„Защото огладнях, и Ме нахранихте”
Където и да е възниквала нужда по каквато и да е причина — представителите на Църквата са били там … Непосредствен свидетел съм колко ефективни са нашите хуманитарни усилия.
През 1936 г., преди 68 години, една от секретарките на Кворума на Дванадесетте ми каза нещо, което й казал един от Дванадесетте. Тя каза, че по време на предстоящата обща конференция ще бъде обявена програма, която ще бъде призната за по-забележителна дори от идването на нашите хора в тези долини като пионери.
Впрочем, човек не би трябвало да казва на секретарката си онова, което трябва да се пази в поверителност, а тя не би трябвало да казва на никого, когато получи поверителна информация.
Но това се случи по онова време. Такива неща никога не стават днес. О, не! Би трябвало да добавя, че моите способни секретарки никога не нарушават по такъв начин поверителността.
Както знаят онези от вас, които са запознати с историята, по онова време беше обявен Църковния план за осигуряване, името на който по-късно бе променено на Църковна програма за благосъстоянието.
В онези дни се чудех как е възможно нещо, направено от Църквата, да засенчи според нечия преценка историческото събиране на нашите хора в тези западни долини на Съединените щати. Това било придвижване с такива епични пропорции, че ми се струваше, че нищо не би могло да бъде по-забележително. Но съвсем неотдавна открих нещо интересно.
В офиса на Първото президентство приемаме много изтъкнати посетители. Сред тях има държавни глави и посланици на народите. Преди няколко седмици ни гостува кметът на един от големите градове на света. Наскоро ни гостуваха също вице-президентът и посланикът на Еквадор, посланикът на Литва, посланикът на Беларус и други. По време на разговорите ни нито един от тези посетители не спомена великия пионерски поход на нашите предци. Но всеки от тях, независимо от останалите, се изказа с голяма похвала за нашата програма за благосъстоянието и за хуманитарните ни усилия.
И така, като говоря пред това голямо събрание на свещеничеството, бих искал да кажа няколко думи за усилията ни в полза на нуждаещите се, били те членове на Църквата или не, в различни места по света.
Когато била въведена, програмата за благосъстоянието имала за цел да се погрижи за нуждите на нашите хора. В последвалите години програмата помогнала на огромен брой хора. Епископите и президентките на Обществото за взаимопомощ са имали на разположение храна и облекло и други продоволствия за нуждаещите се. Безбройни членове на Църквата са работили като доброволци при произвеждането на необходимите неща. В момента управляваме 113 хранилища, 63 ферми, 105 консервни фабрики и центрове за домашно съхраняване, 18 предприятия за преработка и дистрибуция на храни, както и много други съоръжения.
Били са посрещнати нуждите не само на членове на Църквата, но помощ е била оказана и на безброй други. Точно тук, сред местната общност в Солт Лейк Сити, агенции, които не принадлежат на светиите от последните дни, всекидневно хранят голям брой гладни хора, като използват за целта продоволствия за благосъстоянието, дадени от светиите от последните дни.
Тук, в този град, и на редица други места, под наше управление функционират красиви универсални магазини, в които няма каси, където пари не сменят собственика си, където храна, облекло и други необходими неща се предоставят на хора в тежко положение. Вярвам, че върху лавиците на никой универсален магазин не могат да се намерят по-хубаво мляко, по-хубаво месо и по-хубаво брашно от тези, които разпределят епископските хранилища.
Принципите, по които функционират тези заведения, са в основни линии същите, каквито са били в началото.
От нуждаещите се очаква да направят всичко, което могат, за да се осигуряват сами с необходимото. След това се очаква семействата да съдействат в полагането на грижи за онези свои членове, които са имали по-малко късмет. И след това за ползване се предоставят ресурсите на Църквата.
Ние вярваме и се отнасяме много сериозно към словата на Господ:
„Дойдете вие, благословени от Отца ми, наследете царството, приготвено за вас от създаването на света:
Защото огладнях, и Ме нахранихте; ожаднях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте” (Матея 25:34–36).
Това е Господният начин за полагане на грижи за нуждаещите се, за които Той заявил, че са винаги сред нас” (вж. Матея 26:11).
