Майка ми каза
Може би причината, поради която откликваме толкова цялостно на майчината любов е защото тя е като обичта на нашия Спасител.
Господ е възложил на родителите основното задължение за отглеждането на техните деца. Понякога тази отговорност се пада на самотен родител. Моята майка била сравнително млада, когато баща ми починал, оставяйки я да отгледа сама четири деца. Но тя посрещнала несгодите с вяра и смелост, като ни обеща, че ако вървим по пътя на истината, краят би бил по-добър от началото. Като децата на доблестните майки в Книгата на Мормон, “Няма(х)ме никакво съмнение, че майк(а) ни зна(е) това” (Алма 56:48). Братя и сестри, разбирам по личен начин силното влияние на майките.
Моя добър приятел Дон Пиърсън сподели едно преживяване, което подчертава това влияние. Една нощ неговият четири годишен син Ерик, го помолил да му прочете приказка за лека нощ. Ерик избрал своята любима книга: Приключенията с балон на прасето Пади (The Ballooning Adventures of Paddy Pork), история за едно семейство, което живяло на островите в морето и пътувало от остров на остров с балон, пълен с горещ въздух. Това била книжка с картинки, която нямала думи, така че брат Пиърсън прибавил думи към приказката.
“Пади е в балон с горещ въздух. Сега той се приземява на един остров. Той пуска една жица отстрани на балона”.
Ерик го спрял. “Татко, не е жица. Това е въже”.
Брат Пиърсън погледнал към Ерик и пак към книгата с картинките, после продължил. “Пади излиза от балона и слиза по дървото. О, не! Палтото му се закача за един клон!”
Ерик отново го спрял. “Татко, не е палто. Това е яке”.
В онзи момент брат Пиърсън бил малко объркан. Той казал “Ерик, в тази книга няма думи, само картинки. Защо настояваш, че това е яке?”
Ерик отвърнал, “Защото майка ми каза”.
Баща му затворил книгата и казал, “Ерик, кой мислиш, че има последната дума, върховната власт в тази къща?”
Този път Ерик помислил внимателно, преди да отговори, “Ти, татко”.
Брат Пиърсън погледна сиеящ сина си. Какъв изключителен отговор! “Откъде знаеш това?”
Ерик бързо отговорил, “Майка ми каза”.
Както казва президент Джеймз Е. Фауст: “Няма по-голямо добро в целия свят от майчинството. Влиянието на майката в живота на децата й е неизмеримо” (“Fathers, Mothers, Marriage”, Liahona, авг. 2004 г., стр. 3).
По божествен проект отглеждането на децата изглежда е част от духовното наследство, дадено на жената. Видял съм го в моите дъщери и сега в моите внучки – дори преди да можеха да ходят, те искаха да носят и да се грижат за своите малки кукли.
В моята професия като фермер и управител на ранчо аз пряко наблюдавах как се проявява естествената майчина обич тъкмо в природата. Всяка пролет ние извеждаме стада от крави и теленцата им нагоре по р. Снейк, Айдахо, където те могат да пасат по хълмовете за около месец. После ги събираме и по пътя надолу ги водим до заграждението. Оттам ги товарим на камиони, които ги возят до техните летни пасища в Монтана.
През един особено топъл пролетен ден аз помагах при събирането, като яздех зад стадото, което се спускаше по прашния път към заграждението. Работата ми беше да прибирам всяко теле, което се бе отклонило от пътя. Темпото беше бавно и имах време за размишление.
Тъй като беше доста топло, теленцата постоянно се отклоняваха към дърветата, за да намерят сянка. Мислите ми се насочиха към младежите на Църквата, които понякога се отклоняват от стеснената и тясна пътека. Мислех и за онези, които са напуснали Църквата или може да чувстват, че Църквата ги е изоставила, докато те са се разсеяли. Мислех си, че не е нужно разсейването да е вредно, за да бъде резултатно – понякога то може да бъде просто сянка.
След няколко часа събиране на отклонили се телета, с пот, течаща по лицето ми, аз викнах ядосано, “Просто следвайте майките си! Те знаят къде отиват! Минавали са по този път по-рано!” Майките знаеха, че макар сега пътят да беше горещ и прашен, краят ще бъде по-добър от началото.
