Светостта на тялото
Господ желае да се променим – но по Неговият образ, като получим Неговият образ на лицето си, а не според представата на света.
Току-що се завърнах от посещение, където приветствах в света нашата новородена малка внучка, Елизабет Клеър Сандберг. Тя е съвършена! Бях изпълнена с възхищение, както всеки път, когато се ражда бебе, от нейните пръсти на ръцете и краката, коса, тупкащо сърце и отличителните семейни черти – нос, брадичка, трапчинки. Нейните по-големи братя и сестри бяха също толкова развълнувани и очаровани от тяхната мъничка, съвършена по-малка сестра. Те явно чувстваха светостта в дома им от присъствието на селестиалния дух, току- що обединен с чисто физическо тяло.
В доземното обиталище ние научаваме, че тялото е част от великия Божий план за нашето щастие. Както е казано в „Семейството: прокламация към света”: „… духовните синове и дъщери познавали и почитали Бог като техен Вечен Отец и приели Неговия план, чрез който децата Му могат да получат физически тела и да придобият земен опит, за да напреднат към съвършенство и напълно да осъзнаят своята божествена съдба като наследници на вечен живот” („Семейството: прокламация към света”, Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49). В действителност, ние „възклицавахме от радост” (Иов 38:7), че сме част от този план.
Защо сме се вълнували толкова? Разбрали сме вечните истини за телата ни. Научили сме, че телата ни ще бъдат по Божия образ. Знаели сме, че телата ни ще бъдат обиталища за духовете ни. Също така сме разбрали, че телата ни ще бъдат подвластни на болка, болести, недъзи и изкушения. Но сме били решени, дори нетърпеливи, да приемем тези предизвикателства, понеже сме знаели, че единствено когато дух и тяло са неразривно свързани, ще можем да се развиваме и да станем подобни на нашия Небесен Отец (вж. У. и З. 130:22), и да получим „пълнота от радост” (У. и З. 93:33).
С пълнотата на Евангелието на земята ние отново имаме привилегията да узнаем за тези истини относно тялото. Джозеф Смит учи: „Дошли сме на този свят, така че да можем да имаме тяло и да го представим чисто пред Бог в селестиалното царство. Големият принцип на щастието се състои в това, да имаме тяло. Дяволът няма тяло и това е неговото наказание” (The Words of Joseph Smith, изд. Andrew F. Ehat и Lyndon W. Cook, 1980 г., стр. 60).
Сатана е научил същите тези вечни истини относно тялото и все пак наказанието му е да няма такова. Ето защо той се опитва да направи всичко възможно да ни накара да оскверняваме или да злоупотребяваме с този ценен дар. Изпълнил е света с лъжи и заблуди относно тялото. Изкушава мнозина да осквернят този велик дар – тялото – чрез нецеломъдреност, неприличие, самоугаждане и пристрастяване. Той прилъгва някои да презират телата си; други пък изкушава да се прекланят пред тях. И в двата случая подлъгва света да гледа на тялото почти като на предмет. Пред лицето на толкова много сатанински лъжи относно тялото искам да издигна гласа си днес в подкрепа светостта на тялото. Свидетелствам, че тялото е дар, към който трябва да се отнасяме с благодарност и уважение.
Писанията заявяват, че тялото е храм. Именно Исус първи сравнява Своето тяло с храм (вж. Иоана 2:21). По-късно Павел увещава хората от Коринт, нечестив град, изобилстващ с всякакъв вид похотливост и неприличие: „Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, който храм сте вие” (1 Коринтяните 3:16–17).
Какво би станало, ако наистина се отнасяме към телата си като към храмове? Резултатът ще бъде рязко повишаване на целомъдрието, благоприличието, спазването на Словото на мъдростта и подобно намаляване на проблемите с порнографията и сексуалното насилие, защото ще ценим тялото като храм, като свята обител за Духа. Също както нищо нечисто не може да влезе в храма, ние ще бъдем бдителни, за да не допускаме никаква нечистота да влезе в храма на нашите тела.
