Нашата свята свещеническа отговорност
Свещеничеството не е толкова дар, колкото пълномощие да служим, привилегия да извисяваме и възможност да благославяме живота на другите.
Преди няколко години, когато наближаваше 12-тия рожден ден на най-малкия ни син, Кларк, той и аз напускахме административната сграда на Църквата, когато президент Харолд Б. Лий се приближи и ни поздрави. Споменах на президент Лий, че скоро Кларк ще навърши 12 години, при което президент Лий се обърна към него и попита, „Какво става с тебе, когато навършиш 12?”
Това е един от моментите, когато всеки баща се моли синът му да бъде вдъхновен да отговори подходящо. Кларк без колебание отвърна на президент Лий „Ще бъда поставен в дякон!”
Отговорът беше такъв, за какъвто се молех и какъвто търсеше президент Лий. Сетне той посъветва сина ни, „Помни, да си носител на свещеничеството е голяма благословия”.
С цялото си сърце и душа се надявам, че всеки млад мъж, който получава свещеничеството, ще го почита и ще бъде предан на доверието, което му се гласува, когато бива ръкоположен. Нека всеки от нас, който е носител на Божието свещеничество, да знае в какво вярва. Както увещава апостол Петър, нека винаги да бъдем готови „да отговаря(ме), на всекиго, който (н)и пита за (н)ашата надежда”1. Ще има случаи в живота на всеки един от нас, когато ще бъдем длъжни да обясним или да защитим нашите вярвания. Когато дойде времето за действия, времето за подготовка е изтекло.
Повечето от вас, млади мъже, ще имат възможността да споделят своите свидетелства, когато служите като мисионери по целия свят. Гответе се сега за тази чудесна привилегия.
Имал съм много възможности. Една такава възможност настъпи преди 21 години, преди Германската демократична република или Източна Германия, както е по-известна, да бъде освободена от комунистическия режим. Бях на посещение при министъра на външните работи на Източна Германия, министър Гизи. По това време в Източна Германия се изграждаше нашия храм във Фрайберг, заедно с две или три сгради за събрания. Министър Гизи и аз поговорихме по няколко теми, включително и за нашата програма за изграждане на сгради по целия свят. Той попита след това, „Защо вашата Църква е толкова богата, така че можете да си позволите да изграждате сгради в нашата страна и по целия свят? Откъде взимате парите?”
Отговорих, че Църквата не е богата, а просто следваме древния библейски принцип на десятъка, който принцип отново е изтъкнат в нашите съвременни Писания. Също обясних, че духовенството на нашата Църква не е платено и посочих, че това са двете причини, поради които можем да построим сградите, които тогава се строяха, включително и красивия храм Фрайберг.
Министър Гизи беше много впечатлен от информацията, която представих и бях много благодарен, че можех да отговоря на въпросите му.
Възможността да провъзгласите истината може да се появи, когато най-малко я очаквате. Нека да бъдем подготвени.
При един случай президент Дейвид О. МакКей бил попитал от една жена, която не била член на Църквата кои конкретни вярвания разграничават ученията на Църквата от тези на всички други вероизповедания. Говорейки за това по-късно президент МакКей отбелязва, че се почувствал вдъхновен да отговори, „Това, което отличава вярванията на моята Църква от тези на другите, е божествената власт чрез пряко откровение”2.
Къде бихме могли да намерим по-значим пример на божествена власт чрез пряко откровение от събитията, станали през онзи „прекрасен, ясен ден в ранната пролет на хиляда осемстотин и двадесета година”, когато момчето Джозеф Смит се усамотило в горичката, за да се помоли. Думите му, описващи този исторически момент, са поразителни: „аз видях над мен във въздуха две Личности, чиято яркост и слава не се поддават на никакво описание. Единият от Тях ми проговори, като ме назова по име и каза, посочвайки другия: Този е Моят Възлюбен Син. Слушай Него!”3
Мислите ни се отправят към посещението на онзи небесен пратеник, Иоан Кръстител, на 15 май 1829 г. Там на брега на река Съскуахана, близо до Хармони, Пенсилвания, Иоан поставил ръце върху Джозеф Смит и Оливър Каудъри и ги ръкоположил, казвайки: „На вас, съслужители мои, в името на Месията, аз предавам Свещеничеството на Аарон, което държи ключовете за служението на ангели, и на евангелието на покаянието, и на кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете”4. Пратеникът съобщил, че действа под ръководството на Петър, Яков и Иоан, които държат ключовете на свещеничество на Мелхиседек. Последвало ръкополагане и кръщение. Това отново е още един пример на божествена власт чрез пряко откровение.
