Гласове на светии от последните дни
Ангели на име г-н и г-жа Дън
Илюстрация от Уилсън Онг
Гледах телевизия, когато майка ми се обади по телефона да ми каже, че брат ѝ, моят 92-годишен вуйчо Флойд и жена му вуйна Мили са болни от грип и нямат храна в дома си. Нито един от тях не бил достатъчно добре, за да отиде до магазина да купи нещо. Вуйчо Флойд и вуйна Мили нямаха други роднини наблизо, така че нямаше кой да им помогне.
Майка ми се чудеше дали аз мога да помогна. Аз съм единственият член на Църквата от тази страна на семейството и към мен са се обръщали за съдействие и преди. Проблемът обаче беше в това, че аз живеех в Юта, САЩ, а вуйчо и вуйна бяха в Хемет, Калифорния, САЩ.
Казах на майка ми да почака няколко минути, за да помисля какво мога да направя. Имах приятелка, която живееше близо до Хемет, затова ѝ се обадих и я попитах дали познава някого в града. Тя ми каза за една жена, с която е служила в храма Редландс Калифорния, на име сестра Дън, която била президентка на Обществото за взаимопомощ в Хемет.
Когато сестра Дън отговори на обаждането ми, аз казах: „Здравейте, сестра Дън. Вие не ме познавате, моето име е Нанси Литъл и аз живея в Юта. Аз съм член на Църквата, имам вуйчо и вуйна, които живеят в Хемет, но те не са членове. Те са болни и нямат храна в дома си“. Казах ѝ къде живеят, което се оказа далече от нея и обясних, че исках да ми каже за някакъв ресторант наблизо, който може да разнася храна по домовете.
Вместо това сестра Дън настоя тя и съпругът ѝ да занесат храна на моите вуйчо и вуйна. Точно тогава те имали домашно приготвена супа и хляб, а майка ѝ току що била опекла курабийки. Беше ми неудобно, но тя настояваше.
След няколко часа сестра Дън ми се обади и ме увери, че всичко е наред. По-късно майка ми се обади да ми каже какво е казал вуйчо Флойд за посещението на сестра Дън и съпруга ѝ. Той казал: „В моя дом пристигнаха ангели на име г-н и г-жа Дън. Те дойдоха с ръце пълни с храна: плодове, зеленчуци, домашно приготвена супа, хляб и курабийки. Бяха най-вкусните курабийки, които някога съм ял“. Семейство Дън посетили вуйчо ми, помогнали на него и жена му в нуждите им, след това брат Дън пренесъл болнавата ми страдаща от болестта на Алцхаймер вуйна Мили от леглото ѝ до стол в кухнята, така че сестра Дън да може да я нахрани.
Когато вуйчо Флойд се обадил на майка ми, за да ѝ каже за посещението, той плачел. Казал, че никога не е срещал такива мили и грижовни хора. Също казал на майка ми, че аз имам късмет да живея в Юта и да съм сред „всички тези мормони“.
Четири дни след посещението, докато отивал до пощенската си кутия, вуйчо Флойд се подхлъзнал и паднал. Ударил си главата и четири дни след това починал. С изключение на домашната медицинска сестра, брат и сестра Дън били последните хора, които вуйчо ми видял преди да почине.
Благодарна съм за Христовия пример на една от сестрите ми от Обществото за взаимопомощ, която никога не съм срещала, но която помогна на моите вуйчо и вуйна.