Помагащи ръце, спасяващи ръце
Нека следваме този съвет и пример на пророка и всеки ден да намираме някой в нужда.
Мои обични братя и сестри, аз съм дълбоко благодарен за възможността да говоря на тази конференция. Благодарен съм на президент Томас С. Монсън и свидетелствам, че той е пророк на живия Бог. Силно съм впечатлен от чудесният пример на президент Монсън, който е прекарал своя живот, използвайки ръцете си да помага и спасява другите.
Живеем във време, в което много хора се сблъскват с бедствия и имат нужда от помощ, поради опустошителните последици на земетресения, вълни цунами, урагани и други природни бедствия. Църквата протяга ръка за помощ на тези хора чрез хуманитарна помощ. Членовете на Църквата с вяра дават щедри дарения от пост всеки месец и служат с дух на любов. Те буквално предлагат помагащи ръце в пътя Господен. Те следват Господните заповеди да си “(спомнят) за бедните и нуждаещите се, за болните и огорчените, защото този, който не върши тези неща, същият не е Мой ученик” (У. и З. 52:40).
Днес бих искал да се съсредоточа над ръцете, които духовно помагат и спасяват. Господното дело и слава наистина трябва да “осъществят безсмъртието и вечният живот на човека” (Моисей 1:39). Много хора около нас се нуждаят от духовна подкрепа. Като предлагаме спасяваща ръка на слабо активните членове, на семействата, в които не всички са членове и на хората, които не са от нашата вяра, ние каним всички “дойдат в Христа.”1
Като нов обърнат в Църквата, аз преживях духовно спасение чрез спасителните ръце на верните членове на Църквата. Израснах в Мацумото, Япония, близо до Нагано, където се проведоха зимните олимпийски игри. Родният ми град е много подобен на Солт Лейк Сити, долина, заобиколена от прекрасни планини. Когато бях на 17 г., срещнах двама американски мисионери, старейшина Картър и старейшина Хаяши. Въпреки че разликата във възрастта ни беше само две или три години, старейшините имаха нещо прекрасно, което аз не бях чувствал никога преди това. Те бяха усърдни, весели и изпълнени с любов и светлина. Аз бях дълбоко впечатлен от качествата им и исках да стана като тях. Изслушах посланието им и реших да се кръстя. Моите родители, които бяха будисти, се възпротивиха силно срещу моето кръщение. Чрез помощта на мисионерите и Господ аз получих разрешение и като по чудо бях кръстен.
През следващата година ме приеха в университета в Йокохама. Живеейки сам, далеч от родният ми град и хората, които познавах, аз бях самотен и се отдалечих от Църквата. Един ден получих пощенска картичка от член на Църквата от родния град. Тя пишеше, че е чула, че не посещавам църковните събрания. Цитира ми един стих от Писанията и ме покани да се върна в Църквата. Бях поразен от думите в стиха. Това ми помогна да осъзная, че може би съм изгубил нещо важно, и размишлявах и се измъчвах в продължение на много дни. Също така това ме накара да си спомня обещанието, което мисионерите ми дадоха: “Ако четеш Книгата на Мормон и се молиш с пламенна молитва, ако обещанието в книгата на Мороний е вярно, ти ще узнаеш истината чрез силата на Светият Дух”2.
Осъзнах, че аз не се моля с цялото си сърце и реших да го направя. Една сутрин аз се събудих рано, коленичих в моя малък апартамент и се помолих искрено. За моя изненада потвърждението на Светият Дух се изля върху ми, както ми бе обещано. Сърцето ми гореше, тялото ми трепереше и аз бях изпълнен с радост. Чрез силата на Светият Дух научих, че Бог Отец и Неговия Син Исус Христос са живи и че Те наистина са се явили на Джозеф Смит. Поех в сърцето си ангажимент искрено да се покая и с вяра да следвам Исус Христос до края на живота ми.
Това духовно изживяване промени изцяло моя живот! Реших да служа на мисия от благодарност към Господ и онази жена, член на Църквата, които ме спасиха. След моята мисия бях запечатан в храма за едно прекрасно момиче и ние бяхме благословени с четири деца. Не е случайно, това е същото момиче, което ме спаси, като ми изпрати пощенска картичка до онзи самотен апартамент в Йокохама преди много години. Оставам вечно благодарен за Господната милост и за помощта на тази членка на Църквата, която ме покани отново да дойда в Христа3
Аз познавам много от вас, които лично са подавали своята любяща и спасяваща ръка всеки ден. Това включва една вярна сестра от Обществото за взаимопомощ, която се грижи не само за сестрите, които са й определени да посети и учи, но и за всички сестри, които са болни или имат някаква нужда от помощ. Тя ги посещава често и през годините е укрепила вярата на много хора. Размишлявам за епископа, който често посещавал вдовиците и вдовците в своя район. Този пример за помощ продължил много години след освобождаването му.
Познавам един свещенически ръководител, който отделя време за един млад мъж, който е загубил баща си. Той се среща с него за дейности, учи го на Евангелието и дава съвети по начин, по който би ги дал баща му. Друго семейство се радва да споделя Евангелието. Родителите и всяко от децата дават свидетелствата си за Евангелието на хората около тях, и са обичани от мнозина.
Като част от дейност в Неделното училище за деца моята 5-годишна внучка поставя зърно от царевица за пуканки в голяма стъклена бутилка всеки път когато направи добро дело. Тя пее на висок глас следната песен от неделното училище за деца, докато търси да направи нещо добро всеки ден, “Следвай пророка, следвай пророка, следвай пророка, той пътя знае!”4
Няма време да ви разкажа всички добри неща, които виждам да правят членовете на Църквата. Те следват съвета на пророка, не от задължение или отговорност, но по своя собствена воля, анонимно и с радост.
Понякога ние чувстване, че сме слаби и ни липсва силата да спасяваме другите, но Господ ни напомня, “Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили” (Матея 25:40).
Завършвам с цитат от президент Томас С. Монсън: “Мои братя и сестри, ние сме заобиколени от хора, които имат нужда от нашето внимание, от нашето насърчение, подкрепа, утеха и доброта – независимо дали са членове на семейството, приятели, познати или непознати. Ние сме Господните ръце тук на земята, със задача да служим и помагаме на Неговите деца. Той разчита на всички нас”5.
Нека следваме този съвет и пример на пророка и всеки ден да намираме някой в нужда, за да можем да бъдем ръцете Господни, които помагат и спасяват Неговите деца, се моля аз в името на Исус Христос, амин.