Старейшина Лари Р. Лоурънс
от Седемдесетте
В различните призования и служба в Църквата старейшина Лари Рей Лоурънс се е научил да се “уповав(а) на Господа от все сърце” (Притчи 3:5).
Роден през август 1947 г. в семейството на Арджил и Мери Лоурънс в Чевърли, Мериленд, старейшина Лоурънс израства в Тусон, Аризона. Той учи в Университета на Аризона, където получава бакалавърска степен по селскостопанска биохимия и докторска степен по медицина, с която работи като офталмолог.
През 1970 г., на възраст 23 години, той се присъединява към Църквата и сключва брак с Лаурел Стот в храма Меса Аризона на 5 ноември 1971 г.
Преди призоваването си във Втория кворум на Седемдесетте той служи като президент на кворума на старейшините, епископ, висш съветник, президент на кол и президент на колова мисия.
Старейшина Лоурънс казва, че тъкмо когато животът му започвал да се поуспокоява, след като шестте им деца пораснали и се задомили, той и съпругата му били призовани да председателстват над мисия Русия Новосибирск в Сибир през 2001 г. Старейшина и сестра Лоурънс трябвало да упражнят значителна вяра, когато оставили своя дом и семейство, за да служат в страна, където езикът, хората и климатът били съвсем непознати за тях.
“Беше голямо изпитание дали ще уповаваме на Господ”, казва сестра Лоурънс. “Всичко, за което се бяхме тревожели, се подреди на мястото си и (преживяването) промени живота ни”.
Един надпис в кухнята на дома на мисията им напомнял призива на Спасителя: “Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте” (У. и З. 6:36).
Старейшина и сестра Лоурънс поставят преживяванията от своята мисия сред най-хубавите на своя живот и чувстват, че те са ги подготвили за новите отговорности, съпровождащи призованието на старейшина Лоурънс в Седемдесетте.
“Не знаем какво ни предстои, но знаем, че то ще бъде добро”, казва старейшина Лоурънс.