Нашата пътека на дълга
Дългът не изисква съвършенство, но изисква усърдие. Не е просто това, което е законно; то е това, което е добродетелно.
Това е един размирен свят. Раздорът и бедствията са навсякъде. Понякога изглежда, че самият човешки род е заплашен.
Предвиждайки нашето време, Господ казва, “небесата ще се разтърсят, също и земята; и ще има големи изпитания сред чедата човешки, но Моите хора Аз ще запазя”1. Ние следва да черпим голяма утеха от това обещание.
Макар бедствията да разстройват напълно “равния ход на (нашия) път” 2, те не бива да оставят живота ни разбит завинаги. Чрез тях можем да “бъд(ем) подтикнати да си спомня(ме)”3, те могат да “събудя(т) у (нас) чувство за дълга (ни) към Бога”4 и да ни държат “в пътя на дълга”5.
В Холандия по време на Втората световна война семейство Каспър тен Бум използвали дома си като скривалище за хора, преследвани от нацистите. Това бил техният начин да живеят според християнската си вяра. Четирима души от семейството загинали заради това, че предоставяли такова убежище. Кори тен Бум и сестра й Бетси прекарали ужасни месеци в позорно известния концентрационен лагер Равенсбрюк. Бетси загинала там – Кори оцеляла.
В Равенсбрюк Кори и Бетси научили, че Бог им помага да прощават. След войната Кори била пълна с решимост да споделя това послание. При един случай тя тъкмо приключила да говори пред група хора от Германия, страдащи от опустошенията на войната. Посланието й било “Бог прощава”. Именно тогава вярата на Кори тен Бум дала своите благословии.
Един човек приближил към нея. Тя го познала, бил един от най-жестоките надзиратели в лагера. “Споменахте Равенсбрюк в речта си”, казал той. “Бях надзирател там… Но оттогава… станах християнин”. Той обяснил, че търсел прошка от Бог за жестоките неща, които бил извършил. Протегнал ръка и попитал, “Ще ми простите ли?”
После Кори тен Бум казва:
“Не е възможно да е стоял повече от няколко мига там – с протегната ръка – но за мен те изглеждаха като часове, докато се борех с най-трудното нещо, което трябваше да сторя някога.
… Посланието, че Бог прощава има едно … условие: ние да простим на онези, които са ни наранили…
… “Помогни ми!”, молех се мълчаливо. “Мога да вдигна ръката си. Мога да направя само толкова. Ти ми дай чувството за опрощение”.
… Вдървено, машинално пъхнах ръката си в протегнатата към мен ръка. Щом го сторих, случи се нещо невероятно. Ток протече от рамото ми, пробяга през ръката ми, премина през нашите сключени ръце. И после тази изцеляваща топлина сякаш обля цялото ми същество, докарвайки сълзи в очите ми.
“Прощавам ти, братко!”, проплаках аз. “С цялото си сърце”.
За един дълъг миг ние стояхме с вкопчени ръце, бившият надзирател и бившата лагеристка. Никога не съм изпитвала Божията любов така силно като тогава”6.
За онези, които избягват злото и живеят добър живот, които се борят за един по-светъл ден и спазват Божиите заповеди, нещата могат да стават все по-добри и по-добри дори пред лицето на трагедията. Спасителят ни е показал начина. От Гетсиманската градина, кръста и гроба Той се вдига триумфално, носейки живот и надежда за всички ни. Той ни приканва, “Дойди и Ме следвай ”7.
Президент Томас С. Монсън ни съветва: “За да крачим с високо вдигната глава, трябва да дадем своя принос към живота. За да изпълним съдбата си и да се завърнем да живеем с нашия Небесен Отец, трябва да спазваме заповедите Му и в живота си да подражаваме на Спасителя. Правейки това, не само ще постигнем целта си на вечен живот, но и ще си отидем от света по-богати и добри, отколкото ако не бяхме живели заради своите задължения и не бяхме ги изпълнявали”8.
В светата Библия има следните вдъхновяващи слова: “Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека”9.
Какво е това нещо, наречено дълг?
Дългът, за който говоря, е какво се очаква да вършим и да бъдем. Това е морален императив, който изисква от отделните хора и общностите онова, което е правилно, истинно и почтено. Дългът не изисква съвършенство, но изисква усърдие. Не е просто това, което е законно; то е това, което е добродетелно. Не е запазено за силния или стоящия високо в обществото; по-скоро почива на основата на личната отговорност, почтеност и кураж. Да изпълняваш дълга си е проява на вярата ти.
