Глава 19

Ръководни умения

„Ако ще бъдете бъдещите ръководители в Църквата, във (вашата) страна и в собствените си домове, то трябва да сте силни във вярата, непоколебими пред лицето на злото.”

Из живота на президент Езра Тафт Бенсън

Езра Тафт Бенсън започва да се учи да бъде ръководител от детството си. Когато е на почти 13 години, баща му бива призован да отслужи мисия. Тъй като е най-голямото дете в семейството, Езра поема много ръководни отговорности в семейната ферма по време на отсъствието на баща си. Няколко години по-късно, когато е призован в Британската мисия, той служи като президент на клон и президент на нюкасълската конференция (подобно на окръг в днешно време). По-късно той служи в три колови президентства—веднъж като съветник, веднъж за кратко време като колов президент и веднъж за по-дълъг период като колов президент. През професионалната си кариера той преминава през много ръководни позиции в земеделската индустрия. Тъй като става ръководител и експерт в областта на земеделието, президент Дуайт Д. Айзенхауер го кани да служи на най-високата земеделска позиция в Съединените Щати. В продължение на осем години той работи с президент Айзенхауер като министър на земеделието на САЩ.

Преди да стане президент на Църквата, президент Бенсън служи 12 години като президент на Кворума на дванадесетте апостоли. Членовете на кворума много го уважават като техен ръководител. Старейшина Брус Р. Макконки „често разказва на членовете на семейството си, че никога не е виждал в Църквата равен на президент Бенсън по отношение на административните дела”¹.

При ръководенето на Дванадесетте, президент Бенсън насърчава членовете на кворума да изразяват искрено мислите си, дори и да имат различно мнение. Когато старейшина Ръсел М. Нелсън е нов член на кворума, той си мисли, че вероятно не трябва да изказва мнение. „Но (президент Бенсън) не беше съгласен” – казва той. „Всъщност, ако мълчах за нещо, той ме убеждаваше да се изкажа по въпроса”².

Въпреки че президент Бенсън се допитва до мнението на всички, той не допуска обсъжданията да се отклонят. Президент Хауърд У. Хънтър казва, че той „знаеше как да получи от братята открито и искрено обсъждане и беше способен да го контролира и да стигне до единодушно решение с всички заедно”³. Когато „чувства, че е имало достатъчно обсъждане, той обикновено казва: „Мисля че окосихме достатъчно сено. Нека го балираме сега”, като така повежда темата към вземане на решение”⁴.

Президент Бенсън е загрижен за хората, които ръководи и учи чрез личен пример. „Не познавам човек по-загрижен за колегите си или по-загрижен за тяхното добруване” – казва президент Гордън Б. Хинкли. „Той не моли другите да правят това, което той самият не желае да направи, а дава пример за служба на другите, който да следваме”⁵. Президент Бенсън също така ефективно делегира работа на другите, като в този процес ги учи и изгражда.

На общата конференция, когато президент Бенсън е подкрепен като Президент на Църквата, президент Гордън Б. Хинкли изразява убедеността си, че Господ е избрал и подготвил президент Бенсън да води Църквата:

„Давам ви свидетелството си, че Господ е Този, Който избра Езра Тафт Бенсън да стане член на Съвета на дванадесетте преди почти четиридесет и три години. Господ е Този, Който през всички тези години го изпитва и учи, школова и подготвя. …

Тъй като съм човек, който го познава и стои до него, аз свидетелствам, че той е мъж с вяра, с изпитани ръководни умения, с изключителна любов към Господ и Неговото дело, с любов към синовете и дъщерите Божии по целия свят. Той е мъж с доказани умения”⁶.

Президент Езра Тафт Бенсън и неговите съветници в Първото Президентство: президент Гордън Б. Хинкли (вляво) и президент Томас С. Мoнсън (вдясно)

Учения на Езра Тафт Бенсън

Ефективните ръководители са непоколебими във вярата и дават добър пример.