По същият начин ще поддържаме външността на нашето тяло-храм чиста и красива, отразявайки святата същност на това, което е вътре, както Църквата прави с храмовете си. Трябва да се обличаме и постъпваме по начини, които отразяват свещения дух вътре в нас.
Неотдавна, като посещавах един от големите, пълни с туристи градове на света, усетих непреодолима тъга, че толкова много хора по света са станали плячка на заблудата на Сатана, че телата ни са само обект за показ и открита демонстрация. Представете си контраста и радостта ми, когато влязох в класна стая със скромно и подходящо облечени млади жени, чието изражение излъчваше доброта. Помислих си, „Ето тук има осем прекрасни момичета, които знаят как да показват уважение към своите тела и знаят защо го правят”. В За укрепването на младежите се казва: „Тялото ви е свещено творение на Бог. Уважавайте го като дар от Бога и не го осквернявайте по никакъв начин. Чрез своето облекло и външен вид можете да покажете на Господ, че знаете колко скъпоценно е вашето тяло… Начинът, по който се обличате, отразява какво представлявате вътре в себе си” (стр. 14–15).
Благоприличието е нещо повече от избягването на разкриващото облекло. То отразява не само дължината на полите и дълбочината на деколтетата, но състоянието на нашите сърца. Думата благоприличие означава „с мярка”. Сродна е с умерено. Предполага също „скромност и приличие… в мисли, говор, облекло и поведение” (в Daniel H. Ludlow, изд. Encyclopedia of Mormonism, 5 т., 1992 г., 2:932).
Сдържаност и умереност трябва да ръководят всичките ни физически желания. Любящият Небесен Отец ни е дал физически красоти и наслади, за да „радват окото и да развеселяват сърцето” (У. и З. 59:18), но с това предупреждение: те са, „за да се използват благоразумно, не с излишество, нито насила” (У. и З. 59:20). Съпругът ми използва този стих, за да учи децата ни за закона на целомъдрието. Той казва, че думата насила … буквално значи „противоестествено (против волята)”. Използването на… нашите тела не трябва да бъде противоестествено (противно на) божествено определените цели, заради които са ни били дадени. Физическото удоволствие е хубаво нещо в подходящото време и място, но дори и тогава не трябва да се превръща в нещо, което да боготворим” (John S. Tanner, „The Body as a Blessing,” Ensign, юли 1993 г., стр. 10).
Удоволствията на тялото могат да се превърнат в идея-фикс за някои; както и вниманието, което отделяме на външността си. Понякога има егоистично прекаляване с упражнения, диети, козметика и харчене на пари за дрехи последна мода (вж. Алма 1:27).
Притеснена съм от екстремните козметични операции. Щастието идва от приемането на телата, които са ни били дадени като божествени дарове, и от усъвършенстването на естествените ни качества, а не от преправяне на нашите тела според представата на света. Господ желае да се променим – но по Неговия образ, като получим Неговия образ на лицето си, а не според представата на света (вж. Алма 5:14, 19).
Добре помня неудобствата, които чувствах като тийнейджърка с тежка форма на акне. Стремях се да се грижа правилно за кожата си. Родителите ми помогнаха да получа медицинска помощ. Години наред дори не ядях шоколад и всичките мазни храни в ресторанти за бързо хранене, където тийнейджърите често се събираха, за да общуват, но без никакви явни изцелителни последствия. Беше ми трудно по онова време да оценя напълно това тяло, което ми носеше толкова много скръб. Но добрата ми майка ме научи на по-висшия закон. Отново и отново тя ми казваше, „Трябва да правиш всичко по силите си да изглеждаш приятно, но в момента, в който прекрачиш прага, забрави за себе си и се съсредоточи върху другите”.
