С всички чувства на един нежен родител: Послание за надежда към семействата
Няма значение колко зъл ще стане светът, нашите семейства могат да бъдат в мир. Ако вършим това, което е правилно, ние ще бъдем направлявани и защитени.
Както пророкува Павел, ние живеем в „усилни времена”1. „Сатана (продължава да ходи) наоколо, отклонявайки хорските сърца”2 и неговото влияние се увеличава. Но няма значение колко зъл ще стане светът, нашите семейства могат да бъдат в мир. Ако вършим това, което е правилно, ние ще бъдем направлявани и защитени.
Често използваният химн от нашите предци-пионери ни казва какво да правим: „Със кураж, със свежи сили ний задружно нека да вървим”3. От такъв кураж и вяра имаме нужда като родители и семейства в тези последни дни.
Татко Лехий имал такъв кураж. Той обичал своето семейство и се радвал, че някои от неговите деца спазваха Господните заповеди. Но той трябва да е изпитвал силна мъка, когато неговите синове „Ламан и Лемуил не взеха от плода”, който представлява любовта Божия. „Той извънредно се опасява за (тях), да, той се опасяваше за тях, да не би да бъдат отхвърлени от присъствието Господне”.4
Всеки родител на моменти изпитва такъв страх. Обаче, когато ние упражняваме нашата вяра като учим децата си и вършим всичко, което можем, за да им помогнем, нашите страхове ще изчезнат. Лехий с кураж и с вяра „той…заувещава (своите деца) с всички чувства на един нежен родител, та да се вслушат в словата му, та Господ да би се смилил над тях.” И „той им нареди да спазват заповедите Господни”5.
Ние също трябва да имаме вяра да учим нашите деца и да им нареждаме да спазват заповедите. Не трябва да позволяваме техните избори да отслабват нашата вяра. Нашето достойнство няма да се измерва според тяхната праведност. Лехий не е загубил благословията да се угощава с дървото на живота само защото Ламан и Лемуил отказали да вземат от неговите плодове. Понякога като родители ние чувстваме, че сме се провалили, когато нашите деца правят грешки или се отклоняват. Родителите никога не са се проваляли, когато дават най-доброто от себе си, за да обичат, учат, да се молят и да се грижат за своите деца. Тяхната вяра, молитви и усилия ще бъдат осветени за доброто на техните деца.
Желанието на Господ за нас като родители е да спазваме Неговите заповеди. Той е казал „да учим своите деца на светлина и истина според заповедите…и да въдворим ред в собствените си домове и да гледаме да сме по-усърдни и загрижени вкъщи”.6
Искам да напомня на всички нас днес, че няма семейство, което да е достигнало съвършенство. Всички семейства са подчинени на условията на смъртността. На всеки един от нас е даден дарът на свободата на избор — да избираме за себе си и да се учим от последствията на нашите избори.
Всеки един от нас може да има съпруга, дете, родител или роднина, които да страдат по един или друг начин, умствено, физически, емоционално или духовно, или ние самите може да изживяваме такива трудности. Накратко, смъртността не е лесна.
Всяко семейство има свои особени обстоятелства. Но Евангелието на Исус Христос обхваща всяко предизвикателство, заради което трябва да учим нашите деца на него.
В „Семейството: Прокламация към света” се казва:
„Родителите имат свещения дълг да отглеждат децата си в любов и праведност, да се грижат за техните физически и духовни нужди, да ги учат на обич и служба едни към други, да съблюдават заповедите Божии и да бъдат граждани, спазващи закона, където и да живеят. Съпрузите и съпругите, майките и бащите ще бъдат отговорни пред Бог за самоосвобождаването си от тези задължения”.7
Изпълняването на тези задължения е ключът за предпазването на нашите семейства в тези последни дни.
Моисей съветва: „На тях да учиш (на тези слова) прилежно чадата си, и за тях да говориш когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш”.8 Нашите семейства трябва да бъдат в мислите ни непрекъснато.
Моисей разбрал нуждата от постоянно учене, защото израснал в трудни времена. По времето, когато се е родил Моисей, фараонът бил оповестил, че всяко еврейско бебе от мъжки пол в Египет трябва да бъде хвърлено в реката. Но родителите на Моисей гледали сериозно на своите родителски задължения.
В Светите писания е записано: „С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца … и (неговите родители) не се боеха от царската заповед”9. Когато Моисей станал твърде голям, за да бъде скрит, неговата майка, Иохаведа направила изкусно изработена тръстикова кошница, добре намазана с тиня, за да бъде устойчива на вода и поставила в нея своя син. Насочила малкия съд надолу по реката, на сигурно място където се къпала дъщерята на фараона.