В подходящото време били изпратени Петър, Яков и Иоан, за да предадат благословиите на Мелхиседековото свещеничество. Тези апостоли, изпратени от Господ, ръкоположили и потвърдили Джозеф и Оливър за апостоли и специални свидетели за Неговото име. Божествената власт чрез пряко откровение е характерна за тези свещени посещения.
В резултат на тези преживявания всички ние носим отговорността, тъкмо благословената възможност и тържествен дълг, да бъдем предани на доверието, което ни е поверено.
Президент Бригъм Йънг заявява, „Свещеничеството на Сина Божий е… законът, чрез който световете са съществували, съществуват и ще продължат вечно да съществуват”5. Президент Джозеф Ф. Смит разширява тази тема, като съветва, „Това не е нищо друго освен Божията сила, делегирана на мъжете, чрез която те могат да действат на земята за спасението на човешкото семейство, в името на Отца, на Сина и на Светия Дух, и упълномощено да действат, без да си приписват тази власт; нито да я вземат назаем от поколенията, които са починали и са си отишли, а власт, която е дадена във времето, в което живеем, от служещи ангели и духове от отвъдното, директно от присъствието на Всемогъщия Бог”6.
Като наближих своя 18-ти рожден ден и се подготвях да постъпвам за военна служба в Втората световна война, бях препоръчан да получа свещеничеството на Мелхиседек. Моята задача беше да позвъня на президент Пол С. Чайлд, моят президент на кол, за интервю. Той беше човек, който обичаше и разбираше Светите писания и именно негов беше стремежът всички други също така да ги обичат и разбират. Като знаех от другите за неговите по-скоро подробни и внимателни интервюта, нашият разговор по телефона протече примерно така:
„Здравейте, президент Чайлд. Обажда се брат Монсън. Бях помолен от епископа да се срещна с вас във връзка с ръкополагането ми за старейшина.”
„Добре, брат Монсън. Кога можем да се срещнем?”
Като знаех, че неговото събрание за причастие е от 16:00 ч. и исках възможно най-малко да демонстрирам познанията си върху Писанията при прегледа му, предложих, „Удобно ли е в 15:00 ч.?”
Отговорът му: „О, брат Монсън, така няма да разполагаме с достатъчно време да разгледаме Писанията. Бихте ли дошъл в 14:00 ч. и носете със себе си вашите лично подчертани Свети писания?”
Най-накрая неделята дойде и аз отидох в дома на президент Чайлд. Бях топло посрещнат и след това започна интервюто. Той каза, „Брат Монсън, вие сте носител на Аароновото свещениечество.” Разбира се, това го знаех. Той продължи, „Някога да сте имал служещ ангел?”
Отговорът ми беше, „Не съм сигурен”.
„Знаете ли”, каза той, „че вие имате право на това?”
Отвърнах: „Не”.
След това той каза, „Брат Монсън, изрецитирайте 13-я раздел на Учение и Завети”.
Започнах, „На вас, съслужители мои, в името на Месията, аз предавам Свещеничеството на Аарон, което държи ключовете за служението на ангелите…”
„Спри”, нареди президент Чайлд. После със спокоен, благ тон, ме осведоми, „Брат Монсън, никога не забравяйте, че като носител на Аароновото свещеничество, вие имате право за служението на ангелите. Сега продължете пасажа.”
Изрецитирах по памет останалата част от раздела. Президент Чайлд каза, „Чудесно.” След това той обсъди с мен няколко други раздела от Учение и Завети, свързани със свещеничеството. Беше дълго интервю, но никога не го забравих. В заключение президент Чайлд постави ръка на рамото ми и каза, „Сега си готов да получиш свещеничеството на Мелхиседек. Помни, че Господ благославя човека, който Му служи.”
