2016 г.
Разбиране на самоубийството: Ранни признаци и предотвратяване
October 2016


Разбиране на самоубийството: Ранни признаци и предотвратяване

Изображение
sitting at the edge of a dock

Снимки © iStock/Thinkstock

Когато Кевин е на 16 години, родителите му се развеждат. По същото време той спира да приема лекарствата си за епилепсия, които помагат за стабилизиране на настроението му. Без да знае, че страда от биполярно разстойство, той започва да изпитва параноя, омаломощаваща мания и остра депресия. Изглежда, че лекарствата не му помагат. Стига се до момент, в който се чувства толкова изморен от всичко, че решава да сложи край на живота си, без да казва на никого за намеренията си.

Кевин си спомня деня, в който прави опит да отнеме живота си: „Плачех. Бях толкова изморен, толкова психически изтощен. Просто гледах хората, искайки някой, който и да е, да попита „Добре ли си?“ Макар силно да исках това, аз чувах гласове (в ума си), които ми казваха „Ти трябва да умреш.“ … През цялото време се умолявах да не върша това, но гласовете бяха твърде силни и просто не можех да ги преодолея“1.

За голямо съжаление, никой не забелязва неговото нещастие. Убеден, че никой не го е грижа за него, той прави опит за самоубийство, но по чудо оцелява.

Можем ли да усетим поне малко от неговото съкрушаващо нещастие и отчаяния му тих вик за помощ?

Самоубийството е едно от най-трудните изпитания в смъртния живот, както за хората, страдащи от мисли за самоубийство, така и за близките им. Старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли заявява: „По моя преценка, няма по-трудно време за семейството от момента, когато някой обичан човек отнеме своя живот. Самоубийството е съсипващо преживяване за цялото семейство“2. Имайки предвид колко сериозно е това изпитание, нека обсъдим (1) какво знаем за самоубийството, включително предупредителните признаци, а също и нещата, които можем да правим, за да го предотвратим, (2) какво могат да правят близките и общността и (3) какво трябва да знаем всички, за да укрепваме своята надежда и вяра в Христос, така че да не стигаме до отчаяние.

Разбиране на самоубийството

Повече от 800 000 души годишно слагат край на живота си3. Това означава, че в света на всеки 40 секунди някой сам отнема живота си. Истинският брой вероятно е дори по-голям, понеже самоубийството е болезнена тема, а също и незаконно в някои страни, така че не се съобщава. Самоубийството е втората водеща причина за смъртта на хора на възраст между 15 и 29 години. В повечето страни процентът самоубийци е най-висок при хората на възраст над 70 години. Пряко или косвено, самоубийството засяга голяма част от обществото.

Ранни признаци

Когато трудностите в живота изглеждат по-големи от способностите ни, можем да изпитваме огромен стрес. А когато психическата тежест е непоносима, човешкото мислене може да бъде замъглено и да се стигне до извода, че смъртта е единственият изход. Хората може да чувстват, че никой не може да им помогне, което да доведе до социална изолация и допълнително утежняване на безпокойството и чувството на безизходица и безнадеждност, като накрая се стига до извода, че смъртта е единственото решение.

Когато някой показва един от следните ранни признаци4, трябва незабавно да потърсим помощ от специалист по психично здраве или спешните служби като полицията:

  • Отправяне на заплахи, че ще се самонарани или самоубие

  • Търсене на начини или средства за самоубийство

  • Говорене или писане за смърт, умиране или самоубийство

Следните признаци могат да не представляват опасно състояние, но ние не бива да се колебаем да потърсим и получим помощ, ако някой:

  • Изразява обезнадежденост и липса на цел в живота

  • Показва ярост, гняв или търси отмъщение

  • Държи се безразсъдно

  • Чувства се в капан

  • Увеличава употребата на алкохол или наркотици

  • Отчуждава се от приятелите, семейството или обществото

  • Чувства безпокойство или показва големи промени в настроението

  • Има проблеми със съня или спи през цялото време

  • Чувства, че е в тежест на останалите

Не всеки, който прави опит за самоубийство, казва на другите за намеренията си, но мнозинството показват тревожни признаци като изброените по-горе. Така че, вземайте насериозно подобни признаци!