Като не оставила нищо на късмета, Иохаведа също изпратила по него една вдъхновена помощничка, своята дъщеря Мириам, за да го наглежда. Когато дъщерята на фараона, принцесата, открила бебето, Мириам смело предложила да извика еврейска дойка. Дойката била Иохаведа, майката на Моисей.10
Поради нейната вярност, животът на Моисей бил пощаден. Той навреме научил кой е бил и „напусна Египет, без да се бои от царския гняв”.11
Присъединявам се към верните родители навсякъде по света, като заявявам, че знаем кои сме, разбираме своите отговорности като родители и не се страхуваме от гнева на Принца на тъмнината. Уповаваме се на светлината на Господ.
Подобно на Иохаведа, ние сме отгледали семейства в нечестив и враждебен свят — свят толкова опасен, колкото съда на Египет, управляван от фараона. Но като Иохаведа, ние също плетем закриляща кошница за нашите деца — съд, наречен „семейство” — и ги водим на сигурно място, където нашите учения могат да бъдат подсилени в дома и в Църквата.
В края на краищата ние ги водим към най-великия дом за поука от всички — светия храм, където един ден те могат да коленичат, заобиколени от верните членове на техните семейства, за да бъдат запечатани за времето и цялата вечност с някой достоен спътник. Това, което научат от нас, на това и ще учат своите деца и работата на вечните семейства ще продължи.
По пътя, във времена, когато нашите деца са далеч от нас, Господ предоставя вдъхновени „Мириями” да ги наглеждат — специална трета група като свещеничеството и помощните ръководители, учители, разширено семейство и достойни приятели. Понякога Духът ни подтиква като родители да търсим специална помощ отвъд нас самите чрез източници като доктори и квалифицирани съветници. Духът ще ни насочва кога и как да получим такава помощ.
Но най-голямата помощ за нашите семейства идва чрез Евангелието — от нашия Небесен Отец, чрез напътствието на Светия Дух и ученията и принципите, и чрез свещеничеството. Нека споделя с вас пет важни елемента на родителството, които ще ни помогнат в укрепването на нашите семейства.
Провеждайте семейни съвети. Понякога се страхуваме от нашите деца — страхуваме се да се съветваме с тях от страх да не ги обидим. Има безценни благословии, които ще бъдат получени при съветването ни с нашите семейства, като показваме непресторен интерес към живота на членовете на нашето семейство. Понякога семейният съвет може да включва всички членове на семейството като част от семейната домашна вечер или други специални поводи. Но ние трябва редовно да се съветваме поотделно с всяко от нашите деца.
Без това индивидуално съветване с нашите деца, те ще са склонни да вярват, че татко и мама, или дядо и баба не ги разбират или не се интересуват от предизвикателствата, с които те се сблъскват. Като ги изслушваме с любов и се въздържаме да ги прекъсваме, Духът ще ни помогне да научим как можем да бъдем в помощ на нашите деца и да ги учим.
Например, може да ги учим, че могат да избират своите действия, но не и последствията от тези действия. Ние също можем нежно да им помогнем да разберат какви могат да бъдат последствията от техните действия в собствения им живот.
Понякога, когато на нашите поучения не се обръща внимание или когато нашите очаквания не са удовлетворени, ние трябва да си напомняме да оставим вратата на сърцата си отворена.
В притчата за блудния син ние намираме един силен урок за семействата и особено за родителите. След като по-малкият син „дойде на себе си”,12 той решил да се върне в къщи.
Откъде е знаел, че баща му няма да го отхвърли? Тъй като той познавал своя баща. Чрез неизбежните недоразумения, конфликти и безразсъдства на своята младост ясно си представям, че неговият баща трябва да е имал състрадателно сърце и би реагирал с мек отговор, слушащо ухо, разбиращо сърце и прощаваща прегръдка. Синът трябва да е знаел, че може да се върне вкъщи, защото той знаел какъв дом го е очаквал. Светите писания казват: „когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше”.13
Свидетелствам, че нашият Небесен Отец оставя вратата отворена. Свидетелствам също, че никога не е твърде късно да отворим вратата между нас и нашите деца с простите думички като „Обичам те”, „Съжалявам” и „Моля те, прости ми”. Можем да започнем да създаваме дом сега, в който те ще искат да се върнат, не само сега, но и през вечността.
Също ние можем да помагаме на нашите покорни деца да оставят вратата на прошката отворена, като изразяваме нашата любов и привързаност към тях и като им помагаме да се радват на покаянието на техните родни братя и сестри.
С отворената врата на своите сърца ние трябва да се научим как да оприличим Светите писания за нашия живот.
Често говорим за ученето на нашите деца от Светите писания, но как правим това?
Преди няколко години учех нашия по-малък син за живота и изживяванията на брата на Яред. Въпреки че историята беше много интересна, той не беше привлечен. Тогава го попитах какво значение има историята лично за него. Когато питаме децата си „Какво значи това за теб?”, това означава толкова много. Той каза: „Знаеш ли, не е по-различно от това, което направил Джозеф Смит в горичката, когато се помолил и получил отговор.”