Силата на Христовия ръководител нараства от следване на Неговия пример. Неговият ясен призив е: „Елате, следвайте Ме!” … Успехът му в печеленето на предаността и отдадеността на хората към праведни принципи зависи от любовта, като най-голям мотивиращ фактор. Той ни помага да осъзнаем, че търсещите израз божествени качества във всеки от нас могат да станат величествена реалност. Неговият пример продължава като най-великата надежда и сила на човечеството⁷.

Ако ще бъдете бъдещите ръководители в Църквата, във (вашата) страна и в собствените си домове, то трябва да сте силни във вярата, непоколебими пред лицето на злото и, както казва Павел: „Облечете се в Божието всеоръжие, за да може да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места” (Eфесяните 6:11–12)⁸.

Нашите млади хора се нуждаят от по-малко критици и повече примери за подражание. Вие сте примерите, които те ще гледат за модел в живота, към който може да се придържат и да следват. Те се нуждаят от вдъхновението, което може да дойде от вас, когато подредите живота си напълно според ученията на Евангелието⁹.

Хората откликват на ефективните ръководители.

Смирение

Смиреният дух е бил и винаги ще бъде един от белезите на великия ръководител¹⁰.

Духовна сила

Духовната сила насърчава положително мислене, положителни идеали, положителни навици, положителни отношения и положителни усилия. Това са качествата, които допринасят за мъдрост, физическо и психическо благосъстояние и ентусиазиран прием и отклик от страна на другите¹¹.

Само хората с добро поведение имат способността да си помагат и да се насърчават за по-голяма служба, за по-големи постижения, за по-голяма сила¹².

Вдъхновението е важно за правилното ръководене. … Ние трябва да имаме духа на вдъхновението, независимо дали преподаваме (У. и З. 50:13–14) или отслужваме делата на царството (У. и З. 46:2)¹³.

Няма задоволителен заместител за Духа¹⁴.

Знание

Истинският ръководител се опитва да е добре осведомен. Той е човек, който действа според принципи, а не целесъобразност. Той се опитва да се учи от целия човешки опит на фона на разкритите принципи на божествена мъдрост¹⁵.

Един от най-добрите начини ръководителите да разберат правилните принципи е да имат цялостно познание и разбиране на Писанията и подходящия наръчник. Повечето ситуации вече са се случвали, вероятно много пъти, и вече са определени процедури и правила за решаването на проблема. Затова винаги е разумно да се позоваваме на и да сме запознати със съществуващите писмени указания и църковни правила при възниквнето на въпроси¹⁶.

Ръководителите са насърчени да изучават ученията на Църквата, за да могат адекватно да представят ученията ни на другите. По думите на апостол Павел, очакваме да бъдете „работник, който няма от що да се срамува” (2 Tимотея 2:15)¹⁷.

Преданост

Добрият ръководител очаква преданост. От своя страна и той е предан. Той подкрепя хората, на които е възложил задача. Предаността се отнася и до неща, надвишаващи задължението на призованието му. Той е предан, когато се отдава почест на тези, с които служи. Гордее се с техните успехи. Той не отхвърля решения, освен ако първо не поговори с човека, чието решение се отхвърля. Не кара съслужител да се чувства неловко пред други. Той е искрен и открит с него¹⁸.

Единство

Съществува едно единство, „изискващо се от закона на селестиалното царство, а Сион не може да бъде изграден, освен ако не е по принципите на закона на селестиалното царство” (У. и З. 105:4–5.) Сред задължителните принципи и качества е единството на ума и сърцето. „Казвам ви, бъдете едно и ако не сте едно, не сте Мои” е наставлението на Исус към Църквата Му днес (У. и З. 38:27; Иоана 17:20–23). Това изискване е най-важно сред хората, които Той е призовал да председателстват в Неговото царство¹⁹.

