Глава 13

Безценните благословии на Дома Господен

„В храмовете получаваме най-великите Божии благословии, отнасящи се до вечния живот. Храмовете наистина са порти към небесата.”

Из живота на президент Езра Тафт Бенсън

„Благодарен съм на Господ, че спомените ми, свързани с храма, са от рано—дори откакто бях малко момче” – казва президент Езра Тафт Бенсън. „Помня толкова добре как като малко момче аз се прибирах от полето и наближавах старата фермерска къща в Уитни, щата Айдахо. Чувах как майка ми пее „Направих ли нещо добро”. (Химни, № 141.)

Все още си спомням как тя бе наведена над дъската за гладене, вестници на пода, как глади дълги ленти бял плат, а на челото й капки пот. Когато я попитах какво прави, тя каза: „Това е храмово облекло, синко. Баща ти и аз ще ходим в храма. …”

Тогава тя остави старата ютия върху печката, доближи един стол до моя и ми каза за храмовата работа—колко е важно да се ходи в храма и да се участва в свещените обреди, които се извършват там. Тя също така изрази силната си надежда, че някой ден нейните деца и внуци и правнуци ще имат възможността да се наслаждават на тези безценни благословии.

Тези сладки спомени за духа на храмовата работа бяха благословия в нашата фермерска къща. … Тези спомени се връщаха, когато извършвах бракосъчетанието на всяко едно от нашите деца и внуци, внуците и правнуците на майка ми, под влиянието на Духа в дома Господен.

Това са специални спомени за мен”¹.

Учения на Езра Тафт Бенсън

Храмовете са символи за всичко, което ни е скъпо.

Храмът е най-близкото място до небесата на смъртната земя².

Храмът ще бъде светлина за всички наоколо—символ на всичко, което ни е скъпо³.

Храмът е едно постоянно напомняне за Божието намерение семейството да бъде вечно⁴.

Храмът е постоянен, видим символ, че Бог не е оставил човека да върви пипнешком в мрака. Той е място за откровение. Въпреки че живеем в един паднал свят—един нечестив свят—свети места биват отделяни и освещавани, за да може достойни мъже и жени да учат за реда в небесата и да се подчиняват на Божията воля⁵.

Храмът е доказателство, че силата Божия може да устои на силите на злото сред нас. Много родители в и извън Църквата искат защита от нарастващата лавина от нечестие, която заплашва да погълне християнските принципи. Напълно съм съгласен с едно заявление, което президент Харолд Б. Лий направи по време на Втората световна война. Той каза: „Говорим за безопасност в днешно време, а не разбираме, че … имаме на разположение светия храм, където се намират символите, чрез които може да бъде генерирана сила, която да спаси тази нация от разрушение”⁶.

На един прием в хотел Бевърли Хилс Хилтън в Лос Анджелис (Калифорния), бях помолен от президента на САЩ (като негов минисър на земеделието) да приветствам президента на една от по-новите републики, президента на осемдесет и осем милиона души, разпръснати на около 3000 острова, дълги хиляда мили, нация, която съществува само от няколко години. Като седнахме за вечерята, която беше спонсорирана основно от филмовата индустрия и на която присъстваха много филмови звезди, аз можах да погледна през един красив еркерен прозорец. Надолу по булеварда, на едно възвишение, се виждаха меките светлини около величествения ни храм Лос Анжелос и аз имах радостта да го посоча на моите гости и на приятели на нашата маса, а също и на други маси. Помислих си, докато седяхме там: „По-голямата част от това, което се случва тази вечер, няма никаква стойност. Нещата, които са трайни, истинските неща, тези, които са важни, са нещата, представени в храма Божий”⁷.

Нека храмът да бъде постоянно напомняне за това, че животът е вечен и че заветите, сключени от нас в смъртността, могат да бъдат вечни⁸.

Нуждаем се от храмовите обреди и завети, за да можем да влезем в пълнотата на свещеничеството и да се подготвим да се завърнем в Божието присъствие.

Когато нашият Небесен Отец поставил Адам и Ева на тази земя, Той сторил това с цел да ги научи как да се завърнат в Неговото присъствие. Нашият Отец обещал Спасител, Който да ги изкупи от падналото им състояние. Той им дал плана на спасението и им казал да учат децата си на вяра в Исус Христос и на покаяние. Освен това, Бог заповядал на Адам и потомството му да се кръстят, да получат Светия Дух и да влязат в реда на Сина Божий.

