Любов или похот
Ако можем по-добре да разбираме какво наистина означава похотта, можем да се научим как да я избягваме и да правим избори, които да ни приближават до Светия Дух.
Похот.
Това наистина е грозна дума. Повечето от нас не искат да мислят за тази дума, още по-малко да учат за нея. Този термин предизвиква чувство за неморалност, нещо тъмно, подмамващо и в същото време неправилно.
И за това има важна причина. Ако „сребролюбието е корен на всякакви злини“ (1 Тимотей 6:10), то със сигурност похотта е неговият таен съюзник. Тя е подла и опозоряваща. Похотта превръща хора, вещи и дори идеи в обекти за притежание или придобиване, за задоволяване на ненаситно желание. Но ако вече знаем това, защо трябва да научим повече за нея?
Защото, ако можем по-добре да разбираме какво наистина означава похотта, можем да се научим как да насочваме своите мисли, чувства и действия така, че да избягваме и преодоляваме нейните прояви. Това ще ни доближава до Светия Дух, който пречиства нашите мисли и намерения и ни укрепява. А това от своя страна ще ни води към много по-щастлив, по-мирен и по-радостен живот.
Какво е похотта
Ние сме склонни да мислим за похотта основно като неподходящи, много силни чувства на физическо привличане към друг човек, но е възможно да изпитваме страст или да ламтим за почти всичко: пари, собственост, вещи и разбира се към други хора (вж. Ръководство към Писанията, „Похот“).
Похотта принуждава човек да се стреми да придобива нещо противно на Божията воля. Тя обхваща всякакви чувства или желания, които карат човек да се концентрира върху светски притежания или егоистични практики – лични интереси, желания, страсти и апетити, вместо върху спазване на Божиите заповеди.
С други думи, пожелаването на неща, противни на Божията воля, или желанието да притежаваме неща по начин, противен на Неговата воля, представлява похот и води до липса на щастие1.
Опасностите от сексуалната похот
Макар ние да сме предупредени за похотта като форма на силно желание, в сексуален смисъл похотта е още по-опасна. Спасителят предупреждава: „Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Матей 5:28).
Древните апостоли предупреждават много сериозно срещу похотта в този смисъл. Само като един пример, апостол Йоан казва: „Защото всичко, което е в света – желанията на плътта, похотта на очите, надменността в живота, не е от Отца, но от света“ (1 Йоан 2:16, вж. също стих 17, Римляните 13:14, 1 Петър 2:11).
А предупрежденията продължават и днес2. Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява: „Защо похотта е такъв смъртен грях? Е, в допълнение към напълно отблъскващото Духа влияние, което има похотта над душите ни, аз мисля, че тя е грях, защото осквернява най-висшето и свято взаимоотношение, което Бог ни дава през земния ни живот – любовта, която мъж и жена изпитват един към друг, и желанието, което има тази двойка да създаде деца в семейство, което следва да бъде вечно“3.
Това да позволяваме на похотливите желания да се реализират е в основата на много греховни действия. Нещо, което започва с привидно невинен поглед, може да прерасне в гнусна изневяра с всичките нейни пагубни последствия. Става така, защото похотта прогонва Светия Дух и ни прави уязвими за още изкушения и за други грехове и измами на противника.
Трагичните избори на цар Давид са тъжен пример за това колко силна и смъртоносна може да бъде похотта. Давид случайно вижда Витсавее да се къпе и изпитва похот към нея. Похотта поражда действия и той изпраща хора да я доведат, за да преспи с нея. После, в погрешно насочен опит да потули греха си, Давид нарежда мъжът на Витсавее да бъде изпратен в сражение, където е сигурно, че ще бъде убит (вж. 2 Царе 11). Като резултат Давид губи своето възвисяване (вж. У. и З. 132:38–39).
Случаят с Давид може да изглежда прекалено краен, но със сигурност подкрепя тезата, че похотта е силно изкушение. Ако се поддаваме на похотта, тя може да ни кара да вършим неща, които никой трезво мислещ човек не би направил. Това, че похотта е толкова коварна, толкова лесно се предизвиква и толкова ефективно ни изкушава да се отвръщаме от Светия Дух и да отдаваме волята си на нещо забранено, я прави още по-опасна. Тя може да бъде породена от гледане на порнография, слушане на нецензурни текстове или неподходяща интимност. В същото време похотливите чувства могат да подтикнат човек да търси порнография. Тази самозатягаща се примка е изключително силна и опасна4.
Сексуалната похот опозорява и отслабва всички взаимоотношения, не на последно място от които е личната ни връзка с Бог. „И истина ви казвам, както съм казвал и преди, този, който гледа на жена, за да я пожелае, или ако някой прелюбодейства в сърцето си, те няма да имат Духа, а ще се отрекат от вярата и ще се боят“ (У. и З. 63:16).
Както учи старейшина Ричард Г. Скот (1928–2015) от Кворума на дванадесетте апостоли: „Сексуалната неморалност създава преграда за влиянието на Светия Дух, като пречи на Духа да проявява своите възвисяващи, просветляващи и даващи сила способности. Тя води до силна физическа и емоционална стимулация. С времето това създава неутолим апетит, който води грешника към още по-сериозен грях“5.
Какво не е похотта
След като разгледахме какво е похотта, е важно да разбираме какво не е и да внимаваме да не наричаме уместни чувства, праведни мисли и желания похотливи. Похотта е вид желание, но има и праведни желания. Например, можем да желаем добри и уместни неща, които ще помагат в реализирането на Господното дело.
