2004 г.
Корени и клони
Май 2004


Корени и клони

Казано с няколко прости думи, най-големите благословии в живота ще дойдат при нас, ако любовта ни към Исус Христос е вкоренена дълбоко в нашите сърца.

Всеки път, когато преминаваме през проверка за сигурността на някое летище, ни искат да представим документ за самоличност със снимка. Разбираме нуждата от това и го изпълняваме, като знаем, че е необходимо и полезно. Но показвам снимката си като доказателство за истинската ми самоличност с известна тъга. Ако някой внимателно разгледа снимката в паспорта ми и каже, че донякъде ме представя вярно, ще разбера, че трябва да си подмладя външността. Но аз изпитвам тъга поради друга причина. Снимката не показва нищо за моите корени и клони. Те са важна част от моята самоличност. Бихте ли могли да кажете много за дадено дърво, като гледате снимката само на ствола му? Не! Корените и клоните на дърветата осигуряват много повече информация. Същото е и с нас, както като отделни личности, така и с нашата религия.

Лични корени

Личните корени са наистина важни. Двамата със сестра Нелсън познаваме едно семейство, което с гордост излага доказателства за родовите си корени с помощта на големи картини, изобразени върху външните стени на тяхната къща. Красивите художествени произведения върху стените изобразяват две родословни потекла с ясно изразена самоличност.

Когато роднини се съберат около ново бебе, неизбежно се чуват коментари, като например: „има червена коса като майка си” или „има трапчинка на брадичката точно като баща си”.

Всеки от нас има родови корени. Всеки мъж е получил известни генетични белези, които са точно същите като у баща му. Всяка жена е получила известни генетични белези, които са точно същите като у майка й.1 Освен това всеки един от нас е получил други генетични дарове, които ни правят уникални.

Тъй като освен физическо тяло имаме и дух2, ние имаме също и духовни корени, които се простират назад във времето. Те оформят нашите ценности, нашите вярвания и нашата вяра. Духовните корени ръководят нашата обвързаност с идеалите и ученията на Господ.3

Децата имат естественото желание да подражават на примера на своите родители. Като правило момчетата са предразположени към начина на мислене и работата на бащите си, а момичетата се стремят да живеят като своите майки. А вие, родители, не се изненадвайте твърде много, ако в един момент децата ви станат по-добри от вас.

Личните корени — както физическите, така и духовните, заслужават благодарност. За живота си съм благодарен на моя Създател, както и на моите скъпи родители и предци. Опитвам се да ги почитам, като уча за тях и като им служа в храма4. Родителите имат отговорността да споделят знанието за своите лични корени със своите деца и внуци. Когато членовете на семейството заедно научават за своята история, това ги обединява.

Религиозни корени

Трябва също да знаем корените на нашата религия. Въпреки че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е била официално организирана през 1830 г., тя е възстановена от корени, които също са в миналото. Истините от предишните диспенсации сега са събрани, умножени и изяснени.5 За нас като родители и учители отличен източник за обучение е Символът на вярата. Този документ, който бил написан от Пророка Джозеф Смит6, говори за много учения, които са в основата на нашата религия. В него се споменават Божеството, моралната свобода на избор, Падението на Адам и Единението на Исус Христос. Той изтъква основополагащите принципи и обреди вяра, покаяние, кръщение и полагането на ръце за дара на Светия Дух. Засяга въпроси, отнасящи се до свещеническата власт и организация. Отбелязва като свещени писания Светата Библия, Книгата на Мормон и един открит канон от откровения от Бог. Провъзгласява също реалността на събирането на Израил7. Каква съкровищница от истини е този скъпоценен документ, когато учим за нашите религиозни корени.

Други дадени чрез откровение учения в корените на нашата религия са Сътворението, Възкресението, законът за десятъка, молитвата и върховните благословии на храма. Когато преподаваме тези учения, осъзнаваме колко здрава е основата на нашата вяра. Когато прилагаме тези учения в нашия живот, корените на нашата религия стават част от собствената ни духовна сила.

Обърнатите във вярата трябва да укрепват своите религиозни корени. Президент Гордън Б. Хинкли учи, че всеки обърнат във вярата се нуждае от приятел, от отговорност и от подхранване с доброто слово Божие. С такива корени, които да подкрепят тях и техните деца, скъпоценните обърнати във вярата стават пионери, които са следвани от собствените им семейства.