Влизането в реда на Сина Божий е еквивалент на днешното влизане в пълнотата на Мелхиседековото свещеничество, което се получава само в дома Господен.

Тъй като Адам и Ева изпълнили тези изисквания, Бог казал на Адам: „Ти си според реда на Оногова, Който беше без начало на дни и край на години, от вечност до вечност”. (Moисей 6:67)

Три години преди смъртта на Адам се случило велико събитие. Той завел сина си Сет, внука си Енос и други висши свещеници, които му били преки наследници, заедно с други от праведното му потомство, в една долина, наречена Адам-онди-Ахман. Там Адам дал на тези праведни потомци последната си благословия.

След това Господ им се явил (вж. У. и З. 107:53–56). …

По какъв начин Адам завел потомството си в присъствието Господно?

Отговорът: Адам и неговото потомство влезли в свещеническия ред Божий. Днес бихме казали, че са отишли в Дома Господен и са получили своите благословии.

Редът на свещеничеството, за който се говори в Писанията, понякога се нарича патриархалният ред, защото се предавал от баща на син. Но този ред иначе се описва в съвременните откровения като реда на семейното управление, според който един мъж и една жена сключват завет с Бог—също като Адам и Ева,—за да бъдат запечатани за вечността, да имат потомство и да вършат волята и делото на Бог през целия си смъртен живот.

Ако една двойка спазва заветите си, тя има правото да получи благословията на най-висшата степен на селестиалното царство. Тези завети днес могат да се сключат само чрез влизане в Дома Господен.

Адам спазва този ред и довежда потомството си в присъствието на Бог. …

… В този ред на свещеничеството може да се влезе само ако спазваме всички Божии заповеди и се стремим към благословиите на нашите бащи, също като Авраам (вж. Aвраам 1:1–3), като ходим в дома на Отца ни. Те не се получават на никое друго място на тази земя!

… Отидете в храма—дома на Отца ни—да получите благословиите на праотците ви, за да имате правото да получите най-висшите благословии на свещеничеството. „Защото без това никой човек не може да види лицето на Бога, тъкмо на Отца, и да живее”. (У. и З. 84:22)

Домът на Отца ни е дом на ред. Ние посещаваме Неговия дом, за да влезем в този ред на свещеничеството, който ще ни даде правото да имаме всичко, което има Отец, ако останем верни⁹.

Чрез храмовите обреди и завети можем да получим защита и най-великите благословии на Бог, отнасящи се до вечния живот.

Благословиите на дома Господен са вечни. Те са от най-голяма важност за нас, защото в храмовете получаваме най-великите Божии благословии, отнасящи се до вечния живот. Храмовете наистина са порти към небесата¹⁰.

Господното желание е всички пълнолетни мъже и жени в Църквата да получат обредите на храма. Това означава, че те трябва да бъдат надарени и всички бракосъчетани двойки да бъдат запечатани за вечността. Тези обреди осигуряват защита и благословия за техния брак. Техните деца също са благословени да бъдат родени в завета. Раждането в завета дава на тези деца първородната благословия, която им гарантира завинаги да бъдат заедно с родителите си, независимо от това какво се случи с тях, стига децата да останат достойни за благословиите¹¹.

Не е ли значимо за вас това, че днес светиите са разпръснати по целия свят и в тяхното разпръснато състояние са им предоставени храмове? Чрез обредите, които получават в свети места, те ще бъдат въоръжени с праведност и надарени изобилно със силата Божия¹².

Има сила, свързана с обредите на небесата—дори силата на божествеността,—която може и ще осуети силите на злото, ако бъдем достойни за тези свещени благословии. Нашата общност ще бъде защитена, семействата ни ще бъдат защитени, децата ни ще бъдат предпазени, ако живеем според Евангелието, посещаваме храма и живеем близо до Господ. … Бог да ни благослови като светии да живеем достойни за заветите и обредите, извършени в това свято място¹³.

Храмовата церемония е дадена от един мъдър Небесен Отец, за да ни помогне да станем по-подобни на Христос¹⁴.

Няма да можем да живеем в присъствието на селестиални същества, освен ако не сме чисти и святи. Законите и обредите, които мотивират мъжете и жените да излязат от света и да осветят себе си, се извършват само на тези свещени места. Те са дадени чрез откровение и се разбират чрез откровение. Поради тази причина един от братята говори за храма като за „Господния университет”¹⁵.

