 години, той седи на масата за вечеря заедно с цялото си семейство и слуша баща си да чете писмо от президент Джозеф Ф. Смит и неговите съветници в Първото Президентство. Част от писмото гласи: „Ние съветваме и увещаваме да се въведе „домашна вечер” в цялата Църква, в което време бащите и майките могат да събират заедно своите момчета и момичета и да ги учат на Господното слово. … Ако светиите се подчиняват на този съвет, обещаваме, че ще последват големи благословии. Любовта у дома и послушанието към родителите ще нарастват. Вярата в сърцата на младежта на Израил ще се развие и те ще получат сила да се борят с нечестивите влияния и изкушения, които ги обсаждат”¹.

По-късно президент Бенсън си спомня: „Когато (баща ми) прочете писмото, той каза: „Президентството е казало това и то е словото Господно към нас!” От този момент нататък, ние усърдно провеждахме семейни домашни вечери в дома, в който прекарах детството си”².

Когато президент Бенсън създава свои деца, той и съпругата му продължават традицията, която е научил от родителите си. Той казва: „Свидетелствам от този си опит (в дома на родителите ми) и от опита ми с провеждането на семейни вечери в собствения ми дом, че могат да последват големи духовни благословии”³.

През 1947 г. Първото Президентство напътства членовете на Църквата да подновят усилията си в провеждането семейни вечери. Президент Бенсън, който тогава е член на Кворума на дванадесетте апостоли, подчертава тази тема в една реч на обща конференция. Той свидетелства за семейството като за „божествена институция”⁴ и напомня на светиите за благословиите, които те ще получат, ако следват съвета на пророка да укрепват семействата си и да провеждат семейни вечери. Той свидетелства: „Нашето щастие тук и в идния живот е свързано с успешното изпълнение на тази велика отговорност. Братя и сестри, това си струва нашето внимание и планиране с молитва и съм сигурен в своето собствено сърце, че ще последват големи ползи, че ще дойде голяма радост и удовлетворение, ако се вслушаме в този, както и във всички други съвети, дадени ни от Президентството на Църквата”⁵.

Тъй като е получил благословии в резултат от вслушването в съвета на Господните избрани служители, Езра Тафт Бенсън често насърчава светиите от последните дни да са с отправен поглед към живия пророк. Той смело свидетелства за божественото призование на всеки президент на Църквата, с когото е служил⁶. Когато президент Спенсър У. Кимбъл, който е ръкоположен като апостол в същия ден, в който и президент Бенсън, изнася първата си реч като президент на Църквата пред една група църковни ръководители, президент Бенсън „стана и с глас, изпълнен с емоция, отразявайки усещането на всички присъстващи, каза: „Президент Кимбъл, през всички години, когато са се провеждали тези събрания, никога не сме чували реч като тази, която току-що произнесохте. Действително, има пророк в Израил”⁷. А когато това божествено призование идва при президент Бенсън, след смъртта на президент Кимбъл, той го приема със смирение и решителност. Той казва: „Съпругата ми Флора и аз се молехме непрестанно да може дните на президент Кимбъл да бъдат продължени на тази земя и да бъде извършено още едно чудо за него. Сега, след като Господ се произнесе, ще направим най-доброто, на което сме способни, под Неговото напътствие, да придвижим напред делото на земята”⁸.

Днес светиите от последните дни се събират в Центъра за конференции и по целия свят, за да чуят живия пророк.

Учения на Езра Тафт Бенсън

Президентът на Църквата е Господният говорител на земята.

Научете се да следвате пророка. Той е Господният говорител и единственият човек, който може да говори от името на Господ днес. Нека дадем предимство на неговия вдъхновен съвет. Нека вдъхновените му слова да бъдат основа за оценяването на съвета на всички служители с по-нисша власт. А после живейте близо до Духа, за да може да узнаете истината за всички неща⁹.

Господният говорител и пророк на лицето на земята днес е получил властта си чрез поредица от пророци, стигайки до Джозеф Смит, който бе ръкоположен от Петър, Яков и Иоан, които бяха ръкоположени от Христос, който бе и е главата на Църквата, Създателят на тази земя и Бог, пред който всички хора ще отговарят¹⁰.

Тази Църква не се ръководи от мъдростта човешка. Знам това. Силата и влиянието на Всевишния Бог ръководят Неговата Църква¹¹.

Най-важният пророк за нас е живият пророк.

Бог знае всички неща, краят от началото и никой човек не става президент на Църквата на Исус Христос случайно или остава такъв случайно или бива призован у дома случайно.

