Глава 20

„Пасете овцете Ми”

„Трябва да се научим да бъдем истински пастири. Трябва да изразяваме такава любов към околните, каквато Добрият Пастир изпитва към всички нас. Всяка душа е ценна за Него.”

Из живота на президент Езра Тафт Бенсън

Президент Езра Тафт Бенсън разказва за едно преживяване по време на службата му като съветник в едно колово президентство.

„На едно събрание на коловото президентство в Бойси, щата Айдахо, се опитвахме да изберем президент за най-слабия и най-малък кворум на старейшините в кола. Нашият чиновник бе донесъл списък на старейшините в този кворум и в списъка бе името на един човек, когото познавах от години. Той бе от силно семейство на светии от последните дни, но не правеше особено много в Църквата.

Ако епископът го помолеше да свърши някаква работа в сградата за събрания, той обикновено откликваше, а ако старейшините искаха да играят софтбол, понякога можеше да го намерите да играе с тях. Той имаше ръководни умения. Беше президент на една благотворителна организация и се справяше чудесно.

Казах на президента на кола: „Ще ме упълномощиш ли да отида и да се срещна с този човек и да го помоля да коригира живота си съгласно стандартите на Църквата и да поеме ръководството на този кворум? Знам, че има риск в това, но той има уменията”.

Коловият президент каза: „Отивай и Господ да те благослови”.

… Отидох в дома на този човек. Никога няма да забравя изражението на лицето му, когато отвори вратата и видя пред себе си член на коловото му президентство. Той колебливо ме покани; съпругата му приготвяше вечерята, а аз подушвах аромата на кафе, носещ се от кухнята. Помолих го да покани съпругата си да дойде при нас и когато седнахме, му казах защо съм дошъл. „Не те моля за отговор днес – му казах аз. Само искам да ми обещаеш, че ще си помислиш за това, ще се молиш за него, ще помислиш какво би означвало това за семейството ти и следащата седмица ще дойда да те видя. Ако решиш да откажеш, пак ще те обичаме” – допълних аз.

Следващата неделя, веднага, след като той отвори вратата, видях, че има промяна. Той бе радостен да ме види, бързо ме покани да вляза и повика жена си да дойде при нас. Той каза: „Брат Бенсън, направихме, както каза ти. Мислихме по въпроса и се молихме за това и решихме да приема призованието. Ако вие, братята, имате такова доверие в мен, съгласен съм да коригирам живота си съгласно стандартите на Църквата, нещо, което трябваше да направя преди много време”.

Той каза също: „Не съм пил кафе от идването ви миналата седмица и няма да пия повече”.

Той бе отделен като президент на кворума на старейшините и посещаемостта в кворума започна да се увеличава—и продължи да се увеличава. Той излизаше, прегръщаше неактивните старейшини и ги връщаше към активност. Няколко месеца по-късно се преместих извън този кол.

Минаха години и един ден на Храмовия площад в Солт Лейк Сити при мен дойде един мъж, протегна ръка и каза: „Брат Бенсън, не си спомняте за мен, нали?”

„Да, помня – казах аз, – но не помня името ти”.

Той каза: „Помните ли как дойдохте в дома на един отклонил се старейшина в Бойси преди седем години?” И тогава, разбира се, си спомних всичко. Тогава той каза: „Брат Бенсън, никога няма да мога да ви се отблагодаря за идването в дома ми през онзи неделен следобед. Сега съм епископ. Мислех, че съм щастлив, но не знаех какво е истинско щастие”¹.