Президент Монсън казва за него: “Обичам и скъпя благородната дума дълг”10. За членовете на Църквата на Исус Христос нашата пътека на дълга е да спазваме заветите си във всекидневния живот.
Към кого и към какво сме обвързани с дълг?
Първо, нашата пътека на дълга е към Бог, нашия Вечен Отец. Той е автора на плана на спасение, основателя на небето и земята, създателя на Адам и Ева11. Той е извора на истината12, въплъщението на любовта13 и причината да има изкупление чрез Христа14.
Президент Джозеф Ф. Смит казва: “Всичко, което имаме, иде от (Бог)… Сами по себе си ние сме само безжизнена буца глина. Живот, разум, мъдрост, преценка, способност да разсъждаваме, всичко това са дарове от Бог за чедата човешки. Той ни дава нашата физическа сила, както и силата на ума… Ние следва да почитаме Бог с нашия разум, с нашата сила, с нашето разбиране, мъдрост и всичката способност, която притежаваме. Ние следва да се стремим да вършим добро на света. Това е наш дълг”15.
Човек не може да изпълни дълга си към Бог Отец, без да върши същото и спрямо Сина Божий, Господ Исус Христос. Да благоговеем пред единия изисква благоговение към другия, защото Отец е определил, че само във и чрез името на Христа човек може да изпълни докрай това надлежно задължение16. Той е нашия Пример, Изкупител и Княз.
Когато мъже, жени, момчета и момичета изпълняват своя дълг към Бог, те се чувстват подтикнати да вършат и своя дълг един към друг, към своите семейства, нации и към всички същества, поверени на грижата им. Те са обвързани с дълг да увеличават талантите си и да бъдат добри хора, спазващи закона. Те стават смирени, покорни и лесни за умоляване. Умереността покорява угаждането; послушанието направлява тяхното усърдие. Мир се спуска над тях. Гражданите стават лоялни, общностите щедри и доброжелателни, а съседите – приятели. Бог в небесата е доволен, земята е мирна, а този свят става по-добро място17.
Как ние разпознаваме своята пътека на дълга посред криза?
Молим се! Това е сигурният начин за всеки един да знае; това е спасителното въже към небето за всеки. Апостол Петър казва, “очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към тяхната молитва”18.
Смирената, искрена, вдъхновена молитва прави божественото напътствие, от което така отчаяно се нуждаем, достъпно за всеки от нас. Бригъм Йънг съветва, “Понякога хората са объркани и затрупани с грижи и беди… ; при все това нашият здрав разум ни учи, че наш дълг е да се молим”19.
Исус учи:
“Вие трябва да бдите и да се молите винаги, за да не би да влезете в изкушение…
Затова вие трябва да се молите винаги на Отца в Моето име…
Молете се в семействата си на Отца винаги в Моето име, за да бъдат жените ви и децата ви благословени”20.
За да бъдат молитвите резултатни, те трябва да са в хармония с плана на небесата. Молитвата с вяра дава плод, когато съществува такава хармония, а такава хармония съществува, когато молитвите са вдъхновени от Светия Дух. Духът изявява какви следва да бъдат нашите молитви21. Без това вдъхновено напътствие ние сме склонни да “прос(им) зле”22, да дирим само своята воля, а не “Твоята воля”23. Да бъдем водени от Светия Дух, докато се молим, е толкова важно, колкото и да бъдем просветлени от същия Дух, докато получаваме отговор на молитвата. Подобна молитва ражда благословиите небесни, защото нашият Отец “знае от що се нуждаете преди вие да Му искате”24 и отговаря на всяка искрена молитва. В крайна сметка именно Отец и Синът обещават, “Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори”25.
Давам своето свидетелство, че нашата пътека на дълга е ясно обозначена от непоклатима вяра и упование в Бог, Вечният Отец, и в Неговия Син Исус Христос, и от силата на молитвата. По тази пътека трябва да крачи всяко Божие дете, което Го обича и желае да спазва заповедите Му. За младите тя води до лични постижения и подготовка; за възрастните до обновена вяра и решимост; за по-старото поколение – до перспектива и устоява не до края в праведност. Тя дава на всеки верен пътник силата Господна, защитава го от нечестията на деня и го надарява със знанието, че “краят на цялото слово (е) Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека”26. В името на Исус Христос, амин.