Великият план на щастие
Чрез безпределното Единение Бог е осигурил начин, по който можем както да преодолеем греховете си, така и отново да станем напълно чисти.
Пророкът Яков попитал, „Защо да не говорим за единението на Христа и да не постигнем съвършено знание за Него?”1
Ще взема този въпрос за тема на моята реч – защо да не говоря за Единението на Исус Христос?
Алма нарича Единението „великият план на щастието”2. Ще използвам този израз, за да опиша красивото учение, което познаваме като Единението на Исус Христос.
Президент Хю Б. Браун веднъж заяви: „Рано или късно превратностите на живота довеждат всеки един от нас до разбиране на тази важна тема… за безсмъртието на душата, за връзката на човека с Божеството… Всеки от нас, без значение от цвят на кожата, вярвания или националност има среща с изживяването, което наричаме смърт”3.
Повечето от нас с чувство на скръб и загуба неотдавна сме стояли на гроба на обичан човек и сме си задавали въпроса, „Има ли някакво щастие в смъртта?”
Един пророк от Книгата на Мормон ни отговаря на този въпрос със своите радостни възгласи на благодарност за Единението на Исус Христос, което ни изкупва от смъртта: „О, мъдрост Божия, о, милост и благодат Божии!… О величие и правосъдие на Бога наш!”4
Нека споделя пет истини на великия план на щастие, които са ми донесли този вид радост.
Първо: Познанието на плана потвърждава, че съществува Бог, и че Той има Син Исус Христос. Отца и Синът са съвършени. Те обитават в Небесата и притежават славни тела от дух, плът и кости.
Тези истини са ни открити в тази диспенсация, когато момчето Джозеф Смит коленичи в смирена молитва и по-късно заявява: „Видях над мен във въздуха две Личности, чиято яркост и слава не се поддават на никакво описание. Единият от Тях ми проговори, като ме нарече по име и ми каза, посочвайки другия: Този е Моят Възлюбен Син! Него слушай!”5
Второ: Познанието на личностите на Отца и Сина ни помага да знаем, че всички ние сме поставени на земята, за да получим смъртно тяло, да придобием опит и да докажем, че сме достойни да се завърнем в присъствието на нашия Небесен Отец. Смъртният ни живот на земята се управлява от закони. Когато престъпваме закона, ние грешим. Когато грешим, ние нарушаваме вечни закони; законът на правосъдието изисква възмездие или наказание.
Грехът и нуждата от покаяние могат да бъдат представени с човек, който тръгва на път. На гърба му има голяма и празна торба. От време на време той взима камък, който представлява престъпването на закона. Той поставя камъка в торбата на гърба си. С течение на времето торбата се напълва. Тя е тежка. Човекът не може да продължи пътя си. Той трябва да намери начин да изпразни торбата и да отстрани камъните. Това може да бъде направено само от Спасителя чрез Единението.
То е възможно, когато упражняваме вяра в Исус Христос, изоставим греха и сключим завети чрез обредите на Евангелието. Когато с вяра издържим до края, ние можем да се върнем да живеем с Небесния Отец и Неговия Син, Исус Христос.
Трето: Чрез безпределното Единение Бог е осигурил начин, по който можем както да преодолеем греховете си, така и отново да станем напълно чисти. Това е сторено възможно чрез вечния закон на милосърдието. Милосърдието задоволява изискванията на правосъдието чрез нашето покаяние и силата на Единението. Без силата на Единението и нашето пълно покаяние ние сме подвластни на закона на правосъдието.
Алма учи, че „милостта има право над покаялите се”6 и че „планът на изкуплението би могъл да се осъществи единствено при условия на покаяние”7.
Великият пророк Амулик учи, „И тъй, милостта може да удовлетвори изискванията на правосъдието и да обгърне човеците в ръцете на безопасността, докато този, който не упражнява вяра за покаяние, ще бъде подложен на целия закон и на изискванията на правосъдието; затова великият и вечен план за изкуплението се осъществява само за този, който има вяра за покаяние”8.
Адам и Ева, нашите първи родители, престъпили закона и били изпъдени от красивата Едемска градина. Адам и Ева били учени на великия план на щастие, за да могат да намерят щастие в този живот9.
Адам казва, „поради моето прегрешение очите ми се отвориха и ще имам радост в този живот, и отново в плътта ще видя Бог”10.
