Глава 3

Свободата на избор, един вечен принцип

„Свободата на избор е дадена на всички нас, за да вземаме важни решения, които засягат нашето спасение. Тези решения влияят на нашето щастие във вечността.”

Из живота на президент Езра Тафт Бенсън

От това, че е живял и работил във ферма, Езра Тафт Бенсън научава за последствията от добрите решения. Той си спомня: „Порастнах с вярата, че желанието и способността за работа е основната съставка на успешното земеделие. Усърдната и интелигентна работа е ключът. Използвайте го и шансовете ви за успех са добри”¹. От малък Езра научава, че той и семейството му ще имат повече за ядене, ако изберат да се грижат за тяхната градина. Научава, че ако иска семейството да има успех в млекопроизводството си, той трябва да става рано сутрин, за да дои кравите². Вижда, че след като взема решението да работи усърдно, местните фермери го наемат на работа да разрежда цвеклото им и да товари сеното им³. Осъзнава, че изпитания се дават дори на верните, но вижда и че семействата могат да вземат решение да реагират на изпитанията по начин, който да им помогне да са щастливи и да имат успех⁴.

За младия Езра Тафт Бенсън някои от последствията на добрите решения можело да се измерят в кофи мляко, натоварени със сено камиони и с щедро заплащане за ден усърдна работа. Други били по-трудни за измерване, но били по-трайни. Например, като наблюдава родителите си, той вижда радостта, мира и силата, които се дават, когато членовете на семейството изберат да бъдат верни един на друг и на Господ⁵. Той научава, че законът за жътвата—„каквото посее човек, това ще и да пожъне” (Гaлатяните 6:7)—важи за духовните цели, както и за физическия труд.

С този опит като основа, президент Езра Тафт Бенсън често напомня на светиите от последните дни за важността на избора—свободата „да изберат пътя, който да следват”⁶. Неговите учения за принципа на свободата на избор включва нещо повече от просто напомняне „да се избира между правилното и грешното”⁷. Той говори за свободата на избор като за способността да „се вземат важни решения, които имат ефект върху нашето спасение” и ще „повлияят на нашето щастие във вечността”⁸. Той насърчава светиите от последните дни и другите да използват тяхната свобода да „действат сами”, без да чакат да им бъде заповядвано за всяко нещо⁹. Той казва, че принципът на свободата на избор „преминава като златна нишка през целия евангелски план на Господ за благославянето на чедата Му”¹⁰.

Исус Христос в доземния живот последва плана на Небесния Отец за спасение, който запази нашата свобода на избор.

Учения на Езра Тафт Бенсън

Свободата на избор е постановен от Бог вечен принцип.

Свидетелствам, че сме духовни деца на един любящ Бог, нашия Небесен Отец (вж. Деянията 17:29; 1 Нe. 17:36). Той има велик план на спасение, чрез който Неговите чеда могат да бъдат усвършенствани като Него и могат да имат пълнотата на радост, на която се радва Той. (Вж. 1 Не. 10:18; 2 Нe. 2:25; Aлма 24:14; 34:9; 3 Нe. 12:48; 28:10.)

Свидетелствам, че в доземното ни състояние нашият по-голям Брат в духа, именно Исус Христос, стана наш предопределен Спасител в плана на Отца за спасението (вж. Moсия 4:6–7; Aлма 34:9). Той е Предводителят на нашето спасение и единственото средство, чрез което можем да се завърнем при Небесния Отец, за да получим тази пълнота на радост (вж. Евр. 2:10; Moсия 3:17; Aлма 38:9).

Свидетелствам, че Луцифер също е бил на съвета в небесата. Той желаел да унищожи свободата на избор на хората. Той се разбунтувал (вж. Moисей 4:3). Имало е война в небесата и една трета от войнството било низвегнато на земята и лишено от тяло (вж. Откр. 12:7–9; У. и З. 29:36–37). Луцифер е врагът на всяка праведност и желае нещастието на цялото човечество (вж. 2 Не. 2:18, 27; Moсия 4:14)¹¹.

