На хълма Сион
Всяка душа, която с желание се присъедини към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и се старае да живее според нейните принципи и обреди, стои на хълма Сион.
Живял съм дълго време и наблюдавах как стандартите, от които зависи оцеляването на цивилизацията, биваха отстранявани един по един.
Живеем в дни, в които вековните устои на моралността, брака, дома и семейството търпят поражение след поражение в съдилища и съвети, парламенти и класни стаи. Нашето щастие зависи от това да живеем според тези стандарти.
Апостол Павел пророкувал, че в наши дни, тези последни дни, хората ще бъдат „непокорни на родителите,… без семейна обич,… неприятели на доброто,… повече сластолюбиви, а не боголюбиви” (2 Тимотея 3:2–4).
И предупредил: „Нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени” (2 Тимотея 3:13). Той бил прав. И все пак, когато мисля за бъдещето, съм изпълнен с чувства на положителен оптимизъм.
Павел казал на Тимотея да продължава с нещата, които бил научил от апостолите и че ще остане невредим, защото „от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса” (2 Тимотея 3:15).
Познанието на Писанията е важно. От тях научаваме за духовно наставление.
Чувал съм някои да казват: „С желание щях да устоя на преследване и изпитания, ако живеех в ранните години на Църквата, когато имало толкова много откровения, публикувани като писания. Защо това не се случва в момента?”
Откровенията, които дошли посредством Пророка Джозеф Смит, отпечатани като писания, са положили постоянната основа на Църквата, чрез която Евангелието на Исус Христос може да отиде до „всеки народ” (2 Нефи 26:13)1.
Писанията определят служението на Пророка и Президент и неговите съветници, Кворума на дванадесетте апостоли, кворумите на Седемдесетте, Председателстващото Епископство и колове, райони и клонове. Те определят сановете в свещеничеството на Аарон и Мелхиседек. Те постановяват начина, по който вдъхновение и откровение могат да достигат до ръководители, учители, родители и отделни хора.
Враждебността и изпитанията сега са различни. Те са дори по-силни и опасни, отколкото в онези ранни дни, насочени не толкова срещу Църквата, колкото срещу нас като хора. Ранните откровения, публикувани като писания за постоянно ръководство на Църквата, определят обредите и заветите; те са все още в сила.
Един от стиховете в тях обещава, „ако сте подготвени, вие няма да се боите” (У. и З. 38:30).
Нека да кажа какво е направено, за да бъдем подготвени. Може би тогава ще разберете защо не се страхувам от бъдещето, защо имам такива позитивни чувства на увереност.
Не съм способен да опиша с подробности и дори да изброя всичко, което бе направено от Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли през последните години. В тези неща ще видите непрекъснато откровение, достъпно за Църквата и всеки един член. Ще опиша някои от тях.
Преди повече от 40 години беше решено учението да бъде направено бързо и лесно достъпно за всеки член на Църквата, като се състави специално издание на Писанията за светиите от последните дни. Започнахме да съставяме препратки между Библията на крал Джеймз на английски, Книгата на Мормон, Учения и Завети и Скъпоценен бисер. Текстът на Библията на крал Джеймз бе оставен напълно непроменен.
Векове по-рано била свършена работата, която да ни подготви за днешния ден. Деветдесет процента от Библията на крал Джеймз била преведена от Уйлям Тиндейл и Джон Уайклиф. Дължим много на тези ранни преводачи, на тези мъченици.
Уйлям Тиндейл казва: „Ще направя така, че момчето, което бута плуга, да знае повече за писанията от (свещениците)”2.
Алма преминал през огромни изпитания и бил изправен пред още по-големи. Летописът казва: „И сега, тъй като проповядването на словото имаше голяма склонност да води людете да правят това, което е право, да, то е имало по-силно въздействие върху съзнанието на людете от меча или от нещо друго, което им се беше случвало, ето защо, Алма си помисли, че е нужно те да опитат добродетелта на словото Божие” (Алма 31:5).
