Глава 4

Радостен живот в трудни времена

„Щастието тук и сега се състои в свободното, любящо и радостно признаване на Божията воля за нас—и спазването й по всички възможни начини – големи и малки.”

Из живота на президент Езра Тафт Бенсън

Едно от първите назначения на президент Езра Тафт Бенсън като апостол е да помогне при занасянето на помощи на светиите в Европа след Втората световна война. По време на пътуването си из Германия той среща верни хора, които успяват да се издигнат над заобикалящото ги отвсякъде опустошение. Той записва в дневника си:

„Днес видях най-тежкото разрушение. … Като пътувах по улиците (на Берлин) и вървях по някои, които бяха непроходими за автомобил, аз … видях измъчени от глад жени, които с нетърпение плащаха невероятни цени за обелки от картофи. … Видях как възрастни мъже и жени с малки брадви енергично копаят дънери на дървета и техните корени, опитвайки се да съберат малко дърва за отопление и след това как ги влачат в продължение на километри всяко нещо на колела—от малка някогашна детска количка до ръчни колички—като впрегатни животни.

После видях в една студена и полуразрушена зала на третия етаж до една бомбардирана улица 480 замръзнали, измъчени от глад, но верни светии от последните дни, събрали се за конференция. Бе вдъхновение да видя светлината на вярата. … Нямаше горчивина или гняв, а приятно усещане за взаимни добри отношения и израз на вяра в Евангелието”¹.

„Нито един член не се оплака от обстоятелствата си, въпреки факта, че някои пред нас бяха в последните стадии на недохранването.

… Нашите светии … са изпълнени с надежда, кураж и вяра и навсякъде гледат с радост и с най-силна вяра в Евангелието и членството им в Църквата. Това бе едно от най-силните проявления, които сме виждали, за истинските плодове на Евангелието в живота на хората”².

Президент Бенсън вижда също и примери за надежда и оптимизъм близо до дома си, където много от колегите му фермери запазват радостта си, въпреки че са изправени пред сериозни трудности. Той казва:

„Помня, че бях на едно събрание близо до Банкрофт, Айдахо. … Имахме прекрасно събрание и след като то свърши, аз се ръкувах с някои от прекрасните фермери, които бяха там и сред тях бе един човек на име брат Йост и аз казах: „Брат Йост, как са нещата във фермата?” Брат Йост каза: „О, всичко е наред, брат Бенсън, но съм с 20 000 долара назад в сравнение с преди три дни”. Аз казах: „Какво се е случило—пак ли слана?” Той каза: „Да, засегна житото точно във фазата на восъчна зрялост и знаете какво означава това”. Той каза: „Сутринта ще изорем, но всичко е наред. Имаме още малко зърно в хамбара и ни е останала поне част от годишния запас. Няма да умрем от глад и ще имаме друга реколта”. Като си тръгнахме, аз казах на съпругата ми: „Какъв прекрасен дух”.

Ние отпътувахме до Лоугън (един град в Юта, на около 80 мили или 130 км от Банкрофт). Децата ни бяха с нас и спряхме на улица Мейн, за да отидем в един супермаркет и да купим малко бисквитки за дечурлигата. И кой да видим на тротоара, ако не брат Йост. Казах: „Какво правиш чак тук?” Той каза: „Брат Бенсън, днес е денят ни за посещение на храма”. А аз казах: „Значи обратите не обезкуражават духа ти?” Тогава той ме научи на един урок. Той каза: „Брат Бенсън, когато дойдат обрати, имаме нужда от храма още повече”³.

Личните реакции на президент Бенсън при трудности насърчават хората, които го познават, също както примерът на други светии укрепва него. Старейшина Нийл А. Максуел от Кворума на дванадесетте апостоли описва президент Бенсън като „внимателен наблюдател на събития, който поддържа определена радост и веселост, които ще е добре да наблюдаваме. Такова веселие – казва старейшина Максуел – не идва от игнорирането на събития, които се случват около него, а от забелязването им и въпреки това поглеждането отвъд тях към обещания, които са свързани с това, че царството най-накрая ще победи”⁴.

Президент Езра Тафт Бенсън дава пример за радостен живот.

