2004 г.
Исусе, мисля все за Теб
Май 2004


Исусе, мисля все за Теб

Исусе, мисля все за Теб — радваш с неизразима радост сърцето ми. Това контролира всяка част от моето същество.

Неотдавна президент Хинкли бе дочут да казва на една млада двойка, наскоро сключила брак в храма: „Колко прекрасно време човек да е жив и да е влюбен”. Неговият положителен характер и възглед за нещата внасят спокойствие. Те подхранват надеждата в един иначе мрачен свят. Те обаче са нещо повече от обикновен израз на положително настроена личност. Един поглед към миналото ще помогне да илюстрирам онова, което искам да кажа.

В началото на ХІІ век духовникът Св. Бернар от Клерво, „човек с интензивна и емоционална вяра”1, написал следните думи:

Исусе, мисля все за Теб —

радваш сърцето ми.

Дивно е Твоето лице,

то е любов и мир2.

Тези редове говорят за надежда, радост и мир, въпреки че били написани във време, когато по-голямата част от света била потънала в невежество, бедност и отчаяние. Тези думи улавят онази спокойна увереност, която винаги придружава свидетелството за Исус. Същата увереност дава жизненост и оптимизъм на нашия възлюбен пророк и на всички верни последователи на Христос.

Какво всъщност е това свидетелство за Исус, как можем да го придобием и какво прави то за онези, които го получават? Свидетелството за Исус е сигурното и твърдо знание, открито чрез Светия Дух на духа на даден човек, че Исус е живият Син на живия Бог3.

Тъй като свидетелството за Исус се дава от Бог, то е нещо превъзходно и е съществено условие за един щастлив живот. То е основополагащият принцип на нашата религия и всички други неща, които имат отношение към нашата вяра, са добавки към него4. Президент Хинкли ни напомня:

„Привилегия, възможност и задължение на всеки светия от последните дни е да се сдобие за себе си със сигурно знание … че Исус е Христос, Синът на Бог, Изкупителят на цялото човечество … Това свидетелство … е най-скъпоценното притежание, което някой от нас би могъл да има …

Убеден съм … че винаги когато човек има в сърцето си истинско свидетелство за живата реалност на Господ Исус Христос, всичко друго ще си дойде на мястото както би трябвало”.5

Подхранвано от праведен живот, това свидетелство за Исус става управляващата сила във всичко, което прави даден човек. Освен това то е достъпно за всеки, защото „Бог не гледа на лице”6.

Придобиването на такова свидетелство не идва обаче без лични усилия. Човек трябва да желае да знае, да изучава, за да научи, да живее, за да заслужи и да се моли, за да получи. Когато е търсено по този начин, със смирение и вяра, знанието идва и заедно с това знание идва и сладката увереност, че всичко ще е добре, и вътрешната сила да действаме, за да стане така.

Да желаем да знаем

Желанието да знаем е първата стъпка в личното търсене на свидетелството за Исус. Писанията съветват: „Ако желаете да се събудите и съживите способностите си, дори само за да изпитате словата ми и упражните частица вяра, да, дори ако нямате нищо повече от желание да повярвате, нека това желание да действа във вас, чак докато повярвате по начин, че дадете място на частица от словата ми”7.

Да изучаваме, за да научим

Свидетелството за Исус изисква честният търсач да изучава, за да научи. Господ е казал: „Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене”8.

От първата до последната страница Светата Библия учи и свидетелства за Христос. Той е Иехова на Стария завет, Месията на Новия9. Книгата на Мормон, още едно свидетелство за Него, била съставена, запазена и извадена наяве със заявената цел: „за убеждаването на юдеин и езичник, че Исус е ХриCтос, вечният Бог, Който се показва на всички народи”10.

Да живеем, за да заслужим

Успоредно с желанието и изучаването човек трябва да живее така, че да заслужи такова свидетелство. Онзи човек, който върши онова, което казва Исус, получава знанието кой е Исус. Той е казал:

„Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря”11.

Да се молим, за да получим

И накрая, свидетелството за Исус идва при онези, които се молят да го получат. „Искайте, и ще ви се даде”12 е поканата, която води до такова знание смирения и каещ се човек. Заедно с това знание търсачът придобива също разбиране за произхода и целите на живота, като му открива перспективи, които иначе биха останали скрити.

Животът на Господ например не започнал във Витлеем13, а нашият не започнал при раждането ни. В доземния свят Той бил твърд и непоколебим поддръжник на вечния план на Бог за Неговите деца14, а ние сме били там. По време на великата война в небесата тъкмо чрез силата на Първородния бил прогонен Луцифер15, а ние сме помагали в битката за каузата. Чрез Единородния Син на Бог „световете съществуват и са били създадени”16 и затова ние можем да постигнем своя божествен потенциал. Президент Дж. Рубен Кларк е казал:

„Онзи, Който слязъл в началото … и създал този свят … не бил новак, не бил аматьор, не бил Същество, което прави пръв опит …

И ако помислите за тази наша Галактика, в която от началото има може би … един милион свята, и умножите това по милионите галактики … които ни окръжават, тогава ще получите известна представа за това Кой е (Исус Христос)”17.

Изпълнени със страхопочитание, ние ликуваме заедно с древния духовник: Исусе, мисля все за Теб — с почуда изпълваш сърцето ми.

