Глава 2

Молете се винаги

„Бих искал смирено да призова всички … чрез молитва да поддържат близка връзка с нашия Отец в небесата.”

Из живота на президент Езра Тафт Бенсън

„През целия ми живот съветът да разчитам на молитвата е бил най-ценен от всички други съвети, които съм получавал”, казва президент Езра Тафт Бенсън. „Тя е станала неизменна част от мен, котва, постоянен източник на сила и основата на моето познание за божествените неща.

„Помни, че каквото и да правиш или където и да си, ти никога не си сам”, бе съвет, който баща ми често ми даваше, когато бях малък. „Нашият Небесен Отец винаги е наблизо. Можеш да се обърнеш към Него чрез молитва и да получиш Неговата помощ”. Открих, че този съвет е верен. Благодарен съм, че можем да се обръщаме към и да имаме достъп до тази невидима сила, без която никой човек не може да постигне най-доброто, на което е способен”¹.

Президент Бенсън следва този съвет във всеки аспект на живота си. Когато бива назначен да служи като министър на земеделието на Съединените Щати, той „внимателно и с молитва” избира група хора, с които да работи, „като моли Бог да (му) даде духа на проницанието”². На първото им събрание той задава въпрос „дали някой има възражения срещу това да започват събранията си с молитва. Никой не възразява. И така той създава една практика, която продължава осем години. Той моли служителите да се редуват в казването на отриващата молитва”³. Неговите колеги оценяват тази практика, въпреки че в началото може и да им е била неудобна. Един от служителите по-късно признава, че някои от тях не се молили на глас от детството си. „Ние се запъвахме в търсене на думи”, казва той. „Но шефът (президент Бенсън) никога не показваше, че го е забелязал. След няколко опита всички свикнаха. Помогна ли това? Ами, бих казал, че като започваш събрание по такъв начин, хората не са изпълнени с гордост поради мнението си. Доста бързо започваш да се съгласяваш с това какво трябва да се направи във всяка една ситуация”⁴.

Братята на президент Бенсън в Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли също имат полза от неговия стремеж за молитва. Президент Гордън Б. Хинкли, който служи като първи съветник на президент Бенсън в Първото Президентство, казва:

„Коленичил съм с него и съм го чувал да се моли.

Молитвите му винаги бяха интересни. Почти без изключение, те се състояха основно от израз на благодарност. Той молеше за много малко. И изразяваше благодарност за изключително много.

Той благодареше на Господ за живота, за семейството си, за Еангелието, за вярата, за слънцето и дъжда, за изобилието в природата и за свободолюбивите инстинкти на хората. Благодареше на Господ за приятелите и съмишлениците. Изразяваше обич към Спасителя и благодарност за Неговата единителна жертва. Той благодареше на Господ за възможността да служи на хората”⁵.

Президент Бенсън и съпругата му Флора изграждат дом, в който всички се молят – на саме и заедно. Техният син Марк отбелязва: „Когато тате коленичеше за молитва, той не бързаше. Нямаше скрит смисъл зад думите му. Беше съвсем ясно, че той общуваше с нашия Отец в небесата”⁶. Президент и сестра Бенсън научават децата си да се молят за лична насока и сила и да се молят един за друг. Една приятелка на семейството веднъж наблюдава влиянието на тези учения, когато посещава една сесия на общата конференция със семейство Бенсън. Тя пише:

„В един априлски ден … , аз открих един източник на силата на един висш ръководител.

Седях с шестте деца на старейшина Езра Тафт Бенсън, едно от които ми бе съквартирантка в колежа. Интересът ми се засили, когато президент (Дейвид O.) Макей стана и обяви следващия говорител. Гледах с уважение как старейшина Бенсън, с когото още не се бях запознала, крачи към микрофона. Той бе едър мъж, висок над метър и осемдесет. Той беше … световно известен като държавен секретар по земеделието на САЩ и специален свидетел на Господ, човек, който изглеждаше спокоен и уверен, който бе говорил пред публика по целия свят. Внезапно една ръка докосна моята. Едно малко момиче се наклони към мен и бързо прошепна: „Моли се за татко”.

