2006
Вашата светлина – знаме за всички народи
Май 2006


Вашата светлина – знаме за всички народи

Виждам светлина да блести по лицата ви. Тази светлина идва от Господ и докато я излъчвате, тя ще благославя вас, както и много други.

Тази вечер е чест за нас да бъдем в присъствието на президент Гордън Б. Хинкли, нашият обичан пророк, и президент Томас С. Монсън, когото също ценим и обичаме. За нас е привилегия да бъдем тук с всяка от вас, млади сестри, и с вашите чудесни ръководители.

Вие сте млади жени на велико обещание. Имате да правите много неща в живота си. Ще извършите велико дело в домовете си, в Църквата и в общността. За да сторите всичко това, вие трябва да развиете свидетелство и да имате вяра в Христос, да се съсредоточите по-скоро върху Христос, отколкото върху света. Вие сте праведни дъщери на Бог и Той ви обича и иска да ви помага.

Темата на тази конференция е толкова подходяща: „Станете и заблестете, тъй че светлината ви да може да бъде знаме за народите”1. Виждам светлината да блести по лицата ви. Тя идва от Господ и докато я излъчвате, тя ще благославя вас, както и много други.

Същата тази светлина осветявала пътя на 15-годишната Мери Елизабет Ролинз и нейната 13-годишна сестра Керълайн в един мрачен и студен ден в Индипендънс, Мисури. Била 1833 г. и гневна тълпа ревяла по улиците на Индипендънс, като изгаряла имоти и причинявала безредици. На пътя им бил домът на брат Уйлям У. Фелпс, където се помещавала печатарската преса. Той печатал откровенията, получени от Пророка Джозеф Смит. Тълпата унищожила машината и изхвърлила останките на улицата. Обаче те струпали отпечатаните страници в двора, за да могат да ги изгорят по-късно.

Мери Елизабет и Керълайн се криели до оградата, изплашени наблюдатели на цялото това унищожение. Въпреки че била ужасена, погледът на Мери бил съсредоточен върху тези скъпоценни страници. Тя и сестра й изтичали от скривалището си, събрали Писанията и хукнали да бягат. Някой от тълпата ги видял и им заповядал да спрат. Но смелите момичета избягали в обширно поле с царевица, където се строполили на земята без дъх. Внимателно поставили страниците с откровенията между високите редици с царевица и след това ги покрили, като легнали върху тях. Безмилостните бандити търсели и търсели момичетата, като на моменти били съвсем близо до тях, но изобщо не ги открили. В крайна сметка се отказали да ги издирват, за да видят как могат още да навредят на града.

Вярвам, че Господната светлина направлявала Мери и Керълайн, що се отнася до това какво да направят и къде да потърсят сигурност. Сестри, тази светлина свети за вас и ще ви води, както е водела сестрите Ролинз. Ще ви пази дори когато ви грози опасност. Както обещава Учителят, „и Аз ще бъда също вашата светлина… и ще приготвя пътя пред вас, ако бъде тъй, че вие пазите Моите заповеди;… и ще знаете, че от Мене сте водени”2.

Мои скъпи млади приятели, можете да стоите настрана от злото, точно както направили сестрите Ролинз, ако развиете свое собствено свидетелство за Спасителя. Като направите това, вие ще развиете духовна сила. Подхранвайте духовността и ще научите колко сладка е тя.

Вие искате да вземате свои собствени решения, но трябва да ги вземате с вечна перспектива. С възрастта, опита и вярата вие ще придобиете мъдрост, за да вземете добри решения, също и правилни. Вярвам, че вие, млади хора, знаете къде да отидете, за да получите правилните отговори. По думите на Мормон, „познавате светлината, чрез която може да съдите, която светлина е светлината на Христа”3.

Преди няколко години стоях на мястото, където през 1431 г. била изгорена на клада Жана д’Арк. Младата Жана д’Арк, една от великите героини в историята, станала невероятния знаменосец на френската армия през Средновековието дълго преди Евангелието да бъде възстановено. Жана имала светлината на Христос и също смелостта да последва подтиците му и да окаже влияние. Жана била селско момиче, което не можело нито да чете, нито да пише, но била умна. Дългите години на война с англичаните разорили и разединили страната й. На 17 години, усещайки, че животът й имал цел, тя напуснала дома си, решена да помогне в освобождаването на потиснатата й страна. Естествено, хората се подиграли на идеите й и мислели, че е малко луда, но накрая тя ги убедила да й дадат кон и конвой, за да отиде и види краля.

