Канарата на нашия Изкупител
Свидетелствам, че онези, които спазват Неговите заповеди, ще имат все повече вяра и надежда. Те ще получат сила да преодолеят всички изпитания на живота.
Преди години със семейството си посетих Наву, Илинойс. Там ранните светии дошли в търсене на убежище. Мнозина били загубили своите домове и ферми, някои загубили и обични хора, станали жертва на растящото гонение. Събрали се в Наву и построили нов и красив град. Но преследването не спряло и към 1846 г. те отново били принудени да напуснат домовете си – този път посред зима. Те наредили фургоните си по улица “Парли”, чакайки реда си да пресекат замръзналите води на р. Мисисипи, за да се отправят към неизвестно бъдеще.
Докато стояхме на ул. “Парли”, размишлявайки върху тяхното отчайващо положение, погледа ми привлякоха редица дървени табели по оградите, на които бяха издълбани цитати от дневниците на тези страдащи светии. Като четяхме всеки цитат, за наше смайване в техните думи открихме не отчаяние и обезсърчение, а увереност, отдаденост и дори радост. Те бяха изпълнени с надежда, надежда отразена в следния цитат от дневника на Сара ДеАрмън Рич, написан през февруари 1846 г.: “Да тръгнем на такъв път през зимата … щеше да изглежда като влизане в челюстите на смъртта, но ние имахме вяра … (и) чувствахме радост, че денят на нашето избавление е дошъл”1.
Тези ранни светии наистина били бездомни, но не и без надежда. Сърцата им били съкрушени, но духът – силен. Те научили един труден и важен урок. Научили, че надеждата, заедно с придружаващите я благословии – мирът и радостта – не зависи от нашите обстоятелства. Те открили, че истинският източник на надежда е вярата – вяра в Господ Исус Христос и Неговото безпределно Единение, единствената сигурна основа, върху която да изградим живота си.
Днес друга група пионери са пример за този важен принцип. На 12 януари, четвъртък, силно земетресение удари Хаити. Земетресението остави столицата Порт-о-Пренс в руини. Ударът бе опустошителен – около 1 000 000 души са останали без дом, а над 200 000 се смятат за загинали.
Докато светът предприе невиждан досега международен отклик, едно друго забележително и вдъхновяващо спасително усилие бе проведено в Порт-о-Пренс – този път ръководено от комитет от местни ръководители на Църквата в Хаити, организиран според модела на свещеничеството и действащ чрез вдъхновение. Сред членовете на комитета бяха двамата президенти на кол, президентките на Обществото на взаимопомощ в двата кола на Порт-о-Пренс и президентът на мисия, който на 30-годишна възраст председателства над 74 пълновременни мисионери в мисия Хаити Порт-о-Пренс. Всичките мисионери са от Хаити и по чудо нито един от тях не е бил ранен в това опустошително земетресение.
В ръцете на тези вдъхновени местни ръководители се оказаха ресурсите на Църквата, ресурси, включващи щедрите дарения на много от вас. За тези дарения хората на Хаити са дълбоко благодарни. Под ръководството на комитета почти незабавно от Доминиканската република пристигнаха камиони с провизии. Броени дни след земетресението пристигнаха самолети, натоварени с храна, системи за пречистване на вода, палатки, одеяла, медицински консумативи, заедно с екип от лекари.
Деветте сгради за събрания в и около Порт-о-Пренс като цяло не бяха засегнати – още едно забележително чудо. През седмиците след земетресението те се превърнаха в приюти за над 5 000 хаитяни и места, в които се разпределяха храна, вода и медицинска помощ. Задоволени бяха основните нужди и от хаоса започна да се възцарява ред.
Макар верните светии от Хаити да са изстрадали много, те са изпълнени с надежда за бъдещето. Подобно на ранните пионери през 1846 г., техните сърца са съкрушени, но духът им е силен. Те също ни учат, че надеждата, щастието и радостта не са продукт на обстоятелствата, а на вярата в Господ.