Малко стресната, аз си помислих: „Това послание се предава по редицата и аз трябва да го предам нататък. Трябва ли да кажа: „Молете се за старейшина Бенсън”? Да кажа ли: „Трябва да се молите за вашия баща?” Усещайки спешната необходимост да действам, аз се наведох и просто прошепнах: „Моли се за татко”.

Гледах как този шепот се движи по редицата към мястото, където сестра Бенсън вече бе склонила глава. …

Като минаваха годините, общи конференции идваха и отминаваха, и всеки път, когато президент Бенсън ставаше да говори, си мислех: „Децата му, които са пръснати по континента, сега са обединени в молитва за баща им”⁷.

„Ако желаем да напредваме в святостта—да нараства Божието благословение към нас—нищо не може да замести молитвата”.

Учения на Езра Тафт Бенсън

Исус Христос учи, че трябва винаги да се молим.

По време на земното си служение Исус ни учи на следния модел за молитва:

„А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята;

дай ни днес ежедневния хляб;

и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;

и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата, и славата, до вековете. Aмин”. (Maтея 6:9–13.)

След това Той казва: „Трябва всякога да се молят, да не отслабват”. (Лука 18:1.)

„Бдете и молете се – казва Той, – за да не паднете в изкушение”. (Maтея 26:41.)

В тази диспенсация Той предупреждава: „Молете се винаги, да не би нечестивецът да получи власт във вас и да ви отстрани от мястото ви”. (У. и З. 93:49.)

Спасителят заявява на Джозеф Смит: „И в нищо човек не наскърбява Бога и срещу никой не е разпалена яростта Му, освен срещу онези, които не признават Неговата ръка във всичко и не се подчиняват на заповедите Му”. (У. и З. 59:21.)

Имаме следното наставление от възкресения ни Господ, от времето на служението Му сред нефитите в западното полукълбо: „Вие трябва да бдите и да се молите винаги, за да не би да бъдете изкушени от дявола и бъдете отведени в плен от него. …

Вие трябва да бдите и да се молите винаги, за да не би да влезете в изкушение, защото Сатана желае да ви завладее и да ви пресее като жито.

Затова вие трябва да се молите винаги на Отца в Моето име.

И каквото и да поискате от Отца в Моето име, което е право, като вярвате, че ще получите, ето, то ще ви бъде дадено”. (3 Нефи 18:15, 18–20)⁸.

Ако желаем да напредваме в святостта—да нараства Божието благословение към нас—нищо не може да замести молитвата. Затова ви умолявам да отдадете на молитвата—ежедневната молитва—тайната молитва—най-важно място в живота ви. Некa не отминава ден без нея. През цялата история на човечеството общението с Всевишния е било източник на сила, вдъхновение и просветление за мъже и жени, които са повлияли на бъдещето на хора и нации за по-добро⁹.

Семействата, които се молят заедно, са благословени с по-силни връзки на обич и с небесен мир.

Господ посочва, че родителите са отговорни за това да научат децата си да се молят (вж. У. и З. 68:28). Това не означава само лични молитви. Сигурен съм, че означава да учим чрез пример посредством семейните молитви. Нуждаем се от осветяващото влияние, което идва от отдадеността в дома—семейната молитва¹⁰.

Нуждаем се от това като семейства да коленичим за семейна молитва вечер и сутрин. Само няколко думи, добавени към благословията за храната, което става традиция в някои места, не е достатъчно. Трябва да застанем на колене за молитва и благодарност¹¹.

