Сион посред Вавилон
Ние не трябва да възприемаме стандартите, нравите и морала на Вавилон. Можем да създадем Сион посред Вавилон.
Миналото лято съпругата ми и аз имахме възможността да пътуваме до Сан Диего, Калифорния, и там да видим пиесата Макбет от Шекспир в стария театър Глоуб. Видяхме две представления, защото дъщеря ни Каролин играеше ролята на една от трите вещици в тази пиеса. Разбира се, ние бяхме възхитени да я видим в постановката и дори по-възхитени, когато в един драматичен момент, тя каза тези известни думи: „Като си пробода палците, /нещо зло се задава оттам” (действие 4, сцена 1, ред 40-41).
Когато чух това, си помислих колко полезно би било да имаме система за ранно оповестяване, която да ни предупреждава при появата на зло и да ни позволи да се подготвим за него. Злото иде към нас, със или без такава система за ранно оповестяване.
При една по-късна случка съпругата ми и аз шофирахме през провинцията една нощ и приближихме голям град. Като преминахме хълмовете и видяхме ярките светлини на хоризонта, аз побутнах жена ми с лакът да се събуди и казах, „Виж град Вавилон!”.
Разбира се, днес не съществува специален град, който да олицетворява Вавилон. По време на древния Израил Вавилон бил град, който станал много плътски, упадъчен и покварен. Основната сграда в града била храм на идол, който ние често наричаме Вил или Ваал.
Обаче това сладострастие, поквара, упадък и покланянето на идоли се вижда в много градове, малки и големи, разпръснати по земята. Както казва Господ, „Te не търсят Господа, за да установят Неговата праведност, а всеки човек върви в свой собствен път, след образа на своя собствен бог, чийто образ е по подобието на света” (У. и З. 1:16).
Твърде много хора от света започват да напомнят древния Вавилон, вървейки в своя собствен път и следвайки Бог, „чийто образ е по подобието на света”.
Едно от най-големите предизвикателства, пред които ще се изправим, е да сме в състояние да живеем в този свят, но по някакъв начин да не сме от него. Ние трябва да създадем Сион посред Вавилон.
„Сион посред Вавилон.” Каква силна и ярка фраза, като светлина, която грее посред духовната тъмнина. Каква идея, която трябва да държим близо до сърцата си, като гледаме как Вавилон става все по-широко разпространен. Ние виждаме Вавилон в нашите градове, виждаме Вавилон в нашите общностти, виждаме Вавилон навсякъде.
И с нахлуването на Вавилон ние трябва да създадем Сион посред Вавилон. Не трябва да си позволим да бъдем погълнати от културата, която ни заобикаля. Рядко осъзнаваме степента, до която сме продукт на културата на нашето място и време.
В дните на древния Израил Господният народ бил като остров на единствения, истински Бог, заобиколен от океан на идолопоклонничество. Вълните на този океан непрекъснато се разбивали о бреговете на Израил. Въпреки заповедта да не се прави изображение и да му се кланят, Израил, както изглежда, не могъл да се въздържи, повлиян от културата на света и на времето. Отново и отново, въпреки Господната забрана, въпреки това, което казвали пророкът и свещеникът, Израил се стремял към чуждите богове и им се кланял.
Как Израил би могъл да забрави Господ, Който ги извел от Египет? Те непрекъснато били повлиявани от това, което било актуално в средата, в която живели.
Колко измамливо нещо е тази култура, сред която живеем. Тя се просмуква в обществото ни и си мислим, че постъпваме разумно и логично, когато твърде често биваме моделирани от духа на това, което германците наричат цайтгайст или културата на нашето място и време.
Виждали сме ефекта на духа на поведението, тъй като съпругата ми и аз имахме възможността на да живеем в 10 различни страни. На обичаите, които са напълно приемливи в една култура, се гледа като на нещо нежелано в друга; език, който е вежлив в едни места, се приема като ужасно нещо на други. Хората във всяка култура се движат в пашкул от самодоволна самозаблуда, напълно убедени, че начинът, по който виждат нещата, е начинът, по който наистина са те.
Културата ни има склонност да определя каква храна да харесваме, как да се обличаме, какво определя вежливото поведение, какъв спорт да упражняваме, какви да са ни музикалните предпочитания, важността на образованието и отношението ни към честността. Тя оказва влияние на хората и относно важността на забавлението или религията, повлиява жените за приоритета на кариерата или отглеждането на деца и има силен ефект върху това как да подходим към възпроизводството и моралните въпроси. Твърде често сме като марионетки на конци, когато културата ни определя кое е „страхотно”.
Разбира се, има цайтгайст, на който трябва да обърнем внимание и той е духът на Господа, културата на Божия народ. Както Петър го заявява, „Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина” (1 Петрово 2:9).
Това е духът на онези, които спазват Господните заповеди, ходят в Неговите пътеки и „живе(ят) чрез всяко слово, което излиза от Божиите уста” (У. и З. 84:44). Ако това ни прави специални, нека да бъде така.
Моето участие в изграждането на храма Манхатън ми даде възможност да бъда доста често в храма преди освещаването. Беше чудесно да седя в селестиалната стая и да бъда там в пълна тишина, без нито един звук, който да бъде чут, идващ от оживените нюйоркски улици навън. Как е възможно храмът да бъде толкова благоговейно тих, когато глъчката и оживлението на големия град бяха само на няколко метра разстояние?