Точно това е нещото, което имахме пред вид, когато започнахме работа с Писанията: всеки член на Църквата да може да познава Писанията и да разбира принципите и ученията, които се намират там. В днешно време се заехме да направим това, което Тиндейл и Уайклиф направили в своето.
Както Тиндейл, така и Уайклиф били ужасно преследвани. Тиндейл страдал в ледено студен затвор в Брюксел. Дрехите му се превърнали в парцали и му било много студено. Писал на епископите, като ги помолил да му дадат неговото палто и шапка. Помолил и за свещ, казвайки: „Наистина е скучно да седиш сам в тъмното”3. Те били толкова вбесени от неговото искане, че той бил изведен от затвора и пред голяма тълпа изгорен на клада.
Уайклиф избегнал смъртта чрез изгаряне, но Съветът от Констанц ексхумирал тялото му, изгорил го на клада и разпилял пепелта му4.
Пророкът Джозеф Смит взел назаем екземпляри на Книга на мъчениците от английския духовник от ХVІ век Джон Фокс от майката на Едуард Стивънсън от Седемдесетте. След като ги прочел, той казва: „Видях, с помощта на Урима и Тумима, тези мъченици, и те били честни, отдадени последователи на Христос, съобразно светлината, която получили, и ще бъдат спасени”5.
Да се създадат препратки на повече от 70 000 стиха от Писанията, да се предоставят бележки под линия и помагала бе смятано за извънредно трудно, дори невъзможно. Но бе започнато. Отне 12 години и помощта на повече от 600 души, за да бъде завършено. Някои бяха експерти по гръцки, латински и иврит, или пък имаха познания за древни ръкописи. Но повечето бяха обикновени верни членове на Църквата.
Духът на вдъхновение бдеше над работата.
Проектът би бил невъзможен без компютър.
Бе създадена забележителна система за организиране десетки хиляди бележки под линия, за да разтворим Писанията за всяко момче или момиче на плуга.
С показалеца на термините един член на Църквата може само за няколко минути да намери думи като Единение, покаяние, Светия Дух, и стихове-отправки от всичките четири тома Писания.
Няколко години след началото на проекта попитахме какъв е напредъкът с бавното и трудоемко съставяне на списък от теми по азбучен ред. Те написаха: „Минахме през Небеса и Рай, покрай Любов и Лъст, и сега наближаваме Покаяние”.
В ръцете ни попаднаха първоначалните ръкописи на Книгата на Мормон. Това направи възможно поправката на печатарските грешки, които се вмъкват в преводи на Писанията.
Най-забележителната част от Topical Guide (Тематичния указател) са 18-те страници ситен шрифт по темата „Исус Христос” – най-всеобхватната подборка на информация от Писанията, описваща Исус Христос, която някога е била съставяна в земната история. Следвайте тези препратки и ще откриете на Кого е тази Църква, на какво учи тя и с каква власт, с всичко установено в Святото име на Исус Христос, Сина Божии, Месията, Изкупителя, нашия Господ.
Две нови откровени бяха добавени към Учение и Завети – раздел 137, видение, дадено Джозеф Смит, Пророка, по време на изпълнението на обредите на надаряването, и раздел 138, видението на президент Джозеф Ф. Смит за изкуплението на мъртвите. И когато всичко беше почти готово за печат, бе получено и обявено в Официално Изявление възхитителното откровение за свещеничеството (вж. У. и. З. Официално Изявление – 2), доказвайки, че Писанията не са затворени.
После дойде огромното предизвикателство да се преведе това на езиците на Църквата. Сега Тройната комбинация, заедно с Ръководство към Писанията, е публикувана на 24 езика, като предстоят и още. Книгата на Мормон е публикувана на 106 езика. В момента се работи върху четиридесет и девет превода.
Още неща бяха направени. На Книгата на Мормон беше дадено подзаглавие – Книгата на Мормон: още едно свидетелство за Исус Христос.