За съжаление някои членове на верни семейства се отклоняват, защото собствените им корени са слаби. Сърцето ме боли когато науча за хора, които се отвръщат от вярата на своите предци-пионери. Един изтъкнат в своята професия мой приятел и даровит син на верни предци позволи на едно доктринално съмнение да замъгли разбирането му за пълнотата на Евангелието и да вкара един все по-разширяващ се клин между него и храма. Друга моя позната — мила сестра със забележителни предци-пионери, сега заявява любезно, че не е „практикуващ член” на Църквата.

Тези скъпи хора толкова модерни ли са станали, че да забравят своите корени? Забравили ли са какво означава в действителност Възстановяването и какво е струвало? Забравили ли са своето пионерско наследство и потеклото си, обявено в патриархалните благословии? Биха ли забравили и жертвали вечния живот заради някакви мимолетни облаги сега? Забравили корените, които са ги благословили, те вече не се радват на духовните благословии на светии, които са ангажирани в делото на Всемогъщия Бог.

Техните благородни предци били „доведени до знанието за истината … според духа на откровението и пророчеството и силата Божия”. Техните предци били „обърнати към Господа (и) никога не отпаднаха”8. Как биха се почувствали онези предци вследствие на отклонението на своите потомци? Тяхното разочарование вероятно ще се обърне на скръб, защото плод, който е отсечен от корените, не може дълго да оцелее.

Господ отправил следното тържествено предупреждение:

„След като … сте се хранили с доброто слово Божие … ще отхвърлите ли тези слова … на пророците и ще отхвърлите всички слова, които са били казани относно Христа … и силата Божия и дара на Светия Дух; и ще се подиграете ли с великия план на изкуплението, който (е бил) приготвен за вас?

… Възкресението … ще ви изправи в срам и ужасна вина пред Божия съд”9.

Умолявам всеки от нас да обърне внимание на това предупреждение.

Лични клони

Точно както нашите корени определят в значителна степен кои сме ние, така също и клоните ни са важно продължение на нашата самоличност. Личните клони носят плода на нашите бедра10. Писанията учат: „От плодовете им ще ги познаете”11. В по-ранните етапи на живота ни сестра Нелсън и аз често се срещахме с млади хора, които казваха, че изпитват чувството, че ни познават, защото познавали децата ни. Сега ни поздравяват мило онези, които ни познават, защото познават нашите внуци.

Религиозни клони

По един твърде сходен начин нашата религия се познава по плода на своите клони. Неотдавна имах среща с представители на правителството на далечна страна, които бяха дълбоко впечатлени от Църквата и от нейните усилия по целия свят. Те харесаха нашите учения за семейството и поискаха екземпляри от Прокламацията към света и учебни ръководства за провеждането на семейна домашна вечер. Искаха да узнаят повече за нашата програма за благосъстоянието и за хуманитарната помощ, която оказваме. Изпълнихме според възможностите си техните желания и след това насочихме вниманието от това какво правим към това защо го правим. Обясних чрез аналогията с едно дърво. „Вие сте привлечени от различни плодове на нашата вяра”, казах аз. „Те са в изобилие и са силни. Но не можете да вкусите от този плод, ако не познавате дървото, което го произвежда. А не можете да разберете дървото, ако не разберете неговите корени. При нашата религия е невъзможно да имаш плодовете без корените.” Те разбраха това.

Сред плодовете на разклоняващото се евангелско дърво са „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност”12. Президент Харолд Б. Лий някога каза: „Красиви и сочни плодове не растат, освен ако корените на … дървото не са посадени в богата, плодородна почва и освен ако не се полагат грижи за подходящо подрязване, култивиране и напояване. По същия начин сочните плодове на добродетелта и целомъдрието, на честността, умереността, почтеността и верността не израстват при онзи човек, чийто живот не е основан върху твърдо свидетелство за истините на Евангелието и за живота и мисията на Господ Исус Христос”13.

