Всички неща ще работят заедно за ваше добро
Когато търсим, молим се и вярваме, ще приемем чудесата в живота ни и ще станем чудотворци в живот на ближните.
Обичам да чета. Но едва издържам, ако някой роман става много напрегнат — ако животът на героя е твърде опасен, тъжен или объркан. Така че трябва да изчета първо края, за да съм сигурна, че всичко с главния герой ще бъде наред.
В известен смисъл ние всички сме в центъра на нашите собствени романи, на личните си житейски истории. Понякога те ни изглеждат много напрегнати и ни се ще да прелистим напред, за да узнаем края им, да се уверим, че всичко ще се оправи. И макар да не знаем подробностите на житейските си преживявания, за щастие, ако живеем достойно, знаем нещичко за бъдещето си.
Това прозрение ни е дадено в Учение и Завети 90:24: „Търсете усърдно, молете се винаги, бъдете вярващи и всички неща ще работят заедно за ваше добро, ако ходите правдиво”. Това поразително обещание на Господ, че всички неща заедно ще работят за наше добро се повтаря многократно в Писанията, особено на хора и пророци, които изстрадват изпитанията на личните си житейски истории.
Предчувствам, че това обещание иде от един нежен, грижлив Отец, който желае да ни благослови и да ни даде основание за надежда през земния ни път. Знанието, че в края на краищата всички неща заедно ще работят за наше добро ще ни помогне да понесем страданието като верните хора от Писанията, които знаели обещанията Му и вярвали в тях, „но ги видяха и поздравиха отдалеч” (Евреите 11:13). Ние също можем да приемем това обещание.
Понякога виждаме незабавно изпълнение на обещаното. Друг път се молим с години, преди да видим желаните обещания сбъднати. Понякога, както с верния Авраам, обещанията може да бъдат приети, но той „умря с вяра, като не получи изпълнението на обещанията” (Евреите 11:13), докато бил на земята. Макар в някои случаи да е вярно, че обещаните ни благословии ще се сбъднат във вечността, вярно е също, че ако търсим, молим се и вярваме, често ще разпознаваме нещата, работещи заедно за наше добро в този живот.
Когато чета разказите за апостолите на Исус след Неговата смърт, виждам, че те често и жестоко са били преследвани, пребивани с камъни и затваряни. Но живели с вяра и смелост. Те знаели, че в края на краищата всички неща щели да работят заедно за тяхно добро. Знаели също, че нещата били наред чрез благословиите и чудесата, които междувременно получавали. Те били подкрепяни, наставлявани и предпазвани. Приемали обещанията не само отдалеч, но също и тук и сега.
Удивително чудо станало в живота на Петър, когато бил затворен от цар Ирод. Неговият спътник апостол Яков бил току-що убит, а Петър бил хвърлен в тъмница, зорко пазен от 16 души. Питам се дали той се е чувствал като пророка Джозеф Смит, докато страдал в затвора „Либърти”. Именно докато Джозеф бил там, Господ му обещал, че „всички тези неща ще ти дадат опит и ще са ти от полза” (вж. У. и З. 122:7). Може да е било трудно да се повярва на това обещание сред подобни изпитания, но Петър, подобно на Джозеф, бил благословен от Господ.
Хората от Църквата се били събрали заедно, „молейки се усърдно” за Петър. Тогава станало нещо удивително. През нощта, когато Петър спял между двама пазачи и бил окован с две вериги, един ангел от Господа „застана до него” и „побутна го”, и „веригите паднаха от ръцете му”. Петър се чудел дали това не е сън. Той последвал ангела покрай стражите през желязната порта, изминал една улица и „ангелът веднага се оттегли от него”. Тогава Петър си дал сметка, че това не било сън. Той бил спасен чрез чудо. Господ го благословил именно тогава.
Той отишъл в къщата, където членовете на Църквата се били събрали да се молят за него. Когато Петър похлопал, една млада жена (точно като вас, млади жени) по име Рода отишла до портата. Тя чула и разпознала Петровия глас. Писанията казват, че била радостна. Но във вълнението си забравила да го пусне да влезе. Вместо това изтичала обратно да сподели с останалите голямата новина, че Петър стои на портата. Те не й повярвали, и заспорили с нея, казвайки, че не знае какво говори. Междувременно Петър продължил да тропа и да чака. Когато накрая го пуснали да влезе, те „се смаяха” (вж. Деянията 12:4–17).
Онези хора се били молили продължително да стане чудо, но когато Господ отвърнал на молитвите им, те били смаяни. Били изненадани от добротата на Господ в чудотворния му отговор. Ние разпознаваме ли изпълнението на обещанията в нашия живот? Както е попитал Спасителят, „Като имате очи, не виждате ли?” (Maрка 8:18). Ние имаме ли очи да виждаме?
Навсякъде има млади жени, потопени в собствените си житейски истории, изправени пред опасности и трудности. Както и с Петър, там ще има „ангели около вас, за да ви поддържат” (вж. У. и З. 84:88). Те ще ни подкрепят, докато носим своето земно бреме. Често в живота ни тези ангели са хора около нас, хора, които ни обичат, онези, които позволяват да са инструменти в Господните ръце. Президент Спенсър У. Кимбъл казва: „Бог ни забелязва и ни наблюдава. Но обикновено Той задоволява нуждите ни чрез друг човек. Ето защо е жизнено важно да служим един на друг в царството” („There Is Purpose in Life”, New Era, септември 1974 г., стр. 5).
Аз ценя високо прекрасните млади жени и ръководителките на Младите жени, майките и бащите и добрите приятелки, които взаимно се укрепяват. Вие сте ангелите, които помагат да се изпълнят обещанията на Небесния Отец в живота на Неговите обични деца.
