Компас от Господ
Братя и сестри, пророците и апостолите през вековете са нашия компас от Господ. Неговото напътствие чрез тях е ясно.
Братя и сестри, докато седях тук, почувствах огромно желание да изразя своята любов към вас и да уверя всички, до които стига моя глас, че Небесният Отец ви обича. От името на братята изразявам благодарност за вашето желание да дойдете днес, за да бъдете подхранвани от доброто слово божие.
Обичам излетите в планината и когато се придвижвам по далечни местности, често използвам компас, карта и маркировка, които да ме водят към моята цел. Тези инструменти доказват, че са много полезни, дори безценни, когато по пътя си се сблъскам с непознати пътища и пътеки, които отиват във всяка една посока.
Животът е пълен с много пресичащи се пътища и пътеки. Има толкова много пътеки, по които да поемем, толкова много гласове викат: „Ето тук!” или „Ето там!”1. Съществува такова разнообразие и количество от съобщения, които заливат личното ни пространство, като повечето от тях възнамеряват да ни заведат на път, който е широк и с многобройни пътници.
Когато обмисляте в кой от тези гласове да се вслушате, или кой от всичките пътища е правилен, питали ли сте се някога, както направил Джозеф Смит: „Какво трябва да се направи? (Кой) от всички тези (гласове и пътища е прав) или те всички грешат? Ако (някой от тях е прав, кой е той) и как мога да го разбера?”2 Моето свидетелство към вас е, че Исус Христос продължава да бележи пътеката, да води пътя и да определя всеки момент на нашето пътуване. Неговият път е прав и тесен и води към „светлина, живот и вечност”3. Мога ли да споделя с вас един пример от Писанията?
По заповед на Господ Лехий и неговите деца напуснали Ерусалим и започнали епическо пътуване към една обетована земя. След като лагерували за известно време в една долина до реката, Господ казал на Лехий, че било време да продължат пътуването си в пустошта. С разтревожен ум на сутринта той излязъл от шатрата си и за свое огромно удивление намерил един предмет, оставен пред него на земята, който би могъл да бъде там само чрез ръката Божия. Това бил един компас, Лиахона на техния език, и неговите стрелки били направени да ги водят в тяхното пътуване, като им позволявали да държат курс, по който да успеят и да намерят сигурност в по-плодородните места по техния маршрут. Но това не било всичко. На този компас се появявал текст, който бил ясен и лесен за четене и дори се променял от време на време, като давал на семейството по-добро разбиране за пътищата Господни4.
По време на тяхното пътуване тази Лиахона, или компас, се оказала ценна, като помогнала на семейството на Лехий да успее и накрая да достигне своята цел. Но е важно да се отбележи наблюдението на Нефи, че тя действала само чрез вярата, усърдието и вниманието, което й отдавали. Относно този чуден помощник, който ги водел през пустошта, Нефи просто отбелязал: „И тъй ние виждаме, че Господ може да направи велики неща с помощта на малки средства”5.
Заключението на Нефи не било загубено за Алма 500 години по-късно, когато той напомнил на собствения си син за важността на Лиахоната. Той обяснява на Еламан, че Господ подготвил този компас, за да покаже на бащите им пътя, по който те да пътуват през пустошта, но поради това, че този апарат действал чрез малки средства, техните бащи били небрежни и забравили да действат с вяра и усърдие. Като резултат от това този чуден механизъм спрял да действа и те не продължили напред в пътуването си или не пътували по верния път, а се лутали в пустошта заради своята небрежност6.
„О, сине мой”, продължава Алма, „нека да не бъдем лениви поради това, че пътят е лесен; защото тъй се случи с бащите ни; защото тъй им беше приготвено, че ако пожелаят да погледнат, да могат да живеят; тъй е и с нас. Пътят е приготвен и ако погледнем, може да живеем навеки. И сега, сине мой, гледай да се грижиш за тези свещени неща, да, гледай да следваш Бога и бъди жив”7.
Господ дава напътствие и насока на хора и семейства днес, точно както направил с Лехий. Самата тази Обща конференция е една съвременна Лиахона, време и място да получим вдъхновено напътствие и насока, която ни дава благоденствие и ни помага да следваме Божия път през по-плодородните части на смъртността. Обмислете това, че сме се събрали да чуем съвета на пророци и апостоли, които силно са се молили и внимателно са се подготвили да разберат това, което Господ иска те да кажат. Ние сме се молили за тях и за себе си, така че Утешителят да ни научи на намеренията и волята Божии. Наистина няма по-добро време или място от тази конференция за Господ да води Своя народ.
Ученията на тази конференция са Господния компас. В предстоящите дни можете, точно като Лехий, да излезете през входната врата и да намерите една Лиахона, Ensign или друга църковна литература във вашата пощенска кутия и тя ще съдържа речите от тази конференция. Както с Лиахоната от миналото, това ново писание ще бъде ясно и лесно за четене и ще даде на вас и вашето семейство разбиране за пътищата и пътеките Господни.
Както Нефи и Алма ни напомнят, Господ дава напътствие за нашето пътуване според вярата, усърдието и вниманието, което отдаваме на това напътствие. Той едва ли би открил нови пътеки, ако не сме Го следвали вярно по тези, които Той вече е белязал. Предвидливото преуспяване по пътя идва за онези, които с усърдие следват вдъхновен съвет, като го превърнат в свое действие и думи, докато отново се появи слово, което да им помогне по пътя към обетованата земя.
Братя и сестри, пророците и апостолите през вековете са нашия компас от Господ. Неговото напътствие чрез тях е ясно; начертаният от тях маршрут е сигурен. Неговият път, също като Неговото иго, е лек. Но не се лъжете от лекотата на Неговият път, като го мислите за нещо незначително и маловажно, но по-скоро да се погрижете за тези свещени неща и погледнете към Него, за да можете да бъдете като Него, живеейки с Него – завинаги.
Днес стоя тук като свидетел на това, че всички обещания на Отца ще бъдат изпълнени; че Той изпратил своя Единороден на земята да бележи пътеката и да води по пътя; че Отец и Синът се явили на Джозеф Смит в утрото на един прекрасен ден през ранната пролет на 1820 г., като впоследствие възстановили всичко, което е необходимо за човек да завърши успешно своето земно пътуване; и че един пророк днес, президент Гордън Б. Хинкли сочи пътя за онзи, които ще погледнат и ще живеят вечно. Да упражняваме своята вяра и с усърдие да обръщаме внимание на напътствията и стрелките на съвременните Лиахони се моля, в името на Исус Христос, амин.