Учения на Езра Тафт Бенсън

С вяра в нашия Небесен Отец можем да имаме надежда за бъдещето, оптимизъм за настоящите ни задачи и вътрешен мир.

Всички ще имаме разочарования и обезсърчения—това е част от живота. Но ако имаме вяра, разочарованията ни ще траят само за миг и от привидните ни провали ще дойде успех. Нашият Небесен Отец може да постигне чудеса чрез всеки от нас, ако Му се доверим⁵.

Велика благословия е притежаването на вътрешен мир, на увереност, на дух на покой и вътрешно спокойствие в моменти на борба и трудности, по време на скръб и обрати. Успокояващо е да знаем, че Бог е начело, че е загрижен за чедата Си и че можем с пълна увереност да Му се доверим⁶.

Молитвата—постоянната молитва—може да ни свърже с Бог, нашият най-велик източник на утеха и съвети. „Моли се винаги, за да може да излезеш победител” (У. и З. 10:5). „Напрягайки всичките си сили, за да призовавам Бог” е начинът, по който младият Джозеф Смит описва метода, който е използвал в свещената горичка, за да спре противника да не го унищожи (Дж. С.—И. 1:16)⁷.

Без вяра в нашия Небесен Отец не можем да имаме успех. Вярата ни дава виждане за това какво може да се случи, надежда за бъдещето и оптимизъм в настоящите ни задачи. Там, където има вяра, не се съмняваме за окончателния успех на делото⁸.

От всички хора, ние като светии от последните дни трябва да сме най-оптимистични и най-малко песимистични. Защото макар и да знаем, че „мирът ще бъде отнет от земята и дяволът ще им власт над собственото си владение”, ние сме уверени и че „Господ също ще има власт над Своите светии, и ще царува сред тях” (У. и З. 1:35–36).

С увереността, че Църквата ще остане цяла и че Бог ще я ръководи през всички предстоящи трудни времена, всеки от нас има личната отговорност да остане верен на Църквата и нейните учения. „Който остане непоколебим и не бъде победен, същият ще бъде спасен” (Дж.См.—M. 1:11)⁹.

Щастието трябва да бъде печелено ден за ден, но усилията си струват.

Нямаме причина наистина да се безпокоим. Живейте според Евангелието, спазвайте заповедите. Молете се вечер и сутрин в домовете си. Спазвайте стандартите на Църквата. Опитвайте се и живейте спокойно и радостно. … Щастието трябва да бъде печелено ден за ден. Но си струва усилията¹⁰.

Когато Джордж A. Смит бил много болен, пророкът Джозеф Смит, неговият братовчед, го посетил. Болният споделил: „Той (пророкът) ми каза, че никога не трябва да се обезкуражавам, каквито и трудности да ме сполетят. Ако потъна в най-дълбоката мина на Нова Скотия и целите Скалисти планини се струпат отгоре ми, не трябва да се обезкуражавам, а да се държа, да проявявам вяра и да поддържам силен дух, и тогава най-накрая ще преодолея всичко и ще се изкача на върха”. …

Има случаи, когато просто трябва праведно да устоявате и да изтърпите дявола, докато неговият депресиращ дух ви напусне. Както казва Господ на пророка Джозеф Смит: „Твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни;

и тогава, ако ти им устоиш добре, Бог ще те възвиси горе” (У. и З. 121:7–8).

Ако продължаваме с благородните си усилия, дори и да сме заобиколени от облак на депресия, в крайна сметка ще бъдем изведени на върха под слънчевите лъчи. Дори и нашият учител Исус Христос, докато бе подложен на най-върховното изпитание да бъде временно оставен сам от нашия Отец по време на разпъването на кръста, продължи да върши делата си за чедата човешки и скоро след това бе възвисен и получи пълнота на радост. Докато преминавате през вашето изпитание, може да си припомняте отминалите си победи и да броите благословиите си, които имате, със сигурната увереност, че ще дойдат още по-велики, ако сте верни. И може да имате сигурното знание, че като му дойде времето, Бог ще избърше всички сълзи и че „каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят”. (1 Кор. 2:9)¹¹

Бъдете радостни във всичките си дела. Живейте радостно. Живейте щастливо. Живейте с ентусиазъм, знаейки, че Бог не живее в мрачност и меланхолия, а в светлина и любов¹².

