Свещеническата власт в семейството и Църквата
Има много подобни неща и много разлики в начина, по който свещеническата власт действа в семейството и в Църквата.
Темата ми е свещеническата власт в семейството и в Църквата.
I.
Баща ми почина, когато бях на седем години. Бях най-голямото от трите деца, които овдовялата ми майка отгледа трудно. Когато бях ръкоположен за дякон, тя каза колко е доволна да има носител на свещеничеството у дома. Но майка продължи да ръководи семейството, включително когато посочваше кой от нас ще се моли, когато коленичихме заедно всяка сутрин. Бях озадачен. Бях учен, че свещеничеството председателства в семейството. Изглежда имаше нещо, което не знаех за това как действа този принцип.
По същото това време имахме един съсед, който властваше и понякога посягаше на жена си. Той ревеше като лъв, а тя трепереше като агне. Когато отиваха на църква, тя винаги вървеше няколко крачки след него. Това вбесяваше майка ми. Тя бе силна жена, която не би приела такова властване и беше ядосана, когато виждаше друга жена да бъде третирана по този начин. Спомням си за нейната реакция винаги, когато виждам мъже, които злоупотребяват със своята власт, за да задоволят гордостта си или да упражняват контрол или принуда над жените си в каквато и да е степен на неправедност (вж. У. и З. 121:37).
Също така съм виждал някои верни жени, които не разбират по какъв начин действа властта на свещеничеството. Заради своето партньорство със съпруга си в семейството някои са се опитали да го разширят да обхване и свещеническото призование на съпруга, като епископ или президент на мисия. От друга страна, някои неомъжени жени, с които мъже са се държали лошо (като например при развод), погрешно бъркат свещеничеството с мъжко надмощие и започват да бъдат подозрителни към всяка свещеническа власт. Човек, който е имал неприятно изживяване с даден електрически уред, не трябва да изостави употребата на електричество.
Всяко от обстоятелствата, които описах, произлиза от неразбиране на свещеническата власт и великият принцип, че дори тази власт да председателства както в семейството, така и в Църквата, свещеничеството действа по различен начин на всяко от тях. Този принцип се разбира и прилага от великите църковни и семейни ръководители, които познавам, но той рядко се обяснява. Дори Писанията, които описват различни приложения на свещеническата власт, рядко уточняват кои принципи се прилагат само за упражняването й в семейството или в Църквата, и кои са приложими и при двете.
II.
В нашата теология и практика семейството и Църквата имат взаимно укрепваща се връзка. Семейството зависи от Църквата, за да получава учение, обреди и свещенически ключове. Църквата предоставя ученията, властта и обредите, необходими за да продължат семейните взаимоотношения във вечността.
Имаме програми и дейности както в семейството, така и в Църквата. Те са толкова взаимно свързани, че служба към едното е служба към другото. Когато децата видят родителите си с вярност да изпълняват църковните си призования, това укрепва техните семейни взаимоотношения. Когато семействата са силни, Църквата е силна. Двете вървят паралелно. Всяко едно е важно и необходимо и всяко едно трябва да се ръководи с внимателна грижа към другото. Църковните програми и дейности следва да не бъдат толкова всеобхватни, че семействата да не могат да са заедно във времето за семейството. И семейните дейности следва да не се планират по време на събранието за причастие и други важни църковни събрания.
Имаме нужда както от църковни, така и от семейни дейности. Ако всички семейства бяха цялостни и съвършени, Църквата щеше да организира по-малко дейности. Но в един свят, където много от нашата младеж израства в домове без един родител, родител не-член или неактивен в Евангелието, има специална нужда от църковни дейности, които да запълват празнините. Нашата овдовяла майка мъдро видя, че църковните дейности биха предоставили на синовете й опит, който тя не може да им даде, защото нямахме мъжки пример в дома. Помня как тя ме увещаваше да наблюдавам и да се опитам да бъда като добите мъже в нашия район. Караше ме да участвам в скаутски организации и други църковни дейности, които биха предоставили тази възможност.
В църква, където има много несемейни членове, които в момента не се радват на спътничеството, което Господ е предвидил за Своите синове и дъщери, тя и нейните семейства следва също да изпитват специална загриженост към нуждите на тези несемейни възрастни.
III.
