„Ако Христос имаше моите възможности …”
Нашият Спасител Исус Христос ни учи за важността от търсенето на някой, който е изгубен.
Преди много години, когато нашите най-големи деца бяха на шест, четири и две години, съпругата ми и аз изненадващо направихме викторина за тях. Бяхме чели всеки ден от Книгата на Мормон като семейство.
„Кой беше този човек”, попита съпругата ми, „който отишъл в гората на лов, но вместо това се молил цял ден и нощ?”
След кратко мълчание, тя решила да помогне: „Името му започва с Е…е… е… е.”
От ъгъла нашето двегодишно дете извика, „Нос!”
Това беше детето, което си играеше в ъгъла—това, което мислехме, че беше твърде малко, за да разбира. Енос! Именно Енос отишъл в гората на лов, но зажадувал за собствената си душа. Въпреки че неговия разказ не казва, че се е изгубил в гората, историята на Енос ни учи, че излязъл от гората различен човек—и след това почувствал желание за благоденствие на своите братя.
В Новия завет нашият Спасител Исус Христос ни учи за важността от търсенето на някой, който е изгубен:
„Кой от вас, ако има сто овци, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
И като я намери, вдига я на рамената си радостен” (Лука 15:4–5).
От падението на Адам цялото човечество е в изгубено и паднало състояние. Като при повечето от вас моето „откриване” започна с двама верни мисионери. През 1913 г. в Копенхаген, Дания, старейшина С. Ърл Андер и Робърт Х. Соренсон учили моите баба и дядо на Евангелието на Исус Христос и ги кръстили. Моите родители ме учиха на важността от усилен труд, честност и почтеност. В едно кратко поколение обаче ние загубихме активност в Църквата и знание на Евангелието. Като се връщам назад, си спомням, че в ранните ми години моите приятелчета ме канеха на Неделно училище за деца. Моите първи църковни преживявания бяха изградени с приятелствата с децата от Неделното училище.
Като момче няколко месеца преди моя 12-ти рожден ден един съботен следобед отворих входната вратата след почукване. Няколко от моите приятели – дякони, облечени в бели ризи и връзки, ме търсеха да ида на най-първото ми събрание на свещеничеството. Нашият ръководител вървеше до мен, докато си проправяхме път по хълма към Табернакъла на Храмовия площад. Това беше априлската Обща конференция, сесия на свещеничеството.
Лойд Бенет беше моя скаут учител. Много често през съботните следобеди ме взимаше и ме водеше в офиса на скаутите, за да купи нужните значки и материали. Докато пътувахме, си говорехме. Превърна се в доверен приятел. Лойд Бенет, подобно на мнозина, отдели време за изгубената овца.
Тези прекрасни приятели и ръководители разбрали неотдавнашния съвет на старейшина М. Ръсел Балард да „намерят …още един” („Един повече”, Лиахона, май 2005 г., стр. 69) и знаели до какво води това. Понякога именно онзи в ъгъла е човека, който не сме взели пред вид.
Моето собствено Енос–преживяване се случи на 18-годишна възраст, като коленичих в моето в казармено помещение в Форт Орд, Калифорния. След като изгасиха лампите, коленичил на твърдия под подобно на Енос, се открих. Трябваше да служа пълновременна мисия. Сърцето ми е изпълнено с благодарност за многото хора, които ми съдействаха, за да ми помогнат да стигна до знанието кой съм и да позная Христа и Неговото Евангелие. Достигнах до разбирането, че моят път към къщи е през нашия Спасител Исус Христос.
„И Той ще дойде на света, за да изкупи Своя народ; и ще вземе върху Си прегрешенията на онези, които вярват в Неговото име; и това са тези, които ще имат вечен живот, и спасението не идва за никой друг” (Алма 11:40).
Старозаветният пророк Исаия, като видял нашите дни, когато Евангелието щяло да бъде напълно възстановено, заявил:
„Така казва Господ Иеова: Ето, ще издигна ръката Си към народите, и ще възвися знамето Си пред племената; те ще доведат синовете ти в обятия си, и дъщерите ти ще бъдет донесени на рамената им” (Исаия 49:22).
Като се грижим за изгубената овца, братя и сестри, виждаме изпълнението на това пророчество. Можете ли да видите как вие също сте били носени в обятията и на раменете—носени към безопасност?
Какво би правил нашият Спасител с възможностите да повлияем на човек, които имаме ние? Като прилагаме принципа „Ако Христос има моите възможности, какво би направил?” тогава нашите решения в живота ще се съсредоточат върху Христос.
Аз от личен опит знам, че обичният ни старейшина Нийл А. Максуел винаги търсеше да намери изгубената овца. Защото като Нефи той работеше, „усърдно да пиш(е), да убеждав(а), (всички нас), и да вярва(ме) в Христа и да се помир(им) с Бога” (2 Нефи 25:23). Знам, че старейшина Максуел отправи повече от един призив към онези, тъкмо изгубените, които се опитваше да доведе при Христа.
Дали сме учители в Неделното училище за деца, ръководители на Младите мъже или Младите жени, учител на скаутите, домашен учител, посещаваща учителка или приятел, Господ ще ни използва, ако се вслушаме, търсим и намерим изгубената овца.
Колко съм благодарен за решението да служа на пълновременна мисия, която стана голяма повратна точка в моя живот. Млади мъже, вие имате привилегията да служите, дори да работите усърдно. Останете достойни, подгответе се да проповядвате Евангелието; не отлагайте, отидете и служете! Млади жени, вие можете да направите толкова много, за да изградите Царството. Скъпи възрастни, нуждаем се от вас!
Нашето семейство имаше привилегията да служи в Канада с чудесни отдадени старейшини, сестри и възрастни мисионери. Сърце до сърце, дух на дух и със силата на Господ, те търсеха изгубената овца и я намериха, както отдадените мисионери правят по целия свят.
„И тъй те бяха оръдие в ръцете Божии за довеждането на мнозина до знанието за истината, да, до знанието за техния Изкупител” (Мосия 27:36).
Всеки един от нас може да окаже влияние в нечии живот, дори в неговия или нейния вечен живот, но трябва да действаме; трябва да го направим; трябва да работим усърдно. Вероятно сте получили впечатление да поканите някой да се върне в Църквата или да чуе посланието на Възстановеното Евангелие за първи път. Действайте, следвайте това впечатление. Защо всички ние не поканим някой да дойде и чуе гласа на пророка утре? Ще го направите ли? Ще отправите ли тази покана днес? С вяра и искрено сърце (дори желание), ние трябва да се доверим, че Духът ще ни даде „на часа, да, на момента, каквото трябва да каже(м)” (У. и З. 100:6). Знам, че това е така.
Колко съм благодарен за това призование да служа още веднъж, този път в Австралия. Изразявам своята вечна любов и признателност на моята съпруга и на нашите девет деца, настроени за мисия, за тяхната любов и подкрепа. Давам тържествено свидетелство, че пълнотата на Евангелието е възстановена на земята, че Джозеф Смит е пророк на Бога и че Книгата на Мормон е словото Божие. Днес ние сме водени от жив пророк, тъкмо президент Гордън Б. Хинкли. Знам, че Бог е жив и знам, че Исус е Христос, нашият Спасител и Изкупител. Тъкмо в любящите ръце на Пастиря и върху Неговите плещи ние сме отнасяни у дома. Подобно на Енос, нека кажа смирено: „трябва да проповядвам … на тези люде, и да провъзгласявам словото според истината, която е в Христа. И съм му се радвал повече, отколкото на словото на света” (Енос 1:26). За тези истини давам свидетелство, в името на Исус Христос амин.