2010 г.
И на слугите и на слугините ще изливам Духа Си в ония дни
май 2010 г.


“И на слугите и на слугините ще изливам Духа Си в ония дни”

Знаем, че сме успели, ако живеем така, че да сме достойни за Духа, получим Го и знаем как да Го следваме.

Изображение
Julie B. Beck

През изминалата година се срещнах с хиляди жени светии от последните дни в много страни. Списъкът с предизвикателства пред тези сестри е дълъг и сериозен. Там има семейни проблеми, икономически изпитания, бедствия, злополуки и болести. Има много бъркотия и недостатъчно мир и радост. Въпреки популярните медийни послания за обратното никой не е достатъчно богат, достатъчно красив или достатъчно умен да избегне трудностите на земния живот.

Въпросите, които задават сестрите, са сериозни и пълни с проникновение. Те дават израз на безпокойство за бъдещето, печал поради неосъществени очаквания, известно колебание и намалено чувство за лична ценност. Отразяват също и дълбоко желание да се върши това, което е правилно.

У мен израсна силно свидетелство за ценността на Божиите дъщери. От тях зависи толкова много. В беседите ми със сестрите съм чувствала, че никога не е имало по-голяма нужда от повече вяра и лична праведност. Никога досега не сме имали по-голяма нужда от здрави семейства и домове. Никога не сме имали такава възможност да помагаме на хората в нужда. Как човек увеличава вярата си, укрепва семейства и предоставя помощ?1 Как една жена днес намира отговори на собствените си проблеми и остава силна и непоклатима пред невероятно противопоставяне и трудности?

Лично откровение

Една добра жена знае, че няма достатъчно време, енергия или възможност да се грижи за всички хора или да върши всичките достойни неща, за които копнее сърцето й. За повечето жени животът не е спокоен и всеки ден изисква изпълнение на милион неща, повечето от които важни. Една добра жена трябва постоянно да устоява на множество съблазнителни и измамни послания от различни източници, казващи й, че има право на повече време настрана от отговорностите й и че заслужава по-лек живот с повече независимост. Но с помощта на лично откровение тя може да постави правилни приоритети и уверено да си проправя път в този живот.

Способността да бъдеш достоен за лично откровение, да го получиш и да действаш според него е единственото най-важно умение, което може да бъде придобито в този живот. Да отговорим на условията за Господния Дух започва с желание за този Дух и изисква известна степен на достойнство. Спазването на заповедите, покаянието и подновяването на кръщелните завети води до благословията винаги да имаме Господния Дух да бъде с нас2. Сключването и спазването на храмови завети също прибавя духовна сила и мощ в живота на жената. Много отговори на трудни въпроси биват намирани чрез четене на Писанията, защото те са в помощ и подкрепа на откровението3. Проникновението от Писанията се натрупва с времето, затова е важно да прекарваме над тях известно време всеки ден. Всекидневната молитва също е важна, за да имаме Духа Господен с нас4. Онези, които искрено търсят помощ чрез молитва и изучаване на Писанията, често имат молив и лист под ръка, за да записват впечатления и идеи.

Откровението може да дойде час по час и миг по миг, когато вършим правилните неща. Когато жените възпитават, както възпитава Църквата, от небесата могат да слязат сила и мир, които да ни водят точно в момента, когато се нуждаем от помощ. Например майките могат да почувстват помощта от Духа дори когато уморени шумни деца настойчиво искат внимание, но могат да се отдалечат от Духа, ако са невъздържани с децата си. Да бъдем на правилното място ни позволява да получаваме напътствие. Това изисква съзнателно усилие да намалим разсейването, но присъствието на Духа на откровението прави възможно да надделеем над противопоставянето и да продължаваме с вяра през трудни дни и важни всекидневни задачи. Личното откровение ни дава разбиране какво да правим всеки ден, за да увеличим вярата и личната праведност, да укрепваме семейства и домове и да търсим онези, които се нуждаят от помощта ни. Понеже личното откровение е постоянно възобновяем източник на сила, дори в размирни времена е възможно да се чувстваме заобиколени от помощ.

Казано ни е да уповаваме на този Дух, който ни води към това “да се действа справедливо, да се ходи смирено, да се съди праведно”5. Казано ни е също, че този Дух ще просветли ума ни, ще изпълни душите ни с радост и ще ни помага да узнаем всички неща, които следва да вършим6. Това обещано лично откровение иде, когато молим за него, подготвим се да го получим и продължаваме напред с вяра, уповавайки че то ще се излее над нас.

Обществото за взаимопомощ – преподаване, вдъхновяване и укрепване

Освен това Господ в Своята мъдрост ни е дал Обществото за взаимопомощ, което да помага на Неговите дъщери в тези последни дни. Когато Обществото за взаимопомощ действа чрез вдъхновение, то възвисява жените над този смутен свят към един начин на живот, който ги готви за благословиите на вечния живот. Това общество има като своя сърцевина отговорността да помага на сестрите да увеличават вярата и личната си праведност, да укрепват семейства и домове и да намират и помагат на други хора, които са в нужда. Чрез Обществото за взаимопомощ жените могат да получат отговори на въпросите си и да бъдат благословени от обединената духовна сила на всички сестри. Обществото за взаимопомощ утвърждава истинската и вечна природа на Божиите дъщери. То е свято доверие, пътеводна светлина и система за грижа, която учи и вдъхновява жените да бъдат силни и непоклатими. Неговият девиз, “Милосърдието никога не отпада”7 е въплътен във всички добри жени.