Любов и израз на доверие

Любовта към хората е важна за ефективния ръководител. Обичате ли хората, с които работите? Осъзнавате ли, че ценността на душите е огромна в Божиите очи (вж. У. и З. 18:10)? Имате ли вяра в младежите? Хвалите ли техните добродетели, поздравявате ли ги за техните постижения? Или имате критично отношение към тях поради грешките им?²⁰

Понякога по-трудното за понасяне от критиката е липсата на отзив от страна на ръкводителя за работата, която ни е била възложена. Няколко искрени и конкретни коментара представляват голяма мотивация²¹.

Ние знаем, … че времето, което даден ръководител отделя за личен контакт с членовете, е по-резултатно от времето, прекарано в събрания и административни задължения. Личният контакт е ключът към обръщането във вярата на неактивния член²².

Особено в Църквата, молбата води до по-добри резултати от заповедта—като дава и по-добро усещане. Не забравяйте да обясните защо. Проверявайте, за да видите как вървят нещата. Показвайте благодарност, когато хората изпълняват добре напътствията. Изразявайте доверие, когато можете да го направите искрено. Когато нещо се обърка, добре е да се върнете назад и да проверите къде сте сбъркали—и не се бойте да признаете, че сте сбъркали. Помнете, че нашите хора са доброволци, работници на добра воля. Те също обичат Господ и Неговото дело. Обичайте ги. Ценете ги. Когато сте изкушени да укорите някой от тях, недейте. Пробвайте вместо това да зададете интересно предизвикателство и да потупате по гърба. Децата на нашия Отец по целия свят са в основата си добри. Той ги обича. Ние също трябва да ги обичаме²³.

Хората не обичат да бъдат принуждавани да правят каквото и да е, дори и да е за тяхно добро. Но хората действително откликват на ефективните ръководители²⁴.

Добрите ръководители делегират разумно.

Примерът на Спасителя за делегиране

Самите основи на света са положени чрез делегирана власт. Много пъти Исус напомня на хората, че Неговата мисия на земята е посредством делегирана власт. Възстановяването на Неговата Църква започва с делегирана власт.

Когато говори на юдеите в синагогата, Исус им казва, че е изпратен от Отца Си: „Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил” (Иоана 6:38)²⁵.

Исус ни дава идеалния пример за добра администрация посредством правилно делегиране. … Mного от Неговите призовани мисионери пътуват без кесия и без торба. Мъжете изтърпяват големи трудности при изпълнението на Неговите указания. Някои от тях претърпяват жестока смърт в Негова служба. Но учениците Му отиват по света смели като лъвове поради Неговото поръчение. Те постигат неща, за които не са и мечтали. Никой ръководител не е мотивирал мъжете и жените като Него²⁶.

Църквата на Исус Христос изгражда ръководители, като включва хора, на които се делегират задачи посредством власт. Когато Исус бе на земята, Той призова дванадесет апостоли, за да Му помагат при ръководенето на Църквата. Той призова и седемдесетте. Той делегира и на други. В Неговата Църква не трябва да има зрители. Всички трябва да са заети с помагане в изграждането на царството. А докато изграждат царството, те изграждат себе си.

Исус се стреми да възвиси отделния човек. …

Исус се стреми да направи всеки човек цар, да изгради ръководни умения в него за вечността. През паметната вечер след последната вечеря, Той казва на единадесетте: … „Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца” (Иoана 14:12). Посредством делегиране, Исус желае да мотивира, вместо да подтисне, отделните хора. И в цялата Църква днес мъже и жени израстват чрез делегираните им отговорности²⁷.

По време на земното Си служение Исус Христос делегира власт на дванадесетте апостоли.

Делегиране в нашите организации

Доброто управление означава делегиране на власт. Делегирането на част от работата помага на вас и вашата организация. Ефективното управление е изкуството да умножиш себе си чрез другите²⁸.

Разумното делегиране, също както и ефективното преподаване или проповядване, изисква подготовка с молитва. Господ ясно казва това със следните думи: „И Духът ще ви бъде даван чрез молитвата с вяра; и ако не получите Духа, няма да поучавате” (У. и З. 42:14). А ние можем да допълним: не делегирайте без Духа²⁹.