След много години Пол С. Чайлд, тогава от Комитета по благосъстоянието на свещеничеството, и аз посетихме заедно конференция на кола. На сесията на ръководителите на свещеничеството, когато дойде неговия ред да говори, той взе своите Писания в ръка и отиде от трибуната до конгрегацията. Доколкото познавах президент Чайлд, знаех какво щеше да направи. Той цитира Учение и Завети, включително раздел 18 относно стойността на душата, посочвайки, че ние трябва да се трудим през всичките си дни, за да довеждаме души при Господ. Той след това се обърна към един от президентите на кворума на старейшините и попита, „Каква е стойността на душата?”
Слисаният президент на кворум се поколеба, докато си формулира отговора. В сърцето си се помолих той да може да отговори на въпроса. Най-накрая той отвърна, „Стойността на душата е способността й да стане като Бог.”
Брат Чайлд затвори своите Писания, тържествено и тихо се върна обратно по пътеката до трибуната. Като мина покрай мен, каза, „Най-задълбоченият отговор.”
Трябва да знаем клетвата и заветът на свещеничеството, защото те принадлежат на всички нас. За онези, които притежават свещеничеството на Мелхиседек, те са изявление на изискванията да бъдем верни и покорни на законите Божии и да увеличаваме призованията, в които сме призовани. За онези, които носят Аароновото свещеничество, те са изявление, отнасящо се към бъдещото задължение и отговорност, за да могат те да се подготвят тук и сега.
Тази клетва и завет са предложени от Господ със следните слова:
„защото всички, които са верни, тъй че да придобият тези две свещеничества, за които Аз говорих, и да увеличават призованията, са осветени от Духа за обновяване на своите тела.
Те стават синовете Моисееви и Ааронови, и потомството Авраамово, и Църквата и царството, и Божиите избрани.
И също, всички онези, които получават това свещеничество, приемат Мен, казва Господ,
защото всеки, който приема служителите Му, приема Мен,
а всеки, който приема Мен, приема Моя Отец.
И този, който приема Отца Ми, получава царството на Отца Ми, ето защо всичко, което Моят Отец има, ще му бъде дадено”7.
Починалият старейшина Делбърт Л. Стейпли от Кворума на Дванадесетте веднъж отбелязва, „Има две главни изисквания за тази клетва и завет. Първото е вярност, което означава подчинение на Божиите закони и включва истинско спазване на всички стандарти на Евангелието…
Второто изискване… е човек да увеличи призованието си. Да увеличава означава да почита, да извисява, да прославя и да направи така, че призованието да се носи с много повече почит или уважание. Също означава да се увеличи важността, да се уголеми и да се направи по- велико”8.
Пророкът Джозеф Смит веднъж бил попитан, „Брат Джозеф, вие често подтиквате да увеличаме призованията си. Какво означава това?” Казват, че той отвърнал, „Да се увеличава призованието означава да се носи с достойнство и важност, така че небесна светлина да свети в човека, който го изпълнява за удивление на другите хора. Един старейшина увеличава своето призование, когато учи какви са неговите задължения като старейшина и след това ги изпълнява.”
Онези, които са носители на Аароновото свещеничество, трябва да имат възможност да увеличават своите призования в това свещеничество.
Една неделя преди две години посетих събранието за причастие в моя район. Това е рядкост. На масата за причастие имаше трима свещеници, като в средата беше млад мъж с някакви двигателни увреждания, но най-вече в говоренето. Той на два пъти се опита да благослови хляба, но силно заекваше всеки път, без съмнение се засрами от неспособността си да каже съвършена молитва. След това един от другите свещеници се нае и благослови хляба.
По време на раздаването на хляба си помислих, „Просто не мога да оставя този млад мъж да изживее провал на масата за причастие”. Имах силното чувство, че ако не се съмнявам, той ще може успешно да благослови водата. Тъй като бях на подиума близо до масата за причастие, се наведох и казах на свещеника най-близо до мен, като посочих младия мъж, който беше изпитал затруднение, „Нека той да благослови водата; молитвата е по-кратка”. И след това се помолих. Не исках двоен провал. Обичам този пасаж стихове, които ни казват, че не трябва да се съмняваме, а да вярваме9.