Казах, „Ти си почти на годините на Джозеф Смит. Мислиш ли, че една такава молитва може да бъде полезна и на теб?” Изведнъж вече не говорихме за стара история в една отдалечена земя. Ние говорехме за нашия син, за неговия живот, нужди и начинът, по който може да му помогне молитвата.
Като родители имаме отговорността да помагаме на нашите деца да „оприличим всички Свети писания (наистина, всяка част от Евангелието на Исус Христос) за нас (и за нашите деца),… за наша полза и поука (на нашите семейства)”.14
Оприличаваме ли всички евангелски преживявания на нашите деца с истинските нужди на техния живот? Учим ли ги за Дара на Светия Дух, покаянието, Единението, причастието и благословията от събранията за причастие, докато те се сблъскват с предизвикателствата на живота им? На официалните събрания няма достатъчно време да научим децата си на всичко, което трябва да знаят. Затова ние трябва да се възползваме от всички моменти за обучение.
Тези моменти са безценни. Те идват, когато работим, играем и се борим заедно. Когато идват, Господният Дух може да ни помогне да узнаем какво да кажем или да помогнем на нашите деца, за да приемат нашите учения.
Каква радост и благословия е да имаме Духа в нашите домове! И каква благословия е да Го поканваме посредством молитва, изучаване на Писанията, като говорим мило и показваме привързаност един към друг! Нека се подготвим за моментите на учене, като се молим както Алма за неговия син, с „много вяра”15 и с цялата сила на душата си, като постим, изследваме Писанията, покайваме се от нашите грехове и позволяваме на Светия Дух да изпълни нашите сърца с любов, прошка и състрадание. И тогава домовете ни ще се изпълнят. Тогава нека се доверим на Добрия пастир.
Майката на Моисей, Иохаведа, направлявала своя син по реката с вяра в „Пастира…на (нашата) душа”.16 Като родители ние също можем да се доверим на добрия Пастир да ни води и направлява. Исаия обещава: Той „ще води полека”17 всички тези, които носят отговорност за младежите.
Той ще ни помогне да се доверим и почитаме принципите на свободата на избор, противопоставянето и Единението, дори когато нашите деца правят неразумни избори. Чрез Неговия Дух Той ще ни помага да учим нашите деца да посрещат всяко предизвикателство, изпитание и трудност в живота, като помнят кои са те — Божии чеда. Ще бъдем вдъхновени по начини, по които да им помогнем да се облекат „в Божието всеоръжие,”18 така че да могат да противостоят на „огнените стрели на нечестивия”19 с „вярата за щит”20 и „меча на Духа”.21 След като нашите деца са въоръжени духовно и укрепени, Той ще ги благослови да издържат вярно докрай и ще се върнат вкъщи, да останат достойни и завинаги да живеят в присъствието на своя Небесен Отец.
След всичко това на нас ще ни е мъчно да виждаме членовете на нашите семейства да страдат от ударите и стрелите на смъртността. Но ще стоим удивени от любовта, която им предлага нашият Спасител. Благодарение на Него, трудностите не е необходимо да ги победят или унищожат, но могат да ги смекчат, укрепят и осветят.
Свидетелствам на родителите и семействата по целия свят, че Господ Исус Христос има мощта да спасява. Той е Изцелителят, Изкупителят, спасяващият Пастир, който ще остави деветдесет и деветте, за да намери едната. Ако търсим спасение за специалната „една овца” в нашето семейство, аз ви свидетелствам, че тя може да бъде открита от Него. Ние му помагаме да ги достигне, като живеем с вяра според Евангелието, като се запечатваме в храма и като живеем според заветите, които сме сключили там.
Родителите могат да имат голяма утеха от думите на старейшина Орсън Ф. Уитни за ученията на Джозеф Смит:
„Пророкът Джозеф Смит заявил — а той никога не е учил по-успокояващо учение — че вечното запечатване на верни родители и дадените им божествени обещания за достойната служба в Каузата на Истината биха спасили не само тях самите, но също така и тяхното потомство. Въпреки че някои от овцете могат да се лутат, окото на Пастира е върху тях и рано или късно те ще почувстват влиянието на Божественото провидение, което се простира след тях и ги привлича обратно към стадото. Дали в този или в следващия живот, те ще се върнат. Те ще трябва да платят техния дълг към справедливостта, ще изстрадат за своите грехове и може да изминат трънлив път, но ако накрая ги отведе, както разкаялия се блуден син, до обичащото и прощаващо сърце на бащата и дома, болезненото преживяване няма да е било напразно. Молете се за вашите лекомислени и непокорни деца, подкрепяйте ги с вяра. Имайте надежда, имайте доверие, докато не видите Божието спасение”.22
Специално свидетелствам, че Исус Христос даде Своя живот, за да осигури спасението и възвисяването на всички семейства по земята. С всички чувства на един нежен родител аз изразявам любовта на нашия Небесен Отец към вас и вашето семейство.
Нека съберем обичаните от нас хора и „с кураж със свежи сили ний задружно нека да вървим”. С вяра, кураж и любов семействата наистина ще бъдат заедно. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.