Можещите работят доброволно, за да осигуряват необходимото на онези, които не могат. През миналата година в обектите на благосъстоянието бяха дарени 563 хиляди работни дни. Това се равнява на труда на човек, който работи осем часа на ден в продължение на 1542 години.
В един от неотдавнашните броеве на Church News се разказваше за една група фермери от малка общност в Айдахо. Позволете ми да ви прочета част от написаното:
„Часът е 6 сутринта в един ден от края на октомври и нивите със захарно цвекло в Рупърт, Айдахо, вече са покрити със слана.
Дългите ръце на машините за цвекло заемат дванадесет реда и нарязват на парчета надземната част на растенията от захарно цвекло. След тях машините, които събират реколтата, забиват стоманените си пръсти в почвата и изгребват корените от цвекло, като ги придърпват към един конвейр, по който се изсипват в чакащия камион.
… Това е фермата по благосъстоянието в Рупърт, Айдахо, и работещите тук днес са доброволци… Понякога в общ ритъм работят едновременно повече от 60 машини, като … всяка една от тях е собственост на местни фермери”.
Работата продължава през целия ден.
„(В) 7 вечерта … слънцето е залязло, като отново е оставило земята тъмна и студена. Фермерите се запътват за дома — изтощени от работа и щастливи.
Приключили са успешно още един ден.
Събрали са реколта от принадлежащо на Господ захарно цвекло” (Neil K. Newell, „A Harvest in Idaho”, Church News, 20 март 2004 г., стр. 16).
Такава забележителна доброволна служба продължава през цялото време, за да се осигурят продоволствия за хранилищата на Господ.
Още от самото начало програмата се е превърнала в нещо повече от грижа за нуждаещите се — тя насърчава семействата в Църквата да бъдат подготвени. Никой от нас не знае кога ще ни сполети катастрофа или болест, или безработица, или злополука, която ни оставя инвалиди.
През миналата година програмата помогна на семействата да подготвят за съхранение 18 милиона фунта (около 8 хиляди тона) храни от първа необходимост като мярка срещу възможен период на липса. Нека се надяваме, че такова време никога няма да дойде. Но хубавата, питателна храна от първа необходимост, която е била складирана по този начин, дава спокойствие на ума, а също и удовлетворение, че е бил изпълнен полученият съвет.
Към това се прибавя и още един елемент. Началото му се поставя преди няколко години, когато сушата в Африка причини глад и смъртта на безброй много хора. Членовете на Църквата бяха поканени да дадат принос към големите хуманитарни усилия за посрещане нуждите на тези ужасно осиромашали хора. Вашите дарения бяха многобройни и щедри. Работата продължава, защото има други сериозни нужди на много места. Броят на хората, до които е достигнала тази помощ, се е превърнал в чудо. Милиони килограми храна, медицински материали, одеяла, палатки, облекло и други материали възпряха глада и опустошението в различни части на света. Бяха изкопани кладенци, засети бяха реколти, бяха спасени животи. Нека ви дам един пример.
Нийл Дарлингтън е инженер-химик, който работил за голяма промишлена компания в Гана. Накрая той се пенсионирал.
Той и съпругата му тогава са призовани като мисионерска двойка. Били изпратени в Гана. Брат Дарлингтън казва: „В районите на глад, болести и социално брожение ние присъствахме като представители на Църквата и протягахме ръка за помощ на бедстващите, на гладните и на изпадналите в тежко положение.”
В малките села те изкопавали с машини нови кладенци и поправяли старите. Онези от нас, които разполагат с прясна и чиста вода в изобилие, едва ли могат да си представят как живеят онези хора, на които това им липсва.
Можете ли да си представите тази двойка предани мисионери-светии от последните дни? Те пробиват дупки в сухата земя. Сондата им достига пласта вода отдолу и чудната течност избликва на повърхността и се разлива върху сухата и жадна земя. Има ликуване. Има сълзи. Сега има вода за пиене, вода за миене, вода за отглеждане на реколта. В една суха земя няма по-скъпоценно нещо от водата. Каква абсолютна красота е изливането на водата от един нов кладенец?
