Душата ми се наслаждава на Писанията
Ако още не сте развили навик за всекидневно изучаване на Писанията, почнете сега и продължавайте да учите.
Когато бях младоженка, попитах свекърва си, която бе много добра готвачка, дали би ме научила как да приготвям нейните възхитителни рулца. С изкрица в погледа си тя отвърна, че са й трябвали 25 години да се научи да прави добро руло! Сетне добави, „По-добре почни да ги правиш”. Последвах съвета й и у дома много пъти се наслаждавахме на рулца.
Почти по същото време бях поканена на обяд за всички сестри от Обществото за взаимопомощ в моя район, които са прочели или Книгата на Мормон, или една кратка книжка за историята на Църквата. Бях станала нехайна в четенето на Писанията, затова се класирах за обяда, като прочетох кратката книга, защото бе по-лесно и отне по-малко време. Докато ядях обеда си, изпитах могъщо чувство, че макар и историческата книга да бе добра, е трябвало да прочета Книгата на Мормон. Светият Дух ме подтикваше да променя навиците си за четене на Писанията. В онзи същия ден започнах да чета Книгата на Мормон и не съм спирала да я чета. Макар да не се смятам за експерт, наистина обичам да чета всички Писания и съм благодарна, че си изградих навик за цял живот да ги чета. Би било невъзможно човек да научи уроците, съдържащи се в Писанията, като просто ги изчете еднократно или изучава в клас избрани стихове.
Правенето на рулца е голямо домакинско изкуство. Когато ги готвя, къщата се пълни със сладък аромат. Мога да покажа любовта си към моето семейство, като споделя нещо, създадено от мен. Когато изучавам Писанията, Духът на Господ изпълва дома ми. Придобивам важно разбиране, което сетне споделям с моето семейство и любовта ми към тях нараства. Господ ни е казал, че времето ни „трябва да бъде посветено на изучаване на Светите писания” (вж. У. и З. 26:1) и че „Книгата на Мормон и Светите писания са дадени… за (наше) наставление” (вж. У. и З. 33:16). Всяка жена може да е наставник по евангелско учение у дома си и всяка сестра в Църквата се нуждае от евангелско познание като ръководител и учител. Ако вече не сте развили навик за всекидневно изучаване на Писанията, почнете сега и продължавайте да учите, за да сте готови за отговорностите на този живот и на вечността.
Ранните ми опити да правя рулца и да чета Писанията не винаги бяха успешни, но с течение на времето това ставаше все по-лесно. И за двете начинания трябваше да науча подходящи техники и да придобия разбиране за компонентите. Ключът бе да започна и да го правя отново и отново. Един добър начин за начало на изучаването на Писанията е да ги „оприличим” към нас (1 Нефи 19:23). Някои хора започват, като избират един предмет от Topical Guide, за който трябва да знаят повече. Или започват от началото на книга от Писанията и търсят специални напътствия, докато четат.
Например, когато бях призована да служа като ръководител на Младите жени, си купих нов комплект Писания и като започнах да ги чета и отбелязвам, търсех неща, които ще ми помогнат в моето призование. Понякога слагам цветни листчета хартия в моите Писания, та да имам бърз достъп до въпроси и теми, които изучавам. За много от любимите ми стихове в моите Писания — за покаянието и Единението, имам книжни етикетчета, тъй че мога лесно да ги намеря, докато размишлявам по време на събранията за причастието всяка седмица. Обикновено си водя бележки за това, което чета. Понякога пазя тези бележки в Писанията си, а понякога записвам това, което уча, в отделен бележник.
От време на време правя инвестиция в нова Книга на Мормон. Щом почна да чета тази нова книга, си правя бележки в полетата, тъй че имам запис на това, което научавам, докато уча. За да си помогна да помня какво уча, начертавам линии, свързващи идеите. Щриховам стихове и подчертавам ключови думи. Когато открия идеи, свързани една с друга, пиша бележки за съответните стихове, за да свържа тези идеи (вж. „Оприличаване”, Преподаването-няма по-велико призование, 1999 г. стр. 58). Приятно ми е да мисля за своите Писания като за работна книга, тъй че понякога записвам къде съм била, когато съм получила прозрение или името на човека, който ме е учил. По този начин изживяването се опреснява в паметта ми, когато чета отново този пасаж.