Най-важният пророк, що се отнася до нас, е този, който живее днес. Това е пророкът, който дава настоящите напътствия от Бог за нас. Откровението на Бог към Адам не учи Ной как да построи ковчега. Всяко поколение се нуждае от древното Писание плюс съвременно Писание от живия пророк. Следователно, най-внимателно трябва да четете и обмисляте последните вдъхновени слова на Господния говорител. Ето защо е важно да имате достъп до и внимателно да четете словата му. …

Да, за пророка ний славим те, Боже, той ни води в последните дни (вж. Химни, № 12)¹².

Пазете се от хората, които противопоставят мъртвите пророци на живите пророци, защото живите са винаги с предимство¹³.

Всеки президент е специално избран за времето и ситуацията, от които се нуждаят светът и Църквата. Всички са „точните хора”, както сме видели при президент Спенсър У. Кимбъл. Помислете за чудото на това предопределение и тази подготовка! Въпреки че е призован и са му връчени ключове много години преди мантията да падне върху него, президентът винаги е точният човек на точното място за това време. Това чудо е един от белезите на божествеността на Църквата¹⁴.

Позволете ми да попитам, нуждаем ли се от истински пророк Господен на земята днес? Хората по времето на Ной нуждаели ли са се от пророк, който да ги предупреди духовно и физически? Ако някой бе отказал да следва Ной, щеше ли да бъде спасен от потопа? Все пак, Книгата на Мормон ни казва, че в последните дни, в които живеем ние, нечестието на хората ще може да бъде сравнено с нечестието на хората по времето на Ной, когато Бог прочистил земята чрез потоп (вж. Maтея 24:37–39). Мислите ли, че се нуждем от пророк днес, който да ни предупреждава и подготвя за прочистването, което Бог е обещал, че ще дойде, но този път чрез огън?¹⁵

Ако искаме да знаем доколко праведни сме пред Господ, нека се запитаме доколко следваме Неговия смъртен капитан—доколкo нашият живот е в хармония с помазаните от Господ—живият пророк—президентът на Църквата и с Кворума на Първото Президентство¹⁶.

В качеството си на президент на Църквата, Езра Тафт Бенсън говори с голяма любов и настойчивост.

Живият пророк ни казва това, което трябва да знаем, а не винаги онова, което искаме да чуем.

Една типична черта за истинския пророк е, че той провъзгласява послание от Бог. Той не съжалява за посланието, нито се страхува от някакви социални последици, които могат да доведат до подигравки и преследване¹⁷.

Понякога има хора, които чувстват, че земното им познание по дадена тема превъзхожда небесното познание, което Бог дава на пророка Си по същата тази тема. Те чувстват, че пророкът трябва да има същите светски квалификации или обучение, които те имат, преди да приемат каквото и да е от това, което пророкът има да им каже и което може да противоречи на тяхното светско образование. Какво светско образование е имал Джозеф Смит? Въпреки това, той е дал откровения по всякакви видове теми. … Ние насърчаваме светското познание в много области, но помнете, че ако някога има противоречие между светското познание и словата на пророка, вие сте на страната на пророка и ще бъдете благословени, и времето ще покаже, че сте сторили правилното нещо.

… Не е необходимо пророкът да казва „Тъй казва Господ”, за да бъдат словата му Писания.

Понякога има хора, които се хващат за думите. Те може да кажат, че пророкът ни е дал съвет, но не сме длъжни да го следваме, освен ако той не каже, че това е заповед. Но Господ казва за пророка: „Трябва да се вслушвате във всички негови слова и заповеди, които той ще ви даде, тъй както ги получава, ходейки в пълна святост пред Мен”. (У. и З. 21:4)

… Пророкът ни казва това, което трябва да знаем, не винаги онова, което искаме да знаем.

„Ти ни заяви тежки неща, повече, отколкото можем да понесем” – се оплакват братята на Нефи. Но Нефи отговаря като казва: „виновните намират истината за тежка, защото тя ги пронизва до самата сърцевина”. (1 Нe. 16:1–2)

По думите на президент Харолд Б. Лий:

„Може да не харесате това, което произтича от човека, който държи властта в Църквата. То може да противоречи на политическите ви възгледи. Може да противоречи на социалните ви възгледи. Може да е намеса в част от социалния ви живот. … Вашата и нашата безопасност зависят от това дали ще го следваме. … Нека се вслушваме в президента на Църквата”. (Conference Report, октомври 1970 г., с. 152–153)

Но живият пророк е този, който действително разстройва света. „Дори в Църквата – казва президент Кимбъл – мнозина са склонни да украсяват гробниците на вчерашните пророци и мислено да хвърлят камъни по живите”. (Instructor, 95:257)

Защо? Защото живият пророк ни казва това, което трябва да знаем, а светът предпочита пророците или да са мъртви или да се занимават само със себе си. …

Начинът, по който откликваме на словата на живия пророк, когато той ни казва това, което трябва да знаем, но не искаме да чуем, е изпитание за нашата вярност. …

Образованите може да чувстват, че пророкът е вдъхновен само, когато е в съгласие с тях, иначе пророкът само изразява собственото си мнение—говорейки като човек. Богатите може да чувстват, че няма нужда да се вслушват в низш пророк. …

… Не е задължително пророкът да е популярен в света или сред светските хора.