Никой член на Църквата не може да бъде усъвршенстван без обредите на храма. Имаме мисията да помагаме на хората, които нямат тези благословии, да ги получат¹⁶.

Имаме привилегията да отваряме вратите за спасение на нашите предци.

Храмовете са построени и осветени, за да може чрез свещеничеството родителите да бъдат запечатани за децата си и децата да бъдат запечатани за техните родители. Тези запечатващи обреди се отнасят и за живите и за мъртвите. Ако не се запечатаме за нашите предци и нашето потомство, целта на тази земя, възвисяването на хората, ще бъде изцяло осуетена, що се отнася до нас¹⁷.

Не е достатъчно съпруг и съпруга да се запечатат в храма, за да се гарантира тяхното възвисяване—ако са верни—те трябва също да са вечно свързани с техните предци и да се погрижат работата за тези предци да бъде извършена. „Без нас – казва апостол Павел, – те не могат да бъдат сторени съвършени—нито пък ние можем да бъдем сторени съвършени без нашите мъртви” (У. и З. 128:15). Затова нашите членове трябва да разберат, че имат лична отговорност да се погрижат да бъдат свързани за предците си—или, както ги наричат светите Писания, нашите „бащи”. Това е значението на раздел 2, стих 2, в Учение и Завети, когато Мороний заявява, че Илия „ще посади в сърцата на децата обещанията, направени на бащите, и сърцата на децата ще се обърнат към бащите им”¹⁸.

Когато си мисля за родословие, аз виждам хора—хора, които обичам, които чакат нашето семейство, тяхното потомство, да им помогне да получат възвисяване в селестиалното царство¹⁹.

Наша е привилегията да отворим вратите за спасението на онези души, които може да са затворени в мрака на света на духовете, за да може да получат светлината на Евангелието и да бъдат съдени също като нас. Да, „делата, които върша аз”—да предлагам на други спасителните обреди на Евангелието—„и (вие) ще ги върши(те)” (вж. Иоана 14:12). Колко хиляди от нашите роднини все още очакват тези запечатващи обреди?

Добре е да се запитаме: „Направих ли всичко, което мога, от тази страна на завесата? Ще бъда ли спасител за тях—моите собствени предци?”

Без тях не можем да бъдем направени съвършени! Възвисяването е семейна работа²⁰.

Завесата е много тънка. Ние живеем в една вечност. Всичко е като един ден за Бог. Представям си, че за Господ няма завеса. Всичко е една велика програма. Сигурен съм, че има ликуване в небесата, когато се събираме (в храма). Нашите предци ликуват, а аз се надявам и моля да се възползваме от възможностите, които ни се предоставят да посещаваме редовно храма²¹.

Онези от вас, които сте работили по вашето родословие, които осъзнавате важността на делото и сте почувствали вълнението, което идва от свързването на семейството и научаването на благородния ви произход, трябва да споделите това вълнение с другите. Помогнете им да видят радостта и удовлетворението, които виждате в тази работа. Трябва да споделяме на повече от нашите членове за тази работа. Както всички знаете, трябва много да се свърши и има много, много членове, които биха вършили работата и които биха се наслаждавали на това, ако някои от нас—всички вие—просто запалите тази искра в тях чрез вашия ентусиазъм, пример и отдаденост²².

Децата и младежите трябва да научат за благословиите, които ги очакват в храма.

Храмът е свещено място и обредите в храма са от свещено естество. Поради неговата святост, ние понякога не желаем да кажем нищо за храма на нашите деца и внуци.

В последствие, много от тях не развиват истинско желание да посещават храма или когато отидат, те го правят без много подготовка, която да им помогне за задълженията и заветите, които сключват.

Вярвам, че правилното разбиране неизмерно ще помогне за подготовката на нашите младежи за храма. Считам, че това разбиране ще създаде в тях желание да търсят свещеническите си благословии, също като Авраам (вж. Aвраам 1:1–4)²³.

Когато децата ви попитат защо сключваме брак в храма, трябва да ги учите, че храмовете са единствените места на земята, където могат да се извършват определени обреди. Трябва също да споделите с децата си вашите лични чувства, когато коленичихте заедно пред святия олтар и поехте върху си завети, които направиха възможно те да бъдат запечатани за вас завинаги²⁴.

„Бог да ни благослови да учим децата си и внуците си какви велики благословии ги очакват, като ходят в храма.”