Централната тема в този доземен съвет е била: да имат ли чедата Божии безпрепятствена свобода да избират пътя, който да следват, добър или лош, или да бъдат принудени и насилени да бъдат послушни? Христос и всички, които Го последвали, подкрепили първото предложение—свобода на избор; Сатана подкрепил второто—принуда и насилие¹².

Писанията ясно гласят, че е имало война в небесата, една битка за принципа на свободата, за правото на избор (вж. Moисей 4:1–4; У. и З. 29:36–38; 76:25–27; Откр. 12:7–9)¹³.

Войната, която започна в небесата по тази тема, не е приключила. Тя продължава на бойното поле на смъртността¹⁴.

Свободата на избор е вечен принцип, постановен от Бог. Великият план на свободата е планът на Евангелието. В него няма принуда, няма сила, няма заплаха. Хората са свободни да приемат Евангелието или да го отхвърлят. Могат да го приемат и после да откажат да живеят според него или да го приемат и напълно да живеят съгласно него. Но Бог никога няма да ни принуди да живеем според Евангелието. Той ще използва убеждение чрез служителите Си. Ще ни призовава и ще ни насочва, ще ни убеждава и насърчава, благославя, когато откликваме, но никога няма да принуди човешкия ум. (Вж. Hymns, 1985 г., № 240)¹⁵.

Този живот е времето за изпитание, в което сме свободни да избираме между добро и зло.

На Авраам били показани духовните деца на Небесния ни Отец преди те да дойдат на земята. На него било показано и сътворението на земята и Господ му казал: „И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всичко, което Господ, техният Бог, ще им заповяда”. (Aвраам 3:25.) В това божествено заявление е въплътено и правото на избор¹⁶.

Този живот е изпитание: изпитание, в което вие и аз доказваме нашата същност, изпитание, което има вечни последствия за всеки от нас. И сега е нашето време—както и всяко поколение е имало неговото—да научим нашите задължения и да ги изпълняваме¹⁷.

Вярно е, че Господ не е доволен от нечестието. Вярно е също, че Той желае то да не се случва. Също така обаче е вярно, че Той ще помогне на онези, които му се противопоставят. Но това, че Той изобщо позволява да се случва нечестие сред чедата Му тук в земния живот, е доказателство, че Той им е дал свободата на избор, като оставя за Себе Си основа за тяхното окончателно съдене¹⁸.

Няма зло, което (Исус Христос) не може да спре. Всичко е в Неговите ръце. Тази земя е Неговото владение по право. Въпреки това, Той позволява злото, за да можем да избираме между добро и зло¹⁹.

Животът е изпитателен период в съществуването на човека, по време на което му се предоставя … правото да избира между правилното и грешното. … На тези избори се базират велики последствия, не само за този живот, но по-важното, за живота, който предстои. Има граници, които Сатана не може да премине. В рамките на тези граници в момента му се позволява да предлага неправедна алтернатива на Божиите праведни принципи, като така позволява на хората да избират между доброто и злото и така да определят мястото, където ще пребивават в идния живот²⁰.

Ние използваме свободата си на избор, за да вземаме решения, които определят нашето щастие сега и през вечността.

Бог ви обича, тъй както обича всяко едно от децата Си, и Неговото желание, цел и слава са да се завърнете при Него чисти и неопетнени, доказали, че сте достойни за вечност на радост в Неговото присъствие.

Вашият Небесен Отец мисли за вас. Той ви е дал заповеди, за да ви насочва, да ви възпитава. Той ви е дал и вашето право да избирате—свободата на избор—„да види дали ще върш(ите) всички неща, които (Той) ще (ви) заповяда” (Aвр. 3:25). Неговото царство тук на земята е добре организирано и вашите ръководители са решени да ви помагат. Знайте, че винаги ви обичаме, загрижени сме за вас и се молим за вас.