Когато даден пророк разкрива истината, това разделя хората. Честните по сърце се вслушват в словата му, но нечестивите или пренебрегват пророка или се борят срещу него. Когато пророкът сочи греховете на света, светските хора или искат да му затворят устата или действат все едно, че пророкът не съществува, вместо да се покаят за греховете си. Популярността никога не е изпитание на истината. Много проорци са били убити или отхвърлени. Като наближаваме Второто пришествие на Господ, може да очаквате, че хората от света ще стават все по-нечестиви, а пророкът ще бъде все по-неприятен за тях¹⁸.

Ще бъдем благословени, ако следваме живия пророк.

За да ви помогна да издържите важните изпитания, които предстоят, ще ви дам … един велик ключ, който, ако го почитате, ще ви увенчае с Божията слава и ще ви даде победа, независимо от яростта на Сатана.

… В Църквата пеем химна „За пророка ний славим те, Боже” (Химни, № 12). Ето го великият ключ—следвайте пророка. …

… Пророкът е единственият човек, който говори от името на Господ във всичко.

В раздел 132, стих 7 на Учение и Завети Господ говори за пророка—президента—и казва:

„Никога няма повече от един на земята за дадено време, на когото да са поверени тази сила и ключовете на това свещеничество”.

След това в раздел 21, стихове 4–6, Господ заявява:

„Затова вие, подразбирайки църквата, трябва да се вслушвате във всички негови слова и заповеди, които той ще ви даде, тъй както ги получава, ходейки в пълна святост пред Мен.

Защото неговото слово вие ще получавате като че ли от собствената Ми уста, в пълно търпение и вяра.

Защото вършейки тези неща, портите на пъкъла не ще надделеят срещу вас”¹⁹.

Пророкът никога няма да поведе Църквата по грешен път.

Президент Уилфорд Уудръф заявява: „Господ никога няма да позволи на мен или на някой друг, който заема поста президент на тази Църква, да ви отклони от правия път. Това не влиза в програмата. Не е и намерението на Бог” (вж. Teachings of Presidents of the Church: Wilford Woodruff, 2004 г., с. 199).

Президент Марион Г. Ромни разказва за следната история, случила се с него:

„Помня, че преди години, когато бях епископ, президент Хибър Дж. Грант дойде да говори в нашия район. След събранието го откарах до дома му. … Стоейки до мен, той постави ръка на рамото ми и каза: „Момче, винаги следвай президента на Църквата и ако някога той ти каже нещо грешно и ти го направиш, Господ ще те благослови за това”. Тогава, с блясък в очите, той каза: „Но не се притеснявай. Господ никога няма да позволи на Неговия говорител да отклони хората” (Conference Report, октомври 1960 г., с. 78)²⁰.

Има една история за това как, когато Бригъм Йънг пътувал през едно населено място, той видял един човек да строи къща и просто му казал да удвои дебелината на стените й. Приемайки президент Йънг като пророк, човекът променил плановете си и удвоил стените. Скоро след това имало наводнение през града, което довело до много разрушение, но стените на този човек останали здрави. Докато поставял покрив на къщата си, хората го чули да пее: „За пророка ний славим те, Боже!”²¹

Като членове на Църквата, има някои трудности, през които трябва да преминем, ако искаме да се приберем безопасно у дома. Ще ни бъде даден шанс да изберем между противоречивите съвети, дадени от неколцина. Ето защо трябва да се научим—и колкото по-скоро се научим, толкова по-добре—да следвам пророка, президента на Църквата²².

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Президент Бенсън казва: „Научете се да следвате пророка” (точка 1). Какво означава това за вас?
Защо според вас най-важният пророк за нас е настоящият президент на Църквата? (Вж. точка 2) Какъв съвет сме получили наскоро от живия пророк?
Като разглеждате точка 3, помислете си за случай, когато сте се вслушали в съвета на пророка, макар че не сте го разбрали напълно. Какво можем да научим от такива преживявания?
Помислете си за „великия ключ”, който президент Бенсън посочва в точка 4. Кои са някои от благословиите, които сте получили, когато сте били верни на този велик ключ?

Свързани с темата стихове

2 Летописите 20:20; Aмос 3:7; Eфесяните 2:19–20; 4:11–15; У. и З. 1:14–16, 37–38; 107:91–92; Символът на вярата 1:6

Помощ в преподаването

„Не се страхувайте от тишината. Често хората се нуждаят от време да помислят и да отговорят на въпросите или да изразят какво чувстват. Можете да направите пауза, след като сте задали въпрос, след като сте споделили духовно изживяване или когато хората имат трудности да се изразяват” (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 67).