Вдъхновен от това преживяване и много други, президент Бенсън насърчава верните светии от последните дни да помагат на членовете на Църквата, които живеят „извън Църквата и влиянието на Евангелието”². На априлската обща конференция през 1984 г. той казва: „Доволни сме от връщането към активност на много от нашите братя и сестри. Насърчаваме свещеническите ръководители и ръководителите на помощните организации да продължат това така важно усилие”³. Същата седмица той говори на група свещенически ръкодовители за нуждата да се приобщават мъже в Църквата, които не са ръкоположени за старейшини:

„Свидно ми е за тези мъже, глави на семейства. … Не мисля, че имаме по-голямо предизвикателство в Църквата днес от това да активираме тези мъже и да ги доведем до там, че да могат да заведат семействата си в дома Господен и да им се открият най-великите благословии, познати на мъжете и жените в този и идния свят.

Братя, надяваме се и се молим да гледате на тези усилия по връщането към активност като на нещо повече от временна програма. Надяваме се, че този период от нашата църковна история, ще бъде записан и ще се казва, че той отбелязва времето, когато много скитащи се и изгубени души са се върнали в Църквата Божия”⁴.

„Сега е моментът да приложим учението на Спасителя за добрия пастир.”

Учения на Езра Тафт Бенсън

Част от мисията ни като последователи на Господ е да помагаме на нашите братя и сестри, които са се отделили от Църквата.

Целта на Господната Църква е да продължи напредъка на всички синове и дъщери Божии към крайните благословии на вечния живот. …

Бих искал да обсъдим нашата мисия да усъвършенстваме светиите и особено предизивикателството да активираме хората, които са се отдръпнали от пълната активност в Църквата. Тези членове, които са наши братя и сестри, понастоящем живеят извън Църквата и влиянието на Евангелието.

В тази група неактивни членове има много непосещаващи събранията, които може би са безразлични и незаинтересовани. Включват се такива, които са временно изгубени, защото не знаят къде се намират. Някои са нови членове, които очевидно не са получили подхранващото влияние и ученията, които биха ги накарали да бъдат „съграждани на светиите” (вж. Eфесяните 2:19.) Много са несемейни възрастни.

Ние, като членове на Църквата и последователи на Господ, трябва да помогнем на всички тези хора и да подновим нашата любов към тях и да отправим сърдечна покана да се върнат. Върнете се. Върнете се и пирувайте на Господната трапеза и вкусете отново сладките и насищащи плодове на общението със светиите” (Ensign, март 1986 г., с. 88).

Предизивкателството пред нас е голямо. … Ние трябва да упражним силна вяра, много енергия и отдаденост, ако искаме да помогнем на тези братя и сестри. Но трябва да го направим. Господ очаква да го направим. И ще го направим⁵!

Когато се опитваме да подхранваме хората, които са се отклонили, ние трябва да прилагаме ученията на Спасителя за добрия пастир.

Сега е моментът да приложим учението на Спасителя за добрия пастир към предизвикателството пред нас да върнем изгубените овце и отклонилите се агънца.

„Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли той деветдесет и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?

И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и девет незаблудили се” (Maтея 18:12–13).

По времето на Исус палестинският пастир познава всяка от овцете си. Овцете познават неговия глас и му се доверяват. Те не биха последвали непознат. Затова, когато ги повика, те идват при него. (вж. Иоана 10:1–5, 14.)

Нощно време пастирите водят овцете си в заградено място или в кошара. Високи стени ограждат кошарата, а на върха й са поставени тръни, за да не я прескочат диви животни или крадци. Понякога, обаче, някое диво животно, водено от глад, прескача стените и пада сред овцете, като ги плаши и застрашава.

Такава ситуация разграничава истинския пастир—този, койо обича овцете си—oт наемника, който работи само заради заплатата си. Истинският пастир винаги е готов да отдаде живота си за овцете. Той влиза сред овцете си и се бори за тяхното добруване. Наемникът, обаче, цени собствената си безопасност над тази на овцете и обикновено би избягал от опасността.

Исус използва тази популярна аналогия от Своето съвремие, за да заяви, че Той е Добрият Пастир, Истинският Пастир. Поради любовта Си към своите братя и сестри, Той доброволно и по свое желание ще даде живота Си за тях. (Вж. Иоана 10:11–18.)