Дори ако професионалната помощ не е на разположение, силата на истински загрижените приятели и роднини е неоценима.

Предотвратяване

Изображение
elderly man with a cane

Когато някой е склонен да се самоубие, семейството и приятелите имат жизнено важна роля. Както учи Алма, ние трябва „да носим един другиму тегобите си, за да може те да са леки;… да скърбим с онези, които скърбят; да, и да утешаваме онези, които се нуждаят от утешение“ (Мосия 18:8–9).

Ето някои полезни неща, които могат да правят семейството и приятелите:

Обръщайте внимание и изслушвайте с любов. Както старейшина Балард съветва: „Няма нищо по-силно от ръката, която с любов може да прегърне онези, които изпитват трудности“5. Старейшина Дейл Г. Ренлънд от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Ние трябва да ги виждаме … през очите на техния Родител – Небесния Отец. … Само така можем да чувстваме загрижеността на Спасителя към тях. … Тази разширена перспектива ще разтваря сърцата ни към разочарованията, страховете и болките на околните“6.

Помагайте с конкретни неща. Ако даден човек преминава през криза, засягаща безопасността и основните му нужди, предложете реална помощ, но го оставете да избере дали да я приеме или не. Например, ако някой иска да се самоубие заради изгубена работа, помогнете му да намери предложения за работа, които да му дават възможност да избира и му помагат да се освободи от чувството за безизходица.

Питайте го дали мисли да се самоубие. Когато сте обезпокоени, че някой е в беда и показва ранни признаци за самоубийство, попитайте го за това. Задаването на такъв въпрос може да изглежда неудобно, но е най-добре ясно да се разбере, като човекът недвусмислено се попита дали мисли за самоубийство. Това може да му позволи да говори за трудностите и безпокойствата, които изпитва.

Примери за такива въпроси са: „Това изглежда като твърде много за преодоляване от сам човек. Мислиш ли за самоубийство?“ или „При цялата тази болка, която изпитваш, чудя се дали не обмисляш самоубийство“. Ако човек не иска да се самоубие, вероятно ще ви го каже.

Ако чувствате, че не ви се доверява с мислите си за самоубийство, вслушвайте се в нашепванията на Духа, за да знаете как да постъпвате. Може да бъдете подтикнати просто да бъдете с него, докато ви се довери.

Останете с човека и потърсете помощ. Ако някой ви каже, че мисли да се самоубие, останете с него и говорете за проблемите му. Ако спомене конкретни начини за самоубийство и кога мисли да го извърши, помогнете му да се свърже с гореща линия за подобни кризисни ситуации или с местна болница за спешна психиатрична помощ.

Последици от самоубийството

Независимо дали показват признаци или не, някои хора наистина сами отнемат живота си. Когато са изправени пред съкрушителното изживяване от самоубийството на обичан човек, членовете на семейството и приятелите често изпитват дълбока, силна и сложна по обхват скръб. Някои от тези чувства могат да бъдат:

  • Срам и чувство на позор

  • Шок и неверие

  • Гняв, облекчение или вина

  • Желание да скрият причината за смъртта

  • Социална изолация и нарушаване на семейните взаимоотношения

  • Активно или дори обсебващо желание да участват в дейности по предотвратяване на самоубийствата

  • Всепоглъщащо желание да разберат защо

  • Чувство на изоставяне и отхвърляне

  • Обвиняване на починалия, на самите тях, на другите или на Бог

  • Увеличаващи се мисли за самоубийство или желание за самонараняване

  • Повишен стрес по време на празници и годишнини от смъртта7

Какво могат да правят близките и общностите

Изображение
woman sitting on bench

Да се въздържат от осъждане. Макар самоубийството да е сериозно събитие, старейшина Балард също ни напомня: „Очевидно ние не знаем пълните обстоятелства, съпътстващи всяко самоубийство. Само Бог знае пълните подробности и Той е този, който ще съди нашите постъпки в земния ни живот. Когато (Господ) ни съди, аз чувствам, че Той ще вземе под внимание всичко: нашите гени и от какви химически вещества сме направени, умственото ни състояние, интелектуалните ни способности, това, което сме научили, традициите на нашите бащи, нашето здраве и т.н“8.

Позволявайте на хората да скърбят и уважавайте начина, по който те са избрали да правят това. Хората скърбят по различни начини, както се различават взаимоотношенията им с починалия човек и всички останали. Затова приемайте и уважавайте начина, по който всеки човек изразява скръбта си.

Когато обичани хора си отидат от нас, силни и дори непреодолими чувства могат да ни завладеят. Въпреки това, изпитването на скръб не означава липса на вяра. Спасителят казва: „Живейте заедно в любов дотолкова, че да оплаквате загубата на онези, които умират“ (У. и З. 42:45). Скръбта е израз на нашата любов към починалите хора и значението на връзката ни с тях.

Помолете за помощ. Когато скърбите, можете да се чувствате съкрушени. Ако търсите помощ, това може да предоставя свещени възможности на други хора да ви обичат и да ви служат. Ако им позволявате да ви помагат, това може да бъде изцеляващо и укрепващо не само за вас, но и за тях.

Останете в контакт с останалите. Някои хора скърбят тайно и понякога могат да се изолират от останалите, затова поддържайте връзка със семейството и приятелите си. Редовно се обръщайте към скърбящи членове от вашето семейство, роднини и приятели и предлагайте помощ, защото те може да не се обърнат към вас.

Уповавайте се на Спасителя. В крайна сметка, Спасителят е източникът на изцеление и покой. „Неговото Единение … дава възможността да призоваваме Него, Който е изпитал всички наши немощи, за да ни дава силата да понасяме бремето на смъртността. Той познава нашите страдания и е готов да помага. Подобно на добрия самарянин, когато ни намира ранени край пътя, Той ще превързва раните ни и ще се грижи за нас (вж. Лука 10:34)“9.

Нека осъзнаем, че всички ние имаме нужда напълно да се уповаваме на Господ Исус Христос и на Неговото Единение, като се стремим да вършим своята част. С това смирено признание, нека се стремим да разбираме тревогите на своите семейства и приятели, нека се обръщаме към тях с любов и заедно да подхранваме по-голяма вяра и упование в Спасителя, Който ще се върне и ще „обърше всяка сълза от очите ни и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка“ (Откровение 21:4).

Бележки

  1. Кевин Хайнс, от Amanda Bower, „A Survivor Talks About His Leap“, Time, 24 май 2006 г., Time.com.

  2. М. Ръсел Балард, в Jason Swenson, „Elder Ballard Offers Comfort and Counsel to Those Affected by Suicide“, Church News, 19 дек. 2014 г., news.lds.org.

  3. Вж. World Health Organization, Preventing Suicide: A Global Imperative, 2014 г., с. 2.

  4. Вж. M. David Rudd and others, „Warning Signs for Suicide: Theory, Research, and Clinical Applications“, Suicide and Life-Threatening Behavior, изд. 36, № 3, 2006 г., с. 255–262.

  5. М. Ръсел Балард, в „Sitting on the Bench: Thoughts on Suicide Prevention“ (видео), lds.org/media-library.

  6. Дейл Г. Ренлънд, „През Божиите очи“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 94.

  7. Вж. John R. Jordan, „Is Suicide Bereavement Different? A Reassessment of the Literature“, Suicide and Life-Threatening Behavior, изд. 31, № 1, 2001 г., с. 91–102.

  8. М. Ръсел Балард, „Suicide: Some Things We Know, and Some We Do Not“, Ensign, окт. 1987 г., с. 8.

  9. Далин Х. Оукс, „Усилвани чрез Единението на Исус Христос“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 64.