Много от вас учат чужди езици. Може да ви хареса да почнете да четете Книгата на Мормон на друг език. Когато четете Писанията на друг език, вие научавате значението на думите по един нов начин. Някои хора започват с намиране отговори на техните въпроси. Те искат да знаят кои са и какво би трябвало да правят с живота си. Един мой приятел предложи да почна да търся въпросите, които Господ ни задава в Писанията и да размишляваме над тях (вж. Джон С. Танър, „Responding to the Lord’s Questions”, Ensign, април 2002 г., стр. 26). Оттогава открих множество важни въпроси, като „Какво желаеш”? (1 Нефи 11:2) и „Какво мислите за Христа?” (Матея 22:42). Пазя списък с тези въпроси на гърба на моите Писания. В моменти на спокойствие често избирам един от тях за размишление, понеже това осветлява ума ми, тъй че „да разбера Писанията” (Лука 24:45). Когато нямам Писанията си под ръка, почвам ученето си с преглед на ученията, които съм запаметила. Като си декламирам Символа на вярата или други стихове, съм в състояние да ги пазя в моята „банка спомени”.
По който и начин човек да почне изучаването на Писанията, ключът за откриването на важно знание е да продължаваме да учим. Никога не се уморявам да откривам богатите съкровища от истина в Писанията, защото те поучават с „яснота, точно толкова ясно, колкото словото може да бъде” (2 Нефи 32:7). Писанията свидетелстват за Христа (вж. Иоана 5:39). Те ни казват всичко това, което трябва да правим (вж. 2 Нефи 32:3). Те „(ни) правят мъдри за спасение” (2 Тимотея 3:15). Чрез своето четене на Писанията и на молитвите, които придружават моето изучаване, получих знание, което ми носи покой и ми помага да държа енергията си фокусирана върху вечни приоритети. Понеже започнах да чета Писанията всеки ден, научих за моя Небесен Отец, за Неговия Син Исус Христос и какво трябва да правя, за да съм като Тях. Научих за Светия Дух и как да съм достойна за неговото спътничество. Научих за моята същност като дъщеря на Бог. По същество узнах коя съм, защо съм на земята и какво трябва да правя с моя живот.
Като юноша Пророкът Джозеф Смит имал един голям въпрос, който мъчел ума му. Той почнал да чете Писанията и намерил отговор в Библията (вж. Яковово 1:5). Той казва, „Никога никой откъс от Свето писание не е докосвал с такава сила човешко сърце, както тогава онези думи докоснаха моето”. Той мислел за това „отново и отново” (вж. Джозеф Смит — История 1:12). Тъй като Джозеф действал според прочетеното в Писанията, той научил за Небесния Отец, за Неговия Син Исус Христос, Светия Дух и за същността си като син на Бог. Джозеф научил кой е, защо бил тук на земята и какво трябвало да върши в живота си.
Писанията са тъй важни, че Нефи рискува живота си, за да добие екземпляр от тях. Той искал да „види, и да чуе, и да знае” (1 Нефи 10:17). Той „изследвал (Писанията) и открил, че били желателни… (и) с голяма стойност” (1 Нефи 5:21). От Писанията той научил за „делата Господни по други земи, сред народите от стари времена” (1 Нефи 19:22). Той почнал да изучава Писанията и узнал за Небесния Отец, Неговия Син Исус Христос, Светия Дух и за същността си като син на Бог. Той научил кой е и какво да прави.
Имам голямо доверие в младите жени на Църквата. Чрез вашия навик за всекидневно четене и изучаване на Писанията, ще „започнете да вярвате в Светите писания, да, и в пророчествата на светите пророци, които са написани” (Еламан 15:7). Ще бъдете майки и ръководителки, които ще помагат в подготовката на следващото поколение с разбиране на Евангелието и със свидетелство. Децата ви ще са мъже и жени във вярата, които ще продължат строежа на Божието царство на земята поради онова, на което сте ги учили от Писанията.
Ако четенето на Писанията още не ви е навик, днес е големият ден да започнете. Всъщност, не ми трябваха 25 години да науча как се правят хубави рулца. Просто се нуждаех от насърчение да започна. Домашно приготвените рулца донесоха много радост в дома ми. Но най-голямата радост дойде от навика за всекидневно четене на Писанията, което почнах преди толкова много години. В някои дни имах много време да размишлявам над Писанията. В други размишлявах само над няколко стиха. Така както храната и дишането поддържат физическото ми тяло, Писанията подхранват и дават живот на духа ми. Сега мога да повторя думите на Нефи и да кажа: „Понеже душата ми се наслаждава на Писанията и сърцето ми потъва в размисъл за тях… Ето, душата ми се наслаждава в нещата Господни; и сърцето ми непрестанно потъва в размисъл за нещата, които съм видял и чул” (2 Нефи 4:15–16). В името на Исус Христос, амин.