Свещеническата власт действа както в семейството, така и в Църквата. Свещеничеството е силата Божия, използвана за благославяне на Неговите деца, мъже и жени. Някои от нашите съкратени изрази като: „жените и свещеничеството” дават едно изкривено разбиране. Мъжете не са „свещеничеството”. Събранието на свещеничеството е събрание на онези, които имат и упражняват свещеничеството. Благословиите на свещеничеството, като кръщение, получаване на Светия Дух, храмово надаряване и вечен брак са достояние както на жените, така и на мъжете. Властта на свещеничеството действа в семейството и в Църквата според принципите, които Господ е установил.
Когато баща ми почина, майка ми председателстваше в семейството. Тя нямаше свещенически сан, но като жив родител в нейния брак бе станала управляващото лице в своето семейство. Едновременно тя винаги изцяло уважаваше свещеническата власт на епископа ни и други църковни ръководители. Тя председателстваше над нашето семейство, но те председателстваха над Църквата.
IV.
Има много подобни неща и много разлики в начина, по който свещеническата власт действа в семейството и в Църквата. Ако не успеем да разпознаем и уважим разликите, ще срещнем трудности.
Ключове. Една важна разлика между функциите й в Църквата и семейството е фактът, че цялата свещеническа власт в Църквата действа под ръководството на този, който държи съответните ключове на свещеничеството. От друга страна, властта, която председателства в семейството, при баща или самотна майка, действа в семейните дела без необходимостта от овластяване от някой, който държи свещенически ключове. Тази семейна власт включва ръководство на семейните дейности, семейни събрания като семейната домашна вечер, семейната молитва, преподаването на Евангелието и съветване и наказване на членовете на семейството. Това също включва даване на благословии от ръкоположени бащи.
Обаче свещенически ключове трябва да упълномощят ръкополагането или отделянето на членове на семейството. Това е, защото организацията, която Господ е направил отговорна за изпълнението и записването на свещенически обреди, е Църквата, а не семейството.
Граници. Църковни организации като райони, кворуми или помощни организации винаги имат географски граници, които ограничават отговорността и властта на призованията, свързани с тях. От друга страна, семейните взаимоотношения и отговорности не зависят от това къде живеят членовете на семейството.
Продължителност. Църковните призования са винаги временни, докато семейните взаимоотношения са постоянни.
Призоваване и освобождаване. Друга разлика се отнася до започване и завършване на постовете. В Църквата свещеническият ръководител, който държи нужните ключове, има властта да призовава или освобождава членове, които служат под негово ръководство. Той дори може да направи така, че те да загубят членството си и техните имена да бъдат „заличени” (вж. Мосия 26:34–38; Алма 5:56–62). От друга страна, семейните взаимоотношения са толкова важни, че главата на семейството няма властта да прави промени в членството на семейството. Това може да стане само от някой, който е упълномощен да определя семейните взаимоотношения съобразно човешките или Божиите закони. Така, макар един епископ да може да освободи президентка на Обществото за взаимопомощ, не може да прекрати своите взаимоотношения с жена си без развод съгласно човешките закони. И пак така неговото запечатване за вечността не може да се прекрати без процедурата за отменяне според законите Божии. Да дам друг пример: младеж, който служи в президентството на клас или кворум, може да бъде освободен чрез свещеническата власт в района, но родителите не могат да се разведат дете, чиито избори в живота са им обидни. Семейните взаимоотношения са по-трайни от църковните.
Партньорство. Най-важната разлика при действието на свещеническата власт в семейството и в Църквата произлиза от факта, че ръководството на семейството е патриархално, а ръководството на Църквата е йерархично. Идеята за партньорство действа по различен начин в семейството и в Църквата.
Прокламацията за семейството дава следното красиво обяснение на взаимоотношенията между съпруг и съпруга: Макар че имат отделни отговорности, „в тези свещени отговорности бащите и майките са задължени да си помагат като равностойни партньори” („Семейството: прокламация към света”, Лиахона, окт. 2004 г. стр. 49; курсив добавен).
Президент Спенсър У. Кимбъл казва следното: „Когато говорим за брака като партньорство, нега говорим за него като пълно партньорство. Не искаме нашите жени-членове на Църквата да бъдат мълчаливи или ограничени партньори в това вечно назначение! Моля, бъдете допринасящ и пълен партньор” (The Teachings of Spencer W. Kimball, изд. Едуард Л. Кимбъл, 1982 г., стр. 315).
Президент Кимбъл също заявява: „Чуваме за мъже, които казват на съпругите си: „Аз съм носител на свещеничеството и ти трябва да правиш това, което ти кажа”. Той категорично отхвърля тази злоупотреба на свещеничеството в брака, казвайки, че такъв мъж „не следва да се уважава като носител на свещеничеството” (The Teachings of Spencer W. Kimball, стр. 316).