Плодовете на Евангелието са вкусни за онези, които се покоряват на Господ. Ние се стремим да получим образование, като знаем, че „славата на Бог е интелигентността”14. Благословията от десятъка идва с плащането на десятък.15 Наградите от Словото на мъдростта се пожънват, когато то се спазва16. Научваме от опита, който се основава на живот според Евангелието, че молитвата, почитането на неделния ден и вземането от причастието ни защитават от робството на греха. Избягваме порнографията и неморалността, като знаем, че мирът от личната чистота може да ни принадлежи само ако живеем според законите на Евангелието.

Господ е дал това обещание и заповед: „Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих. Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас … Аз съм лозата, вие сте пръчките”17 Казано с няколко прости думи, най-големите благословии в живота ще дойдат при нас, ако любовта ни към Исус Христос е вкоренена дълбоко в нашите сърца18.

Свидетелство

Нашата самоличност е много повече от снимката в паспорта. Ние също имаме корени и клони. Божествеността е вкоренена във всеки от нас. „Всички ние сме дело на ръката (на нашия Създател)”19. Ние сме вечни същества. В доземните сфери ние, братя, сме били предначертани за нашите свещенически отговорности20. Преди основаването на света жените са били подготвени, за да могат да раждат деца и да прославят Бога21.

Дошли сме в този смъртен живот, за да получим тяло и да бъдем изпитани22. Трябва да създадем семейства и да бъдем запечатани в свети храмове с радост и отношения на любов, които устояват за вечността. В тези вечни истини ние сме лично вкоренени.

Клоните на нашите семейства и на Евангелието дават плод, който да обогатява живота ни. Делото на Бог и Неговата слава — „да осъществи безсмъртието и вечния живот на човека”, могат да станат наши23. Можем да живеем с Него и с нашите семейства во веки. Тези благословии ще бъдат дарени на верните по определения от Него начин и в определеното от Него време24.

Бог е жив. Исус е Христос! Джозеф Смит е откровителят и пророкът на тази последна диспенсация. Книгата на Мормон е истинна. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е царството на Господ, установено отново на земята. Президент Гордън Б. Хинкли е Неговия жив пророк. Ако сме вкоренени в тези истини, плодът на нашите клони ще пребъде25. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Освен генетична информация, която всяко дете получава от своите родители, малък набор от ДНК от митохондриите на майката се унаследява както от нейния син (нейните синове), така и от нейната дъщеря (нейните дъщери).

  2. Вж. У. и З. 88:15.

  3. Вж. Ефесяните 3:14–19; Колосяните 2:6–7.

  4. Вж. У. и З. 128:15.

  5. Вж. У. и З. 128:18.

  6. Символът на вярата бил част от писмо до г-н Джон Уентуърт, издател и собственик на чикагски вестник; публикуван за първи път в Times and Seasons, 1-ви март 1842 г.; вж. Ensign, юли 2002 г., стр. 26–32.

  7. Този документ споменава също дарове на Духа, които осветляват живота на членовете на Църквата. Той предсказва велики събития от последните дни, като възстановяването на десетте племена, установяването на Сион и хилядолетното царуване на Исус Христос върху една обновена земя. Съдържа принципите на свободата на вероизповеданията, на търпимостта и на подчинението на закона. И приключва с израз, който се отнася да нашето възприятие за живота и за високите лични идеали.

  8. Алма 23:6.

  9. Яков 6:7–9.

  10. Вж. например 2 Нефи 3:6–7.

  11. Матея 7:20, 3 Нефи 14:20; виж също Превода на Джозеф Смит (Пр.Дж.С.), Матея 7:25.

  12. Галатяните 5:22.

  13. Stand Ye in Holy Places, 1974 г., стр. 218–19.

  14. Вж. У. и З. 93:36.

  15. Вж. Малахия 3:10, 3 Нефи 24:10.

  16. Вж. У. и З. 89:18–21.

  17. Иоана 15:3–5.

  18. Вж. Ефесяните 3:17.

  19. Исаия 64:8.

  20. Вж. Алма 13:1–5.

  21. Вж. У. и З. 132:63.

  22. „Тъкмо като Авраам” (вж. У. и З. 101:4). Вж. също Евреите 11:17.

  23. Вж. Моисей 1:39.

  24. Вж. У. и З. 88:68. Когато получаваме каквато и да е благословия от Бога, „това става чрез подчинение на онзи закон, върху който тя се основава” (вж. У. и З. 130:21).

  25. Вж. Иоана 15:16.