Правилното послание ли получихте?
Трябва да държим живота си в ред, та щом получим послание…, казващо ни какво желае от нас да свършим Господ, да можем да отговорим.
Скъпи мои братя и сестри и приятели, приветствам ви в дух на другарство и обич. Живеем в чудесното време на информационната магистрала. Обемът информация, изпращана чрез и-мейл, факс, клетъчни телефони и други средства, е феноменален. Всъщност имаме пресищане с информация. Обемът е толкова огромен, че е лесно да се загуби жизненоважно съобщение, а загубените послания могат да имат сериозни последици.
Например по време на война загубените съобщения между командирите и войниците на фронта имали за резултат голямо объркване и сериозни загуби в жива сила. През Първата световна война 308-ми пехотен батальон бил пратен на фронта в отчаян опит да завземе и задържи част от Аргонската гора на всяка цена. Битката била толкова ожесточена, че подкрепящите части отляво и отдясно на него отстъпили и батальонът бил обкръжен и отрязан. Тъй като щабът загубил връзка с тях, те станали известни като „загубеният батальон”.
Батальонът се свързвал с щаба чрез пощенски гълъби, които летели от местоположението му до щаба със съобщения. Обаче веднага щом ги пускали, тези гълъби били застрелвани от противника. Собствената артилерия на „загубения батальон”, без да знае къде са те, открила огън по позицията им и нанесла тежки загуби. Батальонът свършил храната и водата, но те удържали позицията си и не се предавали въпреки тежките си загуби. Накрая един пощенски гълъб на име „Шер ами”, макар и прострелян, долетял до щаба, носейки съобщение, посочващо местоположението на батальона. Оцелелите от батальона били спасени, защото точно това съдбоносно послание било доставено1.
Всеки път, когато загубим важни съобщения, произтичат сериозни последици, особено ако това са послания от Бог. В световната история Бог е изпращал послания по различни начини. Moисей пасял овцете на тъста си в пустинята, когато се натъкнал на „огнен пламък изсред една къпина”2. Той бил учуден и искал да знае защо къпината не изгаряла3. И като свърнал да разгледа, „Бог го извика изсред къпината, и рече, Моисее, Моисее. И той каза, Ето ме”4. Бог му казал, „Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя”5. Бог избрал да говори с Моисей от една горяща къпина. Той казал на Моисей, че има работа за него — по-точно да изведе чедата на Израил от Египет в „земя, където текат мляко и мед”6.
Господното слово само веднъж дошло от храст, който горял, но не изгарял. Пророк Илия имал различно изживяване. Той чакал, когато „Господ минаваше, и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа; но Господ не беше във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не беше в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не беше в огъня; а подир огъня тънък и тих глас”7.
Посланията по-често се проявяват чрез тънкия тих глас, който говори на всички ни чрез Писанията, днешните пророци и лично откровение.
Понякога ние не желаем да чуем посланията от Бог. Например Господното слово призовало Иона да отиде в Ниневия и да обяви покаяние. Но Иона пренебрегнал посланието и избягал в Иолия, където се качил на кораб до Тарсис, за да избяга от Господното присъствие. Обаче Господ предизвикал силна буря по морето. Моряците се уплашили и в желанието си да умилостивят Господ хвърлили Иона в морето. Една голяма риба глътнала Иона и той останал в корема на рибата три дни и три нощи. Иона се молил за прошка и освобождение и рибата го избълвала на сушата. За втори път Господното слово дошло към Иона, той го послушал и след това призовал народа на Ниневия към покаяние8.
Някои от нас може да се нуждаят от нещо потресаващо като изживяването с горящия храст, което да събуди сетивата ни. В подобно изживяване внезапно се възприема най-същественото естество на нещо — личност, ситуация, предмет. Ние разбираме това като вдъхновение. Да можеш да възприемаш чрез вдъхновение обичайните и обикновени неща от живота в истинския им смисъл е специален дар. Мнозина не успяват да усетят вдъхновението, защото Божията „велика сила … изглежда малка за разбирането на човеците”9, или защото те започват да се „учудват все по-малко и по-малко на знамение или изумление от небесата”10.
В млада възраст научих, че вдъхновението може да споходи всеки от нас. Когато бях в прогимназията, имах труден курс, на който повечето от това, което бе преподадено, не ми влизаше в главата. Един ден учителят ми зададе въпрос. Не разбрах въпроса и със сигурност не знаех отговора. От нищото в ума ми дойде един отговор, който повторих на учителя. Това беше правилният отговор, но знаех, че не беше дошъл от мене.
И така, как можем да разпознаем вдъхновението, когато то дойде? Енос казва, „И докато аз се борих в духа по този начин, ето, гласът Господен дойде в съзнанието ми”11. Не е задължително гласът на духа на откровението да се чува, но той ни дава божествено потвърждение чрез мислите и чувствата ни. Както ни е казано в Учение и Завети, „Аз ще ти кажа в твоя разум и в твоето сърце чрез Светия Дух, който ще дойде върху теб и който ще пребивава в твоето сърце”12. Ние трябва да развиваме чувствителността си към този божествен глас.
Първото ми радио беше кристален комплект. Беше трудно да се настрои на честотата на точно определена радиостанция. Трябваше буквално да драскам с тънката жица на приемника по повърхността на грубия кристал, за да намеря правилната контактна точка, малка вдлъбнатина или изпъкналост на кристала, където се получаваше сигналът. Само милиметър встрани от коя да е страна и губех сигнала и чувах само статично пращене. С времето, чрез постоянство и упоритост, добро зрение и сигурна ръка се научих да намирам точката на сигнала върху кристала без затруднение.