Молитвата е била и е постоянната котва на сила и източник за напътствие в семейните ни дейности. Помня как коленичех до леглата на малките ни деца, помагайки им с молитвите в първите им години, по-късно как виждах по-големите батковци и каки да помагат на по-малките. Ние провеждахме семейна молитва вечер и сутрин, като давахме възможност на децата да ги казват, а също имахме и специални молитви, за да се решат конкретни проблеми. В семейната молитва се споменаваше например за децата, които имаха църковни задачи. … Ние се молехме за помощ, когато на някое от децата ни му предстоеше труден изпит в училище. Специално се споменаваха членовете на семейството, които не присъстваха. … Tова специално споменаване на конкретни проблеми в семейните ни молитви даваше увереност, спокойствие и сила на членовете на семейството, които бяха изправени пред трудни проблеми и задачи¹².

„Нуждаем се от освещаващото влияние, което произлиза от … семейната молитва”.

Различията и раздразненията от деня се стопяват, когато семействата се обръщат заедно към небесния престол. Единството нараства. Връзките на любов и обич се утвърждават и настъпва небесен мир.

В такива домове личните молитви се казват вечер и сутрин от членовете на семейството. Посрещаме с увереност личните и семейните проблеми, ако преди това сме призовали благоволението на небесата. Сърцата на младите хора, които участват в такова семейно духовно послание, нямат зли намерения при излизане за забавления. Тези млади хора ще спомогнат за въздържаност в групата, когато възникнат изкушения. Родителите, които обграждат децата си с пречистващото влияние на ежедневните молитви, дават своя принос за сигурността на … дома¹³.

Можем да подобрим общението си с нашия Небесен Отец.

Ето пет начина, по които да подобрим общението си с нашия Небесен Отец:

1. Трябва да се молим често. Трябва да оставаме насаме с нашия Небесен Отец поне два или три пъти на ден—„сутрин, по пладне и вечер”, както се казва в Писанията. (Aлма 34:21.) Освен това ни е казано да се молим винаги. (Вж. 2 Не. 32:9; У. и З. 88:126.) Това означава сърцата ни да са изпълнени непрекъснато с молитва към Небесния ни Отец. (Вж. Алма 34:27.)

2. Трябва да намерим подходящо място, където можем да размишляваме и да се молим. Предупредени сме, че това трябва да е „във вътрешните (ни) стаи, по скритите (ни) места и в пустошта (ни)”. (Aлма 34:26.) Тоест, трябва да е на място без разсейващи фактори, насаме. (Вж. 3 Нефи 13:5–6)

3. Трябва да се подготвим за молитва. Ако нямаме желание за молитва, то трябва да се молим, докато придобием такова желание. Трябва да бъдем смирени (вж. У. и З. 112:10). Трябва да се молим за опрощение и милост (вж. Aлма 34:17–18). Трябва да прощаваме на всички, към които имаме лоши чувства (вж. Марка 11:25). Но Писанията ни предупреждават, че молитвите ни ще са напразно, ако „върне(м) нуждаещите се и голите и не посещава(ме) болните и страдащите, и не раздава(ме) от (нашето) имущество” (Aлма 34:28).

4. Молитвите ни трябва да са смислени и уместни. Трябва да избягваме използването на едни и същи фрази във всяка молитва. Всеки един от нас би се обидил, ако някой приятел ни казваше едни и същи думи всеки ден, ако считаше разговора за задължение и нямаше търпение да го приключи, за да включи телевизора и да ни забрави. …

За какво трябва да се молим? Трябва да се молим за нашата работа, против силата на враговете ни и дявола, за нашето благоденствие и за благоденствието на хората около нас. Трябва да се съветваме с Господ относно всички наши решения и дейности (вж. Aлма 37:36–37). Трябва да сме достатъчно благодарни, за да отдаваме благодарности за всичко, което имаме (вж. У. и З. 59:21). Трябва да признаваме Неговата намеса във всичко. Неблагодарността е един от най-големите ни грехове.

В едно съвременно откровение Господ заявява: „И този, който приема всичко с благодарност, ще бъде прославен; и нещата на тази земя ще му се прибавят тъкмо стократно, да, и повече” (У. и З. 78:19).