Като буквален Божий потомък и роден от смъртна майка, доземният Христос станал Единородният на Отца в плътта. Въпреки че пълнотата на Неговото величие, месианство и божествена природа не се изявили от самото начало „Той преминавал от благодат към благодат, докато не получил пълнотата” и същото можем и ние18.

Ангели Му служели, Светият Дух се спуснал върху Него, Той понесъл мъките на цялото човечество и греховете ни могат да бъдат опростени чрез Него19.

Този Исус, Който е наречен Христос, извършил съвършено Единение за цялото човечество чрез Своя несравним живот, чрез Своето страдание в Гетсиманската градина, чрез проливането на кръвта Си, чрез Своята смърт на кръста и чрез славното си възкресение. Той победил гроба и благодарение на Него и ние ще направим същото20. „Той е най-великото Същество, което някога се е раждало на тази земя … Той е Господарят на господарите, Царят на царете … Спасителят … Ярката утринна звезда … Неговото име … е единственото име под небето, (чрез което) можем да бъдем спасени”21. Той е Помазаникът. Ние отново възкликваме: Исусе, мисля все за Теб — с благоговение изпълваш сърцето ми.

Тъй като не можал да Го победи в апогея на времената, светът не може без Него в нашето време, нито ние. Неговата цел е „да осъществи безсмъртието и вечния живот на човека”22. Ето защо Той дошъл при Пророка Джозеф Смит, възстановил свещеничеството, отново установил Своята Църква и отново провъзгласил плана на изкуплението. Джозеф Го видял, разговарял с Него и ни е оставил това превъзходно поетично описание за Него:

Съзрях около престола свети ангели и войнства,

и осветени същества от светове, които са били,

в святост да се покланят на Бог и Агнеца

во веки веков, амин и амин!

И сега, след всички свидетелства за Него

от свидетели истински, които Го познават,

това е моето, последно от всички, че Той е жив, да, Той е жив!

И седи на престола Си отдясно на Бога.

И чух силен глас от небесата, свидетелстващ,

че Той е Спасителят — Единородният на Бог,

че от Него, чрез Него и из Него, всички световете са били създадени,

тъкмо всички, които (кръстосват) широките небеса.

Чиито обитатели също, от първия до последния,

са спасени тъкмо от същия Спасител като нашия;

и са, разбира се, родени дъщери и синове Божии

чрез същите истини и чрез същата сила23.

Днес сред нас са надлежно ръкоположените апостоли на Господ. Верни на своето свещено поръчение да бъдат „специални свидетели на името на Христос по целия свят”24, те заявяват:

„Исус е Живият Христос, безсмъртният Божий Син. Той е великият цар Емануил, Който днес стои от дясната страна на Своя Отец. Той е светлината, животът и надеждата на света. Неговият път е пътеката, която води към щастие в този живот, и към вечен живот в идния свят. Да благодарим на Бог за несравнимия дар на Неговия божествен Син”.25

Исусе, мисля все за Теб — радваш с неизразима радост сърцето ми. Това контролира всяка част от моето същество. Моят живот, онези, които обичам, моите амбиции — всичко това е моделирано и получава живот и цел, защото зная, че Ти си Христос, Светият.

Благодаря на Бог за моето свидетелство за Исус и се моля всички да бъдат благословени по същия начин. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Karen Lynn Davidson, Our Latter-day Hymns: The Stories and the Messages, 1988 г., стр. 167.

  2. „Jesus, the Very Thought of Thee,” Hymns, no. 141.

  3. Вж. Иов 32:8; 1 Коринтяните 2:11.

  4. Вж. History of the Church, 3:30.

  5. Teachings of Gordon B. Hinckley, 1997 г., стр. 647–48.

  6. Деяния 10:34, вж. също У. и З. 1:35; 38:16.

  7. Алма 32:27; курсивът е добавен.

  8. Иоана 5:39.

  9. Вж. „Живият Христос: Свидетелството на Апостолите”, Лиахона, април 2000 г., стр. 2.

  10. Заглавна страница на Книгата на Мормон.

  11. Иоана 7:16–17.

  12. Вж. Матея 7:7–8; У. и З. 4:7.

  13. Вж. „Живият Христос: Свидетелството на Апостолите”; вж. също Моисей 2:26.

  14. Вж. Авраам 3:22–27.

  15. Вж. Моисей 4:1–3; У. и З. 76:25–27.

  16. Вж. У. и З. 76:22–24.

  17. „Who Is Our Savior?” Improvement Era, ноември 1962 г., стр. 798–99.

  18. Вж. У. и З. 93:12–20.

  19. Вж. Алма 7:11–13.

  20. Вж. Лука 24:36–39; 1 Коринтяните 15:55; Алма 11:41–45; 3 Нефи 11:7–14.

  21. Bible Dictionary, „Christ,” стр. 633.

  22. Вж. Моисей 1:39.

  23. „A Vision,” Millennial Star, август 1843 г., стр. 51; вж. Bruce R. McConkie, Mormon Doctrine, 2nd ed. (1966 г.), стр. 65–66; вж. също У. и З. 76:21–24.

  24. Вж. У. и З. 107:23.

  25. „Живият Христос: Свидетелството на апостолите”.