„Да живеем щастливо означава да израстваме в духовна сила към съвършенство”.

Небесният Отец иска да сме щастливи и ще ни благославя, когато следваме Неговата воля за нас.

„Човеците са, за да могат да имат радост” (2 Нeфи 2:25). Нашият Небесен Отец иска да сме щастливи. Той очаква да сме щастливи. Но няма щастие в нарушаването на стандартите. Няма щастие, когато не живеем съгласно убежденията си, съгласно това, което знаем, че е правилно. Толкова е лесно да си създадем навика да бъдем леко небрежни за някои неща. Толкова е лесно да си създадем навика да мърморим, критикуваме, да таим в сърцата си скептицизъм относно някои неща в Църквата. Толкова е лесно да станем малко по-кисели и да продължим да сме такива, да станем тъжни и да сме намръщени. Никога тъжно лице не е печелило битка във война или любов¹³.

Осъзнаваме ли, че щастието тук и сега се състои в това свободно и радостно да признаваме Божията воля за нас—и да я изпълняваме винаги и във всяко нещо, голямо и малко? Да живеем съвършено означава да живеем щастливо. Да живеем щастливо означава да израстваме в духовна сила към съвършенство. Всяко действие, извършено в съгласие с Божията воля, е част от този растеж. Нека не разделяме живота си. Нека обединим живота си, презирайки измислените почести и слава, които не идват с Божието одобрение. Нека помним, че истинският източник на нашата сила и щастие не зависи от хората и обстоятелствата¹⁴.

Трябва да учим отново и отново, че само ако приемем и живеем според Евангелието на любовта, според както Го преподава Учителят и само ако вършим Неговата воля, ще разбием оковите на невежеството и съмнението, в които сме. Трябва да научим тази проста, величествена истина, за да можем да изпитаме сладките радости на Духа сега и завинаги. Трябва да загубим себе си в изпълнение на волята Му. Трябва да Го поставим на първо място в живота си. Да, нашите благословии се умножават, когато споделяме Неговата любов с нашите ближни¹⁵.

Павел казва: „Братя, … едно правя, – като забравям задното и се простирам към предното,

пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса” (Филип. 3:13–14).

Нека умовете ви се изпълнят с целта да бъдете като Господ и ще изгоните депресиращите мисли, ако искрено се стремите да Го познаете и да вършите волята Му. „Имайте в себе си същия дух” – казва Павел. (Филип. 2:5) „Поглеждайте към Мене във всяка мисъл” – казва Исус. (У. и З. 6:36) А какво ще се случи, ако го направим? „Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум” (Исаия 26:3)¹⁶.

Никога няма да сме сами, ако живеем така, както трябва, защото Отец винаги ще бъде с нас, за да ни благославя. Той иска ние да успеем. Той иска да бъдем щастливи. Той иска да постигнем добрите цели, които поставяме. Той ще извърши Неговата част, ако ние свършим нашата¹⁷.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Защо според вас вярата в Бог ни дава „надежда за бъдещето и оптимизъм в настоящите ни задачи?” Кои съвети от точка 1 може да споделите с човек, който копнее за вътрешен мир? Защо бихте избрали тези думи?
Докато разглеждате точка 2, помислете за момент, когато е трябвало „праведно да устоявате” по време на трудност. Помислете за това какво сте спечелили от това преживяване. По какви начини Господ ни помага, когато желаем да издържим с вяра изпитанията?
Кои са някои от преживяванията, които са ви помогнали да знаете, че Небесният Отец желае да сте щастливи и да имате успех? Защо според вас „щастието тук и сега се състои в … признаването на Божията воля за нас”? (Вж. точка 3.)

Свързани с темата стихове

Maтея 11:28–30; Иоана 14:27; 16:33; Гaлатяните 5:22; Moсия 2:41; Moроний 9:25–26; У. и З. 101:11–16

Помощни материали за изучаване

„Добийте обща представа, като прочетете книгата, главата или пасажа бързо или като прегледате заглавията към главите. Стремете се да разберете контекста или историята” (Проповявайте Моето Евангелие, 2004 г., стр. 23). Може да прочетете главата или пасажа повече от веднъж, за да може по-добре да я разберете. Като правите това, може да откриете важни истини.