Помислете за:
-
Желанието да притежаваме пари. Взето само по себе си, желанието да притежаваме пари не представлява зло. Павел не казва, че парите са корен на всякакво зло. Той казва, че „сребролюбието е корен на всякакви злини“ (1 Тимотей 6:10, курсив добавен). Ученията на Яков от Книгата на Мормон дават допълнително пояснение: „Но преди да потърсите богатства, потърсете царството Божие! И след като сте получили надежда в Христа, ще се сдобиете и с богатства, ако ги търсите; но ще ги търсите с намерение да вършите добро – да облечете голите, да нахраните гладните, да освободите пленниците и да дадете помощ на болните и страдащите!“ (Яков 2:18–19).
-
Проява на уместни сексуални чувства към вашия брачен партньор. Тези дадени от Бог чувства помагат да се укрепва, усилва и сплотява брачния съюз. Но е възможно да съществуват неподходящи чувства към брачния партньор. Ако търсим само собствено задоволяване или само да угаждаме на собствените си желания или чувства, може уместните желания да се превърнат в похотливи желания, а това може да е разрушително за брачните взаимоотношения. Ключът към търсене и поддържане на уместна физическа интимност в брака е искреното намерение и любовта.
Важен принцип е да се стремим към нещата с праведна цел – да изграждаме Божието царство и да увеличаваме доброто в света. За разлика от това, похотта ни насърчава да излизаме извън границите на уместното, където желанията ни могат да омаловажават Бог, да превръщат хората в предмети и предметите, богатството и дори властта в зло, което изкривява нашата чувствителност и разрушава човешките ни взаимоотношения.
Защо често се поддаваме на похотта
Като имаме предвид колко разрушителна и колко опасна е похотта, защо тя е толкова изкушаваща и толкова често срещана? Защо толкова често ѝ позволяваме да надделява над нас? Едно от най-лесните обяснения е, че егоизмът или липсата на самоконтрол са в основата на похотта. Това са фактори, които допринасят, но дълбоката причина за похотта често е празнотата. Хората могат да се поддават на похотта в напразен опит да запълват празнотата в живота си. Похотта е лъжлива емоция, жалък заместител на искрената любов, истински ценното и продължаващото ученичество.
Подходящият контрол на собствените чувства в определен смисъл е състояние на сърцето. „Защото каквито са мислите в душата му – такъв е и той“ (Притчи 23:7). Това, към което насочваме своя умствен и духовен фокус, с времето ще стане движещата сила на нашите мисли, чувства и постъпки. Когато се чувстваме изкушени да изпитваме похот, трябва да заместваме това изкушение с нещо по-подходящо.
Безделието също може да породи похотливи мисли. Когато имаме твърде малко неща за вършене в живота си, ние сме по-податливи на зли влияния. Когато активно се стремим да сме ревностно заети в добро начинание (вж. У. и З. 58:27) и да се стремим да използваме времето си по продуктивен начин, ще бъдем по-малко податливи на похотливи мисли или други отрицателни влияния.
Както обяснява старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли, желанията, които избираме да поддържаме, влияят не само на постъпките ни, но и на това в какво се превръщаме накрая: „Нашите желания определят нашите приоритети, нашите приоритети определят нашите избори, а нашите избори определят нашите действия. Желанията, според които действаме, определят доколко се променяме, какво постигаме и в какво се превръщаме“6.
С други думи, ние трябва да обуздаваме не само чувствата, които си позволяваме да проявяваме, но и мислите, които предхождат тези чувства или са породени от тях. Както учи Алма, ако не са чисти, „мислите ни също ще ни осъдят“ (Алма 12:14).
Противоотровата за похотта: любов, подобна на Христовата
Похотта не е неизбежна. Тъй като Небесният Отец ни е дал свобода на избор, ние имаме власт над своите мисли, чувства и действия. Не е нужно да следваме похотливите мисли и чувства. Когато се появяват изкушения, ние можем да избираме да не тръгваме по този път.
Как да преодоляваме изкушението на похотта? Започваме, като развиваме подходящи взаимоотношения с Небесния Отец и избираме да служим на други хора. Участваме във всекидневни религиозни действия, като молитва и изучаване на Писанията, които канят Светия Дух в нашия живот. В крайна сметка, тайната съставка е любов, подобна на Христовата – чиста, искрена, честна любов, с желание да изграждаме Божието царство и с очи, отправени единствено към Неговата слава. Такава любов е възможна, само ако имаме спътничеството на Светия Дух.
Избягването на похотта изисква молитва от сърце, в която да молим Бог да премахва подобни чувства и на тяхно място да ни дава милосърдна любов (вж. Мороний 7:48). Това е възможно, както всяко подобно покаяние, чрез благодатта на Единението на Исус Христос7. Поради Него, ние можем да се научим да обичаме по начина, по който Той и Небесният Отец ни обичат.
Когато постоянно се съсредоточаваме върху Небесния Отец, когато живеем според първата и втората велика заповед – да обичаме Бог и нашите ближни като себе си (вж. Матей 22:36–39) – и когато правим всичко, което можем, за да живеем както Той ни учи, то чисти и честни намерения ще оказват влияние върху живота ни с все по-голяма сила. Когато обединяваме своята воля с волята на Отца, изкушенията и силата на похотта намаляват, заместени от чистата любов Христова. Тогава ние сме изпълнени с божествена любов, която замества низките желания на този свят с красотата от изграждането на Божието царство.