Сатана също мисли за вас. Той работи за вашето унищожение. Той не ви възпитава чрез заповеди, а ви предлага вместо това свободата „да вършите каквото искате”. … Програмата на Сатана е „забавлявайте се сега, плащате после”. Той иска всички да бъдат окаяни като него (вж. 2 Нeфи 2:27). Господната програма е щастие сега и радост завинаги посредством живот според Евангелието²¹.

Свободни сме да избираме, но нямаме свободата да променяме последствията от тези избори²².

Определено, ще има малко изпитание на вярата, ако получавахме неазабавно пълната ни награда за всяко добро дело или незабавно наказание за всеки грях. Но няма съмнение, че в крайна сметка ще има разплата за всички²³.

Въпреки че човек може да изпита известно временно удоволствие от греха, крайният резултат е нещастие. „Нечестието никога не е било щастие” (Aлма 41:10). Грехът създава дисхармония с Бог и потиска духа. Следователно, добре би било, ако човек се огледа да види дали е в хармония с всички Божии закони. Всеки спазен закон води до конкретна благословия. Всеки нарушен закон води до конкретна разруха. Онези, които са обременени с отчаяние, трябва да дойдат при Господ, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко (вж. Мат. 11:28–30)²⁴.

Най-важното нещо във всеки един живот е вземането на решения. Въпреки че един от най-великите дарове, които Бог е дал на хората, е … правото на избор, Той е дал на хората също и отговорност за тези избори. … Ние насочваме живота си към успех или провал. Не само че можем да изберем крайните си цели, но в много случаи можем да преценим и решим за себе си начина, по който ще постигнем тези цели, и чрез нашето усърдие или липса на такова да определим скоростта, с която те да бъдат постигнати. Това изисква лични усилия и енергия и няма да остане без съпротива или противоречие²⁵.

Съдбата на човечеството и цялата цивилизация зависи от това дали човек ще използва своята … свобода на избор, за да управлява себе си или да игнорира вечни закони на свой риск и да пожъне последствията. Следователно, истинските проблеми днес не са нито икономически, нито политически. Те са духовни—което означава, че човек трябва да научи да се съобразява със законите, които Бог е дал на човечеството²⁶.

Свободата на избор е дадена на всички нас, за да вземаме важни решения, които ще засягат нашето спасение. Тези решения влияят на нашето щастие във вечността²⁷.

Нашите решения са ни направили това, което сме. Нашата вечна съдба ще бъде определена от решенията, които все още предстои да направим²⁸.

Решенията от изключителна важност изискват нашите усилия и молитви.

Ако искаме да вземем правилни подобаващи за Христос решения, трябва първо да живеем така, че да можем да положим усилия и да усвоим тази невидима сила, без която човек не може да вземе най-добрите решения.

Едно от най-великите решения на това време се случи, когато момчето Джозеф Смит реши да следва съвета в Посланието Яковово: „Ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете” (Яковово 1:5–6).

Спасението на милиони мъже и жени в тази диспенсация на пълнотата на времената зависи от това решение! Трябва да помним, че отделните хора имат значение и че решенията, които вземат, могат значително да повлияят на живота на другите²⁹.

Господ казва: „Хлопайте и ще ви се отвори” (3 Нeфи 14:7; Maтея 7:7). С други думи, това изисква усилия от наша страна³⁰.

Обикновено до мъдри решения се стига след работа, борба и усилия, съпроводени с молитва. Реакцията на Господ относно неефективното усилие на Оливър Каудъри изяснява това: „Но ето, Аз ти казвам, че трябва да го проучиш в ума си; тогава трябва да Ме попиташ дали е правилно и ако е правилно, Аз ще сторя тъй, че недрата вътре в теб ще се разгорят, ето защо ще почувстваш, че е правилно” (У. и З. 9:8).

Затова, нека започнем, като кажем, че искреното търсене на нашия Небесен Отец с вярата, че Той ще отговори на молитвите ни, е подходяща основа за начало. … Господ няма да извади вода от сух кладенец, затова трябва да си свършим работата. Понякога опитите да намерим правилно решение изискват огромно количество енергия, изучаване и дълготърпение³¹.