Разумният ръководител в Църквата днес няма да се опита сам да извърши работата, като създава впечатлението, че никой друг не е достатъчно квалифициран. А като делегира, той ще създаде уверението, че този, на когото е делегирал, има пълната му подкрепа³⁰.

Когато е възложена отговорност, ръководителят не забравя човека, на когото е делегирано, нито възложената задача. Той проверява с интерес, но не „гледа през рамо”. Той дава специални похвали, когато са заслужени. Той дава полезно насърчение, при нужда. Когато чувства, че задачата не се изпълнява и е необходима промяна, той действа с кураж и твърдост, но и с добрина. Когато приключи периодът на дадена служба, той отдава признание и благодарност за това³¹.

Никой мъдър ръководител не вярва, че всички добри идеи произлизат от него самия. Той моли за предложения от хората, които ръководи. Помага им да имат важна роля във вземането на решения. Помага им да чувстват, че изпълняват своите идеи, не само неговите³².

Църковните ръководители са инструменти в Божиите ръце и трябва да търсят Духа при ръководенето и изграждането на околните.

В Църквата днес ръководителите обикновено получават изпълнението, което реално очакват. Трябва да има големи очаквания. Трябва да уверява хората, на които възлага задачи, че в Господната служба им се дава сила по-голяма, отколкото при обикновените им задължения. Не можем да видим провал в делото Господно, когато дадем най-доброто от себе си. Ние сме просто инструменти, а това е Господното дело. Това е Неговата Църква, Неговият евангелски план. Работим с Неговите чеда. Той няма да ни позволи да се провалим, ако изпълним нашата част. Когато е необходимо, Той ще увеличи нашите собствени таланти и способности. Знам това³³.

Трябва да помним, че … Църквата … не е бизнес света. Нейният успех се измерва по отношение на спасените души, а не на печалбата и загубата. Разбира се, ние трябва да бъдем ефективни и продуктивни, но също така трябва да се съсредоточим върху вечни цели. Внимавайте при използването на светски методи и терминология при свещени свещенически дела. Помнете, че рационалните процедури за разрешаване на проблеми, макар и полезни, няма да бъдат достатъчни в делото на царството. Божието дело трябва да бъде вършено с вяра, молитва и с Духа „и ако е по някакъв друг начин, това не е от Бога” (У. и З. 50:18)³⁴.

Единствената цел на Църквата е да изгражда мъже и жени, които да станат подобни на Бог в тяхното отношение, техните качества и идеали³⁵.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Президент Бенсън учи, че ръководителите трябва да дават праведен пример (вж. точка 1). Защо примерът е толкова силно влияние? По какъв начин праведните примери на ръководители са ви повлиявали?
Изучете качествата на добрите ръководители, които са обяснени в точка 2. Защо според вас хората „откликват на такова ръководене”? Помислете какво можете да направите, за да развиете тези качества.
Президент Бенсън учи, че църковните ръководители трябва да следват примера на Спасителя за делегиране (вж. точка 3). По какъв начин делегирането помага за изграждането на царството Божие? По какви начини сте имали полза от отговорности, които са ви били делегирани?
По какъв начин службата ни в Църквата може да се промени, ако помним, че „това е Господното дело” и че „ние работим с Неговите чеда”? (Вж. точка 4) Какво сте изпитвали, когато сте действали като инструмент в Господните ръце, за да помагате на околните ви?

Свързани с темата стихове:

Изход 18:13–26; Maтея 5:13–16; Лука 22:31–32; Aлма 17:1–11; У. и З. 38:23–27

Помощ в преподаването

„Хората се трогват, когато техният принос бива забелязван. Можете да положите специални усилия да изразите признателност за коментара на всеки човек и ако е възможно, да направите коментара част от дискусията в класа” (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 35–36).