Трябва да се молим за това, от което се нуждаем, внимавайки да не се молим за неща, които може да са в наш ущърб (вж. Яковово 4:3). Трябва да се молим за сила да преодоляваме нашите проблеми (вж. Aлма 31:31–33). Трябва да се молим за вдъхновението и благоденствието на президента на Църквата, висшите ръководители, нашия колов президент, нашия епископ, президента на нашия кворум, нашите домашни учители, членовете на семейството и нашите граждански ръководители. Може да се направят и други предложения, но с помощта на Светия Дух, ние ще знаем за какво да се молим (вж. Римл. 8:26–27).

5. След като сме отправили молба чрез молитва, ние имаме отговорността да помогнем за нейното осъществяване. Трябва да слушаме. Вероятно, докато сме на колене, Господ желае да ни даде съвет¹⁴.

Господ мисли за нас и е готов да откликне на молитвите ни, когато Му се доверим и вършим това, което е правилно.

Има сила в молитвата. Всички неща са възможни чрез молитва. Чрез молитва в тази диспенсация бяха отворени небесата. Молитвата на едно четиринадесетгодишно момче в свещената горичка даде началото на нова евангелска диспенсация и даде видението на Отца и Сина, Които се явили като възвисени небесни същества пред момчето Джозеф (вж. Джозеф Смит—История 1:11–17)¹⁵.

Свидетелството ми, мои братя и сестри и приятели, е след- ното: Бог действително чува и отговаря на молитвите ни. Никога не съм се съмнявал в този факт. От детството ми, в скута на майка ми, аз за пръв път се научих да се моля. Като млад мъж в пубертета, като мисионер в чужди земи, като баща, като църковен ръководител, като държавен ръководител, аз знаех и знам със сигурност, че е възможно мъжете и жените чрез смирение и молитва да задвижат тази невидима сила и да получат отговори на молитвите си. Човек не стои сам или поне не трябва да стои сам. Молитвата отваря врати, молитвата премахва бариери, молитвата смекчава натиска, молитвата дава вътрешен мир и утеха в моменти на напрежение и стрес и трудности. Благодарен съм за молитвата¹⁶.

Дори в часове на изпитания и безпокойство е възможно да се доближим до Господ, да чувстваме Неговото влияние и Неговата подкрепяща сила—че никога не сме сами, ако само се смирим пред Всевишния. Благодарен съм за това свидетелство, за това уверение¹⁷.

От личен опит знам ефективността и силата на молитвата. …

През 1946 г. ми бе възложено от президент Джордж Албърт Смит да отида в опустошената от война Европа и отново да организирам мисиите ни от Норвегия до Южна Африка и да създам програма за разпределението на помощи.

Ние създадохме централа в Лондон. Направихме предварителни уговорки с армията в Европа. Един от първите мъже, които желаех да видя, бе командващият американските сили в Европа. Той бе във Франкфурт, Германия.

Когато пристигнахме във Франкфурт, спътникът ми и аз отидохме да уговорим среща с генерала. Отговарящият за срещите служител каза: „Господа, няма да има възможност да се видите с генерала поне още три дни. Той е много зает и календарът му е пълен”.

Аз казах: „Много е важно да го видим и не можем да чакаме толкова дълго. Трябва да сме в Берлин утре”.

Той каза: „Съжалявам”.

Ние излязохме от сградата, отидохме до колата ни, свалихме шапките си и казахме молитва. Отидохме отново в сградата и там намерихме един друг служител на мястото за записване на срещи. След по-малко от петнадесет минути ние бяхме в присъствието на генерала. Бяхме се молили да може да го видим и да го разчувстваме, знаейки че всички помощи, донесени от който и да е източник, трябваше да бъдат връчени в ръцете на армията, за да бъдат разпределени. Нашата цел, както обяснихме на генерала, бе да раздадем помощи от нас на нашите хора чрез наша организация, а също и да направим дарения за изхранване на всички деца.