Има култури и традиции в някои части на света, които позволяват на мъжете да потискат жените, но тези злоупотреби не трябва да съществуват в семействата на Църквата на Исус Христос. Спомнете си как Исус учи: „Чули сте, че е било казано… Но Аз ви казвам …” (Матея 5:27–28). Тук например Спасителят противоречи на преобладаваща култура с внимателното Си отношение към жените. Трябва да следваме културата на Евангелието, която проповядва Той.
Ако мъжете желаят Божиите благословии в своето семейно ръководство, те трябва да упражняват свещеническата власт съгласно Господните принципи за нейната употреба:
„Никаква сила или влияние не може и не трябва да се упражняват чрез свещеничеството, а само чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна, чрез доброта и чисто познание” (У. и З. 121:41–42).
Когато свещеническата власт се упражнява в семейството по този начин в патриархалното семейство, постигаме „пълното партньорство”, за което учи президент Кимбъл. Както се казва в Прокламацията за семейството:
„Щастието в семейния живот е най-вероятно да се постигне, когато се гради върху ученията на Господ Исус Христос. Успешните бракове и семейства се установяват и се поддържат върху принципите вяра, молитва, покаяние, прошка, уважение, обич, състрадание” (Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49).
Църковните призования се осъществяват съгласно принципите, които ни ръководят при работа под свещеническата власт в Църквата. Тези принципи включват убеждаването и благостта, проповядвани в 121 раздел, които са особено нужни в йерархичната организация на Църквата.
Принципите, които изброих относно упражняването на свещеническата власт, са по-разбираеми и по-приложими за една омъжена жена, отколкото за несемейна жена, особено несемейна жена, която никога не е сключвала брак. Тя не е изживяла свещеническата власт в партньорските взаимоотношения на брака. Нейният опит със свещеническата власт е в йерархичните взаимоотношения в Църквата и някои несемейни жени чувстват, че нямат глас в тези взаимоотношения. Затова е от голяма важност да има ефективни районни съвети, където мъже и жени, служители в района, сядат редовно заедно да се съветват под председателстващата власт на епископа.
V.
Завършвам с някои общи коментари и едно лично изживяване.
Теологията на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е съсредоточена върху семейството. Нашата връзка с Бог и целта на земния живот са обяснени със семейни понятия. Ние сме духовни деца на небесни родители. Планът на Евангелието се изпълнява чрез семейства на земята и нашето най-голямо желание е да продължим тези семейни взаимоотношения през вечността. Основната цел на Църквата на Спасителя е да ни помогне да постигнем възвисяване в селестиалното царство и това може да се постигне само в семейна обстановка.
Не е учудващо, че нашата църква е известна като Църква, която се съсредоточава върху семейството. Не е учудващо, че настоящите влошаващи се законови и културни тенденции за брака и раждането на деца ни тревожат. Във време, в което светът изглежда губи разбирането си за целта на брака и ценността на това да имаш деца, важно е светиите от последните дни да не изпитват никакво объркване по тези въпроси.
Вярната овдовяла майка, която ни отгледа, не чувстваше никакво объркване относно вечната същност на семейството. Тя винаги почиташе мястото на нашия починал баща. Тя направи така, че присъствието му да се чувства у дома. Говореше за вечната продължителност на техния брак в храма. Често ни напомняше това, което баща ни би искал да направим, за да можем да постигнем обещанието на Спасителя да бъдем семейство завинаги.
Спомням си едно изживяване, което показва влиянието на нейните учения. Една година точно преди Коледа като дякон нашият епископ ме помоли да му помогна да раздаде коледни кошници на вдовиците в района. Занесох по една кошница с неговите поздрави до всяка врата. Когато ме закара до вкъщи, беше останала една кошница. Той ми я подаде и каза, че тя е за майка ми. Когато той потегляше, аз стоях всред падащия сняг, като се чудех защо имаше кошница за майка ми. Тя никога не се бе нарекла вдовица, и на мен никога не ми бе дошло наум, че тя бе такава. За едно 12-годишно момче тя не беше вдовица. Тя имаше съпруг, а ние имахме баща. Просто той бе заминал за известно време.
Очаквам този славен бъдещ ден, когато разделените ще бъдат събрани отново и всички ние ще бъдем цели, както е обещал Господ. Свидетелствам за Исус Христос, Единородният Син на Вечния Отец, чиято свещеническа власт и чието Единение и възкресение правят всичко това възможно, в името на Исус Христос, амин.