Колко уместно е майките и бащите да сочат храма и да казват на децата си: „Това е мястото, където сключихме брак за вечността”. Като правите това, от ранна възраст ще посадите в ума и сърцата на децата си идеала за вечния брак²⁵.

Трябва да споделяме със семействата си нашата любов към предците ни и нашата благодарност да можем да им помагаме да получат спасителните обреди, също както направиха и моите родители. Като правим това, в семействата ни ще се създаде повече признателност и обич²⁶.

Вярвам, че младежите не само желаят и са способни да извършват родословно проучване, но са и добро средство за даване на живот на цялата програма²⁷.

Бог да ни благослови да учим децата си и внуците си какви велики благословии ги очакват като ходят в храма²⁸.

Увеличената посещаемост на храма води до нарастване на личните откровения.

Традиция ми е винаги, когато извършвам бракосъчетание, да предлагам на младата двойка да се върнат в храма възможно най-скоро, за да могат да влязат в храма отново като съпруг и съпруга. За тях не е възможно да разберат напълно значението на святото надаряване или на запечатването само с едно пътуване то храма, но при повторни посещения на храма ще бъдат подчертани красотата, значимостта и важността на всичко това. Получавал съм писма от някои от тези млади двойки, в които изразяваха благодарност, защото бях подчертал точно това. Като повтарят посещенията си в храма, тяхната обич един към друг нараства и бракът им става по-стабилен²⁹.

По време на посещенията ни в храма ни се дават прозрения за значението на вечното пътуване на човека. Ние виждаме красиви и внушителни символи на най-важните събития—минали, настоящи и бъдещи—символизиращи свързаната с Бог мисия на човека. Напомнят ни се нашите задължения, докато сключваме тържествени завети за подчинение, посвещение, жертва и отдадена служба на нашия Небесен Отец³⁰.

Обещавам ви, че с увеличаване посещението на храма на нашия Бог, вие ще получите повече лично откровение, което да благослови живота ви, докато благославяте вече починалите³¹.

Сред спокойствието на тези прекрасни храмове, понякога намираме разрешения на важните житейски проблеми. Под влиянието на Духа понякога ни се дава чисто знание. Храмовете са места за лично откровение. Когато съм бил обременен от някой проблем или някаква трудност, съм ходил в Дома Господен с молитва в сърцето си за отговори. Тези отговори са идвали по ясни и категорични начини³².

Връщаме ли се в храма често, за да получаваме личните благословии, които идват от редовното служение в храма? Молитвите получават отговори, идва откровение и Духът ни учи в светите храмове Господни³³.

Нека направим храма наш свят дом до завръщането ни във вечния ни дом³⁴.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Президент Бенсън казва, че храмът е „символ за всичко, което ни е скъпо” и посочва някои истини, които храмът символизира (вж. точка 1). Какво представляват за вас храмовете?
В точка 2, по какъв начин ученията на президент Бенсън за благословиите на свещеничеството се отнасят до всички членове на семейството? Докато разглеждате тази точка, помислете за вашата привилегия и отговорност да помагате на членове на семейството да се подготвят да се завърнат в Божието присъствие.
Като четете точка 3, помислете върху ученията на президент Бенсън за благословиите, които получаваме чрез храмовите обреди. По какви начини сте били благословени чрез храмовите обреди? Ако все още не сте получили храмовите обреди, помислете какво бихте могли да направите, за да се подготвите да ги получите.
Президент Бенсън казва: „Когато си мисля за родословието, виждам хора—хора, които обичам” (точка 4). Как тази мисъл може да повлияе на подхода ви към семейната история? Какво можем да направим, за да помогнем на нашите предци да получат благословиите на Евангелието?
Кои са някои от нещата, които можем да направим, за да помогнем на децата и младежите да се подготвят за храмовите обреди и завети? По какви начини младежите могат да „да дадат живот на цялата програма” за семейната история? (Вж. точка 5)
Президент Бенсън ни насърчава да „направим храма наш свят дом, докато се завърнем във вечния ни дом” (точка 6). Какво означава за вас това? Помислете за благословиите, които сте получили, след като сте се върнали повторно в храма.

Свързани с темата стихове

Исаия 2:1–3; У. и З. 97:15–16; 109:8–23; 124:39–41; 138:32–34

Помощ в преподаването

„Често един урок съдържа повече материал, откокото ще сте в състояние да преподадете. В подобни случаи трябва да изберете материала, който ще бъде от най-голяма полза за тези, на които преподавате” (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 98).