Младият крал на Франция Шарл VІІ бил чул за Жана и решил да я изпита. Той се промъкнал сред редиците на войската и позволил на един от неговите доверени приятели да заеме трона. Когато Жана влязла в залата, почти не отдала почести на човека на трона, но отишла точно до Шарл и направила реверанс, като нейн крал. Това толкова впечатлило краля, че той й поверил своите над 12 000 бойци. Първоначално френските войници не желаели да й се подчиняват, но когато видели, че всички, които я следвали, успявали, и всички, които я пренебрегвали, се проваляли, започнали да гледат на нея като на свой водач.

Облечена в бяла броня и развявайки своето собствено знаме, през 1429 г. Жана д’Арк освободила обсадения град Орлеан и победила англичаните в други четири битки. Два пъти била ранена, но всеки път се възстановявала и продължавала да се бие. Заповедите й изглеждали като на военен гений. Влязла в град Реймс и стояла с меч и знаме в ръка, докато Шарл бил коронясван за крал. Била се в битката за Париж, докато в Компиен не я заловили английски съюзници, които я продали на англичаните за 16 000 франка. Била хвърлена в затвор, осъдена като еретичка и след това изгорена на клада през 1431 г.

Въпреки че това е тъжен край, той не отнема от величието на Жана. Тя била достатъчно смела, за да последва личното си вдъхновение, на което всички ние имаме право. Както Господ казва на Пророка Джозеф Смит, „Аз съм истинската светлина, която осветява всеки човек, който идва на света”4.

Жана д’Арк изглеждала много различна за другите момичета от 15-ти век. Сестри, не се страхувайте да бъдете различни в нашето столетие! Понякога трябва да бъдем различни, за да поддържаме стандартите на Църквата. Така че повтарям – не се страхувайте да бъдете различни, но бъдете толкова добри, колкото можете да бъдете. Много момичета са загрижени за поведението и начина на обличане на приятелите си. Подобно поведение може да бъде подтикнато от желание да бъдат приети от група връстници. Жана д’Арк не се притеснявала за това какво правели нейните приятели, а по-скоро какво знаела, че трябва да направи тя.

Днес в нашето общество виждам толкова много хора, които обвиняват другите за неуспехите си. Забелязъл съм, че онези, които поемат лична отговорност за своите действия, успяват повече от онези, които прехвърлят вината за своите недостатъци и липса на постижения на някой друг.

Можем да позволим на светлината вътре в нас да се прояви по много различни начини. Може да бъде просто като една усмивка. Наскоро прочетох разказ за човек от северозападните САЩ, който често минавал с колата си покрай автобусна спирка на път за работа. Започнал да забелязва едно младо момиче сред няколко деца да чака училищния автобус. Дори когато валяло, тя се усмихвала и помахвала, докато преминавал. Той казва, „Младото момиче беше високо и слабо и на около 13 години. Имаше шини и можех да ги видя как светят на яркия блясък на фаровете на колата ми”. Усилията й да бъде приятелски настроена давало добро начало на деня му и били нещо, което очаквал.

Името на този човек било Ханкинс и той имал дъщеря Шерил, която била на същата възраст като момичето на автобусната спирка. Един ден Шерил поискала позволението на родителите си да посети дейност в местна църква. Едно съседско момиче, Вики, я поканило да присъства. Дейността била MIA, предшестващата програма на Младите жени! На Шерил й харесала MIA и не след дълго казала на родителите си, че Вики е мормонка. Не минало много, когато Шерил се прибрала от училище и казала, че Вики ще изпрати двама млади мъже-мисионери да разкажат на семейството за нейната Църква.

Старейшините пристигнали, учили ги за Книгата на Мормон и Джозеф Смит и дали своите свидетелства за възстановеното Евангелие. Като семейство те започнали да четат тези нови Писания и скоро били запленени от тях. Г-н Ханкинс най-сетне се запознал с Вики. Тя била усмихващото се момиче, което бил виждал толкова много пъти на автобусната спирка. Тя присъствала, когато той и двама други члена от неговото семейство се кръстили.

Връщайки се към действията на Вики и онези други млади хора, брат и сестра Ханкинс се убедили, че „най-големият потенциал за мисионерската работа се намира в младежите на Цървата”. Самите брат и сестра Ханкинс служиха като мисионери след това. Те разчитаха на потенциалните проучватели и на добрия пример, които даваха младежите. Вики, момичето от автобусната спирка, което се усмихваше всеки ден, дори и когато валеше, промени живота им завинаги5.