Когато едно момиче встъпва в Обществото за взаимопомощ или една жена бива кръстена в Църквата, тя става част от едно сестринство, което я укрепва в подготовката й за вечен живот. Влизането в Обществото за взаимопомощ означава, че на дадена жена може да се разчита и да й се има доверие да допринася значително в Църквата. Тя продължава своя личен напредък без особено много външно признание или похвала.

Втората обща президентка на Обществото за взаимопомощ, Илайза Р. Сноу, казва следното на сестрите: “Ние искаме да бъдем благороднички в постъпките си, не в смисъла на думата според разбиранията на света, но съответно на спътниците Божии и на светиите. Като организация ние можем да си помагаме една друга не само в това да вършим добро, но и да се усъвършенстваме, и независимо дали за изпълнението на това велико дело напред пристъпват и помагат малцина или много, те ще бъдат хората, избрани да заемат почетни места в царството Божие… Жените следва да бъдат жени, а не бебета, нуждаещи се непрестанно от глезене и напомняне. Знам, че ни харесва към нас да проявяват признателност, но и да не получим всичката признателност, която смятаме, че заслужаваме, какво от това? Знаем, че Господ ни е възложил голяма отговорност и няма искане или желание, внушено с праведност в сърцата ни от Господ, което да не се реализира; и най-голямото добро което можем да направим на себе си и една на друга е да се усъвършенстваме и развиваме във всичко, което е добро и облагородяващо, та да отговорим на изискванията за тези отговорности”8.

Измерване на успеха

Добрите жени винаги имат желание да знаят дали успяват. В един свят, където мерилото за успех често е изкривено, е важно да търсим признание и утвърждаване от подходящи източници. Ако перифразирам списъка от Проповядвайте Моето Евангелие, ние се справяме добре, когато развиваме качествата на Исус Христос и се стремим с точност да се подчиняваме на Неговото Евангелие. Справяме се добре, когато се стремим да се усъвършенстваме и да даваме най-доброто от себе си. Справяме се добре, когато увеличаваме своята вяра и лична праведност, укрепваме семейства и домове и намираме и помагаме на други хора, които са в нужда. Знаем, че сме успели, ако живеем така, че да сме достойни за Духа, получим Го и знаем как да Го следваме. Когато сме дали най-доброто от себе си, все още можем да изпитаме разочарования, но няма да се разочароваме от себе си. Можем да бъдем сигурни, че Господ е доволен, когато усещаме Духът да работи чрез нас9. Мирът, радостта и надеждата са на разположение на онези, които правилно измерват своя успех.

Едно откровение от книгата на Иоил заявява, че в последните дни синовете и дъщерите Божии ще пророкуват и Господ ще излее Духа Си върху Своите слуги и слугини10. Президент Спенсър У. Кимбъл повтаря това пророчество, когато казва:

“Повечето от големия растеж на Църквата в последните дни ще се дължи на това, че много от добрите жени от света (в които често има такова вътрешно чувство за духовност) ще бъдат привлечени в Църквата. Това ще става според степента, в която жените в Църквата изразяват праведност и яснота в живота си и според степента, в която те биват виждани като отделни и различни – по един щастлив начин – от жените на света…

По този начин именно примерът на жените в Църквата ще бъде значимата сила в растежа на Църквата в последните дни – както в количествено, така и в духовно изражение”11.

Давам своето свидетелство, че Евангелието на Исус Христос е истинно. Господ разчита на Своите дъщери да свършат своята част за укрепване домовете на Сион и изграждане на Неговото царство на земята. Като се стремим към лично откровение и бъдем достойни за него, Господ ще излее Своя Дух върху Неговите помощнички в тези последни дни. В името на Исус Христос, амин.

БЕЛЕЖКИ

  1. Вж. Яковово 2:17; Мосия 4:26; Учение и Завети 38:35; 44:6.

  2. Вж. Учение и Завети 20:77.

  3. Вж. 2 Нефи 32:3.

  4. Вж. 3 Нефи 19:24–33.

  5. Учение и Завети 11:12.

  6. Вж. Учение и Завети 11:13–14.

  7. 1 Коринтяните 13:8.

  8. Илайза Р. Сноу, address to Lehi Ward Relief Society, 27 окт. 1869 г., Lehi Ward, Alpine (Utah) Stake, in Relief Society, Minute Book, 1868–79, Библиотека за църковна история, Солт Лейк Сити, стр. 26–27.

  9. Вж. Проповядвайте Моето Евангелие (2004), стр. 10–11.

  10. Вж. Иоил 2:28–29.

  11. Спенсър У. Кимбъл, “The Role of Righteous Women”, Ensign, ноем. 1979 г., стр. 103–104.