В крайна сметка, Добрият Пастир наистина отдаде живота Си за овцете—за вас и за мен, за всички нас.

Символизмът за добрия пастир не е без значим паралел в Църквата днес. Овцете трябва да се водят от грижовни пастири. Твърде много се скитат. Някои биват изкушени от моментни развлечения. Други напълно са се изгубили.

Осъзнаваме, че както и в миналото, някои от овцете се бунтуват и са „като диво стадо, което бяга от пастира” (Moсия 8:21). Но повечето от проблемите ни произтичат от липсата на любящи и грижовни пастири, затова трябва да има повече пастири.

Под грижата на пастира, новите ни членове, тези, които наскоро са се родили за Евангелието, трябва да бъдат подхранвани от грижовно приятелство, докато нарастват в познатието си за Евангелието и започнат да живеят според нови стандарти. Такава грижа би им помогнала да не се завърнат към стари навици.

Под любящата грижа на пастира, младите ни хора, нашите малки агънца, няма да имат склонността да се скитат. А ако го направят, гегата на пастира—любящата ръка и разбиращото сърце—ще помогне да ги върне.

Под грижата на пастира, много от хората, които сега са се отделили от стадото, все още могат да се завърнат. Мнозина от сключилите брак извън Църквата и приели светския начин на живот, може да откликнат на поканата да се завърнат в стадото⁶.

Като подхранваме приятелства в нашите райони и клонове, ние си помагаме един на друг да останем в стадото на Добрия Пастир.

Светиите от последните дни, които са се отклонили, се нуждаят от истинска, сърдечна загриженост от страна на истински и любящи пастири.

Няма нови разрешения на този стар проблем: отклоняването на овцете в търсене на храна другаде. Призивът, който Исус дава на Петър, който Той повтаря три пъти, за да го подчертае, е доказаното решение: „Паси агънцата Ми. Паси овцете Ми. Паси овцете Ми” (вж. Иоана 21:15–17.)

Както и във величественото предупреждение на Книгата на Мормон, кръстените в Църквата на Христос имат нуждата непрекъснато да бъдат „помнени и хранени с доброто слово Божие” (Moроний 6:4.)

Така решението е пастирът с молитва да се грижи за стадото и да го храни—с други думи, лична грижа. Трябва да има истинска, сърдечна загриженост от страна на истински и любящ пастир, не само плоската загриженост, която показва един наемник.

Като обсъждаме идеята за истинския пастир, ние осъзнаваме, че Господ е дал тази отговорност на свещеническите ръководители. Но сестрите също имат призования да са „пастири” в милосърдната и любяща служба, която отдават както една на друга, така и на останалите. Затова трябва да се научим да бъдем истински пастири. Трябва да изразяваме такава любов към околните, каквато Добрият Пастир изпитва към всички нас. Всяка душа е ценна за Него. Неговата покана се отнася за всеки член—всяко Божие дете.

„Ето, Той изпраща покана към всички човеци, защото ръцете на милостта Му са протегнати към тях и Той казва: Покайте се и Аз ще ви приема. …

Елате при Мене и вие ще вземете от плода на дървото на живота; …

Да, елате при Мене и принесете праведни дела” (Aлма 5:33–35).

Никой не е изключен от Неговата покана. Добре дошли са всички, които приемат великодушната Му покана да вкусят от Евангелието Му. Овцете—някои разсеяни, други безразлични, а други твърде заети—трябва да бъдат намерени и върнати с любов към активност. Всички свещенически и спомагателни ресурси трябва да се използват, за да помагат при това усилие.

Тази задача никога няма да се изпълни, докато коловите, районовите, кворумните и помощните ръководители и верните членове по целия свят не упражнят вярата си да върнат неактивните към пълна активност в Църквата.

