Служба в Църквата
Моите изпълнени със служба недели
Авторът живее в щата Калифорния, САЩ.
Зает съм в неделя, но чувствам благодарност, че мога да служа, без да срещам трудностите, които са изпитали ранните ръководители на Църквата като Парли П. Прат.
Илюстрации от Чайди Уейн
Неделя сутрин е. Очакват ме 12 часа, изпълнени със събрания, интервюта, потвърждавания и ръкополагания. Започвам в един колов център и завършвам в друга сграда за събрания на другия край на града, и всичко това в един горещ ден.
С нетърпение очаквам всяко събрание, интервю, потвърждаване и ръкополагане. Но вчера, докато си мислех колко много ще бъда зает, аз си позволих да изпитам известна доза самосъжаление, докато отворих книгата Автобиографията на Парли П. Прат и продължих да чета от мястото, до което бях стигнал. Старейшина Прат е бил в затвора заедно с Джозеф и Хайръм Смит и други хора по време на трудните дни в Мисури. След като ги отвеждат в град Индипендънс, братята са затворени в един хотел, където трябва да спят на пода, като дървени цепеници им служат за възглавница.
Една студена снежна сутрин старейшина Прат става и успява незабелязано да се измъкне от хотела. Той тръгва на изток, минава през града и тръгва през близките ниви. След като изминава около километър и половина, старейшина Прат навлиза в гора, като падащият сняг покрива следите му, а дърветата скриват присъствието му.
Той се замисля за опасното положение, в което се намира. Да продължи да върви на изток би означавало да отиде в друг щат и да се спаси, като там може да прибере семейството си. Да се върне в хотела би означавало да е затворник и да бъде обвинен в сериозни престъпления. Изкушен да избяга, старейшина Прат си мисли за „бурята от неприятности, дори смърт“, която бягството му ще причини на другите затворници.
В своето недоумение как да постъпи, един цитат от Евангелието се появява в ума му: „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го намери, тъкмо живот вечен“ (вж. Марк 8:35, У. и З. 98:13).
Старейшина Прат се връща в хотела. Следват месеци мъчителен престой в затвора – без семейство, без приятелството на светиите и без възможността да служи в призованието си на апостол1.
Затваряйки книгата, аз се замислих за лишенията на ранните светии, някои от които са мои предци. Заради тяхното свидетелство за Евангелието и тяхната вяра в Исус Христос, те устояли на жестокост и преследвания. Понеже те устояли, днес аз мога свободно да служа и да се покланям на Бог, бъдейки свързан с тях във вяра и свидетелство.
Когато се подготвям за този Господен ден, моето семейство е в безопасност и с нетърпение очаква да прекара част от деня, покланяйки се на Бог в една удобна сграда за събрания. Другарството на светиите ще освети нашия ден. Заедно с тях ще ликуваме, извършвайки потвърждавания и ръкополагания, изпълнявайки отговорностите си и укрепвайки вярата си. Ще вземаме от причастието, спомняйки си нашия Спасител и Неговата единителна жертва. А тази вечер ще се съберем в дома ни да четем от Книгата на Мормон и заедно да се молим, преди да си легнем в удобни легла и да положим главите си на меки възглавници.
Зает съм в неделя. За което съм благодарен и благословен.