При вземането на решения от изключителна важност, постенето, съпроводено с молитва, може да даде голямо духовно прозрение³².

Ние отговаряме сами за себе си и Господ очаква от нас да вършим добри неща по свое собствено желание.

През 1831 г. Господ казва следното на Църквата Си:

„Защото ето, не подобава Аз да заповядвам за всичко, защото този, който е принуждаван във всичко, същият е ленив, а не мъдър служител; затова той не получава награда.

Истина Аз казвам, човеците трябва да са ревностно заети в добро начинание и да вършат много неща според собствената си свободна воля, и да осъществяват много праведност.

Защото в тях е силата, с която те действат за самите себе си. И доколкото човеците вършат добро, те по никакъв начин не ще изгубят наградата си.

Но този, който не върши съвсем нищо, докато не му е заповядано, и приема заповед с колебливо сърце, и я спазва с ленивост, същият е осъден” (У. и З. 58:26–29).

Господ иска да използваме нашата свобода на избор, за да бъдем „ревностно заети в добро начинание” (У. и З. 58:27).

Целите на Господ—великите цели—продължават да са същите: спасението и възвисяването на Неговите чеда.

Обикновено Господ ни дава цялостните цели, които трябва да бъдат постигнати, и някакви инструкции, които да следваме, но очаква да открием сами по-голямата част от подробностите и методите. Методите и процедурите обикновено се разработват чрез изучаване и молитва и живот по такъв начин, че да можем да получим и следваме подтиците на Духа. На хората, които са по-малко напреднали в духовно отношение, като тези по времето на Моисей, е трябвало да бъде заповядвано за много неща. Днес тези, които са духовно будни, виждат целите, правят справка с указанията, изложени от Господ и Неговите пророци, и след това с молитва действат—без да трябва да им се заповядва за „всички неща”. Това отношение подготвя хората да станат богове. …

Понякога Господ с надежда чака Неговите деца да действат по своя воля и когато не го правят, губят голяма награда, а Господ или оставя въпроса и ги оставя да теглят последиците, или трябва да го опише в по-големи подробности. Боя се, че обикновено колкото по-подробно Той описва нещата, толкова по-малка е нашата награда³³.

Ние трябва да сме „ревностно заети” в добри начинания и да оставим света по-добро място, заради това, че сме живели в него³⁴.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

По какви начини сте виждали, че „войната, която започна в небесата … още не е приключила”? (Вж. точка 1.) Какво можем да направим, за да продължим да държим на принципа на свободата на избор?
Хората често се чудят защо Бог позволява на злото да съществува в света. По какъв начин ученията на президент Бенсън в точка 2 помагат да се отговори на този въпрос?
Какво можем да направим, за да помогнем на децата и младежите да разберат истините в точка 3? Какво можем да направим, за да помогнем на децата и младежите да разберат влиянието на решенията, които вземат?
Обмислете съвета на президент Бенсън за вземането на „правилни подобаващи за Христос решения” (точка 4). Какво сте научили относно съчетаването на молитва със старателни усилия при вземането на решения?
Какво означава за вас да сте „ревностно заети в добри начинания”? Как се променя животът ви, когато вършите добри неща „по ваша собствена свободна воля” вместо да чакате да ви бъде заповядвано? (Вж. точка 5.)

Свързани с темата стихове

Второзаконие 11:26–28; Исус Навиев 24:15; 2 Нефи 2:14–16; Aлма 42:2–4; Еламан 14:30–31; У. и З. 29:39–45; 101:78

Помощ в преподаването

Разделянето на малки групи дава „на по-голям брой хора възможността да участват в урока. Хората, които често са нерешителни, може да споделят в малките групи идеите си, които не биха изразили пред целия клас” (Преподаването – няма по-велико призование 1999 г., с. 161)