2006
Търсете Божието царство
Май 2006


Търсете Божието царство

Надявам се, че всички вие ще помните, че в този неделен ден сте ме чули да давам свидетелство, че това е Господното свято дело.

Възлюбени мои братя и сестри, благодаря ви за вашите молитви. Моля се за вашата подкрепяща вяра.

Когато човек достигне моята възраст, той се спира от време на време, за да помисли над това какво го е довело до сегашното състояние в живота му.

Искам да отнема малко от времето ви по начин, който може да бъде сметнат за егоистичен. Правя това, защото животът на президента на Църквата всъщност принадлежи на цялата Църква. Той се радва на много малко уединение и няма тайни. Мисля, че моята реч тази сутрин ще бъде различна от която и да била друга по време на Общите конференции на Църквата.

Сега се намирам пред залеза на своя живот. Всички ние сме изцяло в ръцете на Господ. Както мнозина от вас знаят, наскоро претърпях сериозна операция. За пръв път за своите 95 години живот бях пациент в болница. Не го препоръчвам на никого. Моите лекари казват, че все още имам някои странични ефекти.

Сега наближавам 96-я си рожден ден. Възползвам се от тази възможност да изразя признателност и благодарност за изключителните благословии, с които Господ ме е обсипал.

През живота си всички ние сме изправени пред избори; някои от тях придружени от привлекателната мелодия на богатство и успех; други изглеждат не чак толкова обещаващи. Някак Господ е наблюдавал и водил моите избори, въпреки че това не винаги е било явно.

Наум ми идват думите на едно стихотворение на Робърт Фрост, „The Road Not Taken” (Пътят, по който не тръгнах), което завършва със следните редове:

Пътят ми в гората на две се разклони,

Поех по този, който по-свободен беше,

И това напълно всичко промени.

(The Poetry of Robert Frost, изд. Edward Connery Lathem 1969 г., стр. 105)

Сещам се за думите на Господ: „Но търсете Божието царство и всичко това ще ви се прибави” (Лука 12:31).

Беше преди 48 години на тази априлска конференция, когато бях подкрепен като Висш ръководител. Оттогава съм говорил на всяка Обща конференция на Църквата. Изнесъл съм повече от 200 такива речи. Говорил съм върху голямо разнообразие от теми. Но във всички тях е било втъкано свидетелството за това велико дело от последните дни.

Но нещата се промениха, и продължават да се променят. Моята възлюбена спътница от 67 години ме напусна преди две години. Тя ми липсва повече, отколкото мога да опиша. Беше наистина забележителна жена, жена, с която живяхме рамо до рамо в съвършено приятелство в продължение на над 66 години. Като поглеждам към изминалия си живот, правя го с доза почуда и благоговение. Всичко хубаво, което ми се е случило, включително и моят брак, го дължа на активността си в Църквата.

Една вечер неотдавна имах възможността да прегледам един непълен списък на общества и организации, които са ме уважили само заради активността ми в Църквата. Президенти на Съединените щати, един значителен брой от тях, са идвали в офиса на Президентството на Църквата. На стената на офиса си имам снимка на това как подарявам една Книга на Мормон на президент Роналд Рейгън. В библиотеката ми стои президентският „Медал на свободата”, връчен ми от президент Буш. Бил съм в Белия Дом по множество поводи. Бил съм домакин и съм общувал с премиери и посланици от много държави, включително премиерите на Великобритания Маргарет Тачър и Харолд МакМилан.

Познавал съм и съм работил с всеки президент на Църквата от президент Грант до Хауърд У. Хънтър. Познавал съм и съм обичал всички Висши ръководители за тези много, много години.

И сега се опитвам да подредя всички книги и предмети, които съм събрал през годините. Вършейки това, открих един стар дневник с непостоянни вписвания за годините 1951–1954. По онова време бях съветник в своето колово президентство и все още не бях призован като Висш ръководител.

Докато четях този стар дневник, с признателност си спомних как, по добрината Господна, познавах добре и отблизо всички членове на Първото Президентство и Кворума на Дванадесетте. Сега такава възможност не се предоставя на никого, защото Църквата е много по-голяма.

Дневникът съдържа пасажи като следните:

„11 март 1953 г. – президент МакКей обсъди с мен програмата за априлската конференция на президенти на мисия.

Четвъртък, 19 март – Джозеф Фийлдинг Смит ме помоли да се погрижа един от братята да обясни ръководството на мисионерските конференции събота вечер… Мисля, че Спенсър У. Кимбъл или Марк Е. Питърсън трябва да се погрижи за това.

Четвъртък, 26 март – президент МакКей разказа интересна история. Той каза, „Един фермер притежавал голям парцел земя. Когато остарял, той станал твърде голям за него. Той имал семейство от момчета. Събрал момчетата и им каза, че ще трябва да носят товара. Бащата започнал да си почива. Но един ден излязъл в полето. Момчетата му казали да се върне, защото нямали нужда от помощта му. Той казал, „Моята сянка върху тази ферма струва повече, отколкото труда на всички ви.” Президент МакКей каза, че бащата в историята е президент Стивън Л. Ричардз, който бе болен, но чиито принос и приятелство президент Маккей ценял толкова много.

Петък, 3 април 1953 г. – Участвах в събранието в храма с Висшите ръководители и президентите на мисия от 9:00 до 15:30 часа. Говориха над 30 президенти на мисия. Всички искат повече мисионери. Всички те напредват добре.

Вторник, 14 април – Имах приятен разговор с президент Ричардз в офиса му. Изглежда слаб и уморен. Чувствам, че той е запазен от Господ за велика цел.

