Божественото призование на мисионера
Господ има нужда всеки способен млад мъж да се подготви и поднови отговорността си, считано от тази вечер, да бъде достоен за призование от Божия пророк да служи на мисия.
Добър вечер, скъпи мои братя от свещеничеството. Тази вечер бих искал да говоря за мисионерската служба. Отправям коментарите си към обширната армия млади мъже, носители на Аароновото свещеничество, които са събрани по цял свят, и към техните бащи, дядовци и свещенически ръководители, които бдят над тях.
Мисионерската работа е една тема, близка до сърцето ми, както и на всеки член на осемте кворума на Седемдесетте, които Господ определил да идат “пред(и) (Него) във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде”1. Мисионерската работа е кръвта в жилите на Църквата и животоспасяваща благословия за всички, които приемат посланието й.
Когато Учителят служел сред хората, Той призовал рибарите в Галилея да оставят мрежите си и да Го последват, заявявайки, “ще ви направя ловци на човеци”2. Господ отправил тези призования към смирени мъже, та чрез тях други да могат да чуят истините на Неговото Евангелие и да дойдат при Него.
През юни 1837 г. Пророкът Джозеф Смит призовал Ибър Ч. Кимбъл, апостол, да замине на мисия в Англия. Призованието на старейшина Кимбъл станало, докато двамата седели в храма Къртлънд и Джозеф казал с божествена власт: “Братко Ибър, Духът Господен ми нашепна, “Нека служителят Ми Ибър отиде в Англия и провъзгласява Моето Евангелие, и отвори вратата на спасението за тази нация”3.
Това нашепване на Духа е един пример как идва призованието от Господ да се изпращат мисионери там, където да служат.
Днес мисионерите крачат двама по двама, както е определено от Господ, носейки същото послание, със същото божествено призование от пророка Божий да служат. Нашият пророк, президент Томас С. Монсън, казва на хората, призовани да служат: “Ваша е мисионерската възможност на живота ви. Благословиите на вечността ви очакват. Ваша е привилегията да бъдете не зрители, а участници на сцената на свещеническата служба”4.
Сцената е ваша, скъпи мои момчета от Аароновото свещеничество. Дали сте готови и изпълнени с желание да изиграете вашата част? Господ има нужда всеки способен млад мъж да се подготви и поднови отговорността си, считано от тази вечер, да бъде достоен за призование от Божия пророк да служи на мисия.
Спомням си с нежност огромната радост на цялото ни семейство, когато две от децата ни получиха своите призования да служат като пълновременни мисионери. Вълнение и очакване пълнеха сърцата ни, докато всеки от тях отваряше специалното си писмо от Божия пророк. Дъщеря ни Джинеса бе призована в мисия Детройт Мичигън; синът ни Кристиан бе призован в мисия Русия Москва Юг. Какви смиряващи и в същото време вълнуващи преживявания!
Докато сестра Расбанд и аз имахме привилегията да председателстваме над мисия Ню Йорк Ню Йорк Север преди няколко години, аз се възхищавах на мисионерите, пристигащи в Ню Йорк Сити.
Като ги интервюирах през първия им ден в мисията, изпитвах дълбоко чувство на благодарност за всеки един от тях. Чувствах, че тяхното призование в нашата мисия бе божествено предопределено за тях и за мен като техен президент на мисия.
След като нашата задача в мисията бе изпълнена, бях призован от президент Гордън Б. Хинкли да служа като седемдесетник на Църквата. Част от началното ми обучение като нов висш ръководител включваше възможността да седя редом с членове на Дванадесетте, докато те определяха мисионери да служат в над 300 мисии на тази голяма Църква.
С насърчението и позволението на президент Хенри Б. Айринг бих искал да ви разкажа едно преживяване, много специално за мен, което имах с него преди няколко години, когато той бе член на Кворума на Дванадесетте. Всеки апостол държи ключовете на царството и ги упражнява под напътствието и назначението на президента на Църквата. Старейшина Айринг разпределяше мисионерите там, където трябваше да служат, а като част от обучението ми аз бях поканен да гледам.
Присъединих се към старейшина Айринг една ранна сутрин в стая, където няколко големи компютърни екрана бяха подготвени за сесията. Имаше също служител от Мисионерски отдел, който бе определен да ни помага този ден.
Първо коленичихме заедно в молитва. Помня, че старейшина Айринг употреби много искрени думи, молейки Господ да го благослови да узнае “съвършено” къде трябваше да бъдат пращани мисионерите. Думата “съвършено” говореше много за вярата, която старейшина Айринг прояви този ден.
Когато процесът започна, на единия от екраните се появяваше снимка на мисионера, който трябваше да бъде разпределен. При появата на всяка снимка ми се струваше, че мисионерът е в стаята с нас. После старейшина Айринг го поздравяваше с любезния си и гальовен глас: “Добро утро, старейшина Рейер, или сестра Йънг. Как сте днес?”