Ние ви призоваваме, докато старателно се опитвате да постигнете тази достойна цел, да подновите наблягането на ефективното свещеническо домашно посещение и ефективното обучение при посещение на Обществото за взаимопомощ. Домашното посещение и програмата за посещаващите учителки са вдъхновени програми. Те са създадени, за да достигнат всеки член на Църквата всеки месец, и активните и неактивните. Моля обърнете по-голямо внимание на домашното посещение и програмата за посещаващите учителки⁷.

Като продължим да служим на нашите братя и сестри, можем да им помогнем да получат всички благословии и обреди на Евангелието.

Молитвите ни днес трябва да съдържат същата сила и загриженост като молитвите на Алма, когато се опитва да върне отклонилите се от Господ зорамити:

„О, Господи, помогни ни да успеем да ги върнем отново към Тебе в Христа.

Ето, о, Господи, душите им са скъпоценни и много от тях са наши братя; ето защо, дай ни, о, Господи, сила и мъдрост, за да върнем отново при Тебе тези наши братя” (Aлма 31:34–35; курсив добавен) …

Принципите за връщането към активност на души не се променят. Те са следните:

1. Трябва да бъдат намерени изгубените или неактивните.

2. Трябва да бъде показана любяща загриженост. Те трябва да чувстват нашата любов.

3. Трябва да бъдат учени на Евангелието. Трябва да чувстват силата на Светия Дух чрез учителите.

4. Трябва да бъдат приобщени.

5. Трябва да имат съдържателни църковни отговорности.

По думите на Книгата на Мормон, ние трябва да „продължава(м)е да служи(м)” (3 Нe. 18:32).

Ние сме особено загрижени за това новите членове да бъдат включени към пълноправно приобщаване в Църквата. Те трябва да са приветствани с отворени обятия.

Нека бъдем единни в усилията си да доведем неактивните към пълна активност в Църквата. Като правим това, ще бъдем по-единни при осъществяването на мисията на Църквата—да занесем Евангелието, с всичките му благословии и обреди, по-пълно в живота на всички членове на Църквата. Църквата „има нужда от всяка част” (У. и З. 84:110) и всеки член има нужда от Евангелието, Църквата и всичките й обреди.

Нека всички се стремим благословиите Господни да ни укрепват и да ни дават нужните ни сила и влияние, докато работим заедно в това велико дело на любов⁸.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Какви са някои от чувствата ви, когато мислите за роднини или приятели, които „живеят извън Църквата и влиянието на Евангелието”? Какво можем да направим, за да им помогнем? (Вж. точка 1)
Обмислете ученията на президент Бенсън за различията между наемника и пастира (вж. точка 2). Какво можем да направим, за да бъдем по-добри пастири?
Президент Бенсън ни напомня, че хората се нуждаят от „истинска, сърдечна загриженост от страна на истински и любящ пастир” (вж. точка 3). По какъв начин можем да развием сърдечна загриженост към околните? Докато мислите по този въпрос, помислете за службата си като домашен учител или посещаваща учителка.
Какво според вас означава да „продължите да служите”? (3 Нeфи 18:32). Обмислете петте принципа, които споделя президент Бенсън, за да ни помогне да служим на хората, които имат нужда да се завърнат към активност в Църквата (вж. точка 4). По какви начини всеки от тези принципи може да помогне на някой да получи благословиите на Евангелието?

Свързани с темата стихове:

Maтея 9:10–12; Лука 15; 22:32; 1 Петрово 5:2–4; Moроний 6:4; У. и З. 18:10–16; 84:106

Помощни материали за изучаване

„Четенето, изучаването и размишляването не са едно и също нещо. Ние четем думи и може да получаваме идеи. Изучаваме и може да откриваме модели и връзки в Писанията. Но когато размишляваме, ние каним откровението на Духа. За мен размишляването се състои в обмислянето и молитвата, които се случват след като внимателно чета и изучавам Писанията” (Хенри Б. Айринг, „Служете с Духа”, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 60).