Така и стана. Тя ме учеше на христовия принцип на безкористност. Милосърдието или чистата любов Христова „не завижда, не се възгордява, не търси своето си” (Мороний 7:45). Когато мислим повече за другите или сме безкористни, развиваме вътрешна красота на духа, която озарява нашата външност. Тъкмо така се преобразяваме в Господния образ, а не в светския, и придобиваме Неговият образ на лицата си. Президент Хинкли говори за същата тази красота, която идва щом се научим да уважаваме тялото, ума и духа. Той казва:
„От всички творения на Всевишния, няма никое по-красиво, никое по-вдъхновяващо от очарователната Божия дъщеря, която ходи в добродетелност, с разбиране за причината поради която го прави, която почита и уважава своето тяло като нещо свещено и божествено, която развива ума си и постоянно разширява кръгозора си, която подхранва духа си с вечните истини” („Understanding Our Divine Nature”, Лиахона, фев. 2002 г., стр. 24; „Our Responsibility to Our Young Women”, Ensign, септ. 1988 г., стр. 11).
О, как се моля всички мъже и жени да търсят красотата, възхвалявана от пророка – красота на тяло, ум и дух!
Възстановеното Евангелие учи, че има съкровена връзка между тяло, ум и дух. В Словото на мъдростта например духовното и физическото са преплетени. Когато следваме Господния закон за здравето, ни е обещано мъдрост за духовете ни и знание за умовете ни (вж. У. и З. 89:19–21). Духовното и физическото наистина са свързани.
Спомням си един инцидент в къщи, докато растях, когато чувствителният дух на майка ми бе засегнат от физическо угаждане. Тя бе изпробвала нова рецепта за сладки рулца. Те бяха големи, сладки и вкусни – и много засищащи. Дори моите братя не можеха да изядат повече от едно. Същата вечер по време на семейната молитва баща ми помоли майка да каже молитвата. Тя закри лицето си и не отговори. Той нежно я побутна, „Нещо не е наред ли?” Накрая тя каза, „Не се чувствам много духовна тази вечер. Тъкмо изядох три от онези големи сладки рулца”. Предполагам, че много от нас по подобен начин са наскърбили духовете си във време на физическо угаждане. Най-вече веществата, забранени в Словото на мъдростта, вредят на телата ни и притъпяват духовната ни чувствителност. Никой от нас не може да игнорира тази връзка между духовете и телата ни.
Тези свещени тела, за които сме изключително благодарни, страдат от естествени ограничения. Някои хора родени с недъзи, други страдат от мъките на болестта цял живот. Всички ние с възрастта усещаме как телата ни полека-лека започват да отслабват. Когато това се случи, копнеем за деня, когато телата ни ще бъдат изцелени и здрави. Очакваме Възкресението, което Исус Христос направи възможно, когато „душата ще бъде възстановена на тялото и тялото на душата; да, и всеки крайник, и всяка става ще бъдат възстановени към тялото си; да, дори косъм от главата не ще бъде изгубен; но всички неща ще бъдат възстановени на своята съответна и съвършена снага” (Алма 40:23). Аз знам, че чрез Христос можем да изпитаме пълнота на радост, достъпна единствено когато дух и материя са неразделно свързани (вж. У. и З. 93:33).
Телата ни са нашите храмове. Ние не сме по-малко, а повече подобни на Небесния Отец, защото имаме тела. Свидетелствам, че сме Негови деца, създадени по Негов образ, с потенциала да станем като Него. Нека се отнасяме към този божествен дар – тялото, с голямо уважение. Някой ден, ако сме достойни, ще получим съвършено, славно тяло, неопетнено и чисто, подобно на моята новородена малка внучка, само че неразделно свързано с духа. И ще възклицаваме от радост (вж. Иов 38:7) да получим отново този дар, за който сме копнели (вж. У. и З. 138:50). Нека уважаваме светостта на тялото през времето на смъртността, та Господ да го освети и възвиси във вечността. В името на Исус Христос, амин.