Понеделник, 20 април 1953 – проведох интересен разговор с Хенри Д. Мойл от Кворума на дванадесетте апостоли.

15 юли 1953 – Албърт Е. Боуън, член на Кворума на Дванадесетте, почина след тежко заболяване, траяло повече от година. Още един от моите приятели си отиде… опознах го доста добре. Той бе мъдър и стабилен човек. Не можеше да бъде накаран да бърза, нито някога бързаше. Изключително премерен – човек на необикновена мъдрост, човек на голяма и проста вяра. Възрастните и мъдри ръководители си заминават. Те бяха мои приятели. За малкото си време тук съм виждал много от великите мъже на Църквата да идват и да си отиват. С повечето от тях съм работил и ги познавам отблизо. Времето си има начин да изтрие паметта им. След пет години имена като Мерил, Уидсоу, Боуън – все силни фигури – ще бъдат забравени от почти всички. Човек трябва да има удоволствие от работата си всеки ден, трябва да знае, че семейството му ще го помни, че той е важен за Господ, но освен това – идните поколения малко ще го помнят.”

И така нататък. Прочетох това само за да опиша забележителните взаимоотношения, които като млад мъж имах с членовете на Първото Президентство и Кворума на Дванадесетте.

През живота си също съм бил с бедстващите и бедните на земята, като съм споделял с тях своята любов, загриженост и вяра. Общувал съм с мъже и жени с положение и ранг от много краища на света. Надявам се да съм поне малко да съм повлиял за добро чрез тези възможности.

Когато бях млад мъж, момче само на 11 години, получих патриархалната си благословия от човек, който никога не бях виждал преди това, нито пък съм виждал оттогава. Това е забележителен документ, пророчески документ. Той е личен и аз няма да чета много от него. Все пак той съдържа следното изказване, „Народите на земята ще чуят гласа ти и ще опознаят истината чрез прекрасното свидетелство, което ще дадеш.”

Когато бях освободен от мисията си в Англия, се поразходих из континента. Бях дал свидетелството си в Лондон, така направих и в Берлин, после Париж и по-късно във Вашингтон, окръг Колумбия. Казах си, че съм дал свидетелството си в тези големи столици на света и съм осъществил част от своята благословия.

Излезе, че това беше само началото. Оттогава съм издигал гласа си на всеки континент, в градове малки и големи, тук и там, на юг и на север, на изток и на запад по този широк свят – от Кейптаун до Стокхолм, от Москва до Токио и Монреал, във всяка голяма столица на света. Всичко това бе едно чудо.

Миналата година поканих членовете на Църквата по целия свят да прочетат отново Книгата на Мормон. Хиляди, дори стотици хиляди откликнаха на поканата. Пророкът Джозеф Смит казва през 1841 г., „Казах на братята, че Книгата на Мормон е най-вярната от всички книги на земята, и е ключовия камък на религията ни и че човек се приближава по-близо до Бога, спазвайки нейните наставления, отколкото чрез която и да било друга книга” (History of the Church, 4:461).

Мисля, че с членовете на тази Църква се случи нещо забележително, докато те приемаха истинността на това твърдение. Те са били видени да четат Книгата на Мормон докато пътуват в автобуса, докато обядват, докато седят в чакалнята на лекаря си, и в десетки други ситуации. Вярвам и се надявам, че сме се доближили по-близо до Бог заради четенето на тази книга.

През миналия декември имах привилегията да почета, заедно с много от вас, Пророка Джозеф по случай 200-годишнината от рождението му. Заедно със старейшина Балард посетих родното му място във Върмонт, докато този голям Център за конференции бе изпълнен със светии от последните дни и думите ни бяха предавани чрез сателит по света в чест на възлюбеният Пророк на това велико дело от последните дни.

Мога да продължавам така. Отново се извинявам, че говорих за лични неща. Правя го обаче само като израз на признателност и благодарност за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, като всичко това се случи заради мястото, на което ме е поставил Господ. Сърцето ми прелива от благодарност и обич.

Да повторя:

Пътят ми в гората на две се разклони,

Поех по този, който по-свободен беше,

И това напълно всичко промени.

Вярвам, че няма да приемете онова, което казах, като некролог. Напротив, очаквам с нетърпение възможността да ви говоря отново през октомври.

Сега, в заключение, надявам се, че всички вие ще помните, че в този неделен ден сте ме чули да давам свидетелство, че това е Господното свято дело. Видението, дадено на Пророка Джозеф Смит в горичката на Палмира, не е плод на въображението. То било реалност. Случило се посред бял ден. Както Отца, така и Синът говорили на момчето. Той ги видял да застават във въздуха над него. Той чул Техните гласове. Той се вслушал в напътствието Им.

Възкресеният Господ бил представен от Неговия Отец, Великият Бог на Вселената. За първи път в писаната история и Двамата – Отца и Синът – се явяват заедно, за да разтворят завесите и дадат началото на тази последна и заключителна диспенсация, диспенсацията на пълнотата на времената.

Книгата на Мормон е всичко, за което претендира – дело, записано от пророци, които живели в древността и чиито слова са дошли за „убеждаването на юдеин и езичник, че Исус е Христос, вечният Бог, Който се показва на всички народи” (Книгата на Мормон, заглавна страница).

Свещеничеството е било възстановено под ръцете на Иоан Кръстител и Петър, Яков и Иоан. Всичките ключове и власт, които се отнасят към вечния живот, биват упражнявани в тази Църква.

Джозеф Смит е бил и е пророк, великият Пророк на тази диспенсация. Тази Църква, която носи името на Изкупителя, е истинна.

Оставям ви свидетелството си, своето потвърждение и любовта си към всеки от вас, в името на Исус Христос, амин.