На основите на учението, стабилни като тези на храма Солт Лейк и достъпни за всеки, повече хора могат да бъдат свидетели на постоянния поток от откровение към Църквата. „Ние вярваме във всичко, което Бог е разкрил, във всичко, което понастоящем разкрива, и вярваме също, че Той все още ще разкрива много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие” (Символът на вярата 1:9).
Докато публикуването на Писанията напредваше, друго велико дело бе започнато. То също отне години. Целият учебен план на Църквата бе преработен. Всички учебни дисциплини на свещеничеството и помощните организации – за деца, младежи и възрастни – бяха преработени, за да се съсредоточат върху Писанията, Исус Христос, свещеничеството и семейството.
Хиляди доброволци работиха година след година. Някои от тях бяха експерти по писане, учебни програми, образование и други подобни специалности, но повечето бяха обикновени и достойни членове. Всичко бе обвързано с Писанията, с ударение върху властта на свещеничеството и свещената същност на семейството.
Първото Президентство и Кворумът на Дванадесетте издадоха „Семейството: прокламация към света”6. Тогава публикуваха „Живият Христос: Свидетелството на апостолите”7.
Семинари и институти по религия се разпространиха по света. Учителите и учениците учат и преподават чрез Духа (вж. У. и З. 50:17–22), и всеки от тях е учен да разбира Писанията, словата на пророците, плана на спасение, Единението на Исус Христос, вероотстъпничество и възстановяване, изключителното положение на възстановената Църква и да разпознават принципите и ученията, които се намират в тях. Учениците са окуражавани да развият навик всекидневно да изучават Писанията.
Понеделник вечер беше отделена за семейна домашна вечер. Всички църковни дейности тогава се прекратиха, за могат семействата да са заедно.
В естествена последователност мисионерската дейност бе повторно обвързана с откровенията под заглавието „Проповядвайте моето Евангелие”. Всяка година повече от 25 000 мисионери се освобождават, за да се завърнат по домовете си в 148 държави, след като са прекарали две години, изучавайки учението и как да преподават чрез Духа и да споделят свидетелствата си.
Принципите на ръководството чрез свещеничеството се изясниха. Значението на свещеническите кворуми – на Аарон и Мелхиседек – се увеличи. Винаги и навсякъде има ръководители, които държат ключовете – епископи и президенти – за да ръководят, да изяснят недоразумения, да открият и поправят погрешни учения.
Курсовете по обучение за възрастни в свещеничеството и Обществото за взаимопомощ се основава върху ученията на президентите на Църквата.
Църковните списания бяха преработени и сега се публикуват на 50 езика.
Изключителната епоха на строителство на храмове продължава, с 122 храма, отворени за участие в обреди.
Генеалогията беше преименувана на „Семейна история.” Верните членове са подпомагани от най-съвременна технология, за да подготвят и донесат имена в храма.
Всички тези неща свидетелстват за продължаващо откровение. Има и още неща, твърде многобройни да се опишат с подробности.
В Църквата има ядро от сила, по-дълбока от програми, събрания или асоциации. То не се променя. Не се руши. То е постоянно и сигурно. Никога не се оттегля и не вехне.
Въпреки че Църквата се събира в домове за събрания, тя живее в сърцето и душата на всеки един светия от последните дни.
Навсякъде по света смирени членове черпят вдъхновение от Писанията, за да ги водят в живота, без напълно да осъзнават, че са намерили онзи „скъпоценен бисер” (Матея 13:46), за който Господ говорил на Своите ученици.
Когато Ема Смит, съпругата на Пророка Джозеф, събрала химни за първия сборник, тя включила „Води ни, о, велики Иехова”, което всъщност е една молитва:
Всяка душа, която с желание се присъедини към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и се старае да живее според нейните принципи и обреди, стои на хълма Сион.
Всеки може да получи уверението, което идва чрез вдъхновение и свидетелства, че Исус е Христос, Сина Божии, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е точно така, каквато Той я обявява: „единствената истинска и жива църква по лицето на цялата земя” (У. и З. 1:30). В името на Исус Христос, амин.