Обяснихме програмата по благосъстоянието и как действаше тя. Накрая той каза: „Господа, отивайте и съберете помощите си и докато ги съберете, тази политика може да се промени”. Ние казахме: „Генерале, нашите помощи вече са събрани, те винаги са събрани. В рамките на двадесет и четири часа от изпращането на телеграмата ни до Първото Президентство на Църквата в Солт Лейк Сити, вагони с помощи ще са на път към Германия. Ние имаме много складове, пълни със стоки от първа необходимост”.

Тогава той каза: „Никога не съм чувал за хора с такава проницателност”. Сърцето му бе трогнато, точно както се бяхме молили за това. Преди да излезем от кабинета му, ние разполагахме с писмено пълномощно да направим собствено разпределение сред нашите хора чрез наша организация.

Старейшина Езра Тафт Бенсън и неговите спътници се молят за напътствие, докато разпределят помощи в Европа след Втората световна война.

Душата ми е доволна да знам, че Бог мисли за нас и е в готовност да откликне, когато Му се доверим и вършим това, което е правилно. Няма място за страх сред мъжете и жените, които се доверят на Всевишния, които не се колебаят да се смирят, в търсене на божествена насока чрез молитва. Въпреки че преследванията нарастват, въпреки че има обрати, в молитвата можем да намерим утеха, защото Бог ще говори мир на душата. Този мир, този дух на спокойствие, е най-великата благословия на живота.

Докато бях момче в Аароновото свещеничество, аз научих това кратко стихотворение относно молитвата. Още го помня:

Не знам по какви редки начини,
но знам, че Бог отговаря на молитвата. 
Знам, че ни е дал Словото Си,
Което ми казва, че молитвите винаги са чути
и ще получат отговор, рано или късно.
Така че, аз се моля и спокойно чакам.
Не знам дали търсената благословия
ще дойде точно както мисля, 
но оставям молитвите си само с Него,
Чиято воля е по-мъдра от моята,
сигурен, че Той ще удовлетвори молбата ми
или ще ми изпрати някой много по-благословен отговор. 

… Свидетелствам ви, мои възлюбени братя и сестри, че Бог е жив. Той не е мъртъв. … Свидетелствам ви, че има Бог в небесата, който чува и отговаря на молитвите. Знам, че това е истина. Бих искал смирено да призова всички … чрез молитва да поддържат близка връзка с нашия Отец в небесата. Никога преди в тази евангелска диспенсация не е имало по-голяма нужда от молитви. Моята искрена молба е винаги да разчитаме на Небесния Отец и съвестно да се стремим да подобряваме общуването си с Него¹⁸.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Президент Бенсън казва, че не трябва „и ден да мине” без лична молитва (точка 1). По какъв начин сте били благословени в резултат на личната молитва?
В точка 2 президент Бенсън споменава няколко благословии, давани на семействата, които редовно се молят заедно. Кога сте виждали семейната молитва да води до тези благословии? Какво можем да направим, за да направим семейната молитва приоритет?
Обмислете петте предложения на президент Бенсън в точка 3. Как всяко от тези предложения ни помага да „подобрим нашето общуване с нашия Небесен Отец”? Помислете за това какво да направите, за да следвате този съвет.
Как думите на президент Бенсън в точка 4 могат да помогнат на някой, който се съмнява в силата на молитвата? Какво свидетелство можете да добавите към това на президент Бенсън?

Свързани с темата стихове

Яковово 1:5–6; Eнос 1:1–8; 3 Нeфи 14:7–8; У. и З. 10:5; 19:38; 88:63

Помощни материали за изучаване

Принципът е истина, която насочва решенията и действията. „Докато четете, запитайте себе си: „Какъв е евангелският принцип, който се преподава в този стих? Как мога да го приложа в живота си?” (Преподаването - няма по-велико призование, 1999 г., с. 17).