Малките деца и причастието
Авторката живее в щата Юта, САЩ.
Малките ни деца чувстваха, че причастието е важно за нас. Можехме да правим повече, за да им помагаме да разбират, че то е важно и за тях.
Някога чудили ли сте се защо позволяваме на некръстени деца да вземат от причастието? Дали просто, за да избегнем почти сигурните писъци и боричкане, когато те поискат да вземат парче хляб? Дали само, за да направим по-лесно раздаването на причастието или за да стоят мирни?
Не мисля. Вярвам, че има по-дълбоки причини. Вярвам в това, защото вярвам, че когато Исус Христос казва „всички“, Той има предвид всички. И когато Той говори на множеството, Той не изключва никого.
Когато възкресеният Спасител дава причастието на Своя народ в Америка, Той подчертава, че обредът има специално значение за онези, които са кръстени1. И така Той заповядва на учениците си „да раздадат от (причастието) на множеството“2. Множеството включва и „малките им деца“3.
Когато носителите на свещеничеството казват молитвите за причастието, те молят Небесния Отец да благослови и освети хляба и водата „за душите на всички онези,“ които вземат4. Всички. Всички хора, които участват, включително всяко малко дете.
Ако при вземане от хляба и водата, децата получават тези символи като благословия за техните чисти души, то със сигурност има начин, по който да им помагаме да намират смисъл в този обред.
Имайки това разбиране, аз си спомням дните, когато децата ми бяха малки. Жена ми и аз се справяхме доста добре с това да държим децата си тихи по време на причастието. Мисля, че те разбираха колко важен е обредът за нас. Но ние можехме да правим повече, за да им помагаме да виждат, че той е важен и за тях.
Какво можехме да правим? Можехме да помним, че малките деца са способни да спазват обещанията от молитвите за причастието. Те могат да разбират, по техния си малък, но силен начин, какво означава да „си спомнят винаги“ за Исус. Те могат да обещават да „спазват Неговите заповеди“. Те дори могат да показват, че „желаят да вземат върху си името“ на Христос, като знаят, че скоро ще имат тази привилегия, когато се кръстят и бъдат потвърдени5.
А какво да кажем за подновяването на заветите? Ръководителите на Църквата ни учат, че когато вземаме от причастието, ние подновяваме всички завети, сключени с Господ6. Малките деца нямат завети, които да подновяват.
Отново си спомням за времето, когато децата ни бяха малки. Не можехме да им помагаме да си спомнят завети, но можехме да им помагаме да очакват с желание да ги сключат. Представям си се заедно с малките ни син или дъщеря в някоя неделя сутрин:
Казвам: „Когато станеш на осем години, ти ще се кръстиш и ще получиш дара на Светия Дух. Ще сключиш завет. Заветът, който ще сключиш тогава, ще бъде като обещанията, които правиш сега, когато вземаш от причастието.
„Когато аз взема от причастието днес, ще подновя моя завет, сключен при кръщението ми, все едно, че давам тези обещания отново. Ти ще бъдеш там с мен, но ти няма да подновяваш завет. Все още не си сключил такъв завет. Вместо това можеш да се упражняваш как да сключваш завети. Всеки път, когато вземаш от причастието, можеш да се подготвяш за своето кръщение и потвърждаване. По този начин ти ще бъдеш подготвен, когато станеш на осем години“.
Ако ви се струва необичайно да използвате думата упражнявам се в този смисъл, помислете за следното: в благоговейна обстановка бащата може да помага на децата да се подготвят за обреда на кръщение, като им показва как заедно ще застанат във водата, а също като казва думите на молитвата за кръщение. Той не извършва обреда на кръщение в този момент. В определен смисъл той помага на децата си да се упражнят. По този начин те няма да се притесняват какво ще се стане, когато влязат във водата за кръщение. Вярвам, че майките и бащите могат също да помагат на децата да се учат как да сключват и спазват завета на кръщението. Всяко събрание за причастие може да бъде свещено упражнение за малките деца, когато вземат от символите на Единението на Спасителя.
И така, връщам се към първоначалния си въпрос. Защо позволяваме на некръстени деца да вземат от причастието? Дали е само, за да „стоят мирни“? Разбира се, че не. Ние помагаме на нашите малки деца да вземат от причастието, за да могат да си спомнят за своя Спасител и да пазят Неговия мир, мир, различен от всичко, което светът може да предложи7. Ние им помагаме да се подготвят да получават този мир във все по-голямо изобилие в бъдеще, когато ще сключват и спазват завети с Него.