Щом като събрахме стадото в заграждението, забелязахме че три крави пристъпваха нервно до портата. Те не можеха да открият своите телета и изглежда усещаха, че са някъде назад по пътя. Един от говедарите ме попита какво да правим. Казах, “Обзалагам се, че знам къде са телетата. Около половин километър нагоре по пътя има няколко дървета. Сигурен съм, че ще ги намерим там”.
Съвсем точно, както предположих, открихме нашите загубени телета, които дремеха в сянката. Появата ни ги стресна и те се съпротивляваха на усилията ни да ги съберем. Те бяха уплашени, защото ние не бяхме майките им! Колкото повече се опитвахме да ги избутаме към заграждението, толкова повече се инатяха те. Накрая казах на краварите, “Съжалявам. Знам по-добър начин от този. Нека се върнем обратно и пуснем майките им от заграждението. Кравите ще дойдат и ще приберат своите теленца, и те ще последват майките си”. Бях прав. Майките крави знаеха точно къде да отидат, за да намерят малките си, и ги отведоха обратно до заграждението, както и очаквах.
Братя и сестри, в свят, в който всички има свобода на избор, някои от нашите любими хора може да се отклонят за известно време. Но можем никога да не се предаваме. Винаги трябва да се връщаме за тях – никога не бива да спираме да опитваме. Нашият пророк, президент Томас С. Монсън, отправи молба към нас да отидем да спасим онези наши любими хора, които може да са загубени (вж. напр. “Застанете на своето определено място”, Лиахона, май 2003 г., стр. 54–57). С помощта на свещеническите ръководите родителите трябва да продължат да се връщат и намират загубените, като ги уверяват, че те винаги ще имат “дом” в семейството и Църквата ги чака да се върнат. Никога не знаем кога едно сърце може да се обърне. Никога не знаем кога една душа може да се умори и изхаби от света. Когато това се случи, изглежда че децата почти винаги се обръщат към Майката с чувства, подобни на онези, изразени в стихотворението от Елизабет Ейкърс Алън:
Назад, върни се назад, о тъжен прилив на годините,
Толкова съм уморена от грижите и от сълзите…
Уморена от празнотата, низостта, неискреността,
Майко, о майко, сърцето ми те вика!
На сърцето ми в отминалите дни,
Никой по-голяма от майчината обич не показва;…
Никой като майката болката не може да премахне
От болната душа и умореният от света ум.
Сънят е спокоен за натежалите ми клепачи;
Люлей ме да заспя, майко, люлей ме да заспя!
(“Rock Me to Sleep”, в The Family Library of Poetry and Song, ред. William Cullen Bryant, 1870 г., стр. 190–191; пунктуация осъвременена.)
Може би причината, поради която откликваме толкова цялостно на майчината любов е защото тя е като обичта на нашия Спасител. Както казва президент Джозеф Ф. Смит, “Любовта на истинската майка е по-близка до любовта на Бог от която и да е друга любов” (“The Love of Mother”, Improvement Era, ян. 1910 г., стр. 278).
Както във всички неща, Спасителят е дал съвършен пример за любовта, която Той показа към Своята земна майка. Дори в последните мигове на Своя земен живот – след мъката от Гетсимания, пародията на съд, короната от тръни, тежкият кръст, към който Той е жестоко прикован – Исус поглежда надолу от кръста и вижда майка си, Мария, дошла да бъде със Сина си. Неговата последна проява на обич преди да умре била да се увери, че ще има кой да се грижи за майка Му, като казва на Своя ученик Иоан, “Ето майка ти!” И от онзи час ученикът я прибрал у дома си. Както казват Писанията, после Исус знаел, че “всичко вече е свършено”, склонил главата Си и издъхнал (вж. Иоана 19:27–28, 30).
Днес аз стоя пред вас да дам своето свидетелство, че Исус Христос е този Спасител и Изкупител на света. Това е Неговата Църква, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Нашият Небесният Отец желае всички Негови деца да се завърнат при Него. Знам това неопровержимо, поради свидетелството, дадено от Светия Дух в сърцето ми. Не съм знаел винаги – когато бях малък, аз трябваше да разчитам на свидетелството на моите родители. Майка ми ме увери, че ако стоя на пътя на истината, дори когато изглежда горещо и прашно, дори когато има неща, които ми отвличат вниманието краят ще бъде по-добър от началото. Ще бъда вечно благодарен, че майка ми го каза. В името на Исус Христос, амин.