Ева изказва подобен възглас на щастие, „Ако не беше поради прегрешението ни, никога нямаше да имаме потомство и никога нямаше да познаваме доброто и злото, нито радостта от изкуплението ни”11.
Четвърто: Падението на Адам и Ева довело до два вида смърт. Всички сме подложени на тях.Физическата смърт представлява отделяне на духа от смъртното тяло. Заради падението на Адам цялото човечество понася физическата смърт.
Вторият вид смърт е духовна. Тя представлява отделяне от Божието присъствие. Адам и Ева свободно разговаряли с Бог в Едемската градина. След тяхното прегрешение те изгубили тази привилегия. Оттогава общението с Бог се осъществявало само чрез вяра и жертва, съчетани със сърдечна молба.
В момента всички сме в състояние на духовна смърт. Ние сме отделени от Бог. Той обитава Небесата; ние живеем на земята. Бихме искали да се завърнем при Него. Той е чист и съвършен. Ние сме нечисти и несъвършени.
Силата на Единението на Христос преодолява и двата вида смърт.
След Неговото разпятие и погребение в чужда гробница, Христос бил възкресен на третия ден. Това възкресение отново обединило физическото тяло на Христос и Неговия дух.
Възкресението на мъртвите е най-красивия израз на Единението и наистина част от плана на щастие; възкресението е всеобхватно и има сила за целия човешки род. Всички ние ще бъдем възкресени. Давам свидетелство за този факт и истина. Това е безусловен дар от Бог.
Но възкресението само по себе си не преодолява втория вид смърт. За да придобием вечен живот и да живеем в присъствието на Отца и Сина, ние трябва да се покаем и да станем достойни за милост, което ще задоволи правосъдието.
Откровенията учат:
„Този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога”12.
„Не отлага(й)те деня за вашето покаяние”13.
„Същият този дух, който ще притежава телата ви по времето, когато излизате от този живот, същият този дух ще има власт да притежава тялото ви в онзи вечен свят”14.
Пето: Исус Христос бил роден от земна майка, Мария. От нея Той наследил смъртността и станал подвластен на смъртта.
Иосиф бил Неговия земен наставник. Бог в небесата бил Неговия Отец. От Него Той наследил безсмъртие, силата да се преодолее физическата смърт.
Като Избраник да изпълни изискванията на Единението Исус Христос благоволил да дойде на земята и да бъде роден като безпомощно пеленаче на Мария. Той благоволил да бъде изкушаван, изпитван, осмиван, съден и разпнат, въпреки че имал власт и сила да предотврати тези събития.
Президент Джон Тейлър описва благоволението на Христос с тези красиви думи: „Било нужно Той да слезе по-ниско от всички неща, за да може да Се издигне над всички неща; защото ако Той не бе могъл да Се издигне и да бъде възвисен чрез принципите осъществени посредством Единението, Той не би могъл да издигне останалите; Той не могъл да извърши нещо за другите, ако не го извърши първо за Себе Си”15.
Страданието на Христос в Гетсиманската градина въплъщава най-величественото от всички качества на Христос, Неговата съвършена любов. Чрез тях виждаме, че Той наистина обичал всички ни.
Един английски теолог, който писал през ХІХ век, казва за това събитие: „Всичкото страдание, което човешкото тяло може да понесе, било стоварено върху Неговото изтерзано тяло… Възможно най-остра болка, срам с най-смазваща жестокост, цялото бреме на… греха… – Това е трябвало да понесе Той”16.
Описвайки Своето страдание, Господ заявява в съвременно откровение: „Което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом”17.
Единението е събитие, което ни дава възможност да се помирим с Бог. Думата единение означава нещо да бъде възстановено или възвърнато. От гледна точка на семейството означава да бъдем обединени отново един с друг и с Бог и Неговия Син, Исус Христос. Означава тъгата от раздялата да бъде превърната в щастие от повторното събиране.
В заключение споделям думите на президент Бойд К. Пакър:
„Ако разбирате великия план на щастие и го следвате, това, което се случва в света, няма да определя вашето щастие”18.
Давам свидетелство за тази истина и за любовта, която ни е показал нашият Господ и Спасител Исус Христос, като е предоставил на всички нас Единението, великия план на щастие. В името на Исус Христос, амин.