Когато дойде времето да се благослови водата, този млад мъж отново коленичи и каза молитвата, вероятно малко неуверено, но не пропусна и дума. Тихо се радвах. Докато дяконите разнасяха подносите, погледнах момчето и го поздравих за успеха. Той ми се усмихна широко. Когато младите мъже приключиха и седнаха при семействата си, той седна на реда между майка си и баща си. Каква радост бе да видя как майка му се усмихна и топло го прегърна, а баща му го поздрави и постави ръка на раменете му. И тримата гледаха към мен и аз ги поздравих за успеха. Можех да видя майката и бащата да бършат сълзите от очите си. Имах усещането, че този млад мъж няма да има проблеми занапред.
Свещеничеството не е толкова дар, колкото пълномощие да служим, привилегия да извисяваме и възможност да благославяме живота на другите.
Неотдавна получих писмо, за един избран млад дякон Айзък Райтър и за дяконите, учителите и свещениците, които служили, извисили и благословили неговия и своя живот.
Айзък се борил с рак от времето, когато бил 7-месечно бебе до смъртта му на 13 години. Когато той и семейството му се преместили в дом близо до болницата, така че да може да получава подходяща медицинска помощ, членовете на Аароновото свещеничество от близкия район били помолени да им носят причастие всяка неделя. Този седмичен обряд станал любим на носителите на Аароновото свещеничество, които участвали. Те се събирали около болничното легло на Айзък, пеели химни и споделяли свидетелства заедно с ръководители им и със семейството на Айзък. След това благославяли причастието. Айзък винаги настоявал той като дякон да раздаде причастието на своето семейство и на онези, които го донесли. Докато лежал в леглото, си събирал сили, за да хване чинията с благословения хляб или вода. Всички присъстващи отивали до Айзък и вземали причастие от чинията. Сестрите и другият медицински персонал скоро започнали да участват в събранието, като осъзнали, че Айзък бил близо до своя Небесен Отец и винаги Го почитал. Айзък винаги се държал с уважение като някой, който е носител на царското свещеничество, въпреки че бил слаб и го боляло.
Айзък бил голям пример за младите мъже в района. Те видели желанието му да изпълнява задълженията си дори и на смъртния си одър, и осъзнали, че тези задължения са наистина привилегии. Започнали да идват по-рано, за да подготвят причастието и да заемат навреме местата си. Съществувало повече благоговение.
Айзък Райтър станал велик пример по отношение на почитането на свещеничеството. На погребението му било казано, че през своя живот той с единия крак бил в рая. Без съмнение той продължава да увеличава своите задължения и да помага на делото отвъд завесата.
Привилегията да увеличаваме призованията си винаги присъства за онези от нас, които са носители на свещеничеството на Мелхиседек. Ние сме пастирите, които бдят над Израил. Гладните овце гледат нагоре, готови да бъдат нахранени с хляба на живота. Подготвени ли сме, братя, да нахраним стадото Божие? Наложително е да признаем стойността на човешката душа, така че никога да не изоставим някой от Неговите скъпоценни синове.
Трябва ли някой, който чувства, че е твърде слаб, за да постъпи по по-добър начин, заради този най-голям страх, страхът от провала, да не разполага с толкова утешителното уверение в следните думи на Господ: „Моята благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред Мене; защото ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене, тогава Аз ще сторя слабите им страни да станат силни”10.
Когато свещеническите призования се увеличават, навсякъде могат да бъдат открити чудеса. Щом вярата замести съмнението, щом безкористната служба замести егоистичната жажда, силата на Бог ще осъществи Неговите цели. Бог подготвя този, когото Той призовава.
Нека нашият Небесен Отец винаги да благославя, винаги да вдъхновява и винаги да води всички, които са носители на Неговото скъпоценно свещеничество е моята искрена молитва и я отправям в името на Господ Исус Христос, амин.