Пророк Мормон, човек свикнал на трудни обстоятелства, разбира и ясно учи тази истина:
“И още, възлюбени мои братя, аз бих желал да ви говоря относно надеждата …
… Ето, аз ви казвам, че ще имате надежда чрез единението на Христа … и това поради вярата ви в Него според обещанието.
Ето защо, ако човек има вяра, той трябва да има надежда, защото без вяра не може да има никаква надежда”2.
Надеждата произлиза от вярата в Исус Христос. Той вече е победил света и е обещал, че ще избърше нашите сълзи, ако само се обърнем към Него, вярваме Му и Го следваме3.
Хора, които в същия този момент може да се чувстват отчаяни или обезсърчени, може би се чудят как могат да възвърнат своята надежда. Ако сте един от тях, помнете, че надеждата идва в резултат на вярата. Ако искаме нашата надежда да расте, ние трябва да изграждаме вярата си.
Вярата в Спасителя изисква повече от това да вярваме. Апостол Яков учи, че дори бесовете вярват и треперят4. Но истинската вяра изисква дела. Разликата между бесовете и верните членове на тази Църква се състои не във вярването, а в делата. Вярата расте чрез спазването на заповедите. Ние трябва да полагаме усилия за спазване на заповедите. В Ръководство към Писанията четем, “Чудесата не предизвикват вяра; силната вяра се развива чрез подчинение на Евангелието на Исус Христос. С други думи, вярата идва чрез праведността”5.
Като се стремим да спазваме Божиите заповеди, покайваме се за нашите грехове и полагаме пълни усилия да следваме Спасителя, нашата увереност, че чрез Единението всичко ще бъде наред, започва да расте. Тези чувства се потвърждават от Светия Дух, Който изкоренява от нас онова, което нашите майки и бащи пионери наричали “ненужни грижи”. Въпреки нашите изпитания ние сме изпълнени с чувство на благополучие и желаем да пеем заедно с тях “с Бог напред!”6.
Не желая да омаловажавам случаите на клинична депресия. В някои случаи отговорите и решенията за депресия и безпокойство ще бъдат открити чрез консултация с компетентни професионалисти. Но за повечето от нас тъгата и страхът почват да се топят и са заместени от щастие и мир, когато уповаваме в Автора на плана на щастие и когато развием вяра в Княза на мира.
Неотдавна един мой скъп приятел почина от рак. Той и семейството му са хора с голяма вяра. Беше вдъхновяващо да гледаш как вярата им ги преведе през този много труден период. Те бяха изпълнени с вътрешен мир, който ги поддържаше и укрепваше. С тяхно разрешение бих искал да прочета част от писмо на член на тяхното семейство, написано броени дни преди нейния баща да почине:
“Изминалите няколко дни бяха особено трудни … Снощи се събрахме около леглото на татко, Господния Дух се чувстваше осезаемо и наистина успя да ни утеши. Изпълнени сме с мир… Това бе най-трудното преживяване за всеки от нас, но чувстваме мир в знанието, че … нашият Отец в Небесата е обещал, че отново ще живеем заедно като семейство. След като лекарят в болницата бе казал на татко, че вече не остава нищо, което да бъде направено, със съвършена вяра той изгледа всички ни и смело попита, “Има ли човек в тази стая, който да не е съгласен с плана на спасение?” Нямаше такъв и сме благодарни за баща и майка, които ни бяха научили да имаме съвършено упование в плана”.
Обръщам се към всички, които страдат, към всички, които скърбят, към всички, които сега се изправят или им предстои да се изправят пред изпитания и предизвикателства в този живот. Моето послание е до всички, които са тревожни, уплашени или обезсърчени. Моето послание е само едно ехо, напомняне за непрестанния утешаващ съвет на един любящ Отец към Неговите деца откакто свят светува.
“… помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат”7.
Свидетелствам за Него, че Той е победил света, че никога няма да ни забрави или изостави, защото ни е врязал в Своите длани8. Свидетелствам, че онези, които спазват Неговите заповеди, ще имат все повече вяра и надежда. Те ще получат сила да преодолеят всички изпитания на живота. Те ще изпитат мир, който никой ум не може да схване9. В името на Исус Христос, амин.