Всеки един от вас може да бъде нечий приятел, дори само чрез усмивка. Подобно на Вики можете да позволите на слънцето, което е в сърцето ви, да се покаже на лицето ви. Апостол Иоан пише за „жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й, а на главата й корона от дванадесет звезди”6. По подобен начин и вие, млади жени, можете да бъдете носители на светлина. В притчата на Спасителя за десетте девици7 всяка млада жена имала светилник. Несъмнено тази притча има и земно, и духовно приложение. Маслото може да бъде купено на пазара. Но друг вид масло, духовното масло, което не се продава, може да бъде събрано само чрез нашите всекидневни добри дела.

Притчата разказва какво се случило, докато всички десет млади жени чакали младоженеца. Младоженецът дошъл в най-тъмния час, когато най-малко бил очакван. Било посреднощ и неразумните пет изразходили маслото. Може да се чудите защо петте разумни девици не можели да споделят маслото си с другите пет. Това не било егоистично от тяхна страна. Духовната подготовка не може да бъде споделена незабавно, защото всички ние пълним светилниците си капка по капка във всекидневния ни живот.

Покойният президент Спенсър У. Кимбъл определи тези капки масло за нас преди няколко години, когато каза:

„Има масло, което поддържа ярък пламъка на Евангелието. Един вид масло е маслото на семейната молитва. Тя осветява нас и ни прави светли и щастливи, но трудно се придобива посреднощ. Капка или две няма да поддържат пламъка на светилника дълго…

Друг вид масло е маслото на поста. Последната вечер в полунощ е късно да се започва да слагаме ред в живота ни в подготовката за великия ден Господен…

Друго масло, което не може да бъде на разположение в полунощ, е необходимото масло на службата у дома. Това рядко масло на служба се събира чрез посещения на болни, чрез протягане на ръка за помощ…

Има друго масло, от което всички се нуждаем, богати или бедни, болни или здрави. Неговата светлина е ярка и се увеличава с използването. Колкото повече се използва, толкова повече остава. Лесно е да се купи през деня, но не е на разположение през нощта. Това е маслото на десятъка.

Има едно… масло, което е толкова скъпоценно, че без да го добавим към другите масла, никой фитил няма да гори. Без него светлината на всички други ще мъжделее и угасва. Това е маслото на целомъдрието”8.

Мои скъпи млади приятели, много от вас сипвахте масло в своите светилници миналата година, когато последвахте предизвикателството на президент Хинкли да прочетете Книгата на Мормон. Можете да продължите да правите това всеки път, когато четете от Писанията, взимате от причастието и отправяте всекидневните си молитви. И когато всички сипвате масло в светилниците си, вашата светлина ще стане „знаме за народите” 9.

Съветът на Господ „станете и заблестете, тъй че светлината ви да може да бъде знаме за народите” трябва да изпълва с енергия всички нас. Велики възможности очакват да ги изпълните, скъпи сестри. Технологията ще продължи да се увеличава. Пътищата за проявяването на вашите таланти може да надмине най-хубавите ви очаквания и надежди. Предизвикателствата ще идват при всяка от вас, но можете да намерите щастие, като вършите всичко, което знаете, че е правилно. Ще се нуждаете от вяра и решимост да откриете своето място в света, но с постоянство и помощ от Господ можете да го направите.

Като дъщери на нашия Небесен Отец всички вие можете да бъдете участници на Неговото божествено естество10. То е наследено във вашите същества. Свидетелствам, че всяка от вас, млади жени, има специални дарове от нашия Небесен Отец. Някои от тези дарове са уникални за жените. Като подхранвате тези дарове, вие ще растете в сила, цел и благородство.

Това е делото на Бог. Ние всички сме Негови служители. Той бди над нас. Той иска да успеем. Всички имаме някакъв дял от святото дело, което да изпълним, дори и да изглежда малко и незначително.

Надявам се и се моля Господните най-отбрани благословии да бъдат с вас, чудесни млади сестри, да ви подкрепя и да бдят над вас. Благославям ви да можете да бъдете укрепени и усилени и при вас да дойдат щастие и задоволство, и се моля за това в името на Господ Исус Христос, амин.

Бележки

  1. У. и З. 115:5.

  2. 1 Нeфи 17:13.

  3. Мороний 7:18.

  4. У. и З. 93:2.

  5. Вж. C. S. Hankins, „The Bus Stop,” New Era, апр. 1991 г., стр. 26.

  6. Преводът на Джозеф Смит, Откровението 12:1.

  7. Вж. Матея 25:1–13.

  8. В „Gospel’s Rare Oils Difficult to Obtain ‘at Midnight,’ „Church News, 13 май 1995 г., стр. 14.

  9. Вж. 2 Петрово 1:4.