Обърнете се към Господ
Никога не позволявайте на земните обстоятелства да ви осакатят духовно.
Преди много години бях свидетел на изпитание, което се превърна в трагедия. Наближаваше денят, в който да се роди първото дете в едно младо семейство. Животът им беше изпълнен с очакването и вълнението, свързани с това значително събитие. По време на раждането се появили усложнения и бебето умряло. Болката се превърна в скръб, скръбта в гняв, гневът в обвинения, а обвиненията в отмъщение срещу доктора, когото те смятаха за напълно отговорен. Родителите и останалите роднини също запретнаха ръкави, стремейки се заедно да съсипят репутацията и кариерата на лекаря. Седмици и месеци на ожесточение обхванаха семейството, като горчивината им се насочи и към Господ. “Как може Той да позволи да се случи това ужасно нещо?” Те отхвърлиха многократните усилия на ръководители и членове на Църквата да ги утешат духовно и емоционално и с времето се отделиха от Църквата. Четири поколения от това семейство бяха засегнати. Където някога имаше вяра и отдаденост към Господ и Неговата Църква, се възцари пълно духовно бездействие, вече десетилетия обхванало всеки член на семейството.
При най-трудните житейски обстоятелства често можем да открием един единствен източник на мир. Князът на мира, Исус Христос, предлага Своята благодат с поканата, “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя” (Матея 11:28). По-късно Той обещава, “Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава” (Иоана 14:27).
Родителите на моя баща имаха две деца – него и една дъщеря. След като отслужил мисия и военна служба на Хаваите, баща ми се завърнал там през 1956 г., за да се установи професионално и да създаде семейство. Родителите му живели в Солт Лейк Сити, както и неговата сестра. Тя се омъжила през 1946 г. и четири години по-късно очаквала дете. Има нещо много специално, когато родителите са в очакване тяхна дъщеря (в този случай единствена) да роди за първи път. Никой не предполагал, че тя била бременна с близнаци. За съжаление и тя, и близнаците починали по време на раждането.
Моите баба и дядо били съкрушени. Тяхната мъка обаче ги накарала веднага да се обърнат към Господ и Неговото Единение. Без да се замислят върху причините това да се случи и кого да обвинят, те се съсредоточили върху воденето на праведен живот. Моите баба и дядо така и не забогатяха; те не бяха част от социалния елит; никога не получиха важни призования в Църквата – те просто бяха отдадени светии от последните дни.
След като се пенсионираха през 1956 г., те се преместиха на Хаваите, за да бъдат заедно със своето потомство. През последвалите десетилетия те обичаха семейството си, служиха в Църквата и най- вече – обичаха да бъдат заедно. Никога не им харесваше да се разделят и дори говореха онзи, който си отиде пръв, да намери начин те бързо отново да се съберат. Наближавайки 90-я си рожден ден и след 65 години брак, те починаха часове един след друг от естествена смърт. Като техен епископ, аз проведох двойното им погребение.
Верността на дядо Арт и баба Лу, особено когато се сблъскваха с трудности, е повлияла на последвалите четири поколения. Пряко и дълбоко тя повлия на техния син, моя баща, и майка ми, когато дъщерята на родителите ми, най-малкото им дете, почина от усложнения при раждане. На 34 години тя почина 10 дни след раждането, оставяйки 4 деца, на възраст между 10 дни и 8 години. С примера, който видели в предишното поколение, моите родители, без да се колебаят, се обърнаха към Господ за утеха.
По целия свят и сред членовете на Църквата има много радост и много болка. И двете са част от плана. Без едното ние не можем да опознаем другото. “Човеците са, за да могат да имат радост” (2 Нефи 2:25) и “защото нужно е да има противопоставяне във всички неща” (2 Нефи 2:11) не си противоречат, а се допълват взаимно. Описвайки как се почувствал, когато се обърнал към Господ, Алма-младши казва, “душата ми се изпълни с радост, извънредна, каквато беше болката ми” (Алма 36:20).