При един случай, когато племенните вождове и старейшините на селото се събрали да им благодарят, брат Дарлингтън попитал вожда дали той и сестра Дарлингтън биха могли да изпеят една песен за тях. Те погледнали в очите тъмнокожите мъже и жени пред тях и изпели „Чедо на Бога съм” като израз на общото им братство.
Счита се, че само тази двойка е осигурила чрез своите усилия вода за около 190 хиляди човека в отдалечени села и лагери за бежанци. Размислете, ако искате, какво чудо е това постижение.
А сега, буквално хиляди като тях — семейни двойки, двойки, които иначе просто биха изживели живота си в, общо взето, празни занимания, са служили и служат по десетки различни начини и на много различни места. Те са работили и продължават да работят в бедните райони на Америка. Те са работили, и все още го правят, в Индия и Индонезия, в Тайланд и Камбоджа, в Русия и сред балтийските народи. И по такъв начин програмата се разраства.
Заедно с някои други Църквата наскоро осигури инвалидни колички на около 42 хиляди хора с увреждания. Помислете какво значи това за онези хора, които буквално е трябвало да пълзят, за да достигнат до някъде. С помощта на безкористни лекари и медицински сестри само през 2003 г. бе осигурено обучението на почти 19 хиляди специалисти по възвръщането към живот на новородени. Вследствие на това ще бъде запазен живота на хиляди бебета.
Миналата година бяха лекувани 2700 човека с проблеми в очите, а 300 местни практикуващи лекари бяха обучени в процедури за запазване на зрението. Слепите буквално прогледнаха.
Там, където е имало опустошителни наводнения, където земетресения са създавали бедствено положение, където гладът дълго е измъчвал дадена страна, където и да е възниквала нужда по каквато и да е причина — представителите на Църквата са били там. През изминалата година беше разпределена помощ в пари и натура на стойност около 98 милиона долара, с което общата сума на помощта само за 18 години достигна 643 милиона долара.
Непосредствен свидетел съм колко ефективни са нашите хуманитарни усилия. По време на пътуванията си по света съм виждал получателите на вашата щедрост. През 1998 г. посетих района на Централна Америка, който беше опустошен от урагана Мич. Раздаването на храна и облекло тук беше организирано бързо, а почистването и за нас бе чудо да виждаме как повторно се изграждат разрушените домове и разбитите животи.
Времето няма да ни стигне, за да разкажа за обсега на тези изключителни и значими програми. При предоставянето на помощ не питахме дали пострадалите принадлежат към Църквата. Защото знаем, че всяко земно дете е Божие дете, което заслужава помощ във време на нужда. Онова, което сме направили, сме го направили до голяма степен така, че лявата ръка да не знае какво прави дясната. Не търсим похвали или благодарност. За нас е достатъчна награда това, че когато помагаме на едно от тези най-малките деца на нашия Отец, ние го правим на Него и на Неговия възлюбен Син (вж. Матея 25:40).
Ще продължаваме напред с това дело. Винаги ще има нужда. Гладът и нуждата и катастрофите винаги ще бъдат около нас. И винаги ще има хора, чиито сърца са били докоснати от светлината на Евангелието и които ще искат да служат и да работят, за да повдигат нуждаещите се по земята.
Свързан с тези усилия е и учредения от нас Кредитен фонд за образование. Той съществува благодарение на вашите щедри вноски. Сега действа в 23 страни. Заеми се предоставят на достойни млади мъже и жени за образование. Иначе те биха останали в клопката на постоянната бедност, която от поколения е позната на техните родители и предци. Броят на получаващите помощ в момента е около 10 хиляди, а опитът до днес сочи, че благодарение на това обучение сега те печелят три-четири пъти повече от онова, което е било възможно преди това.
Господният Дух ръководи това дело. Тази дейност по благосъстоянието е светска дейност и намира израз в думи като ориз и боб, одеяла и палатки, облекло и лекарства, работа и образование за по-добра работа. Но тази така наречена светска дейност е само външен израз на един вътрешен дух — Духът на Господ, за Когото е казано: „обикаляше да прави благодеяния” (Деяния 10:38).
Нека небето дава успех на тази велика програма и нека небесните благословии почиват върху всички онези, които служат в нея. Смирено се моля за това в свещеното име на Исус Христос, амин.