2005 г.
Душата ми се наслаждава на Писанията
Hoembpи 2005


Душата ми се наслаждава на Писанията

Няма абсолютно нищо по-важно, което можем да направим за нашите семейства от това да ги укрепим със Светите писания.

Нашия възлюбен пророк наскоро ни помоли да прочетем Книгата на Мормон до края на годината. След като приех тази покана, аз установих, че откривам нови и вълнуващи неща в тази книга, въпреки че съм я чела и преди много пъти. Например преоткрих 2 Нефи 4:15, в който четем: „Понеже душата ми се наслаждава на писанията и сърцето ми потъва в размисъл за тях, и ги пиша за поучението и ползата на децата ми”.

Този стих ни учи как да четем Книгата на Мормон. Споменава за три важни идеи.

Първо: „Душата ми се наслаждава”. Обичам този израз! Мислила съм за глада и жаждата за знания, като четох Светите писания, но да им се наслаждаваме е нещо друго. Открих, че това което получавам от Писанията, се определя от моята подготовка. Всеки път като чета, в известен смисъл довеждам нов човек с нов поглед към преживяването. Положението в моя живот, всички преживявания, които имам, и моето отношение влияят на това колко ще получа. Обичам Светите писания. Ценя истините, които откривам, докато ги чета. Радост изпълва сърцето ми, като получавам насърчение, напътствие, утеха, сила и отговори на моите нужди. Животът изглежда по-ведър, пътят се открива пред мен. Аз съм отново уверена в любовта и загрижеността на моя Небесен Отец към мен всеки път когато чета. Със сигурност се наслаждавам на това. Както казва едно малко момче от клас Слънчев лъч: „Чувствам се щастлив за Светите писания!”

Второ: „Сърцето ми размишлява върху тях”. Колко обичам да нося Светите писания с мен в сърцето си! Духът на това, което съм прочела, стои там, за да ми даде мир и утеха. Знанието, което съм получила, ми дава насока и напътствие. Имам увереност, родена от послушание.

Понякога имам удоволствието да се потопя в Писанията. Понякога ги чета на кратки откъси. Обаче изглежда няма значение къде или кога чета от Писанията – мога все така да ги нося в сърцето си. Открих, че като ги чета сутрин, мога да нося влиянието на Духа с мен през деня. Когато ги чета по обед, то е защото нуждата ме е отвела там, където мога да намеря отговори и напътствие, които да повлияят на моите решения и действия. Когато ги чета през нощта, сладките утешаващи Господни послания остават в подсъзнанието ми, докато си почивам. Много пъти се събуждам през нощта с идеи или мисли, които произлизат от думите, които съм прочела тъкмо преди да се унеса в сън. Умът ми може да броди из много места през деня, но сърцето ми сигурно обгръща думите на Господ, които се намират в Писанията и размишлява за тях.

Чрез това съм научила, че „каквито са мислите (на човека) в душата му – такъв е и той” (Притчи 23:7). Докато размишлявам върху Писанията, нещо ми се случва. Имам силно желание да живея по-близо до моя Небесен Отец. Копнея да Му служа.. Искам да живея според принципите, които съм научила в Писанията, и като правя това, сърцето ми ги „пиш(е) за поучението и ползата на децата ми”.

Аз, разбира се, не пиша Свети писания както Нефи, но когато чета Писанията и живея според принципите, които съм научила, тези стихове се записват в моя живот. Те определят моите действия и са написани там за моите деца да ги видят и следват. Аз мога да напиша завещание, предание за праведен живот, основани на принципите, които уча в Светите писания.

Учение и Завети 93:39–40 учи: „И нечестивецът идва и отнема светлина и истина от чедата човешки чрез неподчинението и поради преданията на бащите им.

Но Аз съм ви заповядал да възпитавате децата си в светлина и истина”.

Като чета Писанията, мога да бъда сигурна, че ще знам „светлина(та) и истина(та)”, която ще благослови мен и моето семейство. Като знам какво да правя, аз мога да работя да доведа моите дела – моите „предания” – в съгласие с това, което знам. Тогава примерът ми няма да отклони моите деца от правилния път, но по-скоро ще ги отведе към Светите писания и към истината, която се намира в тях.

Обичам детската песен, която учи:

Търси, размишлявай и се моли

Са нещата, които трябва да правя.

Духът ще ме води и дълбоко вътре

Аз ще знам, че Писанията са истинни1.

Откривам, че ако се моля не само за да имам свидетелство за истинността на Писанията, но и да имам Духа с мен, докато чета, моята чувствителност се повишава и аз виждам по-ясно от всякога. Мога да видя къде съм в живота ми и къде иска да бъда моят Небесен Отец. Мога да разбера принципите на истината и мога да видя как да направя нужните промени в живота си. Мога да се почувствам сигурна, че Господ ще ми помогне и укрепи да изпълня задачата. По този начин Писанията се записват в моя живот.

Когато четем Писанията, чуваме гласа на Спасителя. Той не отсъства от нашия живот. Той постоянно присъства в стиховете на тези свети книги. Нашият пророк ни е помолил да се доближим до Спасителя, като четем от Книгата на Мормон.

А какво да правим с нашите деца? Колко благословено е детето, чийто родители основават живота си на ученията от Писанията! Няма абсолютно нищо по-важно, което можем да направим за нашите семейства от това да ги укрепим със Светите писания. Родители, съберете семействата си заедно да четете Писанията и се старайте да го направите възможно в заетата ви семейна програма. Деца, откликвайте бързо и щастливо, когато сте призовани за изучаване на Писанията.

Президент Гордън Б. Хинкли ни връчи покана, но също ни даде обещание, ако изберем да я приемем. Той обеща „в по-голяма степен Духът Господен, засилена решитемост да вървите в подчинение на Неговите заповеди и по-силно свидетелство за живата реалност на Сина Божий”2.

Една от моите дъщери, която е в прекрасен период на живота си, където нейните най-големи благословии са най-големите й предизвикателства (тя има три малки деца), ми каза: „Мамо, справям се. Чета от Книгата на Мормон. Придържам се към тези прекрасни обещания. Те са точно това, от което се нуждая в моя живот в този момент”.

Дали тези благословии са това, от което имате нужда в живота ви? Те са наши и ни очакват. Нека като отделни хора обещаем да следваме пророка. Като семейства, нека поискаме нашите благословии. Президент Хинкли, ние ви обичаме, ние ви чухме и ще ви следваме.

Бих искала да споделя моето свидетелство, че знам, че Небесният Отец е жив и ни обича. Знам, че Исус Христос е нашия Спасител. Аз знам, че Писанията са истинни. Те са словото Божие. Знам, че Гордън Б. Хинкли е нашия пророк днес. Знам, че като го следваме, ние получаваме големи благословии от нашия Отец в Небесата. Аз съм толкова благодарна за това свидетелство. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. „Search, Ponder, and Pray”, Children’s Songbook, стр. 109.

  2. „Eдно свидетелство живо и истинно”, Лиахона, авг. 2005 г., стр. 6.