Някои хора са надвити от тежки проблеми, други позволяват на малки неща да станат големи. Саймъндз Райдър бил ръководител на група кампбелити, който чул за Църквата и се срещнал с Джозеф Смит. Повлиян от това, той се присъединил към Църквата през юни 1831 г. Веднага след това той бил ръкоположен за старейшина и призован да отслужи мисия. Обаче в писмото от Първото Президентство и на официалното пълномощие за проповядване името му било написано погрешно – сбъркано с една буква. Фамилното му име било написано R-i-d-e-r, а не по правилния начин R-y-d-e-r. Това го накарало да се усъмни в своето призование и в хората, чрез които то дошло. Той избрал да не отиде на мисия и се отделил от Църквата, което скоро довело до омраза и ожесточено противопоставяне срещу Джозеф и Църквата. През март 1832 г., когато през нощта Джозеф Смит и Сидни Ригдън били отвлечени от развилняла се шайка, били намазани с катран и оваляни в перушина, се чул глас, който извикал, “Саймъндз, Саймъндз, къде е кофата с катрана?” (History of the Church, 1:262–263). За по-малко от 10 месеца Саймъндз Райдър от изпълнен с желание обърнат във вярата се превърнал в предводител на шайка, като неговото духовно падение започнало от обида заради погрешно изписано име – с една буква. Независимо от това колко сериозен е проблема, начинът, по който реагираме на него може да предопредели развоя на нашия живот.
Пророкът Джозеф Смит ни е дал пример как да се справяме с лични трагедии и предизвикателства. В откровение, дадено в нечовешките условия на затвора Либърти, се намира следното божествено напътствие (което било отчасти описание на живота на Джозеф до този момент, както и предсказание): Ако “безумци ще ти се присмиват … ако ти си призован да минеш през горест … ако враговете ти те връхлетят … ако бъдеш хвърлен в яма или в ръцете на убийци … и всички елементи се обединят, за да преградят пътя, и най-вече, ако самите челюсти на пъкъла разтворят широко уста за теб, знай, сине Мой, че всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро” (У. и З. 122:1, 5–7). Следват силните думи: “Синът Човешки слезе по-ниско от всички тях. Ти по-велик ли си от Него?”(стих 8). Те са последвани от ясни напътствия и големи обещания. “Ето защо, остани в пътя си и … не се бой от това, което човек може да стори, защото Бог ще бъде с теб во веки веков” (стих 9).
През последвалите години Джозеф Смит продължава в праведност да устоява на живот, изпълнен с трудности. Той предлага следната изпълнена с вяра гледна точка: “А що се отнася до опасностите, през които съм призован да премина, те ми изглеждат незначителни … привикнах да плувам в дълбоки води … ликувам в нещастието, защото … (Бог) … ме е избавял от всички тях и ще ме избавя и занапред” (У. и З. 127:2). Увереността на Джозеф, че ще преодолява постоянното противопоставяне се основава на способността му непрекъснато да се обръща към Господ.
Ако чувствате, че сте били ощетени от някого – който и да било (роднина, приятел, друг член на Църквата, ръководител в Църквата, съдружник) – или от събитие (смърт на обичан човек, здравословни проблеми, финансови трусове, насилие или пристрастяване) – заемете се с проблема открито и с цялата налична сила. “Остан(ете) в пътя си” (У. и З. 122:9); отказването е неприемливо. И без да отлагате, обърнете се към Господ. Упражнявайте цялата вяра, която имате в Него. Позволете Му да поеме част от вашето бреме. Позволете Неговата благодат да облекчи напрежението. Обещано ни е “да не претърпя(ваме) никакъв вид страдания, които да не бъдат погълнати от радостта в Христа” (Алма 31:38). Никога не позволявайте на земните обстоятелства да ви осакатят духовно.
В Своето най-възвишено деяние, Единението, Исус трябвало да слезе “по-долу от всичко” (У. и З. 88:6) и да изстрада “болките на всички човеци” (2 Нефи 9:21). Така ние разбираме, че Единението има цел по-всеобхватна от осигуряване на начин да се преодолее греха. Това най-велико от всички земни постижения дава на Спасителя силата да изпълни следното обещание: “ако се обърнете към Господа с пълно намерение в сърцето и се уповавате на Него, и Му служите с всичкото усърдие на разума, и ако направите това, Той ще ви избави от робство” (Мосия 7:33).
Като честваме тази великденска утрин, нека се обърнем към Господ, нашата “светла утринна звезда” (Откровението 22:16). Свидетелствам, че Той вечно ще осветява нашия път, нашата истина и нашия живот (вж. Иоана 14:6), в името на Исус Христос, амин.