Той ми каза, че обичал да мисли за това къде мисионерите биха приключили мисията си. Това му помагало да знае къде да бъдат разпределени. После старейшина Айринг изучаваше бележките на епископите и президентите на кол, медицинските данни и други въпроси, свързани с всеки мисионер.
След това се обръщаше към друг екран, който показваше областите и мисиите по света. Накрая, когато получаваше подтик от Духа, той разпределяше мисионера там, където трябваше да служи.
От други апостоли научих, че това е методът, по който всяка седмица те разпределяха множество мисионери, които да служат по целия свят.
Тъй като бях служил като мисионер в собствената си страна, в мисия Източни Щати преди много години, бях дълбоко развълнуван от това преживяване. Освен това, като отслужил президент на мисия, бях благодарен за едно допълнително свидетелство в сърцето ми, че мисионерите, дошли при мен в Ню Йорк Сити, са ми били пратени чрез откровение.
След като разпредели няколко мисионери, старейшина Айринг се обърна към мен, както размишляваше за един мисионер, и каза, “И тъй, братко Расбанд, къде мислиш, че трябва да замине този мисионер?” Бях слисан! Кротко споменах на старейшина Айринг, че не знам и че не съм знаел, че мога да знам! Той ме погледна право в очите и рече просто, “Братко Расбанд, прояви повече внимание и ти също ще можеш да узнаеш!” След тези думи аз придърпах стола си малко по-близо до старейшина Айринг и компютърния екран и проявих повече внимание!
Още няколко пъти по време на процедурата старейшина Айринг се обръщаше към мен и ми казваше, “Е, братко Расбанд, къде ви се струва, че трябва да отиде този мисионер?” Назовавах някоя мисия, старейшина Айринг ме поглеждаше замислено и казваше, “Не, не е това!” После продължаваше да разпределя мисионери, според както биваше подтикнат.
Към края на това наше събиране на екрана се появи снимката на един мисионер. Имах силен подтик, най-силният за онази сутрин, че показания ни мисионер трябва да бъде разпределен в Япония. Не знаех, че старейшина Айринг се кани да ме запита за него, но за мое учудване, той го направи. Доста колебливо и смирено му отвърнах, “Япония?” Старейшина Айринг веднага отвърна, “Да, нека идем там”. И на компютърния екран се появиха японските мисии. Мигновено разбрах, че този мисионер следва да иде в мисия Япония Сапоро.
Старейшина Айринг не ме попита за точното име на мисията, но разпредели този мисионер в мисия Япония Сапоро.
Тайно в сърцето си бях дълбоко развълнуван и искрено благодарен на Господ, че ми позволи да получа подтика и да узная къде следва да замине този мисионер.
В края на срещата старейшина Айринг ми даде своето свидетелство за любовта на Спасителя към всеки мисионер, комуто е възложено да върви по света и да проповядва възстановеното Евангелие. Той каза, че тъкмо чрез силната обич на Спасителя Неговите служители узнават къде трябва да служат тези чудесни млади мъже и жени, възрастни мисионери и възрастни мисионерски двойки. Получих и допълнително свидетелство онази сутрин – че разпределението на всеки мисионер, призован в тази Църква в конкретна мисия, става с откровение от Господ Всемогъщи чрез един от тези Негови служители.
Приключвам с Господните слова към братята Уитмър, които имали важна роля в ранните дни на Възстановяването. Те лично видели златните плочи и подписаните им свидетелства са включени в началото на всеки екземпляр от Книгата на Мормон. Те били сред първата група мисионери, призовани от Божия пророк през 1829 г. да проповядват Евангелието на Господ Исус Христос.
Във въведението на раздел 14 от Учение и Завети се казва, “Трима от синовете на семейство Уитмър, след като всеки от тях получава свидетелство за автентичността на делото, са дълбоко разтревожени по въпроса за личното си задължение”.
На Джон и Питър Уитмър-младши Господ заявява следното: “Защото много пъти ти си пожелавал от Мен да узнаеш това, което ще е от най-голяма ценност за теб”5.
Предполагам, че много от вас, млади мъже, са си задавали същия въпрос. Ето Господният отговор: “И сега ето, Аз ти казвам, че това, което ще е от най-голяма ценност за теб, ще е да провъзгласяваш покаяние на тези люде, та да може да доведеш души при Мен, та да може да почиваш с тях в царството на Моя Отец”6.
В този период от живота ви, мои млади приятели, призованието на мисия от Господ е най-важната работа, която можете да свършите. Гответе се сега, живейте праведно, учете се от вашето семейство и църковни ръководители, елате и се присъединете към нас в изграждането на царството Божие на земята – приемете божественото си назначение в това “велико дело”7. Това е смирената ми молитва, в името на Исус Христос, амин.