Отговорът беше в изграждането на храма. Храмът беше изграден в стените на съществуваща сграда и вътрешните стени на храма са свързани с външните стени единствено на много малко места за съединяване. Точно по този начин храмът (Сион) ограничава въздействието на Вавилон или на външния свят.
Тук може да има урок за нас. Можем да създадем истински Сион сред нас, като ограничим степента, до която Вавилон ще влияе на живота ни.
Когато Навуходоносор дошъл от Вавилон и завладял Юдея 600 г. пр. Христос, той отвел Господния народ. Навуходоносор избрал някои млади мъже за специално обучение и подготовка.
Сред тях били Даниил, Анания, Мисаил и Азария. Те трябвало да бъда любимците сред младежите, доведени във Вавилон. Царският слуга им дал указания, че те трябвало да ядат от месото на царя и да пият виното на царя.
Нека ясно да разберем под какво напрежение били четиримата млади мъже. Те били пленници от господстващата власт и да бъдат в дома на царя, който имал думата дали да живеят или да умрат. И все пак Даниил и братята му отказали да направят това, което мислели, че е погрешно, макар мнозина вярвали, че културата на Вавилон била правилната. И заради тази вярност и смелост Господ ги благословил и „даде знание и разум във всяко учение и мъдрост” (Даниил 1:17).
Прелъстени от нашата култура, докато ни дърпат конците, ние едва ли често различаваме собственото си идолопоклонничество от това, което е популярно в света на вавилонците. Наистина, както казва поетът Уордсуърт: „Светът е изцяло в нас самите” (“The World Is Too Much with Us; Late and Soon”, в The Complete Poetical Works of William Wordsworth, 1924 г., стр. 353).
В своето първо послание Иоан пише:
„Писах вам… защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас и победихте лукавия.
Не любете света, нито каквото е на света” (1 Иоаново 2:14–15).
Ние не трябва да възприемаме стандартите, нравите и морала на Вавилон. Можем да създадем Сион посред Вавилон. Можем да имаме наш собствен стандарт за музика, литература, танци, филми и език. Можем да имаме наш собствен стандарт за обличане, поведение, вежливост и уважение . Можем да живеем според моралните закони на Господ. Можем да ограничим колко от Вавилон да пуснем в домовете ни чрез медиите.
Ако пожелаем, можем да живеем като народ на Сион. Ще бъде ли трудно? Разбира се, че да; защото вълните на вавилонската култура непрестанно се разбиват о нашите брегове. Ще се изисква ли смелост? Разбира се, че да.
Винаги сме се удивлявали на приказките за куража на онези, които се сблъскали със страховити изпитания и ги преодолели. Смелостта е основата и началото на всичките ни други добродетели; липсата на смелост омаловажава всяка друга добродетел, която имаме. Ако трябва да имаме Сион посред Вавилон, ще ни трябва смелост.
Представяли ли сте си някога, че когато се стигне до изпитанието, вие ще извършите храбра постъпка? Знам, че го правех като момче. Представях си, че някой е в опасност и с риск за живота си го спасявах. Или в някакво опасно стълкновение със страховит противник аз имах куража да го преборя. Такива са младежките ни въображения!
Живот от почти 70 години ме научи, че онези героични възможности са малко и редки, ако изобщо се появят.
Но възможностите да се отстоява това, което е правилно, когато натискът е неуловим и когато дори нашите приятели ни насърчават да се отдадем на идолопоклонничеството на времената се срещат далеч по-често. Няма фотограф, който да запечати героизма, нито журналист, който да го отпечати на първа страница във вестника. Единствено в тихото съзерцание на съвестта ни ще знаем, че сме се сблъскали с проверката на смелостта: Сион или Вавилон?
Не допускайте грешка с това: голяма част от Вавилон, ако не повечето от него, е зло. И ние няма да имаме убождане по палеца, за да ни предупреди. Но вълните идват една след друга, разбивайки се о нашия бряг. Сион ли ще бъде или ще бъде Вавилон?
Ако Вавилон е градът на света, Сион е градът на Бог. Господ казва за Сион: „Сион не може да бъде изграден, освен ако не е по принципите на закона на селестиалното царство” (У. и З. 105:5) и „защото това е Сион – чистите по сърце” (У. и З. 97:21).
Където и да сме, в който и град да живеем, можем да изградим наш собствен Сион според принципите на селестиалното царство и винаги да се стремим да станем чисти по сърце. Сион е красив и Господ го държи в ръцете Си. Нашите домове могат да бъдат места, които са убежище и защита, какъвто е Сион.
Не трябва да се превръщаме в кукли на конци в ръцете на културата на мястото и времето. Можем да бъдем смели и да вървим по Господните пътеки и да следваме Неговите стъпки. И ако правим това, ще бъдем наречени Сион и ще бъдем Господния народ.
Моля се да бъдем укрепени, за да устоим на яростната атака на Вавилон и да можем да създадем Сион в домовете си и в общностите си – наистина, за да можем да имаме „Сион посред Вавилон”.
Ние търсим Сион, защото е обиталището на нашия Господ, който е Исус Христос, нашия Спасител и Изкупител. В Сион и от Сион ще свети Неговата силна и ярка светлина и Той ще управлява вечно. Свидетелствам, че Той е жив и ни обича, и ще бди над нас.
В името на Исус Христос, амин.