Така е и с вдъхновението. Ние трябва да се настройваме към вдъхновението на Бог, а не към статичния шум. Трябва да работим върху това, да се настройваме. Повечето от нас се нуждаят от много време за тази настройка. Когато бях призован като висш ръководител, президент Марион Г. Ромни, който тогава наближаваше седемдесетте, ни каза, „Знам кога работя по внушение на Духа и кога не”. Да сме в състояние да разпознаваме кога сме водени от Духа е свръхестествен дар.
С терминологията на съвременните съобщения, кристалните радио-комплекти ни помогнаха да изплуваме от Тъмните векове на комуникацията. С напредъка на технологията днес общуваме предимно с клетъчни телефони. От време на време обаче попадаме в зони без покритие, където сигналите, идващи до клетъчния телефон, се губят. Това може да стане, когато потребителят на клетъчен телефон е в тунел, каньон или където има други смущения.
Така е и с божествената комуникация. Тънкият тих глас, макар тънък и тих, е много мощен. Неговият „всепроникващ шепот се чува навсякъде”13. Но както и при стария ми кристален комплект, съобщението може да е там, но ние не успяваме да го хванем. Може би нещо в живота ни препятства да чуем посланието, защото сме „безчувствени”14. Ние често се оказваме в духовни зони без покритие — места и ситуации, които блокират божествените послания. Някои от тези зони без покритие са гневът, порнографията, прегрешението, егоизмът и други, които наскърбяват Духа.
Посланията идват до нас индивидуално и направо от божествен източник, както и чрез председателстващите служители в Църквата. От голяма важност са и посланията, идващи до нас от нашите родители, дядо и баба. Родителските послания могат да са нежелани. Но с опита и с течение на времето започваме да си даваме сметка, че вдъхновените послания от нашия баща или майка за послания на обич. Да следваме родителския съвет е едни от начините да изпълним заповедта „Почитай баща си и майка си”15.
Едно послание, пропускано от тъй много днес, е словото Господно, заповядващо ни да „(се) съхраним неопетнени от света”16. Казано ни е, че мнозина са поканени, „но малцина са избрани”, и причината за това е, че „техните сърца са съсредоточени твърде много на нещата от този свят”17.
Най-висшето послание на Спасителя в проповедта на планината е от важността на „горящия храст” за нас: „Но търсете първо да изградите царството Божие и да установите Неговата праведност”18. Това послание трябва да проникне в душите и сърцата ни. Като приемем това послание, ние заемаме своята лична позиция в този живот. Редовното посещаване на храма ще ни помогне постоянно да се стремим да изграждаме царството Божие. Сега със 117 храма по света никога преди толкова много хора не са имали достъп до светите домове на Господ.
Друго важно послание е нуждата да укрепваме и пазим семействата си. Прекалено много семейства се разпадат. Тази сърцераздирателна тенденция има безкраен низ от последици. Щастието в брака започва с мъж и жена, живеещи заедно в любов, доброта и взаимно уважение, крачещи праведно и смирено пред Господа. То зависи от верността на всички обети и завети. Когато семействата се разпадат по каквато и да е причина, родителите трябва да се постараят особено много да издържат и подпомагат невинните членове на семейството.
Друго съществено послание е да сме честни към Господ, към себе си и към всички останали. Ние трябва да плащаме честен десятък, да живеем според средствата си и да спестяваме за черни дни. Дългът е робство, защото „който взема на заем, е слуга на заемодавеца”19. Някои дългове може да са необходими, например за придобиване на дом или образование. Съветът на Господ по въпроса е „плати дълга… (и) се освободи от робството”20.
Бог ни праща послания с напътствия или насърчения, за да ни даде възможност да изпълним волята Му. Често това ни подготвя за някаква специална задача. Такъв бил случаят с Моисей и посланието с горящия храст. Трябва да държим живота си в ред, та щом получим послание от типа „горящ храст”, казващо ни какво желае от нас да свършим Господ, да сме в състояние да отговорим. Трябва да сме сигурни, че сме в състояние да го разпознаем и изпълним.
Днес сме бомбардирани с послания от толкова много източници, и светски, и духовни. Как можем да определим онези, които са най- важни за нас? Предлагам да можем да погледнем източника на посланията и мотивите зад тях. Господ ни е дал един ориентир чрез пророк Алма: „Всичко добро идва от Бога, а всичко зло идва от дявола”21. Трябва да се стремим да сме достойни, тъй че да не пропускаме дълбоките послания, идещи от Бог. В края на краищата тези послания включват съвкупността на Евангелието на Исус Христос.
Имах голямата привилегия да срещна и донякъде да познавам повече от половината от президентите на Църквата след Пророка Джозеф. Запознах се с президент Хибър Дж. Грант, когато бях свещеник в Аароновото свещеничество. Изпитвах към него обич, каквато изпитвах и към всички следващи президенти. Винаги съм искал да живея в хармония със съветите им.
През деветте години, когато президент Томас С. Монсън и аз служихме като съветници на президент Гордън Б. Хинкли, разбрах и почувствах абсолютно и недвусмислено, че президент Хинкли е вдъхновеният президент и пророк на нашето време. Свидетелствам, че той знае и получаваше и ще продължи да получава волята и желанието на Господ за своите люде и за целия свят. Ние трябва винаги да търсим и вземаме под внимание пророческите послания, идващи от сегашния президент на Църквата. Да можем да правим това е моята молитва, в името на Исус Христос, амин.