Една група Млади жени в Оклахома търсели Небесния Отец в молитва, за да решат как най-добре да включат едно ново момиче в класа „пчелен кошер”, което било глухо. Те се трудили здраво да бъдат Негови оръдия и Негови ръце (твърде буквално), помагайки на тази млада жена. Над целия им район се понесло чудо, докато те се превърнали в ангелите, които да поддържат Алексис, новото момиче в класа „пчелен кошер”.
Алексис казва: „Бях нервна и развълнувана да се включа в Младите жени. Мама винаги идваше с мене за жестомимичен превод, понеже не чувам. След откриващата молитва и песента сестра Хоскин, моята президентка на Младите жени, каза: „Алексис, имаме един подарък за тебе”. После всичките момичета се изправиха и започнаха да превеждат жестомимично нещо. Научих, че то е било специално. По-късно узнах, че това била Темата на Младите жени. Всички момичета от района ни я бяха разучили, за да ме изненадат.
Знам, че Небесният Отец ме обича поради чудесните хора тук, на земята, които ми показват любов, особено момичетата от моите Млади жени и нашите ръководителки, които ми превеждат жестомимично и ми помагат да науча за Евангелието” (писмо в архива на президентството на Младите жени).
Сестра Хоскин, президентката на Младите жени, усърдно се молила да разбере как да помогне на Алексис. Тя пише:
„Бях президентка на Младите жени в моя район само от седмица, когато почнах да се безпокоя за едно от моите бъдещи момичета в класа „пчелен кошер”. Алексис чуваше зле и се тревожех как бих могла да й помогна да се включи и да й покажа, че бе една от нас. След като ходих разтревожена много дни и след много молитви, веднъж се събудих посред нощ от сън, в който видях своята група от млади жени да стои заедно и да превежда жестомимично Темата на Младите жени. Научих отговора на моите молитви.
Това бе огромно предизвикателство. Отне ни часове — една цяла нощ в Обществото за взаимно усъвършенстване, после седмични упражнения, докато станем готови. Когато дойде рождения ден на Алексис, всички бяхме развълнувани и нервни заради изненадата ни. Издърпах Алексис и майка й пред момичетата и казах (с езика на жестовете към Алексис), „Имаме подарък за тебе. Сега ти си една от нас”. Сетне станахме и повторихме Темата на езика на жестовете. Духът бе тъй силен и никой не говореше много, понеже всички плачехме, но момичетата свършиха чудесна работа. Алексис сияеше. Тя знаеше, че беше една от нас.
Научихме, че Небесният Отец ни обича всички и че има моменти, когато ще бъдем Негов глас и Негови ръце, за да помогнем на ближните да усетят тази любов. Научихме, че служенето носи най-голямата радост. Аз научих колко важно е да се следват подтиците, даже когато това изисква много труд и изглежда невероятно” (Писмо до Общото президентство на Младите жени).
Представете си как през годините майката на Алексис се е молила за дъщеря си, със същите надежди и мечти за нея, които храни за своята дъщеря всяка майка. Тя казва:
„Като майка на дете с увреждане съм свикнала да върша малко повече, за да могат нещата за нея да вървят. Тъй като тя не чува, често съм до нея, за да й превеждам. Можете да си представите чувствата, които ме обзеха, докато младите жени започнаха всички заедно да превеждат за нея жестомимично Темата на Младите жени. Докато стоях там и гледах със сълзи на очи, стихът, който ми през ума, бе от Матея 25:40: „Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили”.
Забележителната обич и служене, които показаха тези млади жени в онзи ден, едва започна. Много от тях отделяха време и усилия да изучават езика на жестовете и сега помагат в превода за Алексис в църквата. Молитвите ми за Алексис винаги са били тя да е щастлива, да се развива и да знае, че е обичана.
Като родител свидетелството ми за Спасителя укрепна, когато видях служенето и обичта на тези момичета и на ръководителите им. Понякога грижата ни за нашата дъщеря беше тежък товар, но постъпките на тази верни млади жени и техните мъдри ръководители го правеха по-лек”.
Тази майка се молила за помощта на Господ и сега чрез помощта на ближните, ангели на земята, видяла всички неща да работят заедно за доброто на дъщеря й.
Други млади жени в този район разказват как са израстнали, служейки по този начин. Президентката на класа „лавров венец” разказва, че разучаването на Темата на жестомимичен език било трудно, но те чувствали как Духът им помага в това усилие. Тя казва, „Не казахме темата бързо, както обикновено. Мислехме за всяка дума и я изобразявахме на език на жестовете за някой друг, тъй че (тя) също да я разбира, и това, че тя може да разбира нашата Тема и да знае, че е Божия дъщеря, ме правеше щастлива”.
Дори Младите мъже участвали. Те разучили как за кажат с жестове „Ще танцуваш ли с мене?” като подготовка на района за предстояща дейност на Обществото за взаимно усъвършенстване по танци. Алексис последователно изтанцувала всеки танц. Свещениците се научили да казват за нея молитвите за причастието жестомимично. Духът на обич обгърнал целия район.
Във всеки район и клон, във всеки дом или семейство има по една Алексис със специална нужда – физическа, емоционална или духовна, която се моли и вярва, че в нейните изпитания някак си евентуално „всички неща ще работят заедно за (нейно) добро”. Всеки от нас може да бъде инструмент в ръцете на Господ, земен ангел, който да помага да стават чудеса.
Свидетелствам, че Небесният Отец е нежен, любящ родител, Който желае да ни благослови с всичко, което Той притежава. Когато търсим, молим се и вярваме, ще приемем чудесата в живота ни и ще станем чудотворци в живот на ближните. Ще бъдем убедени в Неговото обещание, че „всички неща ще работят заедно за наше добро”. В името на Исус Христос, амин.