Семейната история: източник на мир, защита и обещания
От старейшина Брадли Д. Фостър
От Седемдесетте
Откъси от речта „Събиране, изцеляване и запечатване на семейства“, произнесена на конференцията „RootsTech“, посветена на семейната история и проведена на 14 февр. 2015 г. в Солт Лейк Сити, Юта, САЩ.
Ако вашето семейство участва в събирането на летописи, изцеляване на сърцата и запечатване на членовете на семейството, вие и вашето потомство ще бъдете благословени навеки.
Илюстрации от Каролин Вибърт
Историята на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е история за семействата. Казвайки семейства, аз нямам предвид съвременното ни разбиране за семейството като майка, татко и деца.
Използвам термина по начина, използван от Господ, където семейство означава род или семейства, включващи много поколения, понеже всеки има такова семейство. Планът на Небесния Отец за Неговите деца е основан на такъв вид семейство – където децата получават сила от своите предци от много предишни поколения и където родителите се стремят да благославят своето потомство много поколения в бъдещето.
В този смисъл Книгата на Мормон също разказва истории за семейства. Четейки тези истории, ние виждаме, че семействата не са се променили много през изминалите векове. Дори и тези, които са живели в друго време и на друго място, не се различават много от нас, а Божието желание Неговите деца да живеят в щастливи, вечни семейства, не се е променило.
Защо Бог запазва летописите с тези истории? Какво иска Той да научим от тях? Има ли в тях уроци, които могат да ни помагат в усилията ни да събираме, изцеляваме и запечатваме своите семейства?
Един урок от Лехий
Считам, че първото семейство в Книгата на Мормон, това на Лехий, има голям урок за нас, който може да не сме забелязали. Семейството на Лехий може да ни научи на много за семейните летописи – защо те са важни за Господ и защо трябва да бъдат важни за нас.
В началото на историята Лехий и Сария отглеждат своите дъщери и четири сина в Ерусалим, като водят сравнително удобен живот в този велик град. Животът им се променя завинаги, когато Господ заповядва на Лехий да отведе семейството си в пустошта.
Лехий се подчинява и той и семейството му оставят своето богатство и тръгват в пустошта. След като пътуват известно време, Лехий казва на сина си Нефи:
„Ето, аз сънувах сън, в който Господ ми нареди, че ти и братята ти ще трябва да се върнете в Ерусалим.
Защото ето, Лаван има летописа на юдеите и също родословието на прадедите ни, и те са издълбани върху плочи от пиринч“. (1 Нефи 3:2–3, курсив добавен).
Поради тази заповед нашите семейства са благословени със следното въздействащо изявление на вяра и покорност от страна на Нефи: „Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал, защото знам, че Господ не дава заповеди на чедата човешки, освен ако не ще подготви пътя за тях, за да могат да изпълнят това, което Той им е заповядал“ (1 Нефи 3:7).
Плочите от пиринч представляват летописи. Те съдържат Писанията, но също и историята на семейството на Лехий. Господ знае колко важно ще бъде да се запази този летопис за много поколения след тях.
Чудили ли сте се защо Господ заповядва не Лехий, а синовете му да се върнат за летописите? Той е патриархът на семейството. Господ дава видение на него. Лехий не би ли имал по-голямо влияние върху Лаван, отколкото синовете му?
Не знаем защо Господ заповядва именно синовете на Лехий да се върнат в Ерусалим, но знаем, че те се затрудняват да изпълнят това, което Господ иска от тях. Задачата е трудна и е изпитание на вярата им. Те научават ценни уроци, които ще им служат добре по време на пътуванията им в пустошта. Може би най-важното, което научават е, че когато Господ заповядва, Той наистина подготвя път за изпълнение.
Можем да се запитаме какво иска Господ да научават нашите синове и дъщери, когато те „се връщат назад“, за да откриват семейните ни летописи? По какъв начин Той подготвя пътя за това? Има ли опит, който Той иска те да получат? Каним ли ги да придобиват този опит? Какви благословии се надява Той да даде на вашите синове и дъщери чрез служба в храма и чрез семейна история?
Когато Нефи и братята му се връщат в шатрата на баща си, Лехий „взе летописите, които бяха издълбани върху плочите от пиринч, и ги прегледа от самото им начало“. Там той намира „петте книги на Моисей“, „пророчества на светите пророци“ и „родословие на бащите си; и така той научи, че е потомък на Йосиф; да, точно този Йосиф,… който беше продаден в Египет“. И когато Лехий „видя всичките тези неща, той беше изпълнен с Духа“ (1 Нефи 5:10, 11, 13, 14, 17).
След това Лехий поучава семейството си на това, което е научил от плочите. Бихте могли да кажете, че шатрата му се превръща в център за семейна история и семейно изучаване – точно това, което трябва да бъдат и нашите домове.
Лесно е да се види защо Господ иска семейството на Лехий да притежава тези летописи. Летописите дават на потомците на Лехий чувство за идентичност, като ги свързват с бащите им от миналото и посаждат в сърцата им „обещанията, направени на бащите“ (У. и З. 2:2, Джозеф Смит – История 1:39). Тези летописи са толкова важни за вярата на неродените още поколения, че Духът предупреждава Нефи как без тях, „цял народ (ще) чезне и погине в неверие“ (1 Нефи 4:13).
Опитът на друг един народ от Книгата на Мормон показва колко вярно е това, че когато летописите се изгубят, истината се изгубва и резултатите за бъдещите поколения могат да бъдат гибелни.
Муликитите напускат Ерусалим по същото време, когато и семейството на Лехий. Но за разлика от семейството на Лехий, „те не бяха донесли със себе си никакви летописи“. Когато Мосия ги открива около 400 години по-късно, „техният език се беше развалил; … и те отричаха съществуването на Твореца си“ (Омний 1:17). Те са изгубили същността си на народ на завета.
Мосия учи муликитите на своя език, за да могат те да се учат от летописите, които той притежава. В резултат на това муликитите се превръщат от объркано, безбожно общество в общество, което разбира Божия план на щастие за тях и техните семейства.
Обърнете се заедно със семейството си
Знанието кои сме ние във взаимоотношенията си с Бог и един към друг променя начина, по който мислим, действаме и се отнасяме към другите. Летописите са съществена част от нашата идентичност и перспектива. Това да поглеждаме назад ни подготвя да вървим напред.
Родители, поканихте ли семейството си да се „обръща назад“? По един или друг начин отделени ли са членовете семейството ви от своите летописи или един от друг? Прекъсната ли е връзката между настоящото и миналите поколения от вашето семейство? Какво се е случило в семейството ви, за да причини това прекъсване? Дали е имиграция, семейни конфликти, обръщане в Евангелието или просто стечение на обстоятелствата? Напоследък полагали ли сте усилия да откриете предците си във FamilySearch.org?
Домът Израилев е бил разпръснат и по много начини това включва разпръсването на нашите семейства и летописи. Нашата отговорност е да ги съберем заедно и, където е необходимо, да изцелим раните от раздялата. Когато усърдно се стремим сърцата на нашите деца да бъдат обърнати към бащите им, сърцата ни също ще се обръщат към децата ни1 и заедно ще откриваме мира и изцелението, които са резултат от това дело (вж. У. и З. 98:16).
Точно както Лехий изпраща своите синове обратно в Ерусалим за свещените летописи, нека изпращаме децата си да търсят нашите летописи. Точно както Господ подготвя пътя за Нефи, Той е осигурил Интернет и други технологии, които да позволят на децата ни да събират и изцеляват нашите семейства. И Той е подготвил храмове, където можем да отиваме с имената, които намираме, и да правим събирането си постоянно чрез обредите на запечатване.
Радост в пустошта
Когато жена ми Шаръл и аз се оженихме, ние искахме да имаме четири сина. Господ имаше друг план. Той ни даде четири дъщери.
С нашите дъщери ние пътувахме в пустошта. Сега те са омъжени, имат деца и пътуват през своята пустош. Всичко ли беше леко по пътя? Не. Имаше роптание и много трудности.
Животът в пустошта може да бъде труден за семействата. Когато хора ни питат: „Как сте вие и вашето семейство?“ Често отговарям: „В момента сме между две кризи. Благодаря че попитахте“.
Но по пътя също има моменти на истинска радост. В ролята си на бащи и майки ние отделяме много време, за да укрепваме децата си за пустошта. Пророците в наши дни обещават, че работата по семейна история осигурява „защита срещу влиянието на противника“2 и „по-дълбоко и трайно“ обръщане към Спасителя3. Какъв въздействащ начин да събираме, изцеляваме и запечатваме своите семейства.
В качеството си на патриарх на нашето семейство, аз моля дъщерите си „да се обръщат назад“ и да намират летописи, да отиват с имена в храма и да учат внуците ни. Моля ги да опознаят своите предци, като участват в нашата семейна история.
Едно обещание
Аз обещавам, че ако каните вашите деца „да се обръщат назад“ и да намират летописи за семейството ви, като Лехий и Сария заедно ще се „радвате извънредно много“ и ще „въздавате благодарност на Бога Израилев“. Като търсите вашите летописи, вие ще бъдете „изпълнени с Духа“, защото ще откривате, че те са „желателни; да, дори с голяма стойност“. И вие ще знаете, че това е „мъдрост Господна, че трябва да ги носим с нас“, докато „пътуваме в пустошта към земята на обета“ (1 Нефи 5:9, 17, 21–22).
Църквата е тук, за да поддържа и укрепва вашето семейство в това пътуване. Обещавам ви, че като вашето семейство участва в събиране на летописи, изцеляване на сърца и запечатване на членове на семейството, вие и вашите